РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. М., 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на тринадесети февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Елизабета Кралева
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20231600500027 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 507 от 05.12.2022 г., постановено по гр. дело № 117 по описа за 2022г.
Районен съд-М. е осъдил Агенция „П.“, Областно Управление, гр.М. с БУЛСТАТ *** да
заплати на „Б.“ ЕАД с ЕИК *** сумата от 361,98 лева, ведно със законната лихва, считано от
21.01.2022 г. до окончателното изплащане, представляваща заплатено застрахователно
обезщетение по щета № 470421212148981/21.09.2021 г., както и направените в
производството разноски в размер на 545,00 лева.
Недоволен от постановеното решение е ответникът Агенция „П.“. Последният го
обжалва, като в жалбата се поддържа, че решението е неправилно и необосновано като
постановено при съществено нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила, както и в противоречие със събраните по делото доказателства. Сочи се, че ищецът
не е доказал при условията на главно и пълно доказване механизма на процесното ПТП и
наличието на причинна връзка с вредите, като е оспорена изцяло приетата от съда
фактическа обстановка, в която насока в жалбата са изложени подробни съображения. Иска
се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което исковата претенция да
се отхвърли като неоснователна. Претендират се и разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Б.“ ЕАД,
чрез пълномощник адв. П.А., с който същата се оспорва като неоснователна с доводи за
правилност на обжалваното решение. Моли се съдът да потвърди първоинстанционното
1
решение и да присъди сторените разноски пред въззивната инстанция.
Във въззивното производство не са искани и събирани доказателства.
Окръжен съд-М., като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид събраните по делото доказателства и въз
основа на закона, приема следното:
Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано лице, имащо
правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт, като по същество е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
Първостепенният съд, за да постанови своето решение, е приел, че по отношение на
лек автомобил марка „ХХХ“, модел „ХХХ“ с рег. № *** е сключена имуществена
застраховка Каско с клауза Пълно каско, която е валидна до 11.05.2022 г. За установяване на
застрахователното събитие, случило се на 17.09.2021 г. по републикански път Е – 79, км
82+500, районният съд се позовал на протокола за ПТП и показанията на актосъставителя,
от които се установява, че в участъка на пътното платно е била налице дупка (препятствие
на пътя), която не е сигнализирана и обезопасена. Същата била с размери, достатъчни, за да
не може да бъде избегната от водача без да навлезе в насрещната лента за движение и
достатъчни да причинят сцепване на гумите и изкривяване на джантите. МРС приел, че
причинно-следствената връзка между инцидента и настъпилите вреди се установява от
заключението на вещото лице по назначената САТЕ. Възраженията на ответника за
съпричиняване са отхвърлени поради липса на доказателства в тази насока. Районният съд
приел, че с изплащане на застрахователното обезщетение ищецът встъпил в правата на
кредитора (застрахования) срещу собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да
упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования. Предвид, че Агенция
„П.“ не изпълнила задължението си по закон да поддържа изправни и с необходима
съгнализация стопанисваните от нея пътища, както и да предприеме своевременно действия
по обезопасяване и отстраняване на препятствието, МРС приел, че следва да бъде
ангажирана отговорността на АПИ, поради което я осъдил да заплати заплатеното от
застрахователя обезщетение.
Във въззивната жалба основно се релевират доводи за неправилно установена
фактическа обстановка, а именно: липса на данни за мястото на ПТП, обстоятелствата, при
които то е настъпило и липсата на причинно-следствена връзка между вредите и
преминаването на автомобила през препятствието. Същите, обаче се явяват неоснователни.
Това е така, тъй като от протокол за ПТП № 1767777/17.09.2021 г. и от показанията на
съставителя му – св.В.Г. се установява, че на застрахования автомобил са нанесени щети по
двете десни гуми и джанти, вследствие на преминаването на автомобила през дълбока и
необозначена дупка. Свидетелят Г. заявява, че заедно с колегата му Ц.Ц. посетили мястото
на инцидента. Там те констатирали, че лекия автомобил е преминал през дупка и е сцепил
двете десни гуми с джанти. От показанията на Г. се установяват както фактът, че по
автомобила са нанесени щети, така и наличието на необезопасена дупка на пътната
настилка. В подкрепа на неговите показания са приложените като веществено доказателство
2
снимки, направени на място от колегата му, видно от които се установява както наличие на
щети по гумите и джантите на автомобила, така и наличието на дълбока дупка по пътната
настилка.
От показанията на св. Н.К. се установяват факти, които потвърждават описаният в
заключението на вещото лице механизъм на ПТП. Видно от показанията му същият твърди,
че управлявайки автомобила е минал през дупка, след което се обадил на тел. 112. На място
дошъл екип от двама полицаи, които съставили протокол. От показанията на св.К. се
установява, че се движел с около 60-70 км/ч., като пред него, зад него и в насрещното
движение имало тирове, поради което не могъл да влезе в насрещното движение, за да
избегне дупката. По негови твърдения дупката е с дълбочина около 15 см. и ширина около
30-40 см.
От заключението на вещото лице инж. Румен Г. се установява, че на 17.09.2021 г.
около 21.05 часа в тъмната част на денонощието Н.Д. К. управлявал л.а марка „ХХХ“, модел
„ХХХ“ с рег. № *** по първокласен път Е-79 от гр.М. към гр.Б., като на км.82+500
преминал с десните колела през необезопасена и необозначена неравност, намираща в
дясната лента за движение. От настъпилият удар десните алуминиеви джанти се
деформирали, а гумите получили разкъсване на тъканта на страничната част. Предвид, че
автомобила е преминал и с двата моста през неравността, се разбира, че водачът късно е
забелязал неравността и не е могъл да спре автомобила преди да стигне до нея. От
заключението се установява още, че е напълно възможно получените щети да са получени
по начина описан в протокола за ПТП.
Съдът кредитира експертното заключение и свидетелските показания, тъй като
същите са логични, последователни и взаимно допълващи се.
При този разбор на доказателствата от фактическа страна несъмнено се установя
механизма на ПТП, респ. при какви обстоятелства е настъпил процесният инцидент. Следва
да се отбележи, че в настоящия случай протоколът за ПТП има обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от
длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Това е така, тъй като неговият
съставител – св.В.Г. е посетил инцидента на място и лично и непосредствено е възприел
както нанесените щети по джантите и гумите на автомобила, така и наличието на дълбока
необезопасена дупка на пътната настилка. Ако протоколът бе съставен без посещение на
мястото на инцидента от служителите на МВР, само въз основа на данните, посочени от
участника в ПТП, пред каквато хипотеза в случая не сме изправени, същият ще има
доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието
изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. ( в този смисъл са Решение № 71
от 16.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60343/2016 г., II г. о., ГК и Решение № 15 от 25.07.2014
г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК).
Действително съдът намира, че има разминаване между записаното място на
инцидента в протокола за ПТП – км. 82+500 и констатациите на вещото лице, досежно
факта, че същото място е прав участък, няма ляв завой и не са установени никакви
3
неравности по платното за движение, включително и прясно изкърпени (възстановени). В
тази връзка, следва да се посочи, че вещото лице също е констатирало, че в участъка от км.
83+500 до км. 84,00 има извършващ се ремонт на пътната настилка, която е запълнена с
трошен камък. Освен това от показанията на св. В.Г. се установява, че същия е записал
мястото на инцидента според километрична карта, с която е разполагал, както и според
засечените километри от служебния му автомобил. Свидетелят пояснява, че е възможно да
има отклонения от засечените километри, като също така допуска възможността да е
сгрешено с един километър разлика.
Предвид изложеното, МОС намира, че заключението на вещото, в частта, с която
констатира липса на неравности по платното за движение в участъка на км. 82+500 остава
изолирано от останалия доказателствен материал. Това е така, тъй като св. Г. при посещение
на мястото на инцидента лично е констатирал наличието на необезопасена дупка и е описал
това в протокола за ПТП. Това обстоятелство се подкрепя и от приложената снимка, от
която е видно, че на пътната настилка има дълбока дупка. Тези факти се подкрепят и от
показанията на св. Н.К.. Очевидно е в случая, че ответникът не е изпълнил вмененото му от
чл.3, ал.1 от ЗДвП във вр. чл.19, ал.1, т.1 от ЗП задължение, съгласно което е длъжен да
поддържа републиканските пътищата изправни с необходимата маркировка и сигнализация,
както и да организира движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно
придвижване. Предвид, че по делото несъмнено е установено наличието на дълбока
необезопасена дупка, която се явява препятствие на пътя по смисъла на § 6, т.37 от ДР на
ЗДвП, същото се явява основание да се ангажира отговорността на въззивника, тъй като не е
изпълнил задължението си да поддържа републиканския път Е-79 в изправно състояние,
както и да организира движението по начин, който да гарантира сигурност и безопасност на
участниците в движението. От данните по делото се установява, че към датата на процесния
инцидент Агенция „П.“ дори не е предприела своевременно действия по обезопасяването и
обозначаване на препятствието. В тази насока са показанията на св. В.Г., от които се
установява, че дупката (препятствието) не е била оградена, като освен това не е имало
указателни пътни знаци, които да предупреждават за неравности по пътя.
Съобразно съвкупния доказателствен материал е безспорно установено, че към
момента на ПТП е налице валиден договор за имуществена застраховка. Предвид
настъпилия инцидент и нанесените щети на автомобила, застрахователят е заплатил
обезщетение на застрахованият, респ. е встъпил в правата му. От изложеното по-горе се
установи, че Агенция „П.“ е отговорна за случилото се, което води до извода, че
фактическият състав на чл.410, ал.1, т.3 от КЗ е осъществен. Това налага и потвърждаване на
първоинстанционното решение като правилно.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на „Б.“ ЕАД следва да
се заплатят разноски за въззивното производство в размер на 400 платено адвокатско
възнаграждение, установено от приложения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 507 от 05.12.2022 г., постановено по гр. дело № 117 по
описа за 2022 г. на Районен съд-М. КАТО ПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА Агенция „П.“, гр. С. **, бул. М. № * с Булстат *** да заплати на „Б.“ ЕАД с
ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „Т.“, пл. „П.“ № * сумата 400 лева
въззивни разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5