Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
С решение №94/19.07.2012 г. по гр. дело № 1239/2011 г. на РС – С. е осъдено „Б. И К. С.” Е.- С. да заплати на Ю. С. М., сумата 1270 лв., представляваща обезщетение при командировка, както следва: за м. май-19 дни 4 съботни или 23 дни по 10 лева,общо 230 лв.; за м. юни- 22 дни и 4 съботни или 26 дни по 10 лв. общо 260 лв.; за м. септември-22 дни и 4 съботни или 26 дни по 10 лв. общо 260 лв.; за м. октомври -22 дни и 5 съботни или 27 дни по 10 лв. общо 270 лв.; за м. ноември- 21 дни и 4 съботни или 25 дни по 10 лв. общо 250 лв., заедно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба 28.12.2011 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за разликата до пълния размер 2 970 лв., която включва обезщетение при командировка, както следва: за м. януари- 20 дни и 4 съботни или 24 дни по 10 лв. общо 240 лв.; за м. февруари-20 дни и 4 съботни или 24 дни по 10 лв. общо 240 лв.; за м. март- 21 дни и 4 съботни или 25 дни по 10 лв. общо 250 лв.; за м. април -22 дни и 4 съботни или 26 дни по 10 лв. общо 260 лв.; за м. юли 23 дни и 4 съботни или 27 дни по 10 лв. общо 270 лв.; за м. август-21 дни и 5 съботни или 26 дни по 10 лв. общо 260 лв.; за м. декември, до 21.12.2009 г.- 15 дни и 3 съботни или 18 дни по 10 лв. общо 180 лв., като недоказан. С решението дружеството е осъдено да заплати на ищеца 64.14 лв. разноски по делото съразмерно на уважената част от иска, както и да заплати държавна такса по сметка на СРС 50.80 лв. и 5лв. за служебно издаване на изпълнителен лист. Ищецът е осъден да þаплати на дружеството 228.96 лв. Недоволен от решението е останал Ю. С. М.,, който го обжалва в частта му, с която са отхвърлени исковите претенции и моли да бъде отменено в тази част. Счита се, че претенциите са му установени от показанията на разпитания свидетел Ц. Да се приеме, че исковете са основателни и доказани, и да бъде осъдено ответното дружество да заплати претендираните суми, като се претендират разноски пред въззивната инстанция в размер на 100 лв., за което е представен договор за правна защита и съдействие. Постъпил е отговор по въззивната жалба от „Б. и К. С.” Е. – С., в което се оспорва същата. Твърди се, че съдът правилно и законосъобразно е възприел фактите, и е обсъдил събраните доказателства като е стигнал до законосъобразни изводи, подкрепени със съдебната практика. Моли да се отхвърли жалбата и да се потвърди първоинстанционното решение по изложените подробни съображения. Претендират се и разноските направени по делото. Великотърновският окръжен съд като се запозна с оплакванията в жалбата, отговора и събраните по делото доказателства приема за установено следното: С обжалваното решение ВТРС се е произнесъл по повод исковата молба на Ю. С. М. против „Б. и К. С.” Е. – С.. Ищецът твърди, че през 2009 г. е бил в трудово правни отношения с ответника и е бил командирован за изпълнение на задълженията си извън гр.С. в с.О. м. и с. Ц., гр.Б. и гр. Л. Твърди се, че не са му заплатени дължимите суми за командировъчни пари както следва: за м. януари- 20 дни и 4 съботни или 24 дни по 10 лв. общо 240 лв.; за м. февруари-20 дни и 4 съботни или 24 дни по 10 лв. общо 240 лв.; за м. март- 21 дни и 4 съботни или 25 дни по 10 лв. общо 250 лв.; за м. април -22 дни и 4 съботни или 26 дни по 10 лв. общо 260 лв.; м. май-19 дни 4 съботни или 23 дни по 10 лева,общо 230 лв.; за м. юни- 22 дни и 4 съботни или 26 дни по 10 лв. общо 260 лв.; за м. юли 23 дни и 4 съботни или 27 дни по 10 лв. общо 270 лв.; за м. август-21 дни и 5 съботни или 26 дни по 10 лв. общо 260 лв.; септември-22 дни и 4 съботни или 26 дни по 10 лв. общо 260 лв.; за м. октомври -22 дни и 5 съботни или 27 дни по 10 лв. общо 270 лв.; за м. ноември- 21 дни и 4 съботни или 25 дни по 10 лв. общо 250 лв., за м. декември, до 21.12.2009 г.- 15 дни и 3 съботни или 18 дни по 10 лв. общо 180 лв. В отговора по исковата молба дружеството твърди,че ищецът не е изпълнявал трудовите си задължения извън гр. С., като той не е представял и отчет за извършване на такава работа, за която е командирован. Твърди се също, че не дължи плащане тъй като е извършил плащане на ДМС на ищеца. За да постанови обжалваното решение съдията е приел, че искът е допустим и го е разгледал по същество. Правилно и обосновано съдията е приел, че страните са се намирали в трудовоправни отношения за периода 20.10.2008 г.- 21.12.2009 г., както и че ищецът ищецът е бил в командировка съобразно представените заповеди №№ 121 „Д”/1.9.2009 г., 154 „А”/2.11.2009 г., 136 „Б”/30.9.2009 г., 69 „В”/ 1.5.2009 г. и 74”В”/ 1.6.2009 г. Съдията правилно и подробно е изложил съображения относно това, че не приема възраженията на ответника за непредставяне на отчет от работника за извършената работа, както и относно твърдението, че е плащано ДМС на ищеца. Съдията задълбочено е обсъдил съдебната практика в тази насока, както и разпоредбите на Наредбата за командировките в страната като е стигнал до правилния извод, че ищецът няма задължение да представя писмен отчет за извършената работа, както и че заплащаното ДМС не е възнаграждение, което включва командировъчни пари. Правилен е и крайния извод на съдията, че исковата претенция е основателна и доказана до уважения размер, а се явява неоснователна и недоказана в останалата част, отразена в диспозитива на решението. Въззивният съд напълно споделя изложените мотиви от районния съдия и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна и недоказана, а решението в обжалваната част е законосъобразно, обосновано и правилно и като такова следва да бъде потвърдено. При този изход на делото право на разноски има ответникът по жалбата, който е направил такова искане за присъждане на сумата 100 лв. за платен адвокатски хонорар. Плащането се установява от приложение договор за правна защита и съдействие. Водим от изложеното съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 94/19.07.2012 г. по гр. дело № 1239/2011 г. на РС – С. в обжалваната част. ОСЪЖДА Ю. С. М., ЕГН * от с.Н., Общ. Ц. да заплати на „Б. и К. С.” Е. – С., ЕИК ................., У.”З.С. П.”№ ... сумата 100 лв., представляваща направени разноски пред въззивната инстанция. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |