№ 816
гр. София, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Тони Гетов
Членове:Вилислава Янч. Ангелова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Теодора Цв. Стоянова
като разгледа докладваното от Вилислава Янч. Ангелова Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20231100605413 по описа за 2023
година
С Присъда от 30.03.2023г., постановена по НЧХД №21505/2018г., 136-
ти състав на Районен съд - гр.София е признал подсъдимия И. М. В., ЕГН:
**********, за виновен в това, че на 03.12.2018г., в гр.София, на бул.“****,
ударил Д. С. с юмруци и е нанесъл удари в областта на дясното слепоочие,
левия крак и пръстите на ръцете, вследствие на което са му причинени
травматични увреждания: навяхване на лявата талокрутурална (глезенна)
става, охлузвания в областта на дясното слепоочие, по палеца на лявата ръка,
в основата на четвърти пръст на лявата ръка, по ляво коляно и глезена на
левия крак и кръвонасядане в областта на шията вляво, като това е довело до
болка и страдание и представлява временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, поради което и на основание чл.130, ал.1 вр. чл.78а, ал.1
от НК, го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/
лв.
Със същата присъда съдът е признал подсъдимия И. М. В. за
невиновен в това, че на 03.12.2018г., в гр.София, пред паркинга на бул.“****
1
е отправял множество заплахи и закани към Д. С. е семейството му, като се е
заканил, че ще съсипе живота му, ще му счупи главата, ще пребие него и
семейството му, ще изнасили майка му, като това заканване е възбудило
основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.1 от
НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по това
обвинение.
На основание чл.189, ал.4 от НПК съдът е постановил И. В. да заплати
на Д. С. направените по делото разноски, включващи държавна такса и
възнаграждение на вещо лице, както и разноските за адвокатско
възнаграждение.
В законоопределения срок са постъпили въззивна жалба и допълнение
към нея от адв. Ж. Ж. от САК - защитник на подсъдимия И. В.. В жалбата се
излагат съображения, че присъдата е незаконосъобразна, необоснована в
обжалваната част, постановена при съществени процесуални нарушения,
както и че наложеното наказание е явно несправедливо. Обжалва се и частта
относно присъдените разноски. Към жалбата е депозирано и допълнение, в
което се изтъква, че по делото липсват преки доказателства – свидетели-
очевидци, които да са наблюдавали действията на подсъдимия, а частното
обвинение се основава само на показания на свидетели, които са възприели
действията на частния тъжител след инцидента. В условията на евентуалност
е отбелязано, че по отношение на визираното в СМЕ „разстройство на
здравето“ по смисъла на чл.130, ал.1 от НК – „навяхване на лявата глезенна
става“ липсват мотиви от решаващия състав за механизма на настъпване на
телесната повреда и в тази връзка наличие на нарушение на материалния
закон при правната квалификация на деянието. Сочи се и явна
несправедливост на наказанието, като се моли редуциране на наложената
глоба в размер на 1500 лв. до 1000 лв. при признаване на вината. В
заключение се иска отмяна на постановената присъда и постановяване на
оправдателна такава, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на първоинстанционния съд.
Срещу първоинстанционната присъда е постъпила и въззивна жалба от
частния тъжител Д. С. чрез повереника му – адв.Х. М. от САК, като се счита,
че частта й, с която първоинстанционният съд е оправдал подсъдимия В., е
неправилна. Изтъкват се съображения, че от обективна и субективна страна е
2
осъществен състав на престъпление по чл.144, ал.1 от НК. Моли се
първоинстанционната присъда да бъде отменена в тази й част, като бъде
постановена нова присъда, с която подсъдимият В. да бъде осъден по
повдигнатото му обвинение за осъществена закана.
Частният тъжител Д. С. и повереникът му – адв. Х. М. от САК не се
явяват в съдебно заседание. Последният е депозирал молба, с която заявява,
че моли да се даде ход на делото, че няма доказателствени искания, като
поддържа жалбата си и иска да се постанови нова присъда по чл.144, ал.1 от
НК, с която подсъдимият И. В. да бъде признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.144, ал.1 от НК и му бъде наложено най-тежкото
наказание, предвидено в разпоредбата.
В съдебно заседание подсъдимият И. В. не се явява, а се представлява
от адв. Г.И. от САК, преупълномощена от адв.Ж.. Защитникът поддържа
изцяло въззивната жалба, като счита, че осъдителната част на присъдата е
базирана само на косвени доказателства. В заключение пледира за
оправдателна присъда и по двете обвинения.
Съдът, като прецени изложените в жалбата доводи и становището на
страните и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт
в съответствие с изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено
следното:
За да постанови присъдата си, Софийски районен съд е събрал
необходимите гласни и писмени доказателства и доказателствени материали –
показанията на свидетелите О.Г., М.С., Б.Т., заключението на съдебно-
медицинска експертиза, както и множество приложени писмени
доказателства, включително свидетелство за съдимост на подсъдимия.
Въз основа на съвкупния им анализ първоинстанционният съд е приел
фактическа обстановка, която напълно се възприема и от въззивната
инстанция, а именно:
Подсъдимият И. М. В. е роден на ****г. в град София, българин,
български гражданин, неженен. Същият не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност. Към 03.12.2018г. подсъдимият В. е живеел на адрес:
гр.София, бул. ****. На същия адрес, по същото време, на шести етаж живеел
частният тъжител Д. С. /гражданин на Казахстан/ заедно с майка си –
свидетелката М.С., със свидетеля О.Г. и неговия по-малък син. Между
3
семейството на тъжителя С., от една страна и подсъдимия, от друга,
отношенията били напрегнати. Подсъдимият В. постоянно правел забележки
на живеещите над него за вдигане на шум, като се стигало и до позвъняване
на вратата на апартамента им, отправял забележки на висок тон към по-
малкия им син /11-годишен към 03.12.2018г./, демонстрирал неуважително
отношение спрямо баща му – свидетеля О.Г.. През този период частният
тъжител С. бил студент, а нощно време работел в ресторант. Около 03:00 часа
на 03.12.2018г. тъжителят се прибирал от работа вкъщи на посочения по-горе
адрес на бул.“****. Когато паркирал автомобила си пред сградата, видял
подсъдимия В. да слиза от такси, като последният изглеждал в пияно
състояние и след като забелязал Д. С., го нападнал, като му нанесъл удари с
юмрук в областта на лицето, дясното слепоочие, левия крак и пръстите на
ръцете. Пострадалият С. успял да се качи до жилището си, където позвънил
настоятелно на вратата, въпреки че друг път винаги сам си отключвал и бил
посрещнат от майка си – свидетелката М.С.. Д. С. бил пребледнял и уплашен,
поискал вода, а след изпИ.ето й паднал на пода в кухнята на жилището.
Междувременно в кухнята дошъл и свидетелят О.Г., който забелязал, че Д.
има зачервявания по лицето, одрасквания по лицето, прах по дрехите и
попитал какво се е случило, а отговорът бил, че съседът от долния етаж – И.
В. го е нападнал и описал инцидента. Пострадалият С. се оплакал от
главоболие, световъртеж и болки в крака, лявата ръка и пръстите, а
свидетелката М.С. забелязала, че по врата на сина й има следи от хващане с
ръце, както и че панталоните му са скъсани. Свидетелят Г. се обадил на СОТ,
полицията и на „Бърза помощ“. Докато чакали да пристигнат екипите,
свидетелката М.С. видяла как подсъдимият В. влиза във входа, а малко след
това погледнала към долния етаж от етажната площадка и забелязала, че
жената на подсъдимия отваря вратата на жилището им, тъй като служители на
СОТ искали да разговарят с него, а самият подсъдим В. държал бухалка в
ръце. Впоследствие на адреса пристигнал полицейски екип, като в наряд били
свидетелите П.Ч. и Б.Т., както и медицински екип, който закарал пострадалия
Д. С. в УМБАЛСМ „Пирогов“, където бил прегледан, преминал на скенер,
поставили му система и на сутринта си тръгнал.
Следобед на 03.12.2018г. тъжителят С. бил прегледан от доктор А.А. –
специалист по съдебна медицина, в кабинета му, който издал съдебно-
медицинско удостоверение, описващо нанесените му наранявания.
4
Съгласно заключението на назначената в хода на
първоинстанционното производство съдебно-медицинска експертиза по
отношение на тъжителя Д. С. причинените му травматични увреждания са
причинили болка и страдание, а навяхването на лявата глезенна става
реализира признаците на медико-биологичния признак временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Според вещото лице
установените увреждания са в резултат на действието на твърди – тъпи и
тъпоръбести предмети и могат да се получат по начина, описан от
пострадалия, респ. отразен в тъжбата.
Не са установени данни по време на нанасяне на уврежданията
подсъдимият И. В. да е отправял множество заплахи и закани към тъжителя
Д. С. и семейството му от естество, че ще съсипе живота му, ще му счупи
главата, ще пребие него и семейството му, ще изнасили майка му, каквото
заканване да възбуди основателен страх за осъществяването му.
Установената от първоинстанционния съд и възприета от въззивната
инстанция като правилна фактическа обстановка се подкрепя от събраните по
делото доказателства и доказателствени средства. Първостепенният съд, в
съответствие с изискванията на чл.305, ал.3 от НПК, детайлно е анализирал
свидетелските показания и многобройните писмени доказателства, голяма
част от които представляват медицински документи, които са от решаващо
значение за установяване на фактите от обективната действителност,
свързани с предмета на доказване. Липсват основания, които да мотивират
въззивния съд да промени направените в първоинстанционния съдебен акт
фактически констатации, тъй като в мотивите към същия са обсъдени всички
събрани по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното
им тълкуване. Първостепенният съд правилно е отчел родствените връзки
между част от свидетелите и едната страна в производството, което е довело
до внимателен анализ на гласните доказателствени средства, както и
съпоставянето им с останалите събрани доказателства, така че съдът да
формира изводи кои от тях следва да бъдат кредитирани и съответно в каква
степен.
Пред настоящата инстанция не е провеждано допълнително съдебно
следствие, тъй като въззивната инстанция е счела, че са събрани в
необходимия обем и пълнота доказателства, от които делото да е изяснено
5
пълно и всестранно, както от фактическа, така и от правна страна и не са
налице основания за промяна на приетата за установена от първата инстанция
фактическа обстановка. Събраните доказателства, подробно анализирани от
първостепенния съд, по същество установяват авторството, времето, мястото
и механизма на извършване на престъплението, т.е. присъдата е постановена
при наличие на достатъчни по вид, характер и обем доказателства и след
задълбочен техен анализ.
По смисъла на чл.130, ал.1 от НК леката телесна повреда представлява
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, тоест
разглежданото разстройство на здравето ще е налице, когато е установено, че
са причинени анатомични или функционални смущения, които са довели до
болестно състояние, без то да е продължително, постоянно, трайно или
временно опасно за живота. Касае се за кратковременно разстройство на
здравето, изразяващо се в леко увреждане на анатомическата цялост на
организма или тъканите, както и до леки изменения във физиологическите
функции извън болката и страданието.
Въз основа на установената фактическа обстановка правилно
първоинстанционният съд е направил правния извод, че на 03.12.2018г., в
гр.София, на бул.“****, ударил Д. С. с юмруци и е нанесъл удари в областта
на дясното слепоочие, левия крак и пръстите на ръцете, вследствие на което
са му причинени травматични увреждания: навяхване на лявата
талокрутурална (глезенна) става, охлузвания в областта на дясното
слепоочие, по палеца на лявата ръка, в основата на четвърти пръст на лявата
ръка, по ляво коляно и глезена на левия крак и кръвонасядане в областта на
шията вляво, като това е довело до болка и страдание и представлява
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Съвкупната преценка на събраните и надлежно приобщени
доказателства, които се кредитират и от двете инстанции води до пълно
солидализиране на въззивната инстанция с установеното по безспорен начин
авторство на деянието.
Настоящата инстанция приема за правилно и становището, че В. е
извършил деянието при форма на вината пряк умисъл, като същият е могъл да
ръководи постъпките си, предвиждал е общественоопасните последици, които
могат да настъпят и е целял настъпването им. Подсъдимият е съзнавал, че
6
извършва физическа интервенция върху тъжителя, употребявайки за това
сила, съзнавайки, че в резултат на действията му може да последва телесно
увреждане, каквото и в действителност е причинено.
Основните аргументи в депозираната жалба и допълнение към същата
са относно това, че установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка почива само на косвени доказателства. Настоящият състав не
приема възражението, че тъй като разпитаните свидетели не са възприели
лично факти относно нанасяне на удари, то техните показания не следва да се
кредитират като достоверни. Изложеното от свидетелите С.а и Г. съдържа
факти относно физическото състояние на пострадалия след инцидента и
кореспондира със заявеното от него самия пред съдебния медик в същия ден.
Тези гласни доказателства се допълват и подкрепят от заключението на
съдебно-медицинската експертиза, като вещото лице изрично е отбелязало, че
уврежданията „могат да се получат по време и начин, отразени в тъжбата “.
С оглед изложеното настоящият състав не приема и възражението за
допуснати процесуални нарушения от първата инстанция при оценката на
доказателствата, а що се касае до твърдяното от защитата нарушение на
материалния закон, касаещо правната квалификация на извършеното и
становището, че следва да се приложи разпоредбата на чл.130, ал.2 от НК, то
съдът отбелязва, че действително са причинени травматични увреждания,
които са причинили болка и страдание по смисъла на чл.130, ал.2 от НК, но
този състав „се поглъща“ от по-тежкия такъв по ал.1 на същата разпоредба,
какъвто безспорно е установено, че е осъществен.
Правилен и законосъобразен се явява изводът на първоинстанционния
съд, че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки за
приложението на чл.78а, ал.1 от НК, както и липсата на отрицателните
такива, визирани в ал.7 на същия законов текст. 3а извършеното от В.
престъпно посегателство към датата на деянието се е предвиждало наказание
„Лишаване от свобода“ до две години или „Пробация“, подсъдимият е
неосъждан към момента на извършване на деянието и не е бил освобождаван
от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, от деянието не са
причинени съставомерни имуществени вреди, причиненото на пострадалия
увреждане по своята медико-биологична характеристика съответства на лека
телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Поради това и настоящият
състав намира, че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки за
7
приложението на този институт.
Предвид императивния характер на разпоредбата, първостепенният
съд правилно е приложил института на освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, като е съобразил и
размера на наложеното наказание с имущественото състояние, трудовата
ангажираност, възрастта и обществената опасност на дееца. При
индивидуализацията на наказателната отговорност районният съд е съобразил
причиняването на повече от едно увреждания на пострадалия, поради което и
наложеното наказание надвишава минималния размер, предвиден в закона.
С оглед изхода на делото и предвид разпоредбата на чл.189, ал.4 от
НПК първоинстанционният съд основателно е възложил на подсъдимия И. В.
да заплати на Д. С. направените по делото разноски, включващи държавна
такса и възнаграждение на вещо лице, както и разноските за адвокатско
възнаграждение.
На базата на възприетите фактически обстоятелства районният съд
правилно е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява
по несъмнен начин подсъдимият И. В. от обективна страна да е осъществил
състава на престъпление по чл.144, ал.1 от НК. Обосновано съдът е приел, че
престъплението по чл.144, ал.1 от НК е извършено, когато заканата би могла
да възбуди основателен страх, че престъплението ще бъде осъществено.
Когато е отправена по начин, че не сочи на действителна заплаха,
престъплението не е осъществено. Законосъобразно районният съд е приел,
че след като подсъдимият е слязъл от таксито веднага се е насочил към
тъжителя С. и му е нанесъл побой. Изводите на съда са обосновани, почиват
на вярна интерпретация на доказателствата по делото, направени са в
съответствие със закона, като в тази насока са изложени убедителни
съображения, които въззивната инстанция изцяло споделя.
Настоящият съдебен състав намери за неоснователно становището на
повереника, че първоинстанционният съд не е взел предвид показанията на
свидетелите О.Г. и М.С., доколкото същите не са присъствали на мястото на
инцидента към момента на нанасяне на ударите, когато се твърди, че са
отправени и заканите. В допълнение следва да се посочи, че самият факт на
повикване на полицейски служители на инкриминирания адрес, също сам по
себе си не може да доведе до извод за извършване на престъпление по чл.144,
8
ал.1 от НК.
С оглед всичко гореизложено и като взе предвид, че при цялостната
служебна проверка на присъдата съдът не констатира необоснованост,
непълнота на доказателствата или съществени нарушения на процесуалните
правила, налагащи отмяна на присъдата, настоящият състав прецени, че
същата следва да бъде изцяло потвърдена.
По изложените съображения и на основание чл.338 вр. чл.334, т.6 от
НПК, Софийски градски съд, V-ти въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 30.03.2023г. по НЧХД №21505/2018г. по
описа на СРС, НО, 136-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9