РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Смолян, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на седемнадесети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Административно
наказателно дело № 20225440200071 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН, вр. чл. 92, ал.3 от ЗАвт.Пр.
Постъпила е жалба от „***“ ЕООД, представлявано от *** срещу Наказателно
постановление № 36-0000902/21.12.2021 г., издадено от и.д. директор на РД „***“ -
Пловдив, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 3 000 лева на основание
чл. 96г, ал. 1, предл.второ ЗАвтПр.
От Съда се иска да отмени наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно издадено в нарушение на процесуалните разпоредби. Твърди, че
нарушението е несъставомерно и жалбоподателят е наказан за нарушение, изразяващо се в
допустителство, което не може да се вменява на юридически лица. Нито в АУАН, нито в НП
е описано задължението, което е нарушено, предвидено в материална правна норма, а
единствено санкционната норма. Не са установени дата и място на извършване на
нарушението. От съда се иска да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно.
В съдебно заседание за жалбоподателя се явява адв. ***, който поддържа жалбата и
моли обжалваното НП да бъде отменено по съображенията, изложени в пледоарията.
Въззиваемият – редовно призован не изпраща представител в съдебно заседание. В
придружаващото преписката писмо счита жалбата за неоснователна, а издаденото НП за
законосъобразно издадено. Прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Въз основа на представените по делото писмени доказателства и на събраните такива
1
гласни съдът установи от фактическа страна следното:
На 01.12.2021 г. свидетелят И.М. в присъствието на свид. С. извършил комплексна
проверка на фирма „***“ ЕООД и установил, че дружеството – превозвач притежава лиценз
за обществен превоз на товари и е извършил обществен превоз на товари с товарен
автомобил „***“ с рег. № *** /категория N3/ с водач ***, съгласно пътен лист №
056352/01.09.2021, товарителница № 005/443/03.09.2021 г. и тахографски лист от 01.09.2021
г.. Водачът *** не отговаря на изискванията за психологическа годност и не притежава
валидно удостоверение за психологическа годност, а предходното такова с № 456644 е
валидно до 09.01.2021 г., според направената справка в информационната система на ИААА
и не е преминал друго психологическо изследване.
За констатираното нарушение, квалифицирано по чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвтПр,
вр. чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС свид. М. съставил АУАН №
297051 от 03.12.2021 в присъствието на свид. С.. Актът е съставен в присъствието на
упълномощено от дружеството лице – *** и е връчен на същия на 03.12.2021 г. без
възражения.
Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП № 36-0000902/21.12.2021 г. за
същото нарушение на чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвтПр на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 3 000 лв. на осн. чл. 96г, ал. 1, предл. 2 ЗАвтПр., вр. чл.
58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС. НП е връчено на жалбоподателя срещу
разписка на 31.01.2022 г.
По делото е приложена заповед № РД–08-30 от 24.01.2020 г. на МТИТС, с т. 6 на
която на директорите на регионалните дирекции *** е възложена материалната
компетентност за издаване на наказателни постановления по ЗАвтПр.
Според представената справка от регистъра на психологическите изследвания на
водачите за явяванията на психологическо изследване на ***, същият има издадено
удостоверение за психологическа годност № 456644 от 09.01.2018 г. с валидност до
09.01.2021 г.
Съгласно тахографския лист водачът *** е управлявал автомобил с рег. № *** на
01.09.2021 – 02.09.2021 г. в посока ***-***
Видно от приложената товарителница № 005/443/03.09.2021 г. на 03.09.2021 г.
„***“ ЕООД като превозвач е извършил превоз на товари от гр. София до гр. Пловдив с
автомобил с рег. № *** с шофьор ***.
Според пътен лист № 056352/01.09.2021 г. на същата дата „***“ ЕООД е извършил
превоз на товари с автомобил *** с рег. № ***, управляван от водача Коритаров.
Законният представител на „***“ ЕООД - *** е упълномощил *** да го
представлява пред всички държавни органи.
От показанията на разпитаните свидетели М. и С. се потвърждава описаната в
АУАН и в обжалваното НП фактическа обстановка. Съдът кредитира показанията на
2
свидетелите като обективни и безпротиворечиви и напълно кореспондиращи с обсъдените
писмени доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 7а от ЗАвтПр Лицензираните превозвачи могат да
осъществяват превоз на пътници и товари на територията на Република България само с
моторни превозни средства, за които има издадени удостоверения за обществен превоз на
пътници или товари, или заверено копие на лиценз на Общността. В ал. 2 е предвидено
изискване за лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози за
собствена сметка, да могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи,
които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на
моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност,
определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от
Закона за движението по пътищата.
Според чл. 152, ал. 1, т. 2, б.„б“ ЗДвП Министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията определя изискванията за психологическа
годност на водачите на моторни превозни средства и условията и реда за психологическото
изследване на водачите, извършващи обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници или товари, както и на председателите на изпитни комисии.
Съгласно чл. 8 от Наредба № 36/15.05.2006 г. от 15.05.2006 г. за изискванията за
психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания
на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС
и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за
извършване на психологически изследвания, издадена на основание чл. 152 от ЗДвП, при
всяко постъпване на работа и при извършване на дейността като водач на таксиметрови
автомобили или водач на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, както и
за председател на изпитна комисия, лицата представят удостоверение за психологическа
годност. Удостоверението за психологическа годност е валидно за срок три години от датата
на неговото издаване с изключение на случаите, в които се издава след навършване на 65-
годишна възраст на лицето, и на случаите по чл. 1, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7, в които
удостоверението е валидно за срок една година. Лицата по ал. 1 подлежат на
психологическо изследване на всеки три години след датата на издаване на предходното
удостоверение за психологическа годност.
Санкционната разпоредба на чл. 96г, ал. 1 ЗАвтПр гласи, че който назначи на
работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този
закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно
средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се
наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв.
Според чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г., лицето по чл. 2, ал. 1
/лицензираният превозвач/ допуска до управление на превозните средства за международни
превози на пътници и товари само водачи, които са психологически годни.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г.
за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от МТС, обн. ДВ бр.
108/19.11.2002 г., посл.изм. бр. 57/09.07.2021 г., водачът
на превозно средство, извършващо международни превози на пътници и товари, трябва да
отговаря на следните изисквания: да е на възраст не по-малко от 21 години; да притежава
свидетелство за управление на МПС за съответната категория и да притежава валидно
удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от
Закона за движението по пътищата.
Начинът на издаване и реквизитите на това удостоверение са регламентирани в глава
шеста от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и
условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за
придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за
извършване на психологически изследвания (Загл. доп. - ДВ, бр. 89 от 2010 г.),
издадена от министъра на транспорта, обн., ДВ, бр. 46 от 6.06.2006 г., посл.изм. и доп., бр.
36 от 13.05.2016 г.
Удостоверението за психологическа годност се издава след надлежно изследване за
психологическа годност, чиито ред за провеждане и изисквания са регламентирани в глава
пета от същата наредба.
Според чл. 8, ал. 2 от наредбата Удостоверението за психологическа годност е
валидно за срок три години от датата на неговото издаване с изключение на случаите, в
които се издава след навършване на 65-годишна възраст на лицето, и на случаите по чл. 1,
ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за срок една година.
За да е надлежно описано нарушението, е достатъчно в АУАН и в наказателното
постановление да бъде посочено, че превозвачът е допуснал на определена дата и място
извършването на превоз на товари на територията на страната от водач, който не притежава
удостоверение за психологическа годност. Не е необходимо да са описани конкретните
разпоредби, които уреждат реда за неговото издаване и които възпроизвеждат задължението
на превозвача, въведено в чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвПр. В случая от страна на контролния
орган и на административно наказващия орган е описана точно и пълно извършеното
нарушение и правната му квалификация, правилно е определен и субектът на нарушението.
В този смисъл изложените възражения от жалбоподателя за липса на описание на
нарушението са неоснователни. Следва да се отбележи, че препратката към Наредба № 11 от
31.10.2002 г. е неправилна, тъй като в случая не се касае за извършване на международен
превоз на товари, а се касае за превоз на територията на страната. Поради което и
относимата нормативна уредба е тази по Наредба № 36 от 15.05.2006 г.
4
С § 35, т. 3 от ДР на ЗИД на ЗДвП, ДВ, бр. 54 от 2010 г., изм. и доп., бр. 60 от 2012
г., в сила от 7.08.2012 г.) в националното законодателство са въведени изискванията на
Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г.
относно свидетелствата за управление на превозни средства.
С § 4 на тълкувателно решение по съединени дела С-6/1990 и С-9/1990, Съдът на
Европейския съюз е признал възможността, лицата да се позоват на права, пряко
произтичащи от Директива "В случаите, когато Страна - Членка не е изпълнила
задължението си по параграф 3 от чл. 189 от Договора за ЕС да вземе всички мерки,
необходими за постигане на резултатите, предвидени от директива, за да се изпълни
ефективно целта на предвиденото в тази директива, Общностното право изисква наличието
на начин за поправяне на това неизпълнение при три условия: първо - резултатът, предвиден
от директивата трябва да създава права; второ - следва тези права да могат ясно да се
идентифицират от текста на директивата и трето - трябва да има пряка връзка между
нарушението на задължението на държавата и загубите или вредите понесени от страната.".
Директива 126/2006/ЕО относно свидетелствата за управление на превозни
средства на ЕС определя основните правила, на които трябва да отговаря националното
законодателство по отношение на издаването и подновяването на свидетелствата за
управление на МПС. Всяка страна членка като издател на свидетелство за управление на
МПС трябва да регламентира извършването на физически и психологически прегледи на
водачи на МПС.
Предвидени са правила за извършване на прегледите за физическа и
психологическа годност в два случая - при издаване на свидетелство за управление на МПС
и при последващо подновяване на свидетелството за управление на МПС.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, пар. 2, буква „б от Директива 126/2006/ЕО,
„Считано от 19 януари 2013 г. свидетелства, издадени от държави-членки за категории C,
CE, C1, C1E, D, DE, D1, D1E имат срок на административна валидност 5 години.“. В чл. 7,
пар. 3, буква "б" са предвидени възможности за ограничаване на срока на валидността на
свидетелството.
В чл. 51, ал. 4 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/ в съответствие с
директивата е предвидено, че „Срокът на валидност на свидетелството за управление на
моторно превозно средство за категории С, СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1, D1E и Т е 5 години.“ В
случая към момента на извършване на нарушението водачът на товарния автомобил *** има
валидно свидетелство за управление на МПС за съответната категория, поради което и
същият се счита за психологически /умствено по смисъла на директивата/ и физически годен
да управлява МПС от тази категория, поради валидността на свидетелството за управление
на МПС към същия момент. Следвайки логиката на директивата при наличие на валидно
СУМПС за срок пет години, то за водача не съществува задължение да се яви преди
изтичането на този срок на преглед за физическа годност и изследване за психологическа
годност. Така в Параграф 9, изр.последно от Преамбюла на Директива 126/2006/ЕО е
прието, че „Поради причини, свързани с прозрачността, тези прегледи следва да съвпадат с
5
подновяването на свидетелствата за управление и поради това да се определят от срока на
валидност на свидетелството.“
При това положение според настоящия състав на съда, а аналогично е прието и в
съдебната практика – Решение № 605 от 11.04.2022 г. на АдмС - Пловдив по к.а.н.д. №
244/2022 г.; Решение № 11 от 18.01.2022 г. на РС - Силистра по а. н. д. № 564/2021 г.;
Решение № 29 от 20.01.2022 г. на РС - Благоевград по а. н. д. № 1560/2021 г. и др.,
предвиденият в чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. тригодишен срок на валидност
на удостоверението за психологическа годност, не съвпада с петгодишния срок на валидност
на свидетелството за управление на моторно превозно средство – в конкретния случай за
категориите С, СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1, D1E и Т. При това противоречие поради въведените
от държавата по-големи изисквания в националното законодателство досежно по-кратък
срок на валидност на удостоверението за психологическа годност, следва да се приложи
предвидения петгодишен срок на валидност в чл. 7, пар. 2, буква „б“ от Директива
126/2006/ЕО.
В мотивите на Тълкувателно решение № 2/22.03.2011 г. на ВАС по т. д. № 6/2010
г., докладчик съдията Соня Янкулова е прието: „Безспорно е, че националният съдия,
„натоварен с прилагането на нормите на общностното право, в рамките на своята
компетентност, е длъжен да гарантира пълното действие на тези норми, като при
необходимост по собствена инициатива оставя неприложена всяка разпоредба на
националното законодателство, дори последваща, която им противоречи, без да е
необходимо да изиска или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или
друг конституционен ред“. Това обаче е правомощие само и единствено на националния
съдия, който правораздава по конкретното дело.“. „Директивите са адресирани до държавите
членки. Те трябва да приемат мерки по тяхното транспониране, които произвеждат правни
последици на национално ниво. Когато обаче директивата не е транспонирана или е
транспонирана неточно, тя няма да доведе до искания и задължителен за държавите членки
резултат. В този случай държавата членка, която не е изпълнила правилно задължението си
да транспонира директивата, ще може да противопостави това неизпълнение на частните
лица, което ще доведе до нарушение на един от основните принципи в правото - никой не
може да черпи права от неправомерното си поведение. За да се преодолее това,
националният съдия може да приложи директно норма на директивата, която не е
транспонирана правилно.“
Ето защо съдът приема, че жалбоподателят е наказан за нарушение, което не е
извършил, поради което обжалваното НП е незаконосъобразно и подлежи на отмяна, тъй
като към момента на извършване на вмененото на жалбоподателя нарушение, водачът *** е
имал валидно удостоверение за психологическа годност.
За пълнота на изложението съдът счита за необходимо да отбележи:
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не може да бъде наказан за
допустителство. Санкционната норма на чл. 96г, ал. 1 ЗАвт.Пр предвижда да бъде
6
санкционирано и допустителството, извършено от лицето, което има задължение да следи за
назначаването на психологически годни лица да извършват превози на товари, както и за
управлението на МПС, с които се извършват превози на товари, от такива лица.
В съдебната практика е прието, че административните нарушения, осъществени
чрез бездействие, се считат извършени там, където е било дължимо съответното
правнорелевантно действие. В случая дължимото правнорелевантно действие е по
седалището на дружеството – превозвач в гр. Смолян, където жалбоподателят дължи да
изпълни задължението си да не допуска водач без валидно удостоверение за психологическа
годност да извършва обществен превоз на товари. В този смисъл е неоснователно
възражението на жалбоподателя за липса на описание за време и място на извършване на
нарушението.
По изложените съображения ще следва наказателното постановление да бъде
отменено като незаконосъобразно.
Относно разноските:
Жалбоподателят не е заявил искане за присъждане на деловодните разноски чрез
своя процесуален представител и такива не се доказват да е извършил, поради което не му се
дължат.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. първо, предл. трето
ЗАНН, във връзка с чл. 92, ал. 3 ЗАвтПр, Смолянският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № 36-
0000902/21.12.2021 г., издадено от и.д.директор на Регионална дирекция „***“ – Пловдив, с
което на „***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Смолян, ул. „Ал.
Стамболийски“ № 11, представлявано от ***, на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона
за автомобилните превози е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв. за
нарушение на чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози, вр. чл. 58, ал. 1, т.
3 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС.
Решението подлежи на касационно обжалване на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд - Смолян.
Решението да се съобщи на страните, като на жалбоподателя чрез адв. ***.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
7