№ 729
гр. София, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валерия Братоева
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело №
20211100902512 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в открито съдебно заседание на седми
юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар Мария Методиева, като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 2512 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, вх. № 29816/26.11.2021 г., предявена от ЗК „Л.И.“ АД,
ЕИК *******, за осъждане на ЗД Б.И." АД, ЕИК *******, със седалище гр. София, да върне
сумата 32000 лева, представляваща недължимо получено регресно плащане на
застрахователно обезщетение.
Ищецът твърди да е осъден с влязло в сила съдебно решение да заплати на ответника
сумата 64000 лева – главница, което задължение изпълнил в рамките на изпълнително дело
№ 20168510404155 по описа на ЧСИ П. но това задължение се дължало солидарно от ищеца
1
и трето лице („ДЗИ О.З. ЕАД), което също престирало на ответника, поради което
претендира връщането на ½ от платената главница от кредитора, който разполага с
изпълнителен титул. Твърди, че ответникът предявил самостоятелни претенции както срещу
ищеца, така и срещу неговия солидарен длъжник за заплащане на едно и също обезщетение
и по пътя на суброгацията в две производства получил два пъти дължимата сума на едно и
също основание, като с това се е обогатил без основание за сметка на ЗК „Л.И.“ АД, поради
което следвало да му върне недължимо платената част от обезщетението, която ищецът
счита, че представлява ½ от сумата 64000 лева.
В отговор на исковата молба ответникът оспорва процесуалната допустимост на иска,
тъй като дължимостта на сумата 64000 лева била установена с влязло на 30.08.2016 г. в сила
съдебно решение. Срещу солидарния длъжник „ДЗИ О.З. ЕАД било постановено съдебно
решение в производството по търг. дело № 9193/2012 г. по описа на СГС, след частичната
му отмяна от САС, в което производство ищецът участвал като трето лице помагач, а за
извършеното от „ДЗИ О.З. ЕАД плащане на присъденото обезщетение ЗК „Л.И.“ АД било
уведомено на 02.08.2016 г. – преди влизане в сила на решение № 1657/15.10.2015 г. по търг.
дело № 3907/2014 г. на СГС, VI-20 състав, съответно е било възможно да релевира
възражение за извършено погасително плащане. Такова обаче ЗК „Л.И.“ АД не
обективирало.
Възражението за процесуална недопустимост на иска е неоснователно. Ищецът твърди
последващ влизане в сила на съдебното решение факт – извършено плащане в хода на
изпълнително производство и претенцията му е основана именно на това извършено
последващо плащане, което счита за недължимо.
По същество оспорва иска с довод, че заплатената сума в размер на 64000 лева е
присъдена с влязло в сила съдебно решение, което съставлява основание за получаването ,
а ищецът не упражнил възражение за извършено от солидарния му длъжник на 29.02.2016 г.
плащане, което му било известно преди формиране на силата на пресъдено нещо. Позовава
се и на изтекла погасителна давност.
В допълнителната искова молба ищецът оспорва възраженията на ответника, но не
твърди нови факти и не излага допълнителни съображения в подкрепа на иска.
В допълнителния отговор ответникът поддържа всички оспорвания направени в
отговора, без да излага нови доводи и фактически твърдения.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
В производството страните не спорят по отношение на осъществените в правната
действителност факти, спорни са единствено породените от тях правни последици,
включително с определение № 1513/05.05.2022 г. като безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията помежду им са отделени фактите, че в производството по търг.
дело № 3907/2014 г. на СГС, VI-20 състав, ищецът е осъден да заплати на ответника сумата
64000 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за
събитие, настъпило на 14.06.2009 г. в района на гр. София, ведно със законната лихва от
13.06.2014 г. до погасяването й и сумата 3245,71 лева – разноски, като решението е влязло в
сила след проведени на 03.06.2016 г. устни състезания пред въззивния съд; за същото
застрахователно събитие „ДЗИ О.З. ЕАД по търг. дело № 9193/2012 г. на СГС, VI-11 състав
било осъдено да заплати на ответника главница в размер на 40000 лева, заедно със законната
лихва от 14.12.2012 г. и обезщетение за забава в размер на 10030,56 лева, в което
2
производство ищецът ЗК „Л.И.“ АД участвало като трето лице-помагач, съответно „ДЗИ
О.З. ЕАД извършило плащане на сумата 62027,66 лева в полза на ЗД Б.И." АД на 29.02.2016
г., за което плащане ищецът бил уведомен на 02.08.2016 г..
В производството по изпълнително дело № 20168510404155 по описа на ЧСИ П.
образувано от ответното дружество въз основа на издадения на 13.10.2016 г. по търг. дело №
3907/2014 г. на СГС изпълнителен лист, видно от представените извлечения за движение по
платежна сметка, на 24.11.2016 г. ЗК „Л.И.“ АД заплатило сумата 62027,66 лева и на
25.11.2016 г. - сумата 33113,89 лева, чрез трето задължено лице – „Банка ДСК“ ЕАД. Така
било извършето плащане на сума в общ размер 95141,55 лева, която не се спори, че включва
присъдената главница от 64000 лева, натрупаните мораторни лихви и разноските.
Не е спорно, че съдебно установеното и принудително осъществено задължение на ЗК
„Л.И.“ АД в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, е резултат от суброгация на ответника ЗД Б.И." АД в правата на удовлетворен
застрахован срещу лице, по отношение на което са били налице две правоотношения по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ – едно с ЗК „Л.И.“ АД и друго с „ДЗИ
О.З. ЕАД. Съгласно § 24 ПЗР на КЗ за заварените до влизането в сила на чл. 484 КЗ случаи
на повече от една действаща, както и изтекла, по която са възникнали застрахователни
събития, задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
застрахователите – страни по съответните договори, отговарят помежду си поравно за
изплащане на обезщетението, като пред увредените лица и застрахования, в случаите,
когато последният е платил на увредените лица, застрахователите отговорят солидарно за
изплащане на обезщетението.
Не е спорно и от представените съдебни решения се установява, че за настъпилото на
14.06.2009 г. застрахователно събитие, ответникът ЗД Б.И." АД заплатил на собственика на
увреденото МПС застрахователно обезщетение в размер на 64000 лева, която сума очертава
обема на суброгационното му право и съответно поражда регресни права спрямо
застрахователите на делинквента - „Л.И.“ АД и „ДЗИ О.З. ЕАД, които спрямо ЗД Б.И." АД
отговарят солидарно, без да разполагат с възражение за поредност. Тези регресни права са
упражнени от ЗД Б.И." АД в самостоятелни съдебни производства – по търговско дело №
3907/2014 г. на СГС с ответник ЗК „Л.И.“ АД и по търг. д. № 9193/2012 г. на СГС с
ответник „ДЗИ О.З. ЕАД, но при участието на ЗК „Л.И.“ АД като негов помагач.
В производствата са постановени осъдителни съдебни решения, влезли в сила, с които
съответно ЗК „Л.И.“ АД е осъдено да заплати пълния размер на суброгационното вземане на
ЗД Б.И." АД от 64000 лева, заедно с акцесорните вземания за обезщетение за забава и
разноски, които не са предмет на спора, а „ДЗИ О.З. ЕАД е осъдено да заплати по регреса
сумата 40000 лева, със законната лихва и разноските за производството. Това задължение е
изпълнено от „ДЗИ О.З. ЕАД на 29.02.2016 г. и за погасителното плащане на главницата от
40000 лева ЗК „Л.И.“ АД е узнало на 02.08.2016 г..
При тези факти, спорният в производството въпрос е: преклудиран ли от силата на
пресъдено нещо на решението по търг. дело № 3907/2014 г. на СГС фактът на погасително
плащане от солидарния длъжник „ДЗИ О.З. ЕАД, който факт е довел до погасяване на
вземането на ЗД Б.И." АД до размера от 40000 лева или този факт като новоузнат от ЗК
„Л.И.“ АД и непреклудиран превръща извършеното на 24 и 25.11.2016 г. последващо
плащане в недължимо и съответно поражда вземане в полза на ЗК „Л.И.“ АД за връщане на
престираното без правно основание.
3
В приетия за окончателен доклад на предявения иск съдът е дал несъответна на
правния спор квалификация, като е приел, че е сезиран с иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вместо с
действително предявения иск за връщане на дадено при начална липса на основание – чл. 55,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Неправилната правна квалификация обаче не е довела до нарушаване
правата на страните, доколкото фактите в производството са безспорни и неправилно
указаната доказателствена тежест, относима към субсидиарния иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, е без
значение за попълване на делото с доказателства.
Съгласно Постановление № 1 от 28.05.1979 г., Пленум на ВС, в чл. 55 ЗЗД са уредени
три различни фактически състава, а чл. 59 ЗЗД има предвид отделен фактически състав.
Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на
нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва
основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.
Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на
нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след
прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без
наличието на някакво правоотношение. Начална липса на основание е налице също така
когато след изпълнението на едно солидарно задължение в неговия пълен размер от едно от
солидарно съзадължените лица същото задължение бъде изпълнено и от друг солидарен
съдлъжник; при плащане на задължение след неговото погасяване, освен в случаите на чл.
118 ЗЗД, и т.н..
В случая твърденията на ищеца са именно за извършено плащане на задължение след
погасяването му от друг солидарен длъжник („ДЗИ О.З. ЕАД), поради което и кондикцията
за връщане на недължимо полученото има за свое правно основание разпоредбата на чл. 55,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Основателността на иска се обуславя от извършена от ищеца престация на порична
сума, включително и в рамките на проведено принудително изпълнение, към момента на
извършването на която липсва основание да бъде получена от ответника. Последният
твърди основанието за получаването на сумата да е влязло в сила съдебно решение и
издаден въз основа на същото изпълнителен лист. Липсата на основание ищецът извежда от
погасяване на задължението чрез плащане от страна на солидарен длъжник.
Плащането от ищеца е извършено на 24 и 25.11.2016 г., към който момент солидарният
длъжник „ДЗИ О.З. ЕАД е погасил същото главно задължение чрез плащане на главница в
размер от 40000 лева и за този факт ЗК „Л.И.“ АД е узнало на 02.08.2016 г..
Погасителното плащане от страна на солидарния длъжник представлява новоузнат
факт, който не е преклудиран от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно
решение по търговско дело № 3907/2014 г. на СГС, по следните съображения:
В решение № 193 от 10.04.2020 г. по т. д. № 3092/2018 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, е
разяснено, че според трайната практика на ВКС, израз на която е решение № 105 от
20.07.2015 г. по т.д. № 815/2014 г. на I т.о., по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема
предвид и фактите, които са настъпили след предявяване на иска и които са от значение за
спорното право. Съдът трябва да изгради своя извод въз основа на всички факти от значение
за спорното право, независимо от това, дали са се осъществили преди или след подаване на
исковата молба в съда, но преди приключване на устните състезания. Съдът трябва да
отрази правното положение на страните такова, каквото е до момента на приключване на
устните състезания, дори ако фактът се е осъществил пред въззивния съд (в този смисъл т. 5
4
на ТР № 2/2004 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 61 по т.д. № 741/2009 г. на ВКС, І т.о.,
решение № 253 по гр. д. № 295/2012 г., II г.о./.
Моментът, към който се формира силата на пресъдено нещо е приключване на
съдебното дирене, след което решението е влязло в сила, а не моментът на влизането му в
сила, както твърди ответникът. Решението трябва да отразява правното положение между
страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене. Това
задължава съда да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, ако те са
от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват /напр.
ищецът придобива спорното право след предявяването на иска, притезанието става
изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или прихваща след предявяването на
иска/. Преценката на съда относно основателността на иска следва да бъде направена с
оглед материалноправното положение в деня на приключване на съдебното дирене в
съответната инстанция /първа или въззивна/.
В случая правото на вземане на ЗД Б.И." АД от ЗК „Л.И.“ АД за сумата 64000 лева –
регресно вземане, е установено на база осъществените към 03.06.2016 г. факти, към който
момент са проведени устните състезания пред САС, действащ като въззивната инстанция в
производството по търговско дело № 3907/2014 г. на СГС. Към този момент фактът на
извършеното от солидарния длъжник „ДЗИ О.З. ЕАД не е бил известен на ЗК „Л.И.“ АД и
последното е нямало възможност да се позове на неизвестен за него факт. Затова този факт
не е преклудиран от силата на пресъдено нещо, която е формирана след проведените устни
състезания на 03.06.2016 г. и този правопогасяващ новоузнат на 02.08.2016 г. факт е
допустимо да бъде релевиран в ново производство, каквото е настоящото.
С извършеното от „ДЗИ О.З. ЕАД плащане на сумата 40000 лева, регресното вземане
на ЗД Б.И." АД за заплатеното застрахователно обезщетение за настъпилото на 14.06.2009 г.
застрахователно събитие е погасено, което освобождава и солидарния длъжник ЗК „Л.И.“
АД, но до този заплатен размер. Правно основание за получаване на вече платената сума
към момента на извършеното през м. 11.2016 г. плащане на същото задължение от ЗК „Л.И.“
АД до размера 40000 лева не е съществувало (задължението е погасено) и престацията на
главница в размер на 40000 лева, извършена на 24 и 25.11.2016 г. представлява плащане без
правно основание и съответно подлежи на връщане от вече удовлетворения кредитор ЗД
Б.И." АД. Разликата над сумата 40000 лева до размера от 64000 лева обаче е дължима и за
плащането ѝ правно основание е налице.
Плащането от страна на солидарен длъжник погасява цялото вземане на кредитора и
освобождава останалите солидарни длъжници, което означава, че ЗК „Л.И.“ АД не е дължал
на ЗД Б.И." АД плащане на сумата 40000 лева от общо платената главница в размер на 64000
лева и тази сума подлежи на връщане, без значение какъв е делът на солидарния длъжник в
отношенията му с другия солидарен длъжник. Искът обаче е предявен за сумата 32000 лева
и следва да бъде уважен до този размер, в приложение на диспозитивното начало в
гражданския процес.
Възражението на ответника вземането за връщане на получената без основание сума да
е погасено по давност, е неоснователно.
Вземането за връщане на дадено без правно основание се погасява с общата 5-годишна
давност, тъй като същото се основава на извъндоговорен източник (неоснователно
обогатяване). Вземането за връщане на престация в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
възниква от извършване на престацията, което означава от 24.11.2016 г.. Исковата молба е
5
постъпила в съда чрез пощенска пратка, изпратена на 24.11.2021 г., което означава в
рамките на общия давностен срок.
С оглед изхода на спора, право на присъждане на разноските за производството се
поражда за ищеца, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, който претендира внесената държавна такса
от 1280 лева и юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, действаща към приключване на устните състезания
редакция, предвижда в полза на юридически лица или еднолични търговци да се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Посочената
разпоредба предвижда, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството
на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на
НБПП. Приложимият чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ определя, че за
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева, като
за защита по дела с материален интерес, продължила повече от три съдебни заседания, или
когато материалният интерес е над 10000 лева, както в случая, възнаграждението може да
бъде увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер. Така в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в размер на сумата 1730 лева (1280 лева + 450 лева).
Така мотивиран, СЪДЪТ,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД Б.И." АД, ЕИК *******, със седалище гр. София, да върне на „Л.И.“ АД,
ЕИК *******, със седалище гр. София, на основание чл. 55, ал. 1, предл.1 ЗЗД, сумата 32000
(тридесет и две хиляди) лева, представляваща извършено по изпълнително дело №
20168510404155 по описа на ЧСИ Петков плащане на погасена от солидарния длъжник
„ДЗИ О.З. ЕАД главница в размер на 40000 лева, заедно със законната лихва върху нея,
считано от предявяването на исковата молба – 24.11.2021 г. до окончателното й погасяване,
както и на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, сумата 1730 (хиляда седемстотин и
тридесет) лева – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6