№ 13743
гр. София, 09.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20211110173521 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
„ЗАД Алианц България“ АД е предявило срещу „Застрахователно еднолично
акционерно дружество Виена Иншурънс Груп“ ЕАД иск по чл.411 КЗ за сумата от 8759,50
лева – непогасен остатък от вземане за платено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски за щети върху л.а. марка „Д*“, модел „Д* с рег. № * ХН, настъпили
при ПТП от 28.02.2018г. в гр. Варна, предизвикано по вина водач на МПС, чийто
застраховател по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата на
събитието е ответникът, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба
(22.12.2021г.) до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че в качеството си на застраховател по имуществена застраховка
платил застрахователно обезщетение за щети върху автомобил, причинени при ПТП по вина
на водач на МПС, чийто застраховател по риска “Гражданска отговорност на
автомобилистите“ към датата на събитието е ответникът. Твърди, че стойността на ремонта
надвишавал с повече от 70 % действителната стойност на автомобила, поради което на
застрахованото лице било определeно и изплатено обезщетение в размер на пазарната
стойност на автомобила след приспадане на стойността на запазените части. По
извънсъдебно предявена претенция ответникът погасил само част от претендираното
вземане. Ищецът претендира непогасения остатък от вземането, формирано от платеното
застрахователното обезщетение и ликвидационните разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва
иска. Не оспорва наличие на твърдяното правоотношение по договора за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“. Възразява, че посоченият в исковата молба
механизъм ПТП не е описан точно и конкретно, като в случая се касаело за верижно
пътнотранспортно произшествие с повече от двамата участници. Оспорва вина за
произшествието да има водачът на МПС „Ш*“ с рег. № *ВР. Евентуално, прави и
възражение за съпричиняване от страна на водача на л.а. марка „Д*“, модел „Д* с рег. № *
ХН, обосновано с това, че не е спазил безопасна дистанция от намиращото се пред него
МПС, вследствие на което се е ударил в него (съгласно уточнение в заявление от
1
28.09.2022г. – л.66 от делото). Последното било основание за намаляване на отговорността
на ответника. Оспорва размера на претендираното обезщетение, като поддържа, че не става
ясно по какъв начин от страна на ищеца е изчислена стойността на запазените части на
автомобила. Възразява, че не всички вреди върху л.а. марка „Д*“, модел „Д* с рег. № * ХН
са в причинно – следствена връзка с процесното събитие.
Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и
доказателствата по делото, намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че в качеството си на застраховател по имуществена
застраховка е платил застрахователно обезщетение в твърдения размер за посочените вреди,
които са предизвикани по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата на събитието е ответникът и
размера на причинените вреди.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че на
28.02.2018г. при движение в колона от автомобили по автомагистрала „Хемус“ в посока към
гр. Варна, преди разклона за с. Слънчево, при условията на намалена видимост поради
смрaчаване и силен снеговалеж, водачът на т.а. „Ш* О*“ с рег. № * ВР в процес на застигане
е ударил в задната габаритна част намиращия се пред него л.а. „Д* Д* с рег. № * ХН. Към
момента на удара л.а. „Д* Д* с рег. № * ХН вече се е бил ударил в намиращия се пред него
автомобил.
За да направи горните изводи, съдът взема предвид показанията на разпитания като
свидетел участник в произшествието Д. А., водач на т.а. „Ш* О*“ с рег. № * ВР. Свидетелят
посочва, че произшествието е настъпило през м.02.2018г. на смрачаване, при обилен
снеговалеж по автомагистрала по посока гр. Варна. Движението било в колона, дясното
платно било натрупано от сняг и затова движението на автомобилите се осъществявало само
в едно платно. Поради липса на дървета около магистралата имало мъгла от сняг, а също и
пътното платно било заснежено. Свидетелят управлявал автомобила със скорост около 50 –
60 км/час поради усложнената пътна обстановка. Пред управлявания от свидетеля
автомобил се е движил л.а. „Д* Д*, като свидетелят се стараел да поддържа дистанция от
предностоящия автомобил поради обилния снеговалеж. Навлизайки в района за разклона на
с. Слънчево, свидетелят вече не забелязвал стоповете на преднодвижещия се автомобил „Д*
Д*. Навлизайки в разклона, видимостта била силно ограничена поради снеговалежа.
Свидетелят забелязал стоповете на движения се пред него автомобил много нависоко. В този
момент преднодвищежия се лек автомобил „Д* Д* се ударил в друг автомобил пред него, а
свидетелят се ударил в автомобила „Д* Д* и след него продължили да се удрят автомобили.
На място пристигнали органи на полицията, които съставили актове за установяване на
административно нарушение на водачите, които останали на местопроизшествието. На
свидетеля била наложена глоба.
Съдът цени така дадените свидетелски показания като безпротиворечиви,
последователни и съответни на останалите доказателства по делото. Описаният от свидетеля
механизъм на ПТП, който съдът изцяло възприема, намира подкрепа и в приетия като
доказателство протокол за ПТП № 1602897, съставен след посещение на орган на полицията
на основание чл.2, ал.1, т.2 Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г. (чието съдържание е
възпроизведено в заключението на вещото лице). Макар този протокол да не се ползва с
обвързваща съда доказателствена сила относно отразения в него механизъм на
произшествието, доколкото полицейският орган не е станал свидетел на събитието – арг.
чл.179, ал.1 ГПК, то отразените в него други обстоятелства от значение за установяване на
причините за инцидента – като например видими щети по автомобилите, метрологични
условия, участници в произшествието, място на произшествието и др., се ползват с
обвързваща съда материална доказатествена сила. В протокола за ПТП с материални щети
като причина за ПТП е посочено, че поради движение с несъобразена скорост водачът на
2
МПС „Ш* О*“ с рег. № * ВР е настигнал и блъснал спрелия пред него л.а. „Д* Д* с рег. № *
ХН. Причините за инцидента се установяват и от приетото без възражение заключение на
вещото лице по съдебно – автотехническата експертиза, което се кредитира от съда.
С оглед горното съдът приема, че произшествието е настъпило по вина на водача на
МПС „Ш* О*“ с рег. № * ВР, който е нарушил правилото по чл.20, ал.2 ЗДвП, като е
управлявал автомобила с несъобразена скорост, което поведение е в причинна връзка с
процесното събитие. Не се твърдят и не се установяват обстоятелства, които да оборват
презумпцията за вина съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД.
В допълнение относно установяване на механизма на събитието следва да се посочи, че
предвид извършеното частично погасяване по извънсъдебно отправената претенция за
възстановяване на сума за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски
ответникът извънсъдебно е признал основанието за ангажиране на неговата отговорност на
основание чл.411 КЗ, като фактическият състав на търсената отговорност включва и
виновно противоправно поведение на водач на МПС, чийто застраховател по риска
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ е ответникът.
Не се спори, че към датата на произшествието водачът на МПС „Ш* О*“ с рег. № * ВР е
имал сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника.
Не се спори и за това, че към датата на произшествието л.а. „Д* Д* с рег. № * ХН е бил
обект на сключен при ищеца договор по застраховка „каско“, обективиран в
застрахователна полица № 17-0300/300/5000876.
От събраните по делото доказателства се установява, че по повод процесното събитие
при ищеца е образувана щета № **11, по която е платил за щети върху л.а. „Д* Д* с рег. № *
ХН сумата общо от 16020 лева (платежни нареждания от 09.03.2018г. и 27.04.2018г. – л.24 и
л.25 от делото). От приетите по делото доказателства – калкулация – ремонт от 19.03.2018г.
(л.40 и сл. от делото) и калкулация – ремонт от 16.03.2018г. (л.46 и сл. от делото) се
установява, че от ищеца са остойностени ремонтните дейности по отношение на
уврежданията, съответно в задната и в предната част на автомобила. В задната част на
автомобила щетите са остойностени на сумата от 8742,50 лева, а в предната част на
автомобила – в размер на 11139,08 лева. В резултат на уврежданията, настъпили при
процесното пътнотранспорно произшествие, регистрацията на л.а. „Д* Д* с рег. № * ХН е
прекратена поради наличие на тотална щета на 17.04.2018г. (л.20 от делото).
От сравнителната експертиза при ищеца по процесната щета (л.22) е видно, че
изплатеното на застрахованото лице застрахователно обезщетение общо в размер на 16020
лева представлява действителната стойност на автомобила – 17500 лева след приспадане на
запазените части в размер на 1480 лева.
Страните не спорят, че е налице тотална щета на л.а. „Д* Д* с рег. № * ХН по смисъла
на чл.390, ал.2 КЗ, защото стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на
сто от действителната му стойност, което се установява и от заключението на вещото лице.
Според заключението на вещото лице действителната стойност на автомобила към
датата на събитието е 17350 лева. От нея следва да се приспадне стойността на запазените
части като израз на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. За стойност на
запазените части съдът приема сумата от 1480 лева, тъй като според данните по
образуваната щета ищецът е намерил кандидат – купувач на останките на автомобила
именно на тази стойност (л.23). Предвид изложеното съдът приема, че размерът на
дължимото обезщетение възлиза на 15870 лева съгласно заключението на вещото лице.
Вещото лице е остойностило щетите в задна част на автомобила, които се намират в пряка
причинно – следствена връзка с виновното противоправно поведение на водача на МПС
„Ш* О*“ с рег. № * ВР и те възлизат на сумата от 7397,68 лева (отговор на последната
задача).
3
При определяне на дължимото от ответника вземане за платено обезщетение следва
да се има предвид, че в случая ударът между МПС „Ш* О*“ с рег. № * ВР и л.а. „Д* Д* с
рег. № * ХН е етап от верижна катастрофа. От свидетелските показания безспорно се
установи, че водачът на л.а. „Д* Д* с рег. № * ХН се е ударил в предностоящ автомобил и
едва след това е бил ударен в задната габаритна част от МПС „Ш* О*“ с рег. № * ВР. При
това следва да се приеме, че щетите в предната част на л.а. „Д* Д* с рег. № * ХН не са в
причинна връзка с поведение на водача на МПС „Ш* О*“ с рег. № * ВР. Последният е
нанесъл щетите в задната част на автомобила, но не носи отговорност за нанесените в
предната част на автомобила щети. В такъв смисъл са извънсъдебно направените
възражения от страна на ответника по предявената регресна претенция, видно от експертиза
по щета от 28.02.2019г. (л.69 от делото) и електронна кореспонденция от 28.02.2019г. (л.70
от делото). Оценени в съвкупност, щетите върху л.а. „Д* Д* с рег. № * ХН вследствие на
верижната катастрофа, са довели до извод за тотална щета, която се обезщетява не по
стойност на ремонтните дейности (което не е икономически нецелесъобразно), а по
действителна стойност на автомобила. При това положение съдът приема, че отговорността
на ответника е в размер на 50 % от размера на дължимото обезщетение. При това
ответникът следва да отговаря за сумата от 7935 лева (50 % от 15870) и ликвидационни
разноски от 25 лева или общо за сумата от 7960 лева. Не се спори, че по извънсъдебно
отправената регресна претенция ответникът е погасил същата до сумата от 7260,50 лева.
При това непогасеният остатък от вземането по чл.411 КЗ е в размер на 699,50 лева. Искът
следва да се уважи до посочения размер, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер.
По разноските:
Съразмерно с уважената част от иска на ищеца следва да се присъдят разноски в размер
на 115,95 лева съгласно списък за разноски, за извършването на които са представени
доказателства. Неоснователно е възражението за прекомерност на платеното от ищеца адв.
възнаграждение от 921,60 лева с ДДС, защото то е в минимален размер съгласно чл.7, ал.2,
т.3 (ред. преди изм. ДВ бр. 88 от 2022г.), вр. пар.2а НМРАВ – арг. чл.78, ал.5 ГПК.
Съразмерно с отхвърлената част от иска на ответника се следват разноски в общ размер от
322,06 лева (при пълен размер на разноските, както следва : депозит за вещо лице – 200 лева
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева предвид конкретната правна и
фактическа сложност на делото, която е около средната за дела със сходен предмет,
определено съгласно чл.25, ал.1 НЗПП, вр. чл.78, ал.8 ГПК). При липса на доказателства за
изплащане на възнаграждение на свидетеля депозитът подлежи на връщане на ответника на
основание чл.4б ЗДТ след подаване на писмена молба с посочване на банкова сметка за
превеждане на сумата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно еднолично акционерно дружество Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК *86, със седалище и адрес на управление : гр. София, ул.
„Позитано“ № 5 да плати на „ЗАД Алианц България“ АД, ЕИК *60, със седалище и адрес на
управление : гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 59 на основание чл.411 КЗ сумата от
699,50 лева - непогасен остатък от вземане за платено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски за щети върху л.а. марка „Д*“, модел „Д* с рег. № * ХН, настъпили
при ПТП от 28.02.2018г. в гр. Варна, предизвикано по вина водач на МПС, чийто
застраховател по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата на
събитието е ответникът, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба
(22.12.2021г.) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
4
предявен размер от 8759,50 лева.
ОСЪЖДА „Застрахователно еднолично акционерно дружество Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК *86, със седалище и адрес на управление : гр. София, ул.
„Позитано“ № 5 да плати на „ЗАД Алианц България“ АД, ЕИК *60, със седалище и адрес на
управление : гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 59, на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата от 115,95 лева – разноски.
ОСЪЖДА „ЗАД Алианц България“ АД, ЕИК *60, със седалище и адрес на
управление : гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 59 да плати на „Застрахователно
еднолично акционерно дружество Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК *86, със
седалище и адрес на управление : гр. София, ул. „Позитано“ № 5, на основание чл.78, ал.3
ГПК сумата 322,06 лева – разноски.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат преведени по следната банкова
сметка : BG16BUIN74441010002091.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5