Р
Е Ш Е Н И Е
№ 689 24.04.2018 г. гр.Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ХХІ-ви ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на тридесети
март две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Моника Яханаджиян
Секретар:М.
Манолова,
като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян
гр.дело
№8439 по описа на БРС за 2017 г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по повод исковата молба
на “ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК .................,
със седалище и адрес на управление в гр.С., район
„В.”,
ж.к.„М.”, ул.„Р.П.-К.” №......., представляван от
Управителя Р.И.М. – Т., уточнена с молба, вх.№4461/31.01.2018 г. чрез пълномощник – адв.Н.К., с която се иска
от съда да
постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът И.Л.Х.,
ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес ***, чрез адв.К.Т. и адв.М.Т., дължи на ищеца сумата
от 650,96 лева - главница,
представляваща неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит №.................. от 11.06.2009 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на
сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
№3703/17.08.2017 г. по ч.гр.д.№6125/2017 г. по описа на БРС.
В исковата молба се твърди, че
на 11.06.2009 г., между ответника и „Юробанк
И Еф Джи България” АД е бил
сключен Договор за потребителски кредит №..............., по силата на който
банката е предоставила на ответника, в качеството му на кредитополучател кредит
в размер на 1960,00 лева за текущи нужди. Твърди се още, че след усвояване на
кредита има извършени от кредитополучателя плащания и непогасено
задължение в размер на 1038,82 лева, от които главница в размер на 650,96 лева
и договорна лихва в размер на 387,86 лева, както и че вземането е станало
изискуемо с изтичане крайния срок на договора на 11.07.2013 г.
Твърди
се още, че на основание договор за цесия от 18.01.2016 г. задължението на
ответника към „Юробанк И Еф
Джи България” АД било прехвърлено на „Еос матрикс” ЕООД, за което длъжникът
е бил уведомен с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея.
В подкрепа на иска се ангажират
доказателства, претендират се разноски.
В съдебно
заседание ищцовото дружество се представлява от надлежно упълномощен
процесуален представител – адв.Н.К., която поддържа иска, представя молба, вх.№10928/16.03.2018
г.
В срока по чл.131
от ГПК ответната страна И.Л.Х. се е възползвала от
правото си да депозира писмен отговор по исковата молба, в който изразява
становище за неоснователност на иска, а съображенията му за това са липсата на
активна легитимация от страна на ищеца, който няма качеството на кредитор
предвид липсата на доказателства за извършено с договора за цесия от 18.01.2016
г. прехвърляне на задължението на ответника към „Еос матрикс” ЕООД. В тази връзка се оспорва и наличието на
валидно връчено уведомление за извършена цесия като се оспорва истинността на
представеното с ИМ уведомление до ответника, като приложеното такова към ИМ е с
нанесен принтиран подпис на упълномощеното от цедента
лице. Предявява се и възражение за изтекла давност. Ангажира доказателства.
В съдебно
заседание ответникът – редовно уведомен не се явява и се представлява от
надлежно упълномощените си процесуални представители – адв.К.Т.
и адв.М.Т., които поддържат отговора на исковата
молба, като претендират постановяване на решение, с което искът да бъде
отхвърлен.
ПРАВНАТА
КВАЛИФИКАЦИЯ на предявения иск е по чл.422 от ГПК, вр.чл.79,
ал.1, предл.първо и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Бургаският районен съд, като
взе предвид събраните
по делото писмени доказателства и като съобрази закона, намира за установено
от фактическа страна следното:
Между страните не се спори по следните факти, за които
свидетелстват и приетите като писмени доказателства Договор за потребителски кредит №............./11.06.2009 г. и погасителен план към него, а именно, че между „Юробанк И Еф Джи
България” АД и ответникът Х. е бил сключен Договор за потребителски кредит №............./11.06.2009
г., по силата, на който банката, в качеството си на кредитор, отпуснала на кредитополучателя
И.Л.Х. потребителски кредит в размер на 1960 лева, със
срок на издължаване до 11.07.2013 г., както и че сумата по кредита е била
преведена по банковата сметка на ответника.
По делото е приложено като доказателство ч.гр.д.№6125/2017 г. по описа на БРС, от съдържанието на което се
установява, че „ЕОС Матрикс” ЕООД се е снабдило със
Заповед №3703 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.410 от ГПК от 17.08.2017 г. срещу длъжника И.Л.Х.
за следните суми: главница по Договор за потребителски кредит от 11.09.2009 г.,
сключен с „Юробанк България” АД / с предишно
наименование „Юробанк И Еф Джи България” АД в размер на 650,96 лева и договорна лихва
за периода от 11.07.2012 г. до 18.01.2016 г. в размер на 387,86 лева и срещу която
заповед има постъпило в срок възражение от длъжника, в което същият оспорва
вземанията с твърдение, че не дължи изпълнение.
Ответникът, чрез своите процесуални представители оспорва
активната процесуална легитимация на ищеца по делото и в тази връзка са събрани
следните писмени доказателства - Договор за прехвърляне на вземания от 18.01.2016
г., сключен между „Юробанк България” АД с предишно
наименование „Юробанк И Еф Джи България” АД и „ЕОС Матрикс”
ЕООД, от съдържанието, на който се установява, че вземанията на банката са били
прехвърлени на „ЕОС Матрикс” ЕООД, а от съдържанието
на представеното като доказателство Потвърждение за извършената цесия, неразделна
част от договора за цесия, става ясно, че предмет на продажбата е и вземането
на банката към ответника Х., срещу името, на когото са записани номера на
договора и неплатените суми. Приети като доказателства са и 2 броя пълномощни -
на л.75, по силата на които цедентът
“Юробанк България“ АД е упълномощил цесионера “ЕОС Матрикс“ ЕООД да
уведоми длъжника за сключената цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД и на л.77, по силата на което цедентът
е упълномощил адвокатско дружество “И. и Д.“ да представлява банката и да
уведоми длъжника за цесията.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Съдът констатира, че исковата молба, по повод на
която е образувано производството по гражданско дело №8439 по описа на
Бургаски районен съд за 2017 г., против длъжника
в
заповедното производство И.Л.Х.
е
подадена в едномесечния срок от уведомяването, съгласно чл.415 от ГПК и указанията, дадени с разпореждане №22710 от 27.09.2017 г., от лице, легитимирано
да предяви иск, предвид договора
за цесия от 18.01.2016 г. и приетите като доказателство два броя пълномощни,
поради което и искът се явява допустим. Дотолкова, доколкото, препис от същите
са връчени на ответника с връчване на препис от исковата молба и приложенията
към нея, съдът приема, че прехвърлянето на вземането е валидно съобщено на
ответната страна, поради което и възраженията на ответника в тази насока са
неоснователни.
В тази връзка съдът съобрази разпоредбата на чл.99, ал.1 от ЗЗД, съгласно която кредиторът може да прехвърли
своето вземане, освен ако законът,
договорът или естеството на вземането
не допускат това. Анализът на цитираната разпоредба сочи, че предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника за прехвърлянето и да предаде на
новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди
писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника
от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния
кредитор. Дотолкова, доколкото законът не поставя специални
изисквания за начина, по
който длъжникът следва да бъде
уведомен за извършената цесия,
старият кредитор има правото да упълномощи новия
такъв да извърши съобщението до длъжника като
негов пълномощник. Такъв
именно е настоящият случай, при който длъжникът е уведомен за станалата
цесия с връчване на препис от
исковата молба и приложенията към нея, предвид данните по делото, че изпратеното от новия
кредитор уведомление за извършената цесия е върнато в цялост като непотърсено.
Ответникът не оспорва, че между него и „Юробанк И Еф Джи
България” АД е съществувало действително правоотношение по договор за
потребителски кредит,
по който банката е изправна страна, както и че крайният срок за погасяване
на кредита е
настъпил на 11.07.2013 г. Същият не оспорва и твърдението, че не е изпълнил
задълженията си по договора в цялост и е налице остатък главница в размер на
650,96 лева, но счита, че същата е
погасена по давност, в която връзка предявява и съответното правопогасяващо
възражение.
Съдът
намира същото за неоснователно, тъй като съгласно
общите правила, за вземанията,
произтичащи от договор за заем, се прилага общата петгодишна давност.
В настоящият казус, вземането
произтича от договор за потребителски кредит, който е разновидност
на договора за заем, поради което и приложение намира общата
петгодишна давност. В този смисъл е
и съдебната практика, в това число и разясненията,
дадени в ТР№2 от 28.09.2011
г. по тълк.д.№2/2010 г. на
ОСГТК на ВКС. Дотолкова,
доколкото крайният
срок на договора
е 11.07.2013 г., а заявлението на ищеца за издаване
на процесната заповед за изпълнение
е депозирано в РС-Бургас на 16.08.2017 г., то предвидения
в закона давностен срок по отношение на главницата не е изтекъл, поради което и не
са налице материално правните предпоставки за погасяване вземането по
давност, а
възражението на ответника е неоснователно.
Ответникът не оспори фактите относно сключения договор за кредит, както
и относно размера на договорената главница, усвояването на договорената
сума и спиране на плащанията по
договора. Няма наведени твърдения за последващо изпълнение
задълженията по договора, нито ангажирани доказателства в тази насока, поради което и съдът стига до
извода, че установителният
иск е
основателен
и следва да се уважи в предявения размер.
На
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД се дължи и законната лихва, чийто начален момент,
по аргумент от чл.422 от ГПК съвпада с датата на депозиране в съда на заявлението
за издаване на заповедта за
изпълнение, в случая 16.08.2017 г.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78,
ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер
на 25,00 лева – за платена държавна такса, както и разноски в заповедното дело
в размер на 25.00 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.235
от ГПК, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на
чл.422 от ГПК, че ответникът И.Л.Х., ЕГН **********, с адрес ***,
съдебен адрес ***, чрез адв.К.Т. и
адв.М.Т., дължи на ищеца “ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, ЕИК ................, със седалище и
адрес на управление в гр.С., район „В.”, ж.к.„М.”, ул.„Р.П.-К.” №......, представляван от Управителя Р.И.М.-Т., сумата от 650,96 лева (шестстотин и петдесет лева и деветдесет и
шест стотинки) - главница, представляваща неизпълнено задължение по Договор за
потребителски кредит №............ от 11.06.2009 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда на 16.08.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК №3703/17.08.2017 г. по ч.гр.д.№6125/2017 г. по
описа на БРС.
ОСЪЖДА ответникът И.Л.Х., ЕГН **********, с адрес ***,
съдебен адрес ***, чрез адв.К.Т. и
адв.М.Т., дължи на ищеца “ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, ЕИК ..............., със седалище и
адрес на управление в гр.С., район „В.”, ж.к.„М.”, ул.„Р.П.-К.” №...., представляван от Управителя Р.И.М.-Т., сумата от 25,00 лева (двадесет и пет лева), представляваща
направени в исковото производство съдебно-деловодни разноски и сумата от 25,00 лева (двадесет и пет лева), представляваща направени в заповедното производство съдебно-деловодни разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно
с оригинала
Ж.
С.