ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 668
гр. Пловдив , 05.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в закрито заседание на пети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Костадин Б. Иванов
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502025 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Теленор България” ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” 4,
Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв. З.Ц., против Разпореждане от
25.06.2021 г., инкорпорирано в Заповед № 5601/25.06.2021 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 9383/2021 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, XIV гр. с-в, в частта, с която е
отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
в полза на жалбоподателя срещу Д. К. И., ЕГН: ********** с. П., общ. Р., ул.
„С.“ № ..., относно вземането за сумата от 92.46 лева – неустойка в размер на
три месечни абонаменти такси, дължима за предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги от 11.10.2014г., изменен с допълнително
споразумение от 09.05.2019 г., и за разноските в заповедното производство за
разликата над уважения до претендирания размер.
В частната жалбата се излагат съображение за неправилност на
атакуваното разпореждане. Оспорва се извода на районния съд за
неравноправност на процесната клауза за неустойка при прекратяване на
процесния договор за мобилни услуги. Сочат се подробни аргументи относно
действителността на клаузата за неустойка. Моли се обжалваното
разпореждане да се отмени и да се постанови издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за процесното вземане.
На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е
връчван на отсрещната страна.
1
Окръжен съд – Пловдив, след като обсъди доводите на жалбоподателя и
взе предвид данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и
против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията за
това са следните:
Районен съд – Пловдив е бил сезиран от „Теленор България” ЕАД, със
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. К. И.
за вземания във връзка с договор за мобилни услуги за номер ********** и
договор за лизинг на мобилен телефонен апарат, част от които е и вземане за
сумата от 92.46 лева, представляваща неустойка в размер на три месечни
абонаменти такси, дължима за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги от дата 11.10.2014г., изменен с допълнително споразумение
от дата 09.05.2019 г. Претендирано е присъждане и на всички сторените в
заповедното производство разноските.
За да откаже издаването на заповед за изпълнение за посочената сума за
неустойка, заповедният съд е приел, че е налице обоснована вероятност това
вземане да произтича от неравноправна клауза. Развити са аргументи, че
уговорената в договора неустойка, с оглед начина по който е уговорена, не
държала сметка за обема на неизпълнението и евентуалните вреди за
мобилния оператор и задължавала потребителя при неизпълнение на неговите
задължение да заплати необосновано високо обезщетение – нарушение на чл.
143, , ал. 2, т. 5 ЗЗП. С частната жалба се оспорват тези мотиви на заповедния
съд. Същите обаче се намират за правилни от настоящият въззивен състав и
се споделят, предвид следното.
Претендираното от заявителя вземане произтича от договор, сключен с
потребител, поради което и заповедният съд е процедирал законосъобразно,
извършвайки проверка по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК за наличие на
нищожни и неравноправни клаузи в договора.
Видно от съдържанието на представения договор за мобилни услуги,
процесната клауза в р. 4, т. 2 от допълнителното споразумение от дата
09.05.2019 г., въз основа на която се претендира вземането за неустойка,
гласи, че в случай на прекратяване на договора по вина или инициатива на
потребителя, последния дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е
налице прекратяване, неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок,
като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти, а в допълнение на тази
неустойка, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната
стойност на отстъпката от абонаментните планове, съответстваща на
2
оставащия срок на договора.
Съгласно ал. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а ал. 2 на
същия член сочи конкретни примери за неравноправни клаузи. С оглед
начина, по който е уговорена процесната неустойка, нейния размер и
условията, при които се дължи, въззивният съд намира, че е налице
обосновано предположение за противоречие на клаузата за неустойка с чл.
143, ал. 2, т. 5, т. 15 и т. 19 ЗЗП. Видно от текста на разглежданата клауза,
размерът на неустойката се завишава с „част от ползваната стойност на
отстъпките от абонаментните планове, съответстващи на оставащия срок на
договора“. Тази уговорка се намира за неясна и в противоречие на
изискването на чл. 147, ал. 1 ЗЗП, тъй като не е ясно посочено и по разбираем
начин нито с каква част от ползвана отстъпка се завишава неустойката, нито
какъв е размерът на отстъпката. В случая потребителят е заставен да тълкува
волята на по-силната страна, за да определи какъв би бил размерът на
дължимата неустойка, която евентуално ще дължи при отказ от договора, и
дали този размер не би бил необосновано завишен с оглед евентуалните вреди
за мобилния оператор. Последното не съответства и на изискванията на чл.
143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП е неравноправна клауза в
потребителски договор, която задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка. Целта на неустойката е да обезпечи и обезщети настъпилите вреди
от съответното неизпълнение. В случая обаче е неясно по какъв начин
процесната неустойка е съизмерима с вредите за оператора от прекратяването
на договора, още повече като се има предвид, че доставчикът на мобилни
услуги изрично е предвидил в т. 19д от Общите условия към договора
правото си след прекратяване на правоотношението да предостави
телефонния номер за ползване от друг потребител. Получаването на
неустойката пък, предвид начина по който тя е уговорена, предполага
заобикаляне и на чл. 143, ал. 2, т. 15 ЗЗП, тъй като налага на потребителя да
изпълни своите задължения – да плати абонаментните такси за поне три
месеца /при това стандартните, а не договорените/, без операторът реално да
предоставя мобилни услуги за същия период.
Предвид горното въззивният съд намира, че е налице обоснована
вероятност претендираната сума за неустойка при прекратяване на договора,
да се дължи въз основа на неравноправни клаузи в потребителски договор,
поради което правилно с оглед разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК е
отказано издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за нея.
Като законна последица от отхвърлянето на заявлението в разглежданата
част, законосъобразен се явява и актът на заповедния съд относно разноските
за частта, за която е било отхвърлено искането.
3
Въз основа на гореизложеното настоящата частна жалба се намира за
неоснователна, а атакувания съдебен акт, като правилен, ще се потвърди в
обжалваната част.
Съгласно т. 8 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г., ВКС,
ОСГТК определението на въззивния съд в заповедното производство не
подлежи на обжалване.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 25.06.2021 г., инкорпорирано в
Заповед № 5601/25.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 9383/2021 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, XIV гр. с-в, в ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6, срещу Д. К. ИГН.,
ЕГН: ********** с. П., общ. Р., ул. „С.“ № ...., относно вземането за сумата от
92,46 лева – неустойка в размер на три месечни абонаменти такси, дължима
за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 11.10.2014г.,
изменен с допълнително споразумение от 09.05.2019 г., и за разноските в
заповедното производство за разликата над уважения до претендирания
размер.
Въззивното определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4