Р Е Ш Е Н И Е
№3087/5.7.2019г.
гр. Варна,05.07.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLІІ –ри състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и първи юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА
ЖЕКОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА
ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 10 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, ХLІІ-ри състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявена искова
молба заведена под регистрационен вх.номер
№ 117/02.01.2019 год., отговаряща на изискванията за редовност по см. на
чл.127 -128 ГПК, поради което с Разпореждане № 1824/15.01.2019г. ВРС е
разпоредил връчването на преписа от искова молба на основание чл. 131 ГПК на
ответника по делото. Предявеният по делото иск е специален положителен установителен, заявен след надлежни указания
на заповедния съд по реда на чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл. 47, ал. 5 ГПК по частно гр.дело № 12 554/2018г. по описа
на РС Варна, ХIV – ти състав.Предметът на установителента защита по
настоящото дело е да бъде установено със СПН на съществуването на паричното вземане, за което е издадена Заповед №6254/22.8.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по частно гр.дело № 12554/2018г., по описа на ВРС, ХIV–ти състав, по силата на която
е разпоредено длъжникът А.Ж.Г., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на кредитора И.Б.Б., ЕГН **********, с адрес: *** /„*
*“/ *, сума в размер на 4000 лв. /четири
хиляди лева/– дължима ГЛАВНИЦА по устен Договор от 27.04.2018 год. за
закупуване на * *“, за което длъжникът е издал разписка от 27.04.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.08.2018 год. до окончателното изплащане на задължението,на
основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С определение № 4421/3.4.2019 г. настоящият исков съд е взел РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ПРАВНА ПОМОЩ
на ответника А.Ж.Г., ЕГН **********,
с адрес *** по предявения по настоящото исковото производство от ищеца И.Б.Б., ЕГН **********, с адрес: *** /„* *“/ *7, съдебен адрес:***,
партер, чрез адвокат А.Г. *** против
ответника А.Ж.Г., ЕГН **********,
иск с цена на иска 4000 лева и
правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, вр.с чл. 86, ал. 1 ЗЗД чрез оказване на ПРОЦЕСУАЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО по гр. дело № 10 /2019 год. по описа на Варненски районен съд, ХLІІ-ри състав,
на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК,
определяйки ДЕПОЗИТ в размер на общо 510,00 лв. (петстотин и десет лева) ВНОСИМ
от ищцовата страна по сметка на РС Варна за назначаване на ОСОБЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ
на ответника в ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК, считано от получаване на преписа от
Определението.
С оглед горното и след изпълнение на вмененото задължение в тежест на ищеца
за внасяне на депозит за назначаване на особен представител на ответника по
делото е назначен по надлежния ред адв.М.Ф. в качество на особен представител
на ответника.
Ищецът основава исковата си молба
на следните фактически твърдения: Видно от исковата молба, ищецът И.Б. твърди, че на дата 27 – ми април 2018
г., в гр. Варна с ответника А.Г. се съгласили устно А.Г. да продаде на ищеца *
*“. По този повод ответникът получил от ищеца сумата от 4000 лева – капаро за
закупуване на * *, за което издал разписка от същата дата 27.04.2018 г. Ищецът
сам сочи, че договорът за покупко –продажба на МПС се сключвал в писмена форма
и с нотариална заверка на подписите, като счита че устно сключения договор за
покупко – продажба на автомобила се явявал недействителен. Ето защо според Б.
получената от ответника Г. сума от 4000 лева се явявала получена без основание
и подлежала на връщане от момента на самото й получаване – т.е. 27.04.2018 г./
позовавайки се на даденото разрешение в т. 7 от Постановление 1/28.5.1979г. по
гр.д. № 1/79 на Пленума на ВС/. На второ място по степен на важност ищецът
заявява в исковата си молба, че между страните били провеждани многократно
разговори при които ответникът обещавал да върне сумата от 4000 лева, но и до
датата на подаване на исковата молба Г. не изпълнил обещанието си. Сочи се още
в сезиращата ВРС искова молба, че със Заявление от 20.08.2018 г. по чл. 410 ГПК
ищецът сезирал ВРС с искането за издаване на Заповед за изпълнение на парично
задължение, като заповедният съд издал такава заповед по частно гр. дело №
12 554/ 2018 г., по описа на 14 –ти състав /видно от частното дело/. Издадената
Заповед пояснява още ищецът била връчена на длъжника при условията на чл. 47,
ал. 5 ГПК и със съобщение от 17.12.2018 г. заповедният съд дал указания на
заявителя/ сега ищец/ по реда на чл. 415 ГПК, получени от Б. на 19.12.2018 г.
При тези твърдения ищецът обосновава правния си интерес от търсената със
сезиращата искова молба специална установителна защита, като е формулирал на
страница последна от исковата си молба искането по см. на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК – да бъде прието за установено със СПН съществуването на паричното вземане
в полза на ищеца,дължимо от ответника в размер на 4000 лева – получена без
основание сума от ответника на 27.04.2018 г. ведно със законната лихва върху
сумата,считано от датата на издаване
на заповедта за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело №
12 554/2018 год.по описа на РС Варна и до окончателното изплащане на
вземането.Обективирано е и искане за присъждане на разноските , сторени от
ищеца.В подкрепа на твърденията си ищецът е направил искания за приобщаване на
представените с исковата молба заверени за вярност с оригинала копия на
документи
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът, чрез адвокат М.Ф. *** – особен представител на ответника, е
депозирал отговор на исковата молба. Становището на ответника по предявения иск е, че искът е допустим.В раздел трети от отговора на искова молба адв. Ф.
сочи, че не й е известно становището на ответника относно изложените факти и
основателността на иска. С оглед
наведените твърдения в исковата молба адв. Ф. счита иска за неоснователен и го
оспорва поради релевирана липса на предвидените в закона предпоставки и условия
за уважаването му. Видно е че с отговора на искова молба адв. Ф. оспорва
иска изцяло.Оспорено е твърдението за дължимост на исковата сума като
получена без основание.Оспорен е
представения ръкописен документ като адв. Ф. счита, че не е написан и подписан
от ответника, но ако е – то този
документ обективирал споразумение за продажба на МПС, както и за предоставено
капаро. Също така и адв.Ф., както и самия ищец сочи, че договорът за
покупко-продажба на МПС се сключва в писмена форма с нотариална заверка на
подпис, но при прехвърляне на правото на собственост върху МПС, но не и при
предварителен договор за покупо - продажба. Съобразно изложените твърдения адв.
Ф. счита, че сумата е дадена като капаро и навежда възражения затова, че не е
известно дали въобще е сключен окончателен договор а и дали ищецът не се е
отказал от окончателния договор, за да изведе правния извод, че сумата от 4000
лв. всъщност е задатък, който не подлежи на връщане.При така изложеното и
особеният представител прави доказателствени искания по делото да се приеме
изисканото вече ч.гр.дело, като не се противопоставя на приобщаването на разписката
представена от ищеца само ако на осн. чл. 183 ГПК ищецът я представи в
оригинал.
В проведеното по делото открито
съдебно заседание от дата 21.06.2019 год. ищецът, представляван от адвокат А.Г.
изразява становище,че предявеният специален положителен установенителен иск е
основателен и доказан поради което и се желае ВРС да уважи иска ведно с
присъждане на разноските . В хода на
спора по същество адв.Г. заявява,че поддържа всичко изложено в исковата и
допълнителна молба,в частност основното твърдение,че исковата сума е дадена без
правно основание, че не е налице договор за продажба на МПС защото формата за
действителност на този договор е писмена с нотариална заверка.По отношение на
възражението на особения процесуален представител на ответника , наведено в
хода на производството , адв.Г. намира, че не е налице предварителен договор за покупко продажба на
МПС , т.к. липсвали два подписа ,съществени уговорки какъв автомобил за каква
сума се продава, т.е. възражението на ответника за наличие на предварителен
договор като основание за даване и получаване на исковата сума процесуалният
представител на ищеца намира за неоснователно.
В същото съдебно заседание
ответникът,представляван от надлежно назначеният му по реда на чл. 47, ал.6 ГПК
особен процесуален представител – адвокат М.Ф. заявява, че поддържа отговора на
искова молба и желае ВРС да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан и да обезсили издадената
Заповед . Обективирано е и надлежно искане от адв. М.Ф. да й бъде издаден
разходен касов ордер за осъщественото процесуално представителство на ответника
.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По делото спор няма, че
предмет на исковата защита е специалния положителен установителен иск, предявен
от ищеца И.Б. против ответника А.Г. с цена на иска 4000 лева.
При така предявения специален
положителен установителен иск от материалите по приобщеното като писмено
доказателство частно гражданско дело №12 554/2018
год. по описа на Районен съд – Варна, ХIV – ти състав, безспорно се
установява и доказват следните относими към казуса факти и обстоятелства а
именно :На дата 20 – ти август 2018 година
И.Б.Б. ***, чрез адвокат А.Г. от ВАК е депозирал писмено Заявление по
утвърден образец с искане за издаване на
Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК против длъжника А.Ж.Г. *** . Видно от т. 9 на Заявлението
заявителят-кредитор е сезирал РС Варна с искането да му бъде издадена против
длъжника Заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 4000,00 лева- главница ведно със законната
лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението в съда –
т.е.20.08.2018 г. , до окончателното изплащане на вземането.В т.12 от
заявлението заявителят -кредитор е посочил и основанието, на което претендира
издаването на заповедта .Вписано е ,че на
27.4.2018 г. в град Варна страните
са се съгласили устно длъжникът А.Г.
да продаде на И. Б. * * „,като А.Г.
получил от И.Б. сумата от 4000 лева-
капаро за закупуване на * *“, за което издал разписка от същата дата – 27.04.2018
г.Тъй като договорът за покупко – продажба
на автомобила се сключва в писмена форма , с нотариална заверка на подписите ,
устно сключения договор , сочи заявителя в точка 12- та на заявлението си , се
явявал недействителен , т.е. получената сума
от 4000 лева от А.Г. се явявала получена без основание , респективно
подлежала на връщане от момента на
самото получаване – 27.04.2018г. Вписаните в т.12 от Заявлението обстоятелства
от които произтича вземането заявителят
е аргументирал с дадените разяснения в точка 7 от ППВС № 1/28.5.1979 г., като е уточнил, че между
страните били проведени многократно разговори при които длъжникът обещавал да върне сумата
от 4000 лв. ,но така и не сторил това до датата на подаване на
заявлението . Изрично в т.14 –та от заявлението заявителят е отправил и
искането до заповедния съд за присъждане и на разноските по частното дело а именно – общо 280 лева от които 200 лева за
адвокатско възнаграждение и 80 лева за внесена държавна такса.
Установява се от материалите по
частното дело , че въз основа на Разпореждане №
33 071/22.8.2018 г. заповедният съд е намерил заявлението на
заявителя за отговарящо на изискванията на процесуалния закон като е разпоредил
издаването на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
полза на заявителя и против длъжника за сумите и основанията посочени подробно
в самото заявление и описани по – горе.
Видно от лист 9 –ти от частно
гр.дело № 12 554/ 2018 г. по описа
на ВРС , ХIV – ти състав, заповедният съд на дата 22.08.2018 г. е издал Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с номер 6254. От оригинала на
цитираната заповед се констатира ,че е било разпоредено : цитат от заповедта :
„Длъжник А.Ж.Г., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Кредитор И.Б.Б., ЕГН
**********, с адрес *** сума в размер на 4000
лв. /четири хиляди/ лева – дължима ГЛАВНИЦА по устен Договор от 27.04.2018
год. за закупуване на * *“, за което длъжникът е издал разписка от 27.04.2018
год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
20.08.2018 год. до окончателното изплащане на задължението, както и разноските
по делото в размер на 80 лв. /осемдесет/
лева – ВНЕСЕНА ДЪРЖАВНА ТАКСА и 200 лв. /двеста/ лева – АДВОКАТСКО
ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ.Вземането произтича от следните обстоятелства: Дължима сума
по устен Договор от 27.04.2018 год. за закупуване на * *“, за което длъжникът е
издал разписка от 27.04.2018 год.“
От всички приобщени по частното дело писмени доказателства от лист 10 – ти
до лист последен е видно, че Заповедта е връчена на длъжника на основание чл.
47 , ал. ГПК , дадени са били надлежни указания до заявителя за възможността да
предяви специалния установителен иск и искът е бил предявен в преклузивния срок
с представени доказателства за това и пред заповедния съд .
Спор по делото при така изложеното,че искът с правна квалификация
чл.422,ал.1 вр. чл.415 , ал.1 ГПК и чл. 86 , ал.1 ЗЗД е допустим,предявен от
заявителя в заповедното производство против длъжника в същото и ответник в
исковото – няма.
Спорът между страните е дали ответникът следва да върне на ищеца исковата
сума от 4000 лева, налице ли е твърдяния
от ищцовата страна в заповедното и исково производство фактически състав на
чл.55 ЗЗД ,респ. института на неоснователното обогатяване . Отделно от горното
особеният процесуален представител е навел възражения относно неистинност на
документа на който ищецът се позовава , открито е производство по чл.193 ГПК
след представяне на оригинала на частния документ – разписка и проведена
съдебно графологична експертиза .
Отговорът на така очертаните спорни въпроси се съдържа в събраните по
исковото производство доказателства и трайната съдебна практика .
От оригинала на приобщената разписка ,приложена на л. 40 –ти е видно, че на
дата 27 – ми април 2018 г. А. Г. е положил подпис срещу името си и е
удостоверил, че е получил от И.Б. сумата от 4 000 ( четири хиляди ) –капаро за * *“.
С протоколно определение №7056/31.05.2019 г. исковият съд на осн. чл.193 ГПК е открил производство по оспорване
истинността на документ – разписка от 27.04.2018 г. Със същото
определение съдът е възложил тежестта на доказване в производството по чл.193 ГПК върху ответника като е допуснал
съдебно графологична експертиза, необходима за проверката на документа .
По делото е изготвена и приобщена съдебно графологична експертиза от вещото
лице- експерт графолог Ц.Ц., заключението по която е приложено на л. 53 – 57 .
От така изготвената СГЕ и разпита на вещото лице в открито съдебно
заседание са налага единствен и категоричен извод, че оспорената разписка е и
написана и подписана от издателя й .Т.е. документът е истински, автентичен а
оспорването по чл.193 ГПК предприето от особения процесуален представител на
ответника – неуспешно .
Въз основа
на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните,съдът
достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявеният специален положителен
установителен иск от ищеца Б. против ответника Г. е с правно основание чл. 422,
ал.1 , вр. чл. 415, ал.1 ГПК и чл. 86 ,ал.1 ЗЗД и с него ищецът цели да установи
и докаже, че ответникът му дължи сумата от 4000 лева ведно със законната лихва
върху тази главница – получена от Г. срещу разписка без основание сума за
покупко продажба на бес Ивеко.
При така предявеният иск още с
проекта за доклад по делото, обявен за окончателен съдът е разпределил тежестта
на доказване между страните .На осн. чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК е било указано на ищеца ,че носи доказателствената тежест да докаже положителните факти, на които се позовава
;да установи и докаже, че по негово заявление по реда на чл. 410 ГПК е било
заведено и водено частно гражданско дело, по което в полза на ищеца е била
издадена ЗАПОВЕД за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и че тази
заповед е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, както и че
искът е заведен в преклузивния срок. В
тежест на ищеца е било и да установи и докаже, че към момента на издаване
на ЗАПОВЕДТА по чл. 410 ГПК е имал изискуемо
и ликвидно парично вземане- в посочения размер от 4000 лева - дадена от
ищеца на ответника сума на 27.04.2018 г. без правно основание. С доклада по
делото е указано на ответника, че от
своя страна, е длъжен да установи и докаже възраженията
си имащи правоизключващ и / или
правопогасяващ характер. В тежест на ответника
(съгласно релевираното в отговора по
чл. 131 ГПК) е възложено да установи и
докаже възражението си затова ,че сумата от 4000 лв. ако е получена от отв. Г.
е получена на годно правно основание и има правната характеристика на задатък,
получен въз основа на предварителен договор за покупко-продажба на МПС.
По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение
на доказателствената тежест на двете страни е указано ,че всяка от страните следва да докаже фактите, на които основава
твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за претендираното,
съответно отричаното право - за съществуването, респ. несъществуването на вземането а отделно от изложеното ,след
представяне на оригинала на оспорената разписка съдът и откриване на
производството по чл.193 ГПК , съдът е възложил тежестта за доказване върху
ответника оспорил разписката носеща негово име и подпис .
При така
ангажираните по делото доказателства съдът приема, че ищецът е провел пълно и
главно доказване по делото а ответникът не е успял да докаже възраженията си .
На първо
място по делото е безспорно установено въз основа на оригинала на разписката от
дата 27.04.2018 г., че ответникът е
получил от ищеца сумата от 4 000 лева ,като е положил подписа си затова.
Този факт съдът приема за доказан въз основа на оригинала на оспорения документ
и обективното и компетентно дадено заключение на вещото лице Ц.Ц. по
приобщената по делото СГЕ. Ето защо съдът счита, че въз основа на кредитираното
напълно заключение по графологичната експертиза и вписаното в самата разписка
от правна страна се налага единствения извод ,че на посочената дата 27.04.2018
г. Г. е получил от Б. сумата от 4000 лева . При тези обективни данни по делото
съдът приема както бе посочено и по-горе ,че разписката е автентичен документ и
оспорването по реда на чл.193 ГПК, заявено още в отговора по чл.131 ГПК от
особения представител на ответника –неуспешно .
След установяване на автентичността на единственото
писмено доказателство, ВРС следва да даде отговор на въпроса : При вписването в самата разписка, че сумата
от 4000 лева е получена от ответника Г. като капаро за * * , тази разписка
представлява ли всъщност предварителен договор за покупко –продажба на МПС;
сумата от 4000 лева дадена ли е била от Б. на Г. по предварителен договор, дадена
ли е като капаро и или задатък. Според ВРС разписката – частен документ,
едностранно съставена от ответника от правна страна няма характер на договор ,
т.к.договор се сключва при насрещни съвпадащи волеизявления на две страни и с
конкретен предмет. От отразеното в цитираната вече разписка не може да се
изведе извод, че страните по спора са сключили предварителен договор за покупко
– продажба на МПС; не се констатира въобще освен като марка МПС какво е МПС –то
, каква ще бъде продажната му цена, срок по договора и най-вече липсва не само
форма на предварителен договор за покупко –продажба а и подпис на една от двете
страни. Ето защо, съдът счита,че страните по спора дори и да са имали устната
договорка за покупко-продажба на МПС, то даването и получаването на сумата по
тази договорка не превръща исковата сума в дадена като капаро или задатък или
на годно правно основание.
В хода на процеса по делото ответникът, чиято е
тежестта да установи и докаже, че е получил на годно правно основание сумата от
4000 лева не е ангажирал никакви доказателства, които съдът да обсъди, за да
изведе извод противоположен на този който извежда, че е налице фактическия
състав на неоснователното обогатяване. Съгласно нормата на чл.55, ал.1 ЗЗД
Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено основание или
отпаднало основание е длъжен да го върне. Нормата на чл.55 ЗЗД е достатъчно
ясна и по нея има създадена и задължителна практика първата още от 1979 г.
Съгласно задължителното Постановление 1/
28.05.1979 година постановено по гражданско дело № 1/1979 г. на Пленума на ВС , т.1 – в чл.55 , ал.1 ЗЗД са уредени три фактически състава . Според първия
подлежи на връщане полученото при начална липса на основание ,според втория- даденото
на бъдещо основание, което не е могло да бъде осъществено и според третия - даденото с основание, което е отпаднало с
обратна сила .Още ПЛЕНУМА на ВС на НРБ е
указал на съдилищата,че когато не са
налице елементите на някой от тези три
фактически състава или когато въобще липсва друга възможност за правна защита а
е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на
друго лице,обеднелият разполага с иск по
чл.59 , ал.1 ЗЗД .
В конкретния казус, отнесен за решаване пред настоящия исков съд е
ясно,че ищецът гради исковата си установителна защита на правопораждащия фактически
състав на чл. 55, ал.1 пр.1 –во ЗЗД .Фактическият състав на чл.55 , ал.1 пр.1
–во ЗЗД, релевиран от ищеца както в заповедното така и в исковото производство
е напълно доказан – налице е доказано даване на сума в размер на 4000 лева
,датата на която е дадена сумата и получаването й от ответника срещу разписка
на същата дата .При така изложеното до тук и исковият съд прави извод,че след
като ответникът не е доказал ,че е получил исковата сума на годно правно
основание на което да я задържи, то тази сума подлежи на връщане и предявения
иск с квалификация чл.422 ал.1 ,вр. чл.415,ал.1 ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД като
доказан и по основание и по размер следва да бъде уважен изцяло .
При този изход на спора съдът следва на основание
чл. 78, ал.1 ГПК да присъди разноските ,сторени от заявителя в заповедното и и
исковото производство. По отношение на разноските сторени в заповедното
производство по частно гражданско дело № 12 554/2018 г. по описа на ВРС ХIV –ти състав заповедният съд вече е
установил реалния размер на разноските като ги е присъдил изцяло – сумата от 80
лева за внесената държавна такса и 200 лева за заплатения в брой адвокатски
хонорар.Ето защо и исковият съд присъжда в полза на ищеца разноските по
заповедното дело във вече установения им размер – общо 280,00 лева.
В исковото производство съгласно списъка по чл. 80 ГПК ищецът претендира сумата от 510 лева – внесена за особен представител ,80
лева довнесената по исковото дело държавна такса ,400 лева възнаграждение за заплатен адвокатски хонорар в брой = 990,00
лева . Тези три отделни разхода са установени и по размер и по основание и
съдът ги присъжда изцяло в полза на ищеца като съдебно деловодни разноски в
исковото производство.
С оглед изхода на спора , стореното оспорване по
реда на чл.193 ГПК съдът следва да възложи на основание чл. 78, ал.6 ГПК в
тежест на ответника сумата от 120,00
лева – изплатено от Бюджета на РС Варна възнаграждение за съдебно графологичната
експертиза.
И на последно място съдът следва да уважи искането
на особеният процесуален представител на ответника за издаване на РКО ,т.к. процесуалното
представителство е по реда на чл. 47, ал.6 ГПК,възнаграждението е предварително
определено - 510,00 лв. и внесено от ищеца на дата 9.4.2019 г. по сметка на ВРС
/ л.27 ,31 / .
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА за установено в отношенията
между страните – ищеца И.Б.Б., ЕГН **********, с адрес: *** и
ответника А.Ж.Г., ЕГН **********, с
адрес ***, че ответникът А.Ж.Г., ЕГН **********
ДЪЛЖИ на ищеца И.Б.Б., ЕГН ********** паричното вземане, за което е
издадена Заповед №6254/22.8.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно гр.дело № 12554/2018г., по описа на ВРС, ХIV–ти състав - СУМА в размер на 4000,00 лв. (четири хиляди лева) – получена без основание на 27.04.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.08.2018 год. до окончателното изплащане на задължението,на
основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА А.Ж.Г., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на И.Б.Б., ЕГН **********,
с адрес: *** СУМАТА от общо 280,00 лева (двеста и осемдесет лева ) - сторените от ищеца съдебно-деловодни
разноски по заповедното производство –
ч.гр.д.№ № 12554/2018г., по описа на ВРС,
ХIV–ти състав както и СУМАТА от общо 990,00 лева ( деветстотин и
деветдесет лева) – сторените от ищеца в
настоящото исково производство съдебно - деловодни разноски,пред първоинстанционния съд , на
основание чл. 78, ал.1 ГПК .
ОСЪЖДА А.Ж.Г., ЕГН **********, с адрес *** да заплати в полза на
Бюджета ,по сметка на Районен съд Варна СУМАТА
от общо 120,00лева ( сто и двадесет лева ) – изплатено
от бюджета на ВРС възнаграждение на вещо лице по допусната и изготвена съдебно
графологична експертиза, на основание
чл. 78, ал.6 ГПК .
РАЗПОРЕЖДА издаване на РАЗХОДЕН КАСОВ ОРДЕР в полза на адвокат М.Ф. за СУМАТА от общо 510,00 лева ( петстотин и десет лева ) , внесен депозит от
ищцовата страна за процесуално представителство на ответника ,при условията на
чл. 47, ал.6 ГПК,с оглед осъществената защита на ответника от особения представител
адв.М.Ф. пред първоинстационния съд .
РАЗПОРЕЖДАНЕТО за издаване на РКО за внесения депозит не
подлежи на обжалване .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с ВЪЗЗИВНА
ЖАЛБА пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на
страните чрез процесуалните им представители .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: