Р Е
Ш Е Н
И Е
№........................................... 2020г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV
касационен състав,
в открито заседание на пети ноември 2020г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
Й.Д.
при
секретаря ДЕНИЦА
КРЪСТЕВА,
с участието на прокурора ВЛАДИСЛАВ ТОМОВ
като
разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,
к.адм. дело № 2133
по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.217, ал.2, изр. трето и сл. от Административнопроцесуалният кодекс /АПК/ вр.
чл.63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД МВР/ Варна, срещу Решение № 260006/12.08.2020г.
постановено от ВРС по нахд № 311/2020г..
Касаторът, в касационната жалба
моли за отмяна на въззивния акт и постановяване на нов, с който да бъде
потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 18-0442-001507 / 20.06.2019г. на Началник сектор към ОД МВР Варна, 04 РУ -
Варна.
Ответникът по касационната жалба,
в писмено възражение чрез процесуален представител изразява становище за
неоснователността й.
Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност
на касационната жалба.
Съдът, след преценка на
представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в
производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена
в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна
страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват
касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Предмет на
проверка в настоящото производство е Решение № 260006/12.08.2020г.
постановено от ВРС по нахд № 311/2020г.
С оспореният съдебен акт е отменено НП № 18-0442-001507 / 20.06.2019г. на Началник сектор към ОД МВР Варна, 04 РУ-
Варна, с което на М.
Д.Н. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на
200лв. и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца“ на основание
чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
За да постанови
оспорения съдебен акт, районният съд е приел следната фактическа обстановка:
На 12.04.2018 г. в сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Варна по електронен път е постъпило заявление от нотариус
с рег. № 572 за регистриране на договор за покупко-продажба по отношение на лек
автомобил с рег. № В ****ВВ със собственик до този момент М.Д.Д. На това
основание в автоматизираната информационна система на МВР е бил отбелязан като
бъдещ собственик на автомобила М.Д.Н..
На 26.06.2018 г. служебно е било
отбелязано прекратяването на регистрацията на превозното средство.
На 23.10.2018 г. около 16,15 часа
в гр. Долни Чифлик, на ул. „Камчия“, пред бензиностанция „Снап-7“, мл.
автоконтрольор в Участък – Долни Чифлик извършил проверка на лек автомобил
„Фиат Пунто“ с рег. № В ****ВВ, управляван от М.Д.Н..
След извършена справка в предоставения
му служебен таблет мл. автоконтрольорът установил, че автомобилът е с
прекратена регистрация. Направил допълнителна справка при дежурния служител в
районното управление, който потвърдил, че автомобилът е с прекратена
регистрация. Бил съставен АУАН срещу водача за извършено нарушение по чл. 140,
ал. 1 ЗДвП.
С постановление от 25.05.2019 г.
прокурор от РП – Варна на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК прекратил
образуваното по случая наказателното производство по ДП № 3285/2018 г. по описа
на 04 РУ – Варна за престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
Постановлението на РП – Варна било
изпратено на началника на 04 РУ – Варна за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на водача.
На 20.06.2019 г. началникът на сектор
към ОДМВР – Варна, 04 РУ – Варна, издал обжалваното пред районния съд НП.
Въззивният
съд констатирал, че АУАН и НП са съставен/издаден от компетентни органи при
спазване на законоустановената форма и в законоустановения срок и извел извод,
че НП е валиден акт, годен за съдебна проверка. Въззивният съд посочил, че от анализа на относимата
нормативна уредба се
извлича извод, че от обективна
страна г-н Н. е извършил действия, с които формално е
осъществил състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй като е управлявал
моторно превозно средство по път отворен за обществено ползване, без МПС да е
регистрирано
Въззивният съд посочил, че не може да се установи, че г-н Н. виновно е
извършил нарушението, поради това, че не можел да се направи несъмнен извод, че
е съзнавал обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена
регистрация и отменил НП.
При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира,
че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на дадените му от закона правомощия.
Фактическата обстановка установена от решаващия съдебен състав е обоснована от събраните в хода на административнонаказателното производство и съдебното обжалване доказателства. Въззивния съд е цитирал относимите към деянието разпоредби на ЗДвП и им е дал тълкуване, което настоящата инстанция намира за правилно. При правилно установени факти и посочване на относимите разпоредби от ЗДвП, въззивният съд е приложил неправилно материалния закон.
Решаващият състав на ВРС е цитирал разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП, съгласно която служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
От анализа на тази разпоредба следва, че прекратяването на регистрацията на МПС е ex lege, т.е. по силата на закона, а административния орган само констатира този настъпил факт и го отбелязва служебно в автоматизирана информационна система на МВР.
От анализа на цитираната разпоредба се налага и извод, че настъпването на факта „прекратяване на регистрацията на МПС“ е обвързано с поведението на собственика на МПС. Същият след като е придобил МПС не е изпълнил императивно вмененото му от закона задължение да регистрира превозното средство. Налага се извод, че г-н Н. след като е знаел, че е придобил МПС, което не е регистрирал не само в двумесечния срок от придобиването му, но и в значително по-дълъг срок /до датата на установяване на извършеното нарушение/ е имал знанието, че управлява МПС, което не е надлежно регистрирано пред органите на МВР. Налице е субективния елемент на деянието. Деянието е съставомерно на посочената в НП.
Касационната инстанция на изложените съображения намира, че решението на въззивния съд следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което НП да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предложение първо от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 260006/12.08.2020г. постановено от ВРС по
нахд № 311/2020г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 18-0442-001507 / 20.06.2019г. на Началник сектор към ОД МВР Варна, 04 РУ- Варна, с което на М. Д.Н. е наложено административни наказания „глоба“ в размер на 200лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал.3, пр.1
от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.