РЕШЕНИЕ
№
***, 19.03.2021
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти
граждански състав, в закрито
заседание на деветнадесети март две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
Като разгледа докладваното от съдията Тодорова
гр.дело №846 по описа за 2014
година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното::
Производство
по реда на чл.247 , ал. 1 от ГПК.
Постъпила е писмена молба от Р.И.И., ЕГН**********,***,
с която е направено искане „да бъде променен препис от извлечение от дело № 814
по описа за 2014г. във връзка със сгрешен идентификатор № ***Номера в кадастъра
е ***“. По същество с посочената молба е
направено искане за изменение в одобрената по делото съдебна спогодба.
Ответника по делото не е взел становище в
законовия срок.
Съдът намира, че направеното искане е
недопустимо по следните съображения: Съгласно практиката на ВКС / Решение № 619 от 23.ХI.1995 г. по гр. д. №
351/95 г., I г. о, Определение ***65 от 9.04.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. ***250/2013
г., II г. о., ГК, както и постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 447 от
25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4618/2008 г., III г. о., ГК./ Процесуално недопустима е молба за поправка на
очевидна фактическа грешка в съдебна спогодба. Недопустимостта произтича от правната същност на спогодбата - договор
между страните, потвърден от съда. Посочено е, че определението за одобряване
на спогодбата е охранителен акт, с който съдът не взема становище относно
уредените със спогодбата правоотношения,
както и за съответствието им с действителното правно положение. Допуснатата
грешка при сключване на съдебната спогодба е порок на договора между страните,
а не на охранителния одобряващ акт на съда. Ако е допусната грешка в
отразяването на тази воля, т. е. в материализиращия я съдебен протокол,
поправката се извършва по пътя на искане за поправка в протокола, но само в
предвидения едноседмичен срок от изготвянето му. Поправката на очевидна
фактическа грешка няма приложение по отношение на съдебната спогодба, която не
формира воля на съда, а на страните относно изхода на спора. Макар, че се
потвърждава от съда, съдебната спогодба запазва качеството си на договор и не
се превръща в съдебен акт. Ако договорът за съдебна спогодба е опорочен,
порочността следва да се разкрие по исков ред, както когато спогодбата е
нищожна, така и когато е унищожаема. За пороците на волята /извън грешката/ при
договорната делба, включително и при съдебната спогодба по делбено дело важат
общите правила. Допуснатите при сключване на договора за делба, респ. при
съдебната спогодба-делба технически грешки, в т. ч. очевидно погрешно
възпроизведено цифрово изражение на квотите на съделителите, получаващи общо
един от дяловете, не могат да послужат като причина за унищожаване на договора,
а подлежат на поправяне. За поправяне на очевидните фактически грешки при
сключване на съдебна спогодба-делба следва да се процедира по реда, по който се
поправя договорът за доброволна делба. Това се извършва с подлежащ на вписване
договор за поправка на съдебната спогодба-делба, с нотариална заверка на
подписите на всички страни, сключили съдебната спогодба. Ако някой от
съделителите, подписал съдебната спогодба е починал, договорът за поправка на
очевидна фактическа грешка следва да бъде подписан от неговите наследници.
Съдебната спогодба е договор, уреден в
чл. 365 - 367 ЗЗД, който е одобрен от съда съгласно чл. 234 ГПК и
производството по делото е прекратено. Одобрението от съда е предпоставка да
възникне силата на пресъдено нещо на спогодбата, но то не я прави съдебен акт и
нейният правен режим се различава от този на съдебните решения. Съдебната
спогодба има значението на влязло в сила решение - сила на пресъдено нещо и
изпълнителна сила, но не подлежи на обжалване пред по-горен съд, не подлежи на тълкуване по реда на чл. 251 ГПК, не подлежи на допълване по реда на чл. 250 ГПК и допуснатите в нея
очевидни фактически грешки не подлежат на поправка по реда на чл. 247 ГПК.
Спогодбата е подчинена на режима на договорите, определението за одобряването ѝ
е подчинено на режима на охранителните актове, а определението за прекратяване
на производството по делото - на режима на определенията, които турят край на
производството по делото. Със съдебната спогодба страните прекратяват един
спор, като преуреждат отношенията си по общо съгласие и занапред отношенията им
са такива, каквито ги прогласява спогодбата, но ако договорът за спогодба е
опорочен, няма пречка този порок да бъде предявен с иск за прогласяване на
нейната нищожност, за унищожаването ѝ или за обявяване или прогласяване
на недействителността ѝ, както и да бъдат предявени искове за
развалянето, отменянето ѝ поради новонастъпили обстоятелства или други
потестативни права. Когато съдът одобрява спогодбата, той проверява единствено
противоречието ѝ на закона и добрите нрави, но по този въпрос той се
произнася не с решение, а с охранителен акт, който не се ползва със сила на
пресъдено нещо, така че при последващо оспорване на спогодбата (или на отделни
нейни части) са допустими всякакви искове.
Поради всичко гореизложено следва молбата за
отстраняване на очевидна фактическа грешка в съдебна спогодба, одобрена с
протоколно определение от 11.05.2015г. по гр.д.№ 846/2014г. по описа на
РС-Плевен.
Съдът обаче, служебно установи, че е
допусната очевидна фактическа грешка в Решение ***079/07.07.2014г. по гр.д.№
846/2014г. по описа на РС-Плевен., която следва да бъде отстранена. Решението е
постановено съобразно описанието на имота в исковата молба, където е посочен
идентификатор *** на процесния делбен Апартамент № 9, находящ с в ***, ***. От
приложената по делото Схема на самостоятелен обект в сграда се установява, че
идентификатор на посочения имот е : ***Съдът намира, че съдебната спогодба е
част от делбеното производство по прекратяване на съсобствеността между
страните по делото. Делбеното производство, макар и развиващо се в две фази е
едно цяло/единство, поради което ако са налице неясноти при възприемане на
волята на страните, то тя следва да бъде изяснена чрез съобразяването на
решението по първата фаза на делбата със сключването между страните на
съдебната спогодба. Разгледани по този начин, е ясно, че при поставяне в дял на
Р.И.И., ЕГН********** на Апартамент №
9, находящ с в ***, ***, се касае за имот с идентификатор ***
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на
Р.И.И.,
ЕГН**********,*** за отстраняване на очевидна фактическа грешка, на
осн. чл.247 ГПК, в съдебна спогодба от 11.05.2015г. по гр.д.№ 846/2014г. по
описа на РС-Плевен като недопустима.
ДОПУСКА, на осн. чл.247, ал. 1 от ГПК, поправка на очевидна фактическа грешка в Решение ***079/07.07.2014г., постановено по гр.д.№ 846/2014 година на Плевенският районен съд в следния смисъл: навсякъде в решението, където е изписано „САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с ИДЕНТИФИКАТОР № *** / ***************/.“
да се чете:
„САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
ИДЕНТИФИКАТОР № ***/ ******и шестдесет точка петстотин ******/.“
Решението в частта, в която е оставена без
разглеждане молбата за отстраняване на очевидна фактическа грешка има характер
на определение и може да се обжалва пред
Плевенски Окръжен Съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщението пред Окръжен съд-Плевен.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: