Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260042
гр. Габрово, 08.04. 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският
окръжен съд колегия в
открито
заседание на двадесет и пети февруари
през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : В. Генжова
ЧЛЕНОВЕ
: П.Пенкова
Г. Косева
при секретаря
В.Килифарева
като
разгледа докладваното от съдията Генжова В.гр.д. № 426
по описа за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 105/02.10.2020г., постановено по гр.д. №
4648/2019г. на ВКС, ІІІ г.о. е отменено Решение № 192/14.08.2020г. по В.гр.д. №
250/2019г. на Габровски окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане от
ГОС.
При новото
разглеждане от въззивната инстанция и след като съобрази задължителните
указания, дадени с отменителното решение на ВКС, настоящият състав, за да се
произнесе взе предвид следното:
С Решение № 223/05.06.2019
г. , по гр. д. № 24 по описа за 2019 г. на Габровският районен съд, са
отхвърлени исковете на К.Х.Д., ЕГН **********, с адрес: *** срещу ТП“Държавно
горско стопанство Габрово“, ЕИК 2016168050174, със седалище и адрес на
управление: гр. Габрово, ул. "Минзухар“ №1, както следва: иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т.
1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнение, извършено
със Заповед № 7/16.11.2018 г. на Директора на ТП“ДГС Габрово“, с която на
основание на чл. 325, ал. 1, т.
9 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на ищеца; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
2 от КТ за възстановяване на К.Х.Д., на заеманата преди уволнението
длъжност " горски надзирател" при ТП“ДГС Габрово“; иск с правно
основание 344,ал.1,т.3 КТ за присъждане на обезщетение за оставането му без
работа, поради незаконното уволнение за периода 16.11.2018г.- 16.05.2019г. в
размер на 6080 лв.Със същото решение К.Х.Д.
е осъден да заплати на ТП“ДГС Габрово“на
основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 500лв.
Срещу така
постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 4597/17.06.2019 г. от
ищеца К.Х.Д..
Изложени са съображения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния
закон.Съдът пропуснал да посочи в доклада си, дали ищеца се ползва от защитата
на БКТД, а в мотивите си приел, че не са налице доказателства да е член на синдикална
организация.Непълнотата на доклада водела до нарушение на процесуалните
правила.Посочил е, че решението не е мотивирано, постановено било без да се
преценят всички събрани по делото доказателства, от които се установявало, че ищецът може да
изпълнява възложената му работа. В заповедта не била посочена причина, поради
която работодателят не може да осигури друга подходяща работа, съобразно
заключението на медицинските органи.Не било установено, че не съществува
подходяща за здравословното състояние на
ищеца работа, а само било посочено, че няма определени места за трудоустроени
при условията на чл. 315 КТ, тъй като предприятието е с щатна численост от 36
човека. Съобразно чл. 22 от БКТД , работодателят е бил длъжен да определи места
за трудоустроени, независимо от числеността на персонала. В хода на
производството било установено, че за длъжностите „Техник – лесничей“ и „специалист
–лесовъдство“ се изисквало образование „техник лесовъд“, каквото ищецът
притежавал, имал и необходимия опит, а свидетелите установили, че дейността не
изисквала охрана на горски участъци, тъй като
се осъществявала в канцелария. Въззивника твърди, че към уволнението му
били свободни няколко длъжности, които би могъл да заеме, но не му било
предложено, с което е нарушена разпоредбата на чл. 325, ал.1,т.9 изр.2 от КТ.
Претендирал е отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на ново, с уважаване на всички предявени искове и да се присъдят разноски.
Въззиваемият-
ответник ТП“Държавно горско стопанство - Габрово ", ЕИК 201618050174 в
предоставения срок е оспорил жалбата. Изложил е съображения, че решението е
правилно. Посочил е, че не разполага с длъжност, която да е подходяща за ищеца
и това се установявало от специално назначена комисия в дружеството.Нямал
задължение да променя създадената организация на труда за да осигури специално
работно място, което да е подходящо за ищеца. Претендирал е обжалваното решение
да бъде потвърдено и да му бъдат присъдени разноски.
При новото разглеждане на делото от въззивната
инстанция, страните поддържат становищата си изразени във въззивната жалба и
отговора й.
Съдът, след като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран от К.Х.Д. с искове по: - чл. 344, ал. 1, т.
1 от КТ да се признае за
незаконно и отмени уволнението му извършено със Заповед № 7/16.11.2018 г.; -на
основание чл. 344, ал. 1, т.
2 от КТ да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност ; - и за присъждане на обезщетение в размер на
6080 лв. на осн. чл. 344,ал.1,т.3 КТ.
Ответникът е
оспорил исковете. Навел е твърдения, че уволнението е законосъобразно, нямало
подходяща за ищеца длъжност при него, нямал задължение да променя трудовите
функции на конкретни длъжности и нямал места за трудоустроени по чл. 315 КТ,
тъй като не бил задължен да определя такива, предвид числеността на персонала
си.
Не е спорно по
делото, а и от представените писмени доказателства се установява, че ищецът К.Х.Д.
е работил в ответното дружество по безсрочен трудов договор, на длъжност “горски надзирател“.Със Заповед №
7/16.11.2018г. на Директора на „ТП ДГС Габрово“ е прекратено трудовото правоотношение между страните на осн. чл. 325,ал.1,т.9 КТ,
считано от 16.11.2018г.
Видно от представените
и приети по делото доказателства, че с
решение № 0755/06.03.2018г. на ТЕЛК – Габрово и решение № 0693/16.07.2018г. на НЕЛК за ищеца е
определена 82% трайно намалена работоспособност,
поради общо заболяване, с водеща диагноза –„застойна сърдечна недостатъчност“,
посочени са противопоказания за труд: -без дейности на открито, при
прегряващ/преохлаждащ микроклимат с код различен от „зеления“ , без
системна стояща/ вървяща работна поза,
без самостоятелна ръчна работа с вдигане
и пренасяне на тежести с единично тегло
над 5 кг., без удължено работно време и без извънреден труд. В решението
на НЕЛК изрично е посочено, че с оглед заболяването на ищеца той не може
да работи като „горски надзирател“, при
обичайните условия на труд.
Представени са
доказателства, от които се установява, че преди уволнението ищецът е бил в
отпуск по болест за период 174 дни за една календарна година.
Представена е заповед № ЛС-81/ 18.05.2018г. на Директора
на „Североцентрално държавно предприятие Габрово“ с която е утвърдено ново
щатно разписание на длъжностите в „ДГС – Габрово“,в сила от 18.05.2018г. и
поименно щатно разписание, от които се установява, че общо в предприятието има
39 щатни длъжности.
Ответникът е
твърдял и поддържа, че тъй като щатната численост на персонала е извън
посочената в чл. 315 КТ, то в предприятието не са определяни места за
трудоустроени.
Ищецът е
твърдял,че ответникът по силата на БКТД е следвало да определи такива места и, че
той може да изпълнява някои от длъжностите в ответното дружество , но при
облекчени условия на труд.
При новото
разглеждане на делото, съдът прие Браншов колективен трудов договор на
работещите в отрасъл „Горско стопанство- Стопанисване“ през 2017- 2018г. , в сила от 16.01.2017г. и Удостоверение №
87/23.08.2018г., на Федерация на
синдикалните организации от горското стопанство и дървопреработващата
промишленост към КНСБ, от които се установява, че ищецът К.Д. е секретар на СО
при ТП „Държавно горско стопанство Габрово“, която е член на ФСОГСДП. В чл. 22,
ал.1 от БКТД е залегнало изискването в едномесечен срок от подписването на
договора страните по него да определят места за трудоустрояване, а в ал.2 на
същия текст е предвидено задължение в централното управление на ДП,ДГС и ДЛС с
повече от 50 работници и служители работодателят ежегодно да определя подходящи
работни места за трудоустроени не по-малко от 8% от общия брой на работниците и
служителите.
По делото е прието
удостоверение № 93 на Федерацията на синдикалните организации от горското
стопанство и преработвателната промишленост към КНСБ, съобразно което
синдикалната организация при ТП „Държавно горско стопанство Габрово“ е основен
член на ФСОГСДП, като удостоверението важи за срок от 22.11.2018г. до
31.12.2018г.Представен е и учредителен протокол от 22.11.2018г., съобразно
който е взето решение за учредяване на синдикална организация на служителите
при ответника. Тези доказателства съдът не цени, доколкото обхващат период след
връчване на процесната заповед за прекратяване трудовото правоотношение между
ищеца и ответника.
Приета е Заповед № 7/16.11.2018 г. на директора
на ТП ДГС Габрово, съгласно която правоотношението с К.Х.Д., заемащ длъжността
"горски надзирател " е прекратено на 16.11.2018 г. на основание на чл. 325, т. 9 от КТ.
Заповедта е
мотивирана с решението на НЕЛК, в което е записано изрично, че заеманата от
ищеца длъжност „горски надзирател“ му е противопоказна за констатираните
заболявания, както и с това, че тъй като наетите лица по трудово правоотношение в предприятието са
36, то съобразно чл. 315, ал.1 КТ, работодателят не е определил подходящи места
за трудоустроени. Изложил е и мотив, че към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца, работодателят не разполага с разкрити незаети щатни
места, които по трудова функция да са подходящи за здравословното състояние на К.Д.,
поради което и е прекратил трудовото правоотношение на осн. чл. 325, ал.1,т.9 КТ.
Разпитан по делото
св. Т.Т.е заявил, че работи в ответното
дружество на длъжност „техник лесничей“. Познавал ищеца и той основно
експедирал дървесина от 3 участък, а когато не работел това, ходел с останалите
колеги при маркирация. Ищецът ходел да
изпълнява тази дейност с автомобил, до там, до където е възможно. Заявил е, че
има служителка, която работи в канцелария и завежда счетоводно документация, но
също така понякога работи и на терен.
Разпитан по делото
св. Б.С.е посочил, че работи при ответника като ръководител отдел "техник
лесничейство". Познавал ищеца, чиито трудови функции били основно в
експедиране на дървесина от временен склад или от сечищата.
Свидетелят С.К.е заявил,
че работи в ответното предприятие на длъжност“старши лесничей“.Обяснил е трудовите
функции на длъжностите “горски надзирател“ и „специалист лесовъдство“, като е
посочил, че и в двете е залегнало изискване за обхождане на горски региони и
опазване на дървесните видове и горските животни, както и с посещение на място/
на терен/ и маркиране на дървесина. Длъжностите били свързани с продължително
вървене и излагане на различни атмосферните условия.
Свидетелят Д.К.работи
в ответното предприятие като началник ГСУ. Твърди, че и неговата работа е
основно в гората, свързана с дълги преходи пеш, макар да има и работа на бюро,
за оформяне на документация.
Свидетелката В.К.е
заявила, че работи в ответното предприятие на длъжност „лесничей“. Тя нямала
участък за който да отговаря, но подпомагала всички останали длъжности и
основно оформяла документацията в седалището на предприятието.Същевременно
заявява, че работи и на терен, тъй като имала 1500 плътни куб.м. за
маркиране.Твърди, че лицата заемащи длъжност“лесничей“ основно работят в
канцелария, но това не изключвало ходене на терен.
Приета е
длъжностна характеристика за длъжността „техник лесничей“, от която се
установява, че трудовите функции са
свързани с охрана на поверен охранителен участък, да открива нарушения в
горите и съставя АУАН; да измерва добитата дървесина; да опазва дивеча и рибното стопанство и др., все
дейности извършвани на открито.Представена е и длъжностна характеристика за
длъжността“ горски надзирател“, от която се установява, че трудовите функции
са свързани с охрана на поверен
охранителен участък, да открива нарушения в горите и съставя АУАН;да измерва
добитата дървесина; да опазва дивеча и
рибното стопанство и др., все дейности извършвани на открито.
По делото е прието
заключение по съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице В.А., с
което вещото лице след запознаване с документи по делото и проверка при
ответника е посочило, че последният пълен отработен месец на ищеца при
ответника е 11. 2016 г. когато му било начислено брутно трудово възнаграждение
от 1012, 50 лв., а общият размер на обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ е в
размер на 6120,99 лв./ съобразно уточнение направено в о.с.з. на 07.05.2019г. –
122 от д./. Същевременно вещото лице е посочило, че ищецът е използвал целият
си платен отпуск за периода преди уволнението и поради това не е определила
дължима сума по чл. 224, ал.1 КТ.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 от ГПК
въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо, но по същество неправилно по следните
съображения:
По иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т.
1 от КТ:
От приетите по
делото и неоспорени от страните писмени доказателства се установява, че между
страните е възникнало валидно трудовото правоотношение по безсрочен трудов договор, съгласно който
ищецът е работел на длъжност „горски
надзирател“. Не е спорно, че с решение
на ТЕЛК № 0755/041/06.03.18г. на ищеца е определена 82% трайно намалена
работоспособност, като това решение е изменено в частта относно
противопоказанията за заеманата длъжност
с Решение № 0693/099/16.07.2018г. на НЕЛК и изрично е прието, че ищецът К.Д. не може да
изпълнява заеманата от него длъжност при ответника“горски надзирател“.
Установява се по делото, че трудовото правоотношение между страните е
прекратено от работодателя на основание на чл. 325, ал. 1, т.
9 от КТ. Неоснователни са
доводите на ищеца, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е
немотивирана. Дори напротив. Работодателят е изложил подробни доводи за това,
че е в невъзможност да осигури на ищеца работа, която да отговаря на
изискванията посочени в решението на НЕЛК за безопасни условия на труд, като
изрично е посочил, че не е бил задължен да определя места за трудоустроени при
условията на чл. 315 КТ и поради това в
дружеството няма определени такива.
Спорен въпрос по
делото е съществуването на уволнителното основание към момента на прекратяване
на правоотношението между страните.
Съгласно
разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т.
9 от КТ трудовият договор се прекратява, без която и да е от
страните да дължи предизвестие, при невъзможност на работника или служителя да
изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена
работоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на
трудово-експертната лекарска комисия. В този случай прекратяването не се
допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща за здравното
състояние на работника или служителя и той е съгласен да я заеме.
Съгласно
разпоредбата на чл. 315 от КТ
работодателят е длъжен да определи ежегодно места, подходящи за трудоустрояване
от 4% до 10% от общи брой на работниците и служителите в зависимост от
икономическата дейност, ако има повече от 50 работници и служители. В
останалите случаи работодателят не е длъжен да определя такива работни места,
но има право да определи такива, като ирелевантни са причините, поради които се
взема това решение.
В конкретния случай, по делото е представен
БКТД в сила от 16.01.2017г. и действащ през 2017г - 2018г., подписан и от Североцентрално държавно предприятие –
Габрово, като съобразно чл. 3 от същия,
действието му се разпростира върху всички легитимни синдикални организации и
техните членове.От представен учредителен протокол от 02.11.2009г., както и
удостоверение № 87/23.08.2018г. на Федерация на синдикалните организации от
горското стопанство и дървопреработвателната промишленост/ л.10 от в.г.д. № 250/19г./
се установява, че ищецът към момента на прекратяване на трудовия му договор е
бил секретар на Синдикалната организация при ответното предприятие. От чл. 22,
ал.1 на БКТД се установява, че в него е залегнало задължението в едномесечен
срок от подписването му страните по него да определят работни места за
трудоустрояване, като в ал.2 изрично е договорен 8% от общия брой на работните
места в централното управление на ДП,ДГС
и ДЛС, с над 50 работници, да се
определят за трудоустроени. Настоящият ответник не попада в ал. 2 на цитирания
текст, но за него на общо основание следва да намери приложение ал.1 от чл.
22 на БКТД,т.е. той е следвало да
определи места ,които да се заемат от трудоустроени. Не е спорно, че ответникът
не е определил такива.
Уволнителното
основание по чл. 325, ал. 1, т.
9 от КТ е безвиновно. То е осъществено тогава, когато работодателят
по обективни причини не може да изпълни изискванията на чл. 314 от КТ.
Работодателят с повече от 50 работници и служители, а в случая и с по-малко
служители по силата на чл. 22, ал.1 от БКТД, е длъжен ежегодно да определя
работни места, подходящи за трудоустрояване. Тези работни места може да са за
различни длъжности и да позволяват наемане на работници и служители с различни
по вид и степен на засягане увреждания. Ако естеството на дейността и
организация позволяват, то работодателят може да промени трудови функции на
отделен работник/служител така, че от нея да отпаднат занапред
противопоказанията за него. Работодателят обаче не е длъжен да организира
дейността си така, че работа да съответства на нуждите на трудоустроения извън
задълженията му по чл. 315 от КТ
(В този смисъл Решение № 144/22.07.2014 г. по гр. д. № 4053/2013 г. на ВКС, І.
-то Г. О.; Решение № 137/13.05.2014 г. по гр. д. № 4811/2013 г. на ВКС, ІV-то
Г. О.; Решение № 192: 22.05.2015 г. по гр. д. № 6866/2014 г. на ВКС, ІV-то Г.
О.).
Трудоустроен е
работник/служител с намалена трудоспособност поради заболяване, който по
предписание на здравните органи може да изпълнява възложената му работа, но при
облекчени условия на труд или може да изпълнява друга подходяща за него работа
без вреда за здравето му. Предписанието за трудоустрояване се издава от
здравния орган по Наредбата за
трудоустрояване, като този органи се произнася и по въпросите за
определяне на подходяща работа или условия на труд, както и за срока на
трудоустрояването. Това предписание е задължително за работника и за
работодателя. При невъзможност на работника или служителя да изпълнява
възложената му работа поради болест, довела до трайна нетрудоспособност
съобразно предписание на здравния орган, работодателят е длъжен да му предложи
длъжностите, определени за заемане от лица с намалена трудоспособност и след
като работникът избере някоя от тях, то работодателят е длъжен за изиска от
компетентния здравен орган удостоверяване, че така избраната от работника
длъжност е подходяща за здравословното му състояние. Дали конкретна работа е
подходяща за трудоустроения е медицински въпрос от компетентността на здравния
орган по Наредбата на трудоустрояване (НТ). Този въпрос не може да се изследва
от съда с помощта на вещи лица, нито може да се реши от службата по трудова
медицина или дружества, ангажирани от работодателя за такива функции, нито от
специално назначена от работодателя за тази цел комисия. Тази преценка е изцяло
в правомощията на ТЕЛК, НЕЛК и не подлежи на инцидентна проверка за правилност
от гражданския съд. Този извод съответства и на чл. 113, ал. 3 от
Закона за здравето, съгласно който решенията на медицинската
експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са
задължителни за всички лица, органи и организации в страната. На изследване при
иск по чл. 325, ал. 1, т.
9 от КТ подлежи само дали определената за трудоустроени длъжност,
посочена от компетентния здравен орган като подходяща за конкретния работник, е
била свободна и дали е била предложена на работника, имащ предписание за
заемането й и той да е отказал да я заеме. Непълноти в решението на ТЕЛК/НЕЛК
се коригират с ново решение на тези органи. Така, ако с решението не е посочено
съобразно чл. 3 от НТ
коя е подходящата длъжност за конкретния работни/служител или ако възникне спор
между работник и работодател дали конкретна работа е подходяща за него, то този
спор се решава от здравния орган по НТ, като не може да се повдига и разрешава
в производството по иск, оспорващ законността на уволнение по чл. 325, ал. 1, т.
9 от КТ. (В този смисъл Решение № 252/21.01.2020 г. по дело №
566/2019 г. на ВКС, ІV-то Г. О; Решение № 65/03.07.2019 г. по дело № 1666/2018
г. на ВКС, ІІІ-то г. О.; Решение № 188/23.01.2018 г. по дело № 793/2017 г. на
ВКС, ІІІ-то Г. О.; Решение № 174/19.07.2017 г. по дело № 4316/2016 г. на ВКС,
ІV-то Г. О.; Решение № 279/27.10.2015 г. по дело № 327/2015 г. на ВКС, ІV-то г.
О.; Решение № 266/24.03.2010 г. по дело № 814/2009 г. на ВКс, ІІІ-то Г. О.;
Решение № 275/28.10.2014 г. по дело № 3049/2013 г. на ВКС, ІV-то Г. О.; ).
В конкретния случай
е установено от приетите по делото неоспорени от страните Решения на ТЕЛК и НЕЛК, че ищецът е трудоустроен, че за същото
работодателят е бил своевременно уведомен, както и че заеманата от ищеца
длъжност " горски надзирател" не е била подходяща за здравословното
му състояние, съобразно решението на НЕЛК. Решенията на ТЕЛК и НЕЛК са
задължителни за страните и правилността им не може да се преценява по реда на
инцидентния съдебен контрол от гражданския съд, за което съдът изложи подробни
мотиви по-горе.
По делото не се
твърди, а и не се установява работодателят да е предложил на работника друга
длъжност, определена за заемането й от трудоустроени лица , тъй като не е имал
определени такива длъжности. Съобразно твърдението на ответника,а и от
представеното поименно щатно разписание се установява, че към момента на
прекратяване трудовия договор с ищеца при ответното предприятие е имало три
незаети щатни длъжности: - „техник лесничейство“, „специалист лесовъдство“ и
„огняр“ . Не се твърди и не се установява по делото, тези длъжности да са
предложени на ищеца, че е възникнал спор за това дали те са подходящи за него,
че здравния орган по Наредбата за трудоустрояване е извършил преценка по
отношение на ищеца дали тези длъжности са подходящи за него и е отрекъл същото.
При така установеното съдът намира, че не може да се приеме за несъмнено
установено по делото, че при ответника няма друга работа, която да е подходяща
за здравословното състояние на ищеца и той да не е бил съгласен да я приеме,
т.е. не е установено осъществяването на
третият елемент от фактическият състав
на чл. 329,т.9 КТ, поради което прекратяването на трудовото
правоотношение е незаконно. Преценката на здравния орган за тези обстоятелства
не може да се замести от експертно заключение на комисията по трудоустрояване
при работодателя, нито от експертиза, назначена в съдебното производство, за
което бяха изложени мотиви по-горе. Действително, по делото е установено, че
към дата на уволнението при ответника не е имало определени по списък длъжности
за заемането им от трудоустроени лица,
но при задължение на работодателя да определи такива, съобразно БКТД, то не
може да се обоснове извод за законност на уволнението. За този извод съдът
съобрази последователно провежданата от законодателя засилена защита в КТ, Наредба за трудоустрояване
на лицата с увреждания, която е съобразена и с разпоредбата на чл. 48, ал2 от Конституцията на Република България.
С оглед
гореизложеното съдът приема, че по делото не е установено да са осъществени
предпоставките на разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т.
9 от КТ, поради което и предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т.
1 от КТ е основателен,като решението на ГРС по този иск следва да се
отмени и същият да се уважи.
По иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т.
2 от КТ:
С оглед изхода на
делото по иска по чл. 344, ал. 1, т.
1 от КТ, установените по делото обстоятелства за съществуващо между
страните преди уволнението трудово правоотношение за неопределено време за
длъжността " горски надзирател", то съдът приема за основателен иска
по чл. 344, ал. 1, т.
2 КТ, поради което решението на районния съд в тази част следва да
се отмени и този иск следва да бъде
уважен.
По иска с правно
основание чл. 344, ал.1,т.3 във вр. с чл. 225, ал.1 КТ:
От приетата по
делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че полученото от ищеца последното
брутно месечно трудово възнаграждение възлиза на 1012,50 лв., а от справка на
ТП на НАП/л. 135 от д./ към 16.0.2019г.
се установява, че след уволнението той не е започнал нова работа.Съобразно
заключението на СИЕ за периода 16.11.2018г.- 16.05.2019г. обезщетението дължимо
за оставане на ищеца без работа е в размер на 6 120,99 лв., до който
размер предявеният иск е основателен. Тъй като ищецът е претендирал обезщетение
в размер на 6080.00 лв. за посочения
по-горе период, то този иск следва да бъде уважен до претендирания размер от
6080 лв.
По отговорността
за разноски:
С оглед изхода на
делото съдът приема, че решението на ГРС в частта, в която на в тежест на ищеца
са поставени разноски на ответника от 500 лв. за адвокатско възнаграждение.
Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ГРС разноски за държавна такса по исковете по чл.
344, ал. 1, т. 1 и 2 в размер на 160 лв. и
по чл. 344, ал.1,т.3 КТ в размер на 243,20 лв., както и сумата от 150
лв. възнаграждение на вещо лице или общо 553,20 лв., а по сметка на ГОС –
сумата от 201,60 лв. за държавна такса по тези искове.
На ищеца следва да
се присъдят разноски за адвокат в производство пред ГРС в размер на 760 лв. ,
650 лв. пред въззивната инстанция и 600 лв. пред ВКС или общо 2010 лв. за
всички инстанции. На ответното дружество с оглед изхода на спора не се дължат
разноски.
На основание
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 223/05.06.2019 г. постановено по гр.д. № 24/2019г. на Габровския районен съд, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ:
ПРИЗНАВА ЗА
НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание на чл. 344, ал. 1, т.
1 от КТ уволнението на К.Х.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
извършено със Заповед № 7/16.11.2018 г. на Директора на ТП „ДГС –Габрово“, ЕИК 2016168050174,
с адрес гр. Габрово, ул.“Минзухар“ № 1 на осн.чл. 325, ал. 1, т.
9 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на
осн. чл. 344, ал.1,т.2 от КТ К.Х.Д., ЕГН
**********, с адрес: *** на заеманата преди уволнението длъжност „горски
надзирател“ " при ТП „ДГС –Габрово“, ЕИК 2016168050174, с адрес гр.
Габрово, ул.“Минзухар“ № 1.
ОСЪЖДА, на осн.
чл. 344, ал.1,т.3 във вр. с чл. 225, ал.1 КТ
ТП „ДГС –Габрово“, ЕИК 2016168050174, с адрес гр. Габрово, ул.“Минзухар“
№ 1 да заплати на К.Х.Д., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 6080 лв./ шест
хиляди и осемдесет лева/, ведно със законната лихва от предявяване на иска –
09.01.2019г. и до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ТП „ДГС
–Габрово“, ЕИК 2016168050174, с адрес гр. Габрово, ул.“Минзухар“ № 1 да заплати
на К.Х.Д., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 2010 лв./две хиляди и десет
лева/, разноски за адвокатско възнаграждение пред всички инстанции, на осн. чл.
78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ТП „ДГС
–Габрово“, ЕИК 2016168050174, с адрес гр. Габрово, ул.“Минзухар“ № 1 да заплати
на Габровски районен съд на основание на чл. 78, ал. 3
и ал. 6 от ГПК
сумата от 160 лв. (сто и шестдесет лева), представляващи държавна такса по
уважените искове по чл. 344, ал. 1, т.
1 и т. 2 от КТ.
ОСЪЖДА ТП „ДГС
–Габрово“, ЕИК 2016168050174, с адрес гр. Габрово, ул.“Минзухар“ № 1 да заплати
на Габровски окръжен съд на основание на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК
сумата от 210,60 лв. ( двеста и десет лева и шестдесет ст.), представляващи
държавна такса по уважените искове по чл. 344, ал. 1, т.
1 , т. 2 и т.3 от КТ.
ОСЪЖДА ТП „ДГС
–Габрово“, ЕИК 2016168050174, с адрес гр. Габрово, ул.“Минзухар“ № 1 да заплати
на Габровски районен съд на основание на
осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК
сумата от 553,20 лв./ петстотин петдесет и три лева и двадесет ст./разноски
пред първата инстанция.
Решението може да
се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му
при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател:
Членове: