ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 603/13.10.2017
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в закрито заседание на единадесети
октомври през двехиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДАРИНА МАРКОВА
ЖЕНЯ ДИМИТРОВА
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело №
512 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по жалба на Ж.М.Ж. *** срещу решение № 265 от
12.04.2017г. по търг.дело № 906/16г. по описа на Варненски ОС, с което е
отхвърлен предявения от него срещу „Уникредит Булбанк“ АД със седалище
гр.София иск за признаване за установено
между страните, че не съществува ипотечното право по договор за учредяване на договорна
ипотека, обективиран в нотариален акт № 127, том I, рег. №
2216, дело № 99 от 14.05.2007г. на нотариус № 484 по регистъра на НК от 14.05.2007г.
в частта му касаеща недвижим имот, представляващ партерен етаж от двуфамилна
жилищна сграда, представляващ самостоятелно жилище, находящо се в гр.Варна,
м.“Траката“, ул.1-ва, № 43, поради погасяването му поради новиране на
обезпеченото задължение по договор за банков кредит № 6691 от 14.05.2007г. с
анекс № 5 от 20.04.2012г. и анекс № 6 от 17.05.2013г. без съгласието на
ипотекарния гарант, както и е осъден да заплати направените по делото разноски.
В жалбата
се твърди, че решението е неправилно, постановено при допуснати нарушения на
процесуалните и материалните правила на закона.
Оспорва
изводите на съда, че с анекси № 5 и № 6 е извършено преструктуриране
/предоговаряне/ на съществуващия между банката и кредитополучателя дълг, че не
е налице промяна в представения кредит, тъй като страните са декларирали, че
кредита е предоставен в размера по договора за кредит, усвоен е и ще се ползва
съгласно условията на договора, променени с тези анекси“, че не е налице
промяна в крайния срок за погасяване на задължението, а констатираните промени
в размера на лихвите, погасителните вноски и главници са би част от
съществените елементи на договора за кредит.
Твърди че
съдът е достигнал до тези изводи без отчете съдържанието на § 1 и §2, § 4 , § 8
на анекс № 5 и анекс № 6, както и че в двата анекса е налице договорка,
съобразно която е прието, че отношенията между страните, възникнали и във
връзка със сключването и изпълнението на договора за банков кредит и всички
анекси към него да бъдат уреждани от настоящите анекси съдържанието на които
заменя напълно и изцяло съдържанието на договора за кредит и анексите към него.
Твърди, че страните изрично са приели да прекратят действието на всякакви други
общи условия и да прилагат единствено Общите условия в сила към датата на
подписване на анекси № 5 и № 6. Твърдят,
че така посочените от тях договорки в двата анекса, разкриват несъмнено обща
воля на договарящите се да заменят напълно изцяло стария дълг при общи условия
с поемането на изцяло нов такъв при действието на изцяло нови общи условия.
Твърди, че при тълкуването на цитираните клаузи от анексите и видно че старото
задължение по договора за кредит и анексите към него се заменя напълно и изцяло
с условията на анекси № 5 и № 6, поради което и съдържанието на анексите сочи
само по себе си за наличието на обективна новация. Сочи че макар и договореното
с анексите задължение са е също парично, не се отрича наличието на обективна
новация в случаите, когато и старото и новото задължение имат един същи обект –
в случая са парични. Твърди че от значение е действителната обща воля на
страните, която трябва да се изследва във всеки конкретен случай, за да може да
се направи извод за наличието на новация. Сочи че по волята на страните новият
елемент, може да бъде лихва или модалитет.
Сочи че
целта на разпоредбата на чл.107 ал.1 от ЗЗД е да не се влоши положението на
третите лица, дали обезпечение за чужд дълг. Поради което и на преценката на
това трето лице е оставена възможността за запазване на обезпечението. Позовава
се и на заключението на приетата по делото експертиза, съобразно която е
констатирана разлика в размера на дълга в размер на 2 561.28 евро между
сумата, дължима съобразно анекс № 4 и сумата, дължима след подписване на анекс
№ 5. Твърди че промяната, извършена с анекси № 5 и № 6 по прилаганите размери
на погасителните вноски, договорните и наказателните лихви и главница следва да
се приеме за промяна на съществени елементи на договора за кредит. Сочи че
заплащането на лихва, от страна на лицето, получател на уговорената парична
сума е престация, която е съществен и характерен елемент на този договор и
представлява дължимо към търговеца възнаграждение за предоставените от него
услуги.
Оспорва
извода на съда, че промяната на размера на дължимите месечни погасителни вноски
се явява несъществен елемент от договора за кредит. Твърди че конкретният
размер на погасителната вноска и падежа също се явяват съществен елемент от
съдържанието на този вид банкова сделка, тъй като кредитополучателят следва да
е запознат с тях за да може да престира точно. Твърди че по-високият размер на
дължимата месечна погасителна вноска създава по-голяма опасност от възникване на
невъзможност за заплащане на същата, като по този начин предизвиква предсрочна
изискуемост на цялото вземане и от своя страна може да доведе до стартиране на
принудителни действия срещу дадените обезпечения.
Оспорва
извода на съда, че констатираната промяната в размера на главницата, прилагана
към анекс № 4, № 5 и № 6, е несъществен елемент от договора за кредит, тъй като
е констатирана капитализация на изискуеми и неизискуеми лихви, за които явно
страните по анексите са се задължили. Твърди че действително е налице съгласие
за извършването на капитализиране и олихвяване с по-високи лихви, но то е
постигнато между страните по договора, а той като ипотекарен гарант не се е
съгласил с тях. Твърди че същественото съдържание на договора за кредит е за
главница, срок за връщане, договорни и наказателни лихви.
Оспорва
извода на съда че се касае за преструктуриране на дълга, което не води до
новиране на задължението. Твърди че дори при преструктуриране на даден кредит,
включително разсрочването му за облекчаване на съществуващия дълг е възможно да
е налице обективна новация ако волята на съконтрахентите за подновяването му по
смисъла на чл.107 от ЗЗД е изрична и недвусмислена, а не се извежда по
тълкувателен път. Твърди че с двата анекса се говори за промяна не само на
конкретни параметри /срок на падеж, лихвен процент и др./ а за промяна на
съдържанието на договора, и това сочи за наличието на изцяло нов договор с ново
съдържание. Позовава се на изричното съдържание на § 4 от двата анекса.
Твърди че
в случая не е налице т.нар. преструктуриране, уреден в чл.13 от Наредба № 9 от
03.04.2008г. Твърди че от приетото по делото заключение е видно че с анексите
банката не е предоставила по-благоприятни условия за обслужване на кредита, а
напротив км редовната главница е начислена неизискуема лихва в размер на
1 027.35лв., и съответно 899.04 евро, както и са завишени нивата на
договорните лихви.
Моли съда
да отмени решението на първоинстнационния съд и да постанови друго, с което да
уважи предявения от него иск, претендира направените по делото разноски.
Въззиваемата
страни „Уникредит Булбанк“ АД със седалище гр.София, в депозиран в срока по
чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената
жалба и моли съда да потвърди решението
на първоинстнационния съд, претендира направените по делото разноски.
Няма оплаквания във въззивната жалба за
допуснати от първоинстнационния съд процесуални нарушения, които да бъдат
отстранени от въззивния съд.
Няма искания за събиране на нови
доказателства.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА съдебно заседание на 21.11.2017г.
от 14 часа, за която дата и час да се призоват страните
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: