Определение по дело №1000/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е образувано по жалба от Т.Ц.Ц., чрез адв. М. Д. от САК, срещу бездействието на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) да разгледа и да се произнесе по подадената от него жалба с вх. № ППН-01-432/05.07.2022 г.

Ответникът – КЗЛД, оспорва жалбата като недопустима и неоснователна.

След като взе предвид становищата на страните, представените по делото доказателства и приложимия закон, съдът намира следното:

Жалбата е процесуално недопустима, като съображенията за това са следните:

Безспорно е, че непроизнасянето на административен орган по искане да се издаде административен акт във визираните в АПК или в специален закон срокове, въпреки че е длъжен да го направи, се счита за мълчалив отказ за неговото издаване.

От съдържанието на жалбата и от събраните по делото писмени доказателства се налага категоричен извод, че в случая се твърди именно наличието на мълчалив отказ на КЗЛД, който се оспорва, като се иска административният орган да се произнесе по жалбата на Т.Ц.Ц. с вх. № ППН-01-432/05.07.2022 г.

При това положение най-напред е необходимо да се провери дали действително е налице хипотезата на чл. 58, ал. 1 АПК.

Съгласно чл. 38, ал. 1 от Законa за защита на личните данни (ЗЗЛД) субектът на данни при нарушаване на правата му по Регламент /ЕС/ 2016/679 и по този закон има право да сезира комисията в срок 6 месеца от узнаване на нарушението, но не по-късно от две години от извършването му. Тя следва да го информира за напредъка в разглеждането на жалбата или за резултата от нея в тримесечен срок от сезирането ѝ - чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД. След изменението на ал. 3 на чл. 38 ЗЗЛД с ДВ. бр.17/26.02.2019 г. няма определен срок за произнасяне на КЗЛД с решение. Такъв не е регламентиран и в Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация (Правилника). Следователно, искането на жалбоподателя за издаване на сочения в жалбата му с вх. № ППН-01-432/05.07.2022 г. административен акт е подадено до компетентния орган, но с оглед на липсата на нормативно установен срок за произнасяне на органа следва, че не е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК.

Дори и да не се възприеме гореизложеното, предвид съществуването на общите разпоредби в чл. 57 АПК, следва да се съобрази, че КЗЛД е колективен орган и че в случая е било необходимо събирането на доказателства и искането на становища от трети лица, поради което въпросът за издаването на акта е трябвало да се реши най-късно на първото заседание след изтичането на едномесечния срок от започване на производството, на основание чл. 57, ал. 6, във вр. с ал. 5 АПК. По делото, в т.ч. и в изисканата административна преписка, обаче липсват данни за провеждането на такова заседание. А след като не е било проведено, жалбата се явява преждевременно подадена. Именно поради това и липсва административен акт, респ. отказ за произнасяне, действие или бездействие, годни за оспорване по съдебен ред. Тук е уместно да се посочи, че това обстоятелство и по-точно датата на провеждане на първото заседание след изтичането на срока по чл. 57, ал. 6 АПК е от значение и за преценката дали в случая е спазен срокът по чл. 149, ал. 2 АПК.

Предвид изложеното и на основание чл. 159, т. 1 АПК процесната жалба следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство – да се прекрати.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Т.Ц.Ц., чрез адв. М. Д. от САК, адрес ***, срещу бездействието на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) да разгледа и да се произнесе по подадената от него жалба с вх. № ППН-01-432/05.07.2022 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 1000/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: