Определение по дело №7000/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 7895
Дата: 29 март 2022 г.
Съдия: Светослав Тихомиров Спасенов
Дело: 20221110107000
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 7895
гр. /.../, 29.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110107000 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба вх. №
26052/11.02.2022 г., подадена от името на /..../ ЕООД, ЕИК /.../ срещу Д. ХР. М.,
ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, за
признаване за установено, че Д. ХР. М. дължи в полза на /..../ ЕООД суми, както
следва: 1/ сумата от 300 лева, представляваща получена на отпаднало основание
сума, представляваща невъзстановен депозит по договор за наем на недвижим
имот от 05.10.2020 г., сключен между Д. ХР. М., в качеството на наемодател и /..../
ЕООД, в качеството на наемател, който договор за наем е прекратен с
едномесечно предизвестие от наемателя, ведно със законна лихва от 15.12.2020 г.
до изплащане на вземането; 2/ сумата от 0,83 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 05.12.2020 г. до 14.12.2020 г., върху претендираната
главница, за които суми на 12.01.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 63087/2020 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
С разпореждане от 18.02.2022 г., постановено в производството по гр.д. №
7000/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е изискал за послужване в
настоящото производство ч.гр.д. № 63087/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав.
Видно от документите, съдържащи се в кориците на ч.гр.д. № 63087/2020 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав, издадената на 12.01.2021 г. заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, е връчена редовно на
длъжника в заповедното производство Д. ХР. М. на 08.07.2021 г. – на основание
чл. 49 ГПК във вр. с чл. 47, ал. 3 ГПК, чрез друго лице, съгласно да приеме
съобщението – така Определение № 7 от 05.01.2017 г. на ВКС по ч. т. д. №
2496/2016 г., II т. о., ТК. В законоустановения за това срок, а именно на 12.07.2021
г., от името на длъжника Д. ХР. М. е депозирано възражение срещу издадената в
производство по ч.гр.д. № 63087/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като изрично е
оспорена дължимостта на вземанията, предмет на горепосочената заповед.
1
С разпореждане № 20156670/13.07.2021 г., постановено по ч.гр.д. №
63087/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е указал на заявителя, че
срещу издадената Заповед от 12.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по настоящото дело е подадено в срок възражение от длъжника Д.
ХР. М., ЕГН **********; че в едномесечен срок от получаване на съобщението,
може да предяви иск за установяване на вземането си, предмет на заявлението,
срещу длъжника Д. ХР. М., ЕГН **********; че следва да представи
доказателства, че е предявил иска в посочения едномесечен срок, като в случай,
че не представи такива, издадената Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК срещу длъжника Д. ХР. М., ЕГН **********, ще бъде обезсилена.
Препис от разпореждане № 20156670/13.07.2021 г., постановено по ч.гр.д. №
63087/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, ведно с препис от депозирано от
името на Д. ХР. М., ЕГН ********** възражение срещу издадената в
производството по ч.гр.д. № 63087/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, са изпратени за връчване на единствения
посочен по делото адрес на заявителя, а именно: гр. /.../, ж.к. /.../, ул. /..../ № 6, ет.
1, ап. 1 /регистриран и като седалище и адрес на управление на дружеството,
съгласно приложена по делото справка от Търговски регистър към Агенция по
вписванията по партидата на дружеството /..../ ЕООД, ЕИК /...//. При посещенията
си на адреса, връчителят /В. В. С. – призовкар при Софийски районен съд/ е
констатирал, че на горепосочения адрес няма фирмени знаци и индикации на
дружеството /..../ ЕООД, ЕИК /.../, като са събрани данни от живущи в сградата-
етажна собственост, че дружеството е непознато и не знаят същото да пребивава
на адреса.
Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ГПК мястото на връчване на търговец
и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният
посочен в регистъра адрес. Считано от 13.09.2013 г. и до настоящия момент
/видно от приложената по делото справка от Търговски регистър към Агенция по
вписванията по партидата на дружеството /..../ ЕООД, ЕИК /...// седалище и адрес
на управление на ищцовото дружество е гр. /.../, ж.к. /.../, ул. /..../ № 6, ет. 1, ап. 1.
Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК ако лицето е напуснало адреса си
и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по
делото и смятат за редовно връчени. В конкретния случай е извършено посещение
на адрес: гр. /.../, ж.к. /.../, ул. /..../ № 6, ет. 1, ап. 1 /регистриран като седалище и
адрес на управление на дружеството, съгласно приложена по делото справка от
Търговски регистър към Агенция по вписванията по партидата на дружеството
/..../ ЕООД, ЕИК /...//, при което от връчителя е установено и отбелязано в
разписката, удостоверяваща извършените действия по връчването, че на
горепосочения адрес няма фирмени знаци и индикации на дружеството /..../
ЕООД, ЕИК /.../, като са събрани данни от живущи в сградата-етажна собственост,
че дружеството е непознато и не знаят същото да пребивава на адреса.
Предвид горното и с разпореждане от 13.11.2021 г., постановено по ч.гр.д. №
63087/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, заповедният съд е разпоредил, на
основание чл. 50, ал. 2 ГПК, книжата /препис от разпореждане №
20156670/13.07.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 63087/2020 г. по описа на СРС, II
ГО, 160 състав, ведно с препис от депозирано от името на Д. ХР. М., ЕГН
********** възражение срещу издадената в производството по ч.гр.д. №
63087/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав заповед за изпълнение по чл. 410
2
ГПК/ да се приложат към делото и да се смятат редовно връчени на 04.11.2021 г.
По ч.гр.д. № 63087/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав не е посочен
друг адрес за връчване книжа и съобщения на заявителя /..../ ЕООД, ЕИК /.../,
освен горепосочения адрес: гр. /.../, ж.к. /.../, ул. /..../ № 6, ет. 1, ап. 1.
Действително заявлението е депозирано от името на заявителя, чрез адвокат С.Д.
Г., но не е посочен адрес на адвоката, различен от горепосочения, на който да се
връчват книжа и съобщения на заявителя в производството по ч.гр.д. №
63087/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав. Посочен е единствено
електронен адрес: *************@**********.***, без обаче да е направено
изрично изявление, че страната е съгласна и желае да бъде уведомявана и да
получава книжа и съобщения на така посочения електронен адрес. Независимо от
последното, при спазване принципа на равнопоставност на страните и за да
гарантира защита на правата и на двете страни в производството по ч.гр.д. №
63087/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът с разпореждане №
20224028/18.12.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 63087/2020 г. по описа на СРС, II
ГО, 160 състав, е разпоредил препис от разпореждане № 20156670/13.07.2021 г.,
постановено по ч.гр.д. № 63087/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, да се
изпрати на електронен адрес: *************@**********.***, посочен по делото от
пълномощника на заявителя – адвокат С.Д. Г.. Такъв е изпратен на посочения
електронен адрес и получен на 21.12.2021 г. /виж л. 39 от ч.гр.д. № 63087/2020 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав/.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че срокът по
чл. 415, ал. 4 ГПК за предявяване на процесните искове е изтекъл най-късно на
21.01.2022 г. Исковата молба е входирана в съда на 11.02.2022 г., т.е. след
изтичането на срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 5 ГПК, когато заявителят не представи
доказателства, че е предявил иска в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, съдът обезсилва
заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист,
издаден по чл. 418 ГПК.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че
предявените в настоящото производство искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК за признаване за установено, че Д. ХР. М. дължи в полза на
/..../ ЕООД суми, както следва: 1/ сумата от 300 лева, представляваща получена на
отпаднало основание сума, представляваща невъзстановен депозит по договор за
наем на недвижим имот от 05.10.2020 г., сключен между Д. ХР. М., в качеството
на наемодател и /..../ ЕООД, в качеството на наемател, който договор за наем е
прекратен с едномесечно предизвестие от наемателя, ведно със законна лихва от
15.12.2020 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 0,83 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 05.12.2020 г. до 14.12.2020 г., върху претендираната
главница, за които суми на 12.01.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 63087/2020 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав, са недопустими, респективно производството
по гр.д. № 7000/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, следва да бъде
прекратено.
По аргумент от разпоредбата на чл. 415, ал. 5 ГПК и във връзка със
задължителните за съдилищата разрешения, дадени в т. 13 от Тълкувателно
решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
3
настоящият съдебен състав следва да обезсили, издадената на 12.01.2021 г. в
производството по ч.гр.д. № 63087/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК /съгласно
мотивите, обективирани в т. 13 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при прекратяване на
производството по делото по иска по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК издадената
заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване.
Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл.410, съответно
по чл.417 ГПК, и да обезсили изпълнителния лист по чл.418 ГПК при
прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, е съдът
в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване, като
обезсилването на заповедта за изпълнение и изпълнителният лист следва да се
постановят едновременно с определението за прекратяване на производството по
иска/.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производство по гр.д. № 7000/2022 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав.
ОБЕЗСИЛВА изцяло заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 12.01.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 63087/2020 г. по описа на
Софийски районен съд, 160 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от определението да се връчи на ищеца на посочения за същия
съдебен адрес в настоящото производство: гр. /.../, бул. „/.../“ № 36, ет. 1, ап. 1.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4