Р Е Ш Е Н И Е
№ …........./01.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на пети
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при
секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
13436 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от
"Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** с правно основание чл.422, ал.1 ГПК срещу
И.Г.К., ЕГН ********** ***, за приемане за установено спрямо ищеца, че ответникът му дължи сумите, както следва:
1218.60 лв./хиляда двеста и осемнадесет
лева и шестдесет ст./, дължими за ползвани и незаплатени В и К услуги по
партида с абонатен номер 1159242 за периода от 23.04.2012 г. до 21.05.2019 г.
за имот, находящ се в гр.Варна, ул.“Плевен“ № 27, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – 03.06.2019 г. до
окончателното й изплащане, сумата от 480.14/четиристотин
и осемдесет лева и четиринадесет ст./,
представляваща обезщетение за забава върху главницата, дължимо за периода
от 28.06.2012 г. до 27.05.2019г..
Твърди се в исковата молба, че в периода от 23.04.2012 г. до
21.05.2019 г. ищцовото дружество е доставяло ВиК услуги на ответника, който ги е ползвал по партида с абонатен номер 1159242 на адрес: гр.Варна, ул.“Плевен“
№ 27, но не е заплащал тяхната цена на доставчика. По силата на чл. 5,
т. 6 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, потребителите били длъжни
да заплащат ползваните от тях услуги в срок. На основание чл.33, ал.2 от ОУ,
дължимите суми за ползвани ВиК услуги, следвало да се заплащат в 30-дневен срок
след датата на фактуриране. Предвид неизпълнение на задълженията от страна на
ответника, по инициатива на ищеца било образувано заповедно производство по
ч.гр.д. № 8527/2019г. по описа на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена
Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Издадената в негова полза заповед за изпълнение била
връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, като му е указано да предяви иск на основание чл. 415,
ал.1, т.2 ГПК, поради което
за него е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова
защита. Моли за постановяване на положително решение по предявените искове.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който исковете се оспорват като неоснователни. Оспорва
наличието на договорни отношения между страните за предоставяне на ВиК услуги.
Твърди се, че ответникът не е потребител на предоставяните от ВиК услуги в
сочения обект на потребление. Не живее в имота, а имотът е собственост на
децата му. В условията на евентуалност счита за погасени по давност вземанията
по 44 бр. фактури, издадени в периода 28.05.2012г.-15.03.2016г. По отношение на
вземанията по фактури, издадени в периода 19.06.2017г.-23.05.2017г. се твърди,
че имотът не е обитаван, а начислената служебна консумация не е потребена.
Навежда доводи, че водомерът не е отчитан надлежно. За периода
15.03.2019г.-23.05.2019г. са начислявани служебно по 5 куб. м. вода. Към
настоящия момент потребеното съгласно показания на индивидуалния водомер
количество е 423 куб.м.. Твърди се, че не е потребил соченото количество вода.
Моли исковете да бъдат отхвърлени.
В становище от 02.12.2019г., ищецът
навежда доводи, че доколкото на ответника е учредено пожизнено право на
ползване върху имота, обект на потребление, то същият притежава качеството
потребител на ВиК услуги.
В становище от 09.12.2019г.,
ответникът сочи, че живее в м-ст Планова, а не в посочения обект на
потребление.
Съдът, като прецени
по реда на чл.12 ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и
съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От приобщеното в настоящото производство
ч.гр.д.№8527/2019г. на ВРС се установява, че същото е образувано по подадено от
„Водоснабдяване и Канализация – Варна“ ООД с ЕИК ********* заявление от 03.06.2019г. срещу И.Г.К., ЕГН **********, за сумата от 1218.60 лв./хиляда двеста и осемнадесет лева
и шестдесет ст./, дължима за ползвани и незаплатени В и К услуги по партида с
абонатен номер 1159242 за периода от 23.04.2012 г. до 21.05.2019 г. за имот,
находящ се в гр.Варна, ул.“Плевен“ № 27, ведно със законна лихва, считано от
датата на подаване на заявлението – 03.06.2019 г. до окончателното й изплащане,
сумата от 480.14/четиристотин и осемдесет лева и четиринадесет ст./,
представляваща обезщетение за забава върху главницата, дължима за периода от
28.06.2012 г. до 27.05.2019г., ведно със сумата от 33.97 лв./тридесет и три
лева и деветдесет и седем ст./ заплатена държавна такса, както и сумата от
50.00 лв./петдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение, представляващи
разноски по настоящото производство за образуването му, на осн.чл.78 ГПК.
Заповедта за изпълнение е
връчена на ответника по чл.47, ал.5 ГПК, като в срока по 415, ал. 4 ГПК е постъпила
искова молба от заявителя, което обуславя и правния интерес от водене на
настоящите искове.
Представена е като доказателство по делото Справка за недобора на частен
абонат № 1159242 от
28.05.2012г. до 27.05.2019г., издадена от
"Водоснабдяване и канализация" ООД.
Видно е от Нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 33, том V, рег.№ 6660,
дело № 813/2007г.-л.73, че на ответницата на 14.06.2007г. е учредено пожизнено
право на ползване върху имота – обект на потребление.
От служебно изготвената справка от НБД /л.88/
се установява че ответницата е с регистрирани постоянен и настоящ адрес ***.
Представени
са три броя карнети по партида с абонатен № 1159242 за периода
от м. 05.2014г. до м.10.2019г. На 19.06.2017г. срещу подпис на потребителя е
отразено, че водомерът е спрял, повреден. В карнетите на 18.07.2017г. срещу подпис на потребител е
отразено, че в обекта на потребление живее сама жена. Начислявана е служебна
консумация за периода 19.06.2017-16.10.2019г. От
карнетите се установява, че последният реален отчет е 480 м3.
Приети са като доказателства по делото ОУ за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор "В.и к."
ООД, както и решения на ДКЕВР от 19.09.2011г.; 28.01.2013г.; 11.08.2014г.;
30.06.2016; 15.12.2017г.; 28.04.2017г.; 28.12.2018г. за ценообразуване на ВиК
услугите, предоставяни от „В.и к." ООД.
От заключението на вещото лице по допуснатата
ССчЕ, прието в с.з. на 05.06.2020г., се установява, че съгласно издадените от
ищцовото дружество фактури общият размер на незаплатените задължения за
ползвани ВиК услуги по абонатен номер 1159242 за периода от 23.04.2012 г. до
21.05.2019 г. е 1218.60 лв., а общият размер на лихвата, изчислена върху
главниците от датата на падежа на всяко от месечните задължения до 27.05.2019г.
е 480.14 лв.. За периода на консумация 15.03.2017г.-21.05.2019г. е начислена
служебна консумация по 5 куб.м. за всеки месец за един обитател.
От заключението по допуснатата СТЕ се установява, че
вещото лице е извършило посещение на обекта на потребление на 21
и 28.05.2020г. Имотът на посочения административен адрес: гр. Варна ул.
Плевен" №27, намиращ се в близост до зеленчуковата борса на гр. Варна
е водоснабден и обитателите в него са потребители на ВиК услуги. Водопроводното
отклонение с водомера, намиращ се в къщата, ползван от живущите на посочения
адрес е изпълнено от поцинкована и ПВЦ тръба с монтиран водомер, отчитащ
използваните водни количества. Водомерът с тръбите преди и след него са външно
замърсени с наслоен по тях конденз и мухъл в шахтата на килерното помещение до
самия входен коридор на къщата. Достъпът за отчитане на показанията на водомера
при посещение, не е затруднен. След почистване на водомера вещото лице е
установило, че той е с фабричен №0029434. Метрологичната
пломба на водомера е на корпуса с оловна пломба, която е окислена, зацапана и
не се разчита ясно набитата цифра. Водомерът е цифров, производство на завод
Беласица-Петрич, пет кубиков, сух, за студена вода с показание към момента на
първия оглед 00425.592 кубика. При огледа, водомерът отчита консумацията на
вода. Не са налице данни, че водомерът като средство за прецизно измерване на
количеството изразходена вода е с доказана годност след минала метрологична
проверка през 10 годишния си период на експлоатация.
При така установените факти и обстоятелства
по делото, съдът възприе следните правни
изводи:
С оглед характера на предявения иск, с който се иска
съдебно установяване на съществуването в полза на ищеца на вземане срещу
ответника, доказателствената тежест за установяване на вземането се носи от
ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи
наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер. По
конкретно по предявения иск съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца бе да
докаже наличието на договорни отношения между страните, качеството си на
изправна страна по договора, а в тежест на ответника бе да докаже извършено
плащане за доставените услуги.
Срещу претенцията на ищеца ответната страна противопоставя
възражения, че същият не е страна по договор за предоставяне на В и К услуги;
за липса на основание за начисляване на посочените в карнетните листи
количества, поради липса на редовен отчет от страна на оператора.
Съгласно пар.1, т.2 от ДР на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, потребители на ВиК
услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти,
за които се предоставят ВиК услуги. С
идентично съдържание е и текстът на разпоредбата на чл.2, ал.1 от Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на „Водоснабдяване и канализация” ООД,
гр.Варна.
Съдът приема, че ответникът притежава
качеството „потребител на ВиК услуги” по смисъла на чл.3 от Наредба № 4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи и по смисъла на чл.2
от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор „Водоснабдяване и канализация” ООД – Варна.
От представения Нотариален акт е видно, че на
ответника е учредено пожизнено право на ползване на имота – обект на
потребление за целия исков период.
С
оглед на така изложеното, съдът приема, че между страните по делото е налице
правоотношение по предоставяне на ВиК услуги за питейно - битови нужди до
потребител - ползвател на жилище.
Съгласно разпоредбата на чл. 56 ЗС ограниченото
вещно право на ползване на недвижим имот включва правото да се ползва вещта
според нейното предназначение и право да се получават добивите, без тя да се
променя съществено. Ограниченото вещно право на ползване е противопоставимо
като абсолютно субективно материално право на всеки, в т.ч. и на собственика на
имота. Когато по отношение на един недвижим имот е учредено в полза на друго
лице ограниченото вещно право на ползване по предвидения за това ред, то
собственикът се лишава от всяка възможност да ползва вещта /Решение
№14/20.03.2015г. по дело №5426/2014г. на ВКС, ГК, II г.о./.
Законодателят е уредил хипотезите на прекратяване на
правото на ползване на чужд имот с разпоредбите на чл. 59 ЗС –
правото на ползване се погасява със смъртта на ползвателя - физическо лице или
с прекратяването на ползвателя - юридическо лице респ. с изтичане на срока, ако
е уговорен такъв; правото на ползване се погасява при погиване на вещта или ако
не се упражнява за период по дълъг от 5 години, както и при сливане на
качеството на ползвател и това на собственик.
Липсват данни за наличието на накоя от изброените
предпоставки за прекратяване на учреденото в полза на ответника право на
ползване върху имота – обект на потребление.
Съдът намира, че доколкото за имота е налице такова
вещно право, то пасивно легитимиран да отговаря за задълженията към дружеството,
е именно реалният ползвател на имота.
В настоящия случай от представения по делото НА се
установи, че ответникът е ползвател на обекта на потребление считано от
м.14.06.2007г. С оглед
на така изложеното, съдът приема, че между страните по делото е налице
правоотношение по предоставяне на ВиК услуги за питейно - битови нужди до
потребител - ползвател на жилище. Гореизложеното обуславя извода, че бе установено съществуването на
облигационно правоотношение, по силата, на което ответникът се е задължил да
заплаща потребеното от него количество ВиК услуги.
По делото се установи, че в имота е налице монтиран водомер за
отчитане на консумираните количества вода и липсват данни същият да е в
метрологична годност. На 19.06.2017г. срещу подпис на абоната в карнета е
отразено, че водомерът е спрял, повреден. Установи се също от приложените
карнетни, че предвид липсата на осигурен от страна на ответника достъп до него
в периода на претенцията /фактури издадени в периода 19.06.2017г.-23.05.2019г./,
количествата на потребена вода са отчитани служебно ежемесечно в съответствие с
чл. 49 ОУ и чл. 37, ал.1 от Наредба № 4/2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи в периода
Съдът счете, че претенцията на ищеца за задълженията
по фактури, издадени в периода 28.05.2012 г. - 15.03.2016 г. е основателна, тъй като
водомерът е отчитан редовно, като срещу отчетените показания е положен подпис
за потребител.
По фактури издадени в периода
19.06.2017г.-23.05.2019г. е начислявана служебна консумация. Въпреки предприетото оспорване
от страна на ответника, съдът намира, че ищецът не доказа по
основание и размер претенцията
си за този период. Ищецът твърди, че е приложил правилата на
дружеството за начисляване на служебен отчет поради отказ на потребителя да
предостави достъп до жилището и индивидуалния водомер, аналогично на липса на
инд. водомер, както и
поради неговата метрологична негодност. В този смисъл са уточненията в с.з. по спора от
пълномощника на страната.
Преди
всичко, операторът следва да отчете реално доставените и използвани от
ответника количества вода съгл. чл.22 ОУ, въз основа
показанията на индивидуалния водомер, монтиран в имота. При невъзможност да
бъдат отчетени показанията на СТИ в ОУ са предвидени различни хипотези, в които
дружеството – доставчик
прилага служебен отчет и начислява количества вода според съответната клауза от
ОУ. По делото не са събрани данни за нито един реален отчет на СТИ в имота за този период. Ако и да е
налице недопускане на служителите на ВиК оператора за отчитане помесечно
консумацията на ВиК услуги, то това обстоятелство не е надлежно установено от
ищеца. Не се установява убедително, че средството за техническо измерване
/СТИ/, монтирано на имота, е извън класа си на точност. Всички представени от
ищеца доказателства представляват частни свидетелстващи документи, които не се
ползват с материална доказателствена сила при оспорването им от ответника,
доколкото установяват единствено изгодни за издателя си обстоятелства. Не са
ангажирани доказателства за отказ и осуетяване от ответника на извършените
проверки, а същевременно в карнета липсва, за този период, подпис от абоната.
Няма данни за провеждано от оператора текущо отчитане, респ. съставен протокол
за това съгл.чл.23 от ОУ, нито данни
за дадени предписания съгласно чл.20 и чл.21 от ОУ. Не е съставен по надлежния
ред протокол от ВиК служителя за отказ допускане в имота от потребителя
съгласно чл.24, ал.4 от ОУ, чл.35, ал.5 от Наредба №4/2004г. Съгласно разпоредбата, при отказ на
потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера
длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един
свидетел. Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена, единните
граждански номера и адресите на свидетелите, които могат да бъдат и длъжностни
лица на оператора. Не е установено, че на ответника са дадени предписания по
чл.34а, ал.5 от същата Наредба, за да се приложат след изтичане на тримесечния
срок последиците със служебно отчитане на услугата. За да приложи, в отклонение
от въведеното с исковата молба твърдение за реална консумация, служебно
начисляване на вода, ищецът следва да установи предпоставките за това по смисъла на
цитираните по-горе разпоредби от Наредбата и ОУ. Допустими са всички
доказателствени средства, като е
въпрос на процесуална активност на ищеца да установи твърдените от него факти
при недобросъвестност на потребителите на ВиК услуги.
Не се събраха данни относно метрологичната годност на
водомера. Съгласно чл.34а от Наредбата, правомощие за извършване на метрологична
проверка е на оператора. Дори да се приеме, че поради липсата на метрологична
годност, е налице основание за служебно начисляване на консумация, то съдът
намира, че не се установява правилното приложение на алгоритъма за служебно
определяне на ползваните количества ВиК услуги при липса на индивидуален
водомер. Невъзможността да бъде отчетено с точност
количеството потребени В и К услуги налага при липса на водомер да бъде
начислена служебна консумация, изчислена съобразно предвидените в Общите
условия и Наредба № 4 от
14.09.2004г. методики. Хипотезата на липса
на индивидуален водомер води до прилагане методиката по чл. 39, ал.5, т.1 от Наредбата -
по 5 куб.м.- при нетоплофицирано жилище или 6 куб.м. за топлофицирано,
за всеки обитател до поставяне на индивидуалния водомер. Съгласно чл. 33 от Наредба
№ 4/2004г. за условията и реда за присъединяване и ползване от
потребители на ВиК и канализационни услуги, при установяване на повреда
в индивидуалните водомери на потребители, представителят на оператора
прави предписание за отстраняване на повредата на водомера и срок за
отстраняване като демонтира пломбата на холендера. /чл.20 от ОУ/ Липсват
каквито и да са съставени от ВиК оператора протоколи/писма и др./, установяващи
негодността на СТИ в процесния период /съотв. кога е
настъпила/, а служебното отчитане на вода е временно средство за заплащане на
услугата. От друга страна и ответникът не е ангажирал доказателства за
предприемане на действия съгласно ОУ за смяна, метрологична проверка или
оспорване начисляваното служебно количество вода /в този смисъл глава Трета от
ОУ, чл. 16, ал. 5; чл. 17, ал. 4/.
В случая
няма доказателства за отправено предписание, нито за съставен протокол за
отказ на абоната да допусне служителите за редовен отчет. Липсва изготвен
протокол съгласно чл. 24 от Общите условия на доставчика за неосигурен достъп
до имота, а за този период,
видно от карнета е начислявана служебна консумация. Не са ангажирани и
доказателства за точното изчисляване на служебната консумация съобразно
различните хипотези – дали по средномесечен разход или по чл.25, ал.8 от
ОУ.
При
констатирана неизправност на водомера, както чл.33 от Наредба №4/2004г., така и
ОУ за доставка предвиждат задължение на оператора на ВиК мрежата да уведоми потребителя
за констатираната неизправност преди да приложи методика за компенсиране на
обективно неотчетено потребление. Целта на тази уредба е да балансира
интересите на потребителя, който има задължение да поддържа своята вътрешна
водопроводна мрежа с изправен индивидуален водомер, за да заплаща
само реално консумираното потребление, без да носи риск от разпределяне на
задълженията според методиката, прилагана за обекти без индивидуални водомери,
съответно и интересът на доставчика да отчита текущо броячите на изправните
уреди и да поддържа и контролира средствата за отчет. Нормативната уредба
допуска потреблението да се остойностява временно (за срока на предписанието)
или по показания на монтиран оборотен водомер(каквито данни по делото няма) или
по средномесечен разход за предходен период на годината( чл.26, ал.2 от ОУ
2014), а едва след пропускане на този срок, потребителят да бъде третиран като
клиент без индивидуален водомер и съответно доставените до него количества да
се определят по методиката на чл. 25, ал. 8 от ОУ 2014г. /Решение по в.т.д.№2075 по описа на
2019г. на ВОС; Решение по в.т.д. №1695/2018г. по описа на ВОС/.
Искът подлежи на отхвърляне като
неоснователен за вземанията в общ размер на 355.95 лева за предоставените
услуги по фактури, издадени в периода от 19.06.2017г.
до 23.05.2019г., вкл. и за начислените лихви върху
тях в общ размер на 31.83 лева.
Поради установяване дължимостта на част
от вземанията по издадената заповед за изпълнение, съдът дължи произнасяне по
релевираното от ответника възражение за погасителна давност.
Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 год. по тълк.д. № 3/2011 год., понятието „периодично
плащане” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи
единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В настоящия случай претендираните суми са за предоставени
водоснабдителни и канализационни услуги, които се покриват от понятието
„периодично плащане” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД, поради което и
вземанията за цената на същите се погасява с изтичане на 3-годишна давност.
Давността според нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо.
Така,
задълженията в общ размер 862.65 лева за предоставените услуги по фактури, издадени в периода от 28.05.2012г. до 15.03.2016г.
са погасени по давност, доколкото задължението е станало изискуемо с изтичане
на 30 – дневния срок от издаване на фактура № ********** от 28.05.2012 год.
/28.06.2012г./ съгласно чл.31, ал.2 от Общите условия, а заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е депозирано на 03.06.2019 год. /съгласно нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК, искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ - т.е. за вземанията, начислени с издадените фактури от 28.05.2012г. до 15.03.2016г.
тригодишният давностен срок е изтекъл към датата на подаване на заявлението,
поради което и възражението на ответника се явява основателно, вкл. и за
начислените лихви върху тях в общ размер на 448.31 лева. В тази част исковете
подлежат на отхвърляне, поради погасяване на вземанията по давност.
Относно разноските:
В тежест на ищеца следва да се възложат направените от
ответника разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Претендират се в следните
размери: 358 лева заплатен депозит за вещо лице и 420 лева с ДДС възнаграждение
за защита и съдействие от един адвокат. Своевременно в процеса е
отправено възражение от ищцовата страна за прекомерност на претендираното от
ответника адвокатско възнаграждение, което съдът счете за неоснователно при съобразяване с минималния еднократен размер по чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в редакцията преди
Мотивиран от така изложените съображения,
Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения
иск от
"Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** с правно основание чл.422, ал.1 ГПК срещу
И.Г.К., ЕГН ********** ***, за приемане за установено спрямо ищеца, че ответникът му дължи сумите, както следва:
1218.60 лв./хиляда двеста и осемнадесет
лева и шестдесет ст./, дължими за ползвани и незаплатени В и К услуги по
партида с абонатен номер 1159242 за периода от 23.04.2012 г. до 21.05.2019 г.
за имот, находящ се в гр.Варна, ул.“Плевен“ № 27, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – 03.06.2019 г. до
окончателното й изплащане, сумата от 480.14/четиристотин
и осемдесет лева и четиринадесет ст./,
представляваща обезщетение за забава върху главницата, дължимо за периода
от 28.06.2012 г. до 27.05.2019г., като
погасен по давност за главниците по фактури, издадени в периода от 28.05.2012г. до 15.03.2016г.,
ведно с обезщетенията за забава върху тях и като неоснователен за главниците по фактури,
издадени в периода от 19.06.2017г. до 23.05.2019г.,
ведно с обезщетенията за забава върху тях.
ОСЪЖДА "Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на И.Г.К., ЕГН ********** *** сумата от 778 лева
/седемстотин седемдесет и осем/, представляваща направени разноски пред
настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването
му страните.
Препис от настоящето
решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: