РЕШЕНИЕ
№ 1049
гр. Варна, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Полина Хр. Илиева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20223110201279 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на М. ИЛ. М., ЕГН ********** от гр.Варна, против НП № 22-0460-
000121 от 22.03.2022год. на началника на група ОД МВР Варна, V РУ, с което
на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДП му е било наложено адм.
наказание глоба в размер на 50лв. за нарушаване нормата на чл.137 а, ал. 1 от
ЗДП.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно и
необосновано. Сочи, че същото било постановено при допуснати нарушения
на материалния и процесуалния закон. Оспорва изложената в НП фактическа
обстановка и сочи, че не е извършил нарушението за което е санкциониран.
Моли НП да бъде отменено.
В съдебно производство въззивникът, редовно призован, не се явява.
Същият се представлява от упълномощен защитник – адв.Ив. Р., който
заявява, че поддържа жалбата, а във фазата по същество моли НП да
отменено като излага доводи за липса на извършено нарушение.
За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява.
По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Л. - Ат., в които същата
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде
отхвърлена като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В условията на евентуалност, в случай, че жалбата бъде уважена, и се иска
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение отправя искане за
присъждане на такова в минимален размер.
1
Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща
представител и не изразява становище.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 19.02.2022год. късно вечерта около 22:00ч. въззивникът
управлявайки л.а. „Мерцедес ГЛЕ 450“ с рег. № В8464ТС се движел по пътя
от гр.Варна към к.к. Златни пясъци“. С него в автомобила на дясната седалка
пътувала и св. С. С.. Въззивникът бил с едра фигура – около 160кг. Същият
бил поставил предпазния си колан. По същото време на този път, до спирка
„Димитър Токушев“, се бил позиционирал екип на V РУ при ОД МВР Варна,
в чийто състав бил и св. Ц. – мл. автоконтрольор. Същата вечер полицаите
изпълнявали специализирана полицейска операция свързана с осъществяване
на проверки за алкохол и наркотични вещества от водачи на МПС. При
приближаване на МПС-то управлявано от въззивника към тях св. Ц. решил да
извърши проверка на водача и за тази цел както бил в дясната част на
платното за движение, му подал сигнал за спиране. Въззивникът изпълнил
разпореждането и след като подминал полицейския служител спрял. След
като спрял въззивникът откопчал колана си и се навел към жабката на
автомобила за да извади от там документите си за проверка. В този момент
при него отишъл св.Ц.. Същият му казал, че е без колан и че за това
нарушение, ще му бъде съставен акт. На място св. Ц. съставил срещу
въззивника АУАН № 550713/19.02.2022год., в който посочил, че същият е
нарушил разпоредбата на чл. 137а, ал.1 от ЗДП, тъй като управлявал л.а.
„Мерцедес ГЛЕ“ с рег. № В 8464ТС, без да е поставил обезопасителен колан,
с който било оборудвано МПС-то.
АУАН бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го
подписал вписвайки в него, че има възражения, без да излага конкретни
такива.
В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу акта не
постъпили и на 22.03.2022год., въз основа на АУАН, началника на група в ОД
МВР Варна, V РУ издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите
констатации изложени в него, приел е, че въззивникът е нарушил
разпоредбите чл. 137а, ал.1 от ЗДП и му наложил съответното адм. наказание.
Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е дал
актосъставителя П.Ц., които в показанията си пред съда сочи, че сигналът за
спиране на проверка на въззивника не е бил подаден с оглед констатирано
нарушение управление без поставен колан, а пред СПО която изпълнявали –
проверка за алкохол и наркотици. Заявява, че при приближаването на
въззивника не можел да види дали е с колан или не защото фаровете
заслепявали, но когато минавал покрай него видял от дясната му страна, че
колана е сложен по друг начин и не можал да види дали е закопчан. Твърди,
че когато отишъл при въззивника колана бил разкопчан и той ровел в
2
жабката. Заявява още, че той бил едър мъж, а до него имало жена.
Като свидетел по искане на защитата показания е дала С. Ст.. Същата
заявява пред съда, че е била в автомобила на въззивника когато той е бил
спрян за проверка. Сочи, че въззивника е бил с поставен колан докато е
управлявал автомобила, че бил 160кг. мъж и е разкопчал колана след като
спрял МПС-то за да извади документите си от жабката.
Като писмени доказателства към АНП са приложени, Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021год. на министъра на вътрешните работи и справка за
нарушител.
Допълнително в хода съдебното следствие е приобщено удостоверение
от началник на сектор „Човешки ресурси“ в ОДМВР Варна, от което се
установява, че издателят на НП Др. Н. Т. заема длъжността началник на група
в сектор „Охранителна полиция“ при ОД МВР - Варна, V-то РУ.
Показанията на двамата разпитани по делото свидетели, както и всички
събраните по делото писмени доказателства съдът кредитира изцяло като
непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондиращи по между си.
Действително първоначално св.Ц. започва изложението си пред съда, че
му се привидяло, че въззивника е бил без колан докато управлява МПС-то.
След това обаче сочи, че при приближаването му не можел да види дали е с
колан защото фаровете заслепявали, а на допълнителни уточняващи въпроси
зададени от защитата свързани с точното място на което се е намирал и какво
точно е възприел заявява, че когато автомобилът минавал покрай него той, от
дясната му страна видял, че коланът е сложен по друг начин и не видял дали
е закопчан сочи, че колана бил черен какъвто цвят били и дрехите на водача.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства както писмени,
така и гласни, които преценени по отделно и в тяхната съвкупност не водят на
различни правни изводи.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради
което същата е процесуално допустима.
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжности лица, в
сроковете предвидени в нормата на чл.34 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в
НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват
вмененото във вина на въззивника нарушение, както от обективна, така и от
субективна страна, посочени са дата и място на извършването му,
обстоятелствата при които е било извършено, както и нарушената законова
норма както е налице пълно единство между фактическо и юридическо
обвинение.
3
Допуснати съществени нарушения на процес. правила свързани с
описание на нарушенията и запознаване на въззивника с адм. наказателното
обвинение съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведените в
жалбата бланкетни (неконкретизирани) възражения в тази насока.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прецени, че
НП е издадено в съответствие с материалния закон по следните съображения:
С НП на въззивника е било наложено наказания за нарушение на
нормата на чл. 137а, ал.1 от ЗДП.
Съгласно цитирана разпоредба водачите и пътниците в моторни
превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани (чл. 137а, ал.1 от ЗДП).
В случая по делото няма спор, че към датата на проверката въззивникът
е управлявал лек автомобил (автомобил от категория М1), който е бил
оборудван с предпазни колани. От друга страна обаче липсват безспорни и
категорични доказателства които да сочат, че въззивникът е управлявал
автомобила без поставен предпазен колан.
От една страна в показанията си пред съда св. Ст. (лицето пътуващо на
предната дясна седалка в автомобила на въззивника) сочи, той е управлявал
автомобила с предпазен колан и е откопчал последния след като е спрял в
изпълнение на подадения му сигнал, за да извади документите от жабката. От
друга страна от показанията на актосъставителя се установява, че той не е
възприел управление на МПС-то без колан, а е възприел откопчан колан едва
след спирането на автомобила и отиването при водача за да се представи. В
показанията си този свидетел сочи, че когато автомобилът минавал покрай
него (той бил от дясната страна на МПС-то) му се привидяло, че колана не е
поставен както трябва, бил сложен по друг начин, което го навело на мисълта,
че не бил поставен). И след като св. Ц. не е възприел пряко управлението на
автомобила без поставен колан (възприятието в конкретната ситуация е било
и затруднено предвид на това, че проверката е извършена нощно време, при
управление на фарове които заслепяват, а въззивникът е бил с черни дрехи и
коланът му е бил черен), а на свой ред св. Ст. сочи, че такъв е бил поставен и е
бил откопчан след спирането на автомобила, то няма как да не се даде вяра на
показанията на св. Ст. които впрочем кореспондират и не се опровергават от
показанията на св. Ц..
Поради изложените по-горе съображения съдът счете, че вмененото на
въззивника нарушение не е доказано по безспорен и категоричен начин,
поради което и НП се явява издадено в нарушение на материалния закон и
като такова следва да бъде отменено.
По разноските.
Разноски се претендират само от въззиваемата страна, като искането е
направено своевременно. С оглед крайния изход на делото обаче (НП
подлежи на отмяна) искането се явява неоснователно и като такова се
4
отхвърля от съда. В тези случаи разноски не се дължат
Водим от горното Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП № 22-0460-000121 от
22.03.2022 год. на началника на група в ОД на МВР Варна, V РУ, с което на
М. ИЛ. М. ЕГН **********, на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДП е
било наложено адм. наказание глоба в размер на 50лв. за нарушаване нормата
на 137а, ал.1 от ЗДП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5