РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Велико Търново , 04.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
четиринадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Ирена Колева
Лилия Ненова
Секретар:Галина Д. Занчева
като разгледа докладваното от Лилия Ненова Въззивно гражданско дело №
20204100500773 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на глава ХХ от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на „Е. С.“ АД, чрез адвокат А. М. от
ВТАК, срещу Решение № 260158/14.09.2020 г., постановено по гр.дело № 846/2020 г. по
описа на Районен съд – Велико Търново, с което по отношение на жалбоподателя е прието
за установено, че Л. Г. Д. не му дължи сумата от 3 590,24 лева, представляваща начислена
сума за ел.енергия, за което е издадена фактура № ********** от 24.03.2020 г., за периода от
14.05.2017 г. до 03.12.2019 г. С обжалваното решение съдът е осъдил „Е. С.“ АД да заплати
на Л. Г. Д. сумата 648,61 лв. – разноски за първоинстанционното производство.
В жалбата се развиват съображения за неправилност на атакуваното решение.
Жалбоподателят намира за правно необосновани изложените от първостепенния съд изводи.
Изтъква, че правното основание за начисляване на процесната сума е нормата на чл. 55 от
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), за приложението
на която било достатъчно да се установи, че са налице измерени количества електрическа
енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване (СТИ).
Допълнително сочи, че текстът не поставя условие установяването на това кога и по какъв
начин е възникнало натрупването, за да се извърши начисление. Страната се позовава на
съставения от Българския институт по метрология (БИМ) констативен протокол, който
счита за официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, че е установено наличие на
1
измерено количество електрическа енергия в невизуализиран на дисплея на процесния
електромер регистър Т3, както и на заключението на изготвената по делото съдебно-
техническа експертиза. Сочи, че процесното СТИ е монтирано на адреса метрологично
годно и технически изправно, като се аргументира с протокол за последваща метрологична
проверка от 20.04.2017 г. и протокол за монтаж от 13.05.2017 г., както и че към датата на
проверката в БИМ електромерът е съответствал на метрологичните характеристики и е
отговарял на изискванията за точност при измерване на електрическа енергия. С тези доводи
и съображения моли за отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на предявения иск като
неоснователен и недоказан и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна – Л. Г. Д., чрез адвокат Р. Т. от АК-М., в който се заема становище за
неоснователност на жалбата. Страната прави анализ на събраните по делото доказателства,
като подчертава, че в протокола за монтаж на процесното СТИ не са записани показания по
скрити тарифи. Счита, че процесното СТИ е метрологично негодно и оспорва представените
по делото протоколи в тази насока. Подчертава, че електроенергията за битови клиенти се
измерва по две тарифи – дневна и нощна, като между страните няма сключен договор за
пренос и достъп, както и покупко-продажба на електрическа енергия по други тарифи и
намира, че незаконосъобразно дружеството е приложило разпоредбата на чл. 55 от ПИКЕЕ.
Сочи, че липсват тарифа и часова зона, в която електромерът да отчита по скрита тарифа,
както и че не е ясно дали въобще цифрите в тарифа Т3 представляват потребена от клиента
ел.енергия или се дължат на технически проблем, като подчертава, че тази тарифа не е била
изследвана в БИМ. Оспорва, че проверката чрез софтуерен продукт лишава потребителя от
възможност да упражнява контрол върху показанията в нарушение на чл. 10 от ПИКЕЕ и чл.
46 от ОУ на „Е. - С.“ АД и че показанията на тарифа Т3 са видими единствено и само на
дисплея на компютър със специална програма, но не и на дисплея на електромера. Сочи, че
законово задължение на ЕРП е ежемесечното отчитане и в общите условия на
жалбоподателя не съществува възможност електрическа енергия да бъде „начислена със
становище“, като отчитането по незаявена тарифа е в противоречие на чл. 33, ал. 1 от ОУ на
„Е. - С.“ АД. С тези съображения моли за оставяне на жалбата без уважение и
потвърждаване на атакуваното решение като правилно и законосъобразно, както и
присъждане на разноски за въззивното производство.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят не изпраща
представител, ответникът по жалба също не се явява и не се представлява. Преди датата на
съдебното заседание процесуалните представителни на страните представят молби с
приложения. Процесуалният представител на жалбоподателя поддържа въззивната жалба с
изложените в нея доводи, подновява претенцията за присъждане на разноски и представя
списък по чл. 80 от ГПК, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна и прилага писмена защита, в която прави анализ на
доказателствата по делото и излага съображения, изцяло идентични с изложените във
въззивната жалба.
С депозираната молба представителят на ответника по жалба поддържа подадения
отговор на въззивната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение,
представя списък по чл. 80 от ГПК и подновява искането за присъждане на разноски, прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна,
представя писмена защита с доводи, идентични с изложените в подадения по реда на чл.
263, ал. 1 от ГПК отговор, сочи съдебна практика.
2
Великотърновският окръжен съд, като съобрази доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, в
съответствие с предметните предели на въззивното производство, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При извършената по реда на чл. 269 от ГПК служебна проверка съдът намира, че
обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Това обуславя
възможността за произнасяне по неговата правилност и в тази насока въззивната инстанция
в настоящия си състав счита следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК на Л. Г. Д. срещу „Е.С.“ АД, с
който се претендира да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата
3 590,24 лв., представляваща начислена за периода от 14.05.2017 г. до 03.12.2019 г. стойност
на електрическа енергия по партида с клиентски № **********, абонатен № **********, за
обект с адрес на потребление: гр. В.Т., ул. „П.“ № ...
В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът е потребител на електрическа
енергия за недвижим имот, за който е разкрита партида на негово име. Сочи, че при
посещаване касите на „Е.-П. П.“ АД бил уведомен за издадена от ответното дружество
фактура, която получил впоследствие, за служебно начислена електрическа енергия, която
оспорва да е потребявал. Релевира доводи, че между страните няма подписан договор за
продажба на електрическа енергия и че ответникът не притежава лиценз за продажба на
електрическа енергия. Отрича дължимостта на претендираната от ответното дружество сума
и твърди, че същата е начислена без правно основание, както и че размерът е определен
произволно. Твърди нарушение на предвидения в ПИКЕЕ и Общите условия на ответника
ред за извършване на проверката и оспорва констатациите от протокола за извършената
проверка на електромера. Счита за нищожни чл. 50 и чл. 55 от ПИКЕЕ, както и чл. 17, ал. 1,
т. 6 от ОУ на ответника поради неравноправния им характер по смисъла на Закона за защита
на потребителите (ЗЗП).
Ответната страна „Е. С.“ АД, в срока по чл. 131 от ГПК, е заела становище за
допустимост, но неоснователност на исковата претенция. Навежда твърдения, че в
съответствие с нормите на чл. 45 и чл. 46 от ПИКЕЕ негови служители извършили проверка
на процесното СТИ на 03.12.2019 г., при която електромерът бил демонтиран и
впоследствие изпратен за проверка в БИМ. Твърди още, че проверката е извършена в
съответствие с разписаните в чл. 49 от ПИКЕЕ процедурни правила. Посочва, че при
извършената проверка в БИМ било установено наличието на измерени количества
електрическа енергия в невизуализиран на дисплея на електромера регистър. Сочи се, че въз
основа на констативния протокол и метрологичната проверка на СТИ и на основание чл. 55,
ал. 1 от ПИКЕЕ дружеството извършило начисление на потреблението на абоната с 18 794
kWh за периода от монтажа на електромера до датата на демонтажа му. Твърди, че с
основание и законно се претендира заплащане на така преизчисленото количество ел.
енергия.
Релевантните за спора факти са следните: Видно от Протокол № М 5136018 за
монтаж/демонтаж на електромер, на 13.05.2017 г. на обект с адрес гр. В. Т., ул. „П.“ № ., вх.
., клиент Л.Д.с клиентски № ********** и абонатен № **********, бил монтиран
3
електромер с фабричен номер 7830121 с показания 11368 по дневна тарифа и 33781 по
нощна тарифа.
По делото е представен протокол от 20.04.2017 г. за извършена на електромер с №
7830121 последваща метрологична проверка, видно от който показанията на СТИ по тарифа
1 са 11368.113, по тарифа 2 са 33781.505, като по тези тарифи електромерът работи с грешка
в рамките на допустимата. За тарифа 3 показания не са записани, нито е посочено дали по
тази тарифа СТИ работи в класа си на точност.
От констативен протокол № 1502694 се установява, че на 03.12.2019 г. служители на
„Е. С.“ АД – С. С. и Л. Ш., в отсъствие на абоната са извършили проверка на
измервателните системи и свързващите ги електрически инсталации на клиентски №
**********, абонатен № **********, при която демонтирали електромер с фабричен №
7830121 с показания по тарифа 1 – 015047, по тарифа 2 – 039868, по тарифа 3 – 018794 и по
тарифа обща – 073709, като го поставили в индивидуална опаковка с пломба. Протоколът за
извършената проверка е подписан от служителите на оператора на мрежата, както и от
свидетелите П. К. и К. Г., а в последствие препис от протокола е връчен на абоната с
препоръчано писмо с обратна разписка.
Видно от констативен протокол № 146/09.03.2020 г., демонтираният електромер е
предаден в БИМ, където извършеното експертно изследване не установява видима външна
намеса или видима повреда в схемата на електромера, но при софтуерно четене е
констатирано наличие на регистрирана енергия в невизуализиран на дисплея на електромера
регистър Т3 в размер на 18 794.010 kWh. Констатирано е, че електромерът отговаря на
метрологичните изискванията за измерването на електрическата енергия, но не съответства
на техническите характеристики.
Въз основа на резултатите от изследването „Е. С.“ АД съставят становище за
начисляване на допълнително общо количество електрическа енергия на абоната в размер
на 18 794 кWh за периода 14.05.2017 г. – 03.12.2019 г. и издават фактура № ********** от
24.03.2020 г. на стойност 3 590,24 лв.
След получаване на протокола, на 16.04.2020 г. ищецът подава жалба до ответното
дружество.
В първоинстанционното производство в качеството на свидетел е разпитан
участвалия в процесната проверка на електромера служител на „Е.С.“ АД – Л. Ш.. В
показанията си пред съда свидетелят сочи, че при рутинна проверка на адреса, с помощта на
лаптоп установили наличието на киловати в тарифа, която не се отчита от инкасатора.
Потърсили абоната, но тъй като нямало никой на адреса, повикали съседи, на които
показали показанията на монитора на лаптопа.
Показанията на свидетеля съдът счита за логични и без вътрешни противоречия, като
същите кореспондират и на останалия доказателствен материал.
От заключението на назначената в първоинстанционното производство съдебно-
техническа експертиза се установява, че след софтуерно прочитане на паметта на СТИ
експертът е извлякъл показания на електромера, като за тарифа Т3 (допълнителна
ненастроена за отчет тарифа) същите са 18 794.010. Според вещото лице не е възможно да се
установи конкретната причина за наличието на показания в тарифа Т3, както и точния ден,
от който са регистрирани показания в тази тарифа, поради невъзможността за извличане на
информация за т.нар. „товарен график“. Посочил е още, че съгласно съставения в БИМ
протокол при различните режими на изпитания процесното СТИ е измервало в класа си на
4
точност. По време на разпита си в съдебно заседание вещото лице допълва, че към датата на
демонтажа електромерът е бил метрологично годен. Уточнява, че в БИМ е изследвана
дневната тарифа, но е и тарифа Т3.
Заключението не е оспорено от страните по делото. Същото е обосновано,
компетентно, почиващо на установените по делото обстоятелства и специалните знания на
експерта.
Сходна фактическа обстановка е установена и от първостепенния съд.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните
правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск, за разглеждането на който абсолютна
процесуална предпоставка е наличието на правен интерес от търсената защита. В настоящия
случай с отричането на посоченото вземане ищецът ще намали своя пасив, ако заявеното от
ответника вземане бъде отречено със сила на пресъдено нещо, поради което за Л. Д. е
налице правен интерес от предявяване на настоящия иск и същият се явява процесуално
допустим.
Доказателствената тежест по иска е за ответното дружество, което при условията на
пълно и главно доказване следва да установи фактите и обстоятелствата, от които произтича
вземането и неговия размер. В тази връзка с оглед твърденията на ответника, същият следва
да установи, че в резултат на извършена проверка на процесния електромер и при спазване
на правилата на ПИКЕЕ законосъобразно е коригирало сметката на ищеца. В
доказателствена тежест на ищеца е да докаже възраженията си срещу вземането, поради
които отрича съществуването на спорното право, т.е. фактите, които изключват,
унищожават или погасяват спорното право.
Между страните не е спорно съществуването в процесния период на действително
облигационно правоотношение по договор за продажба (доставка) на електроенергия,
сключен при Общи условия, съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката (ЗЕ), като ищецът
има качеството на „битов клиент“ и „потребител на енергийна услуга“ по смисъла на § 1, т.
2а и т. 41б от ДР на ЗЕ и се явява „краен клиент“ по смисъла на § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ. Не е
спорно също, че във връзка с този договор на името на ищеца е открита партида с абонатен
№ ********** и клиентски № ********** за обект в гр. В. Т. ул. „П.“ №.., присъединен към
електроразпределителната мрежа, че за процесния период ищецът е получавал услуга по
доставка на електрическа енергия, както и че е ползвал услугите по пренос и разпределение
на електрическа енергия, предоставяни от ответното дружество. Безспорно между страните е
и обстоятелството, че ответното дружество е начислило като корекция на сметката на ищеца
сумата от 3 590,24 лв. за периода от 14.05.2017 г. до 03.12.2019 г. Спорно се явява
обстоятелството дали са били налице предпоставките за едностранно извършване на
корекция на стойността на потребената електроенергия за релевирания период.
Приложими за отношенията между страните по делото се явяват разпоредбите на
Закона за енергетиката и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ редът и начините за преизчисляване на количеството
електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на
средството за търговско измерване, се уреждат в правила за измерване на количеството
електрическа енергия, приети от КЕВР. В настоящия казус ответното дружество се позовава
за вземането си на реализирана корекционна процедура по реда на ПИКЕЕ, приети от КЕВР,
обнародвани в ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г., в сила от 04.05.2019 г. Според тези правила
5
ответното дружество следва да извършва проверки на измервателните си системи за
съответствието им с изискванията за точност съобразно приложенията към правилата и да
преизчислява количеството електроенергия в случаите, визирани в тях. Ето защо
ирелевантно в случая е дали ответното дружество притежава лиценз за продажба на ел.
енергия или не, каквото възражение е наведено от страна на процесуалния представител на
ищеца – ответник по жалба пред ВТОС.
Редът и начинът за преизчисляване на количеството електроенергия се съдържа в
раздел IX от ПИКЕЕ, като разпоредбата на чл. 49, ал. 1 и ал. 2 от същите предвижда
съставяне на констативен протокол при извършването на проверка от страна на оператора,
който се подписва от ползвателя или негов представител и служителя на съответния
оператор. Предвидено е при отсъствие на ползвателя или негов представител, или отказ от
тяхна страна да подпишат протокола, последният да се подпише освен от представителя на
оператора и от свидетел, който не е негов служител. В тези случаи, в седемдневен срок от
датата на съставянето на констативния протокол операторът на съответната мрежа го
изпраща на ползвателя с препоръчано писмо с обратна разписка или по друг начин в
съответствие с предоставените от ползвателя данни за контакт.
В настоящия случай данните по делото установяват, че съставеният за проверката
констативен протокол е в отсъствието на собственика на партидата или негов представител,
но в присъствието на конкретно посочени двама свидетели. Противно на становището на
ищеца съставеният протокол е изготвен при спазване на процедурните правила, като от
формална страна същият отговаря на нормативните изисквания. Несъстоятелно се явява
наведеното от страна на ищеца – ответник по жалба пред ВТОС, възражение за нарушение
на Общите правила на дружеството при съставянето на констативния протокол, доколкото
операторът на мрежата се позовава на нормите на ПИКЕЕ за извършената от него корекция
на сметката на потребителя, а не на общите си условия.
Следва да бъде отбелязани, че макар в случая изпращането на констативния протокол
да е станало по-късно от предвидения в чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ седмодневен срок,
допуснатото от дружеството нарушение съдът не счита за такова, което да доведе до
опорочаване на процедурата по корекцията. Срокът не е преклузивен и не води до отпадане
на правото на дружеството да извърши корекционната процедура. Правилото е въведено с
цел потребителят да се запознае със съставения констативен протокол, респективно да
възрази срещу същия, което право на потребителя не отпада с по-късното връчване.
Потребителят на електроенергия може да възрази както пред електропреносното дружество,
така и по съдебен ред, като в случая същият се е възползвал и от двете възможности.
Съдържащите се в изготвения по реда на чл. 49 от ПИКЕЕ протокол констатации се
потвърждават от разпита на свидетеля Ш. - служител на оператора, участвал в извършването
на проверката, който разказва за констатирани киловати в третата тарифа на електромера,
невизуализирана на дисплея. Установеното по време на проверката от служителите на
оператора на мрежата се потвърждава от изготвената впоследствие метрологична експертиза
от независим компетентен орган, както и от заключението на съдебно-техническата
експертиза, вещото лице по която също е извършило софтуерно прочитане на паметта на
процесния електромер. Ето защо оспорването на процесуалния представител на ищеца –
ответник по жалба пред ВТОС, на констатациите от протокола за извършената проверка на
електромера не намира опора в събрания по делото доказателствен материал.
Неоснователно е възражението на ищеца досежно метрологичната годност на
процесния електромер. В тази насока съдът съобрази представения по делото протокол от
последваща метрологична проверка на електромера на ищеца, подписан с квалифициран
6
електронен подпис. Че процесното СТИ съответства на метрологичните характеристики и
отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия, данни се съдържат
както в метрологичната експертиза на БИМ, така и в съдебно-техническата експертиза от
първоинстанционното производство.
Съгласно нормата на чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ в случаите, в които се установи, че са
налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на
средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното
след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези
регистри, като преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и
констативен протокол, съставен по реда на чл. 49 от ПИКЕЕ. Именно на тази норма се
позовава ответникът по иска – жалбоподател пред ВТОС, като възражението на ищеца –
ответник по жалба пред ВТОС, че процесната сума е начислена без правно основание съдът
намира за неоснователно.
Лишено от основание се явява и възражението на процесуалния представител на
ищеца, че разпоредбата на чл. 55 от ПИКЕЕ се явява нищожни поради неравноправния ù
характер по смисъла на Закона за защита на потребителите, доколкото в предметния обхват
на Глава VI ЗЗП са включени само клаузи в договори, сключени с потребител, но не и
нормативни актове. По същите съображения неоснователно е и идентичното възражение по
отношение на нормата на чл. 50 от ПИКЕЕ, още повече, че този въпрос е ирелевантен за
настоящия спор, тъй като ответникът не се позовава на осъществяване на предпоставките на
тази разпоредба. Ответникът не се позовава и на осъществяване на предпоставките на
Общите условия на дружеството, поради което възраженията на ищеца за неравноправен
характер на клаузи в тях, както и за нарушения на разпоредби от тези общи условия са
неотносими и не следва да бъдат разглеждани.
С оглед на изложеното, в настоящия случай за „Е. С.“ АД, като правоимащо лице
съгласно действащите ПИКЕЕ, е възникнало правото за извършване на едностранна
корекция на сметката на ищеца, като в случая претенцията на дружеството обхваща периода
от 14.05.2017 г. до датата на извършената проверка – 03.12.2019 г. Вярно е, че началната
дата на процесния период е съобразен с датата на монтажа на процесното СТИ – 13.05.2017
г. (съгласно данните от протокола за монтаж/демонтаж). Следва да се има предвид обаче, че
действието на нормите на новите ПИКЕЕ е занапред, т.е. те уреждат отношения, възникнали
след влизането им в сила, като за оператора не съществува материално правно основание да
начислява и определя цена на допълнителни количества енергия по тези правила за периоди
от време преди влизането им в сила. Ето защо в случая операторът на мрежата може да
претендира преизчисляване на измерено количество електрическа енергия в
невизуализирания регистър от датата на влизане в сила на ПИКЕЕ до датата на извършената
проверка, поради което неоснователно се явява възражението му относно необходимостта от
установяване на началния момент на натрупването.
В действителност доказателствата по делото установяват наличието на натрупана
електроенергия в невизуализиран регистър в средството за търговско измерване в размер на
18 794.010 кWh. Събраните по делото доказателства обаче, в това число и експертното
заключение, не установяват от коя дата е започнало регистриране на цифрови показания в
процесния регистър. Не без значение в случая е обстоятелството, че процесният електромер
не е бил монтиран като нов на адреса на ищеца, както и че показанията по тарифа Т3 към
датата на монтажа не са посочени. Изложеното, както и липсата на ангажирани безспорни
доказателства, води до невъзможност за определяне на количеството ел. енергия в
невизуализирания регистър, за която операторът на мрежата има основание за начисляване
на допълнителни суми по реда на чл. 55 от ПИКЕЕ за периода от времето след влизане в
7
сила на правилата до датата на проверката.
Следва да бъде посочено също, че за част от процесния корекционен период са
действали предходни ПИКЕЕ, при които проверката на СТИ в обектите на крайните
клиенти също се извършва от служителите на оператора на мрежата, но резултатите от нея и
документацията се предоставя на крайния снабдител – „Е.-П. П.“ АД, който издава
фактурата и изпраща писмо до клиента, т.е. правоотношението по корекцията на сметката е
между крайния снабдител и крайния клиент. Извършвайки корекция за период, обхванат от
предходните ПИКЕЕ, операторът на мрежата претендира вземане, което не му се следва
доколкото титуляр на същото е крайният снабдител.
Ето защо предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен, до
какъвто краен извод е достигнал и първостепенният съд.
Обсъждането на останалите доводи и възражения на страните в случая се явява
безпредметно, тъй като същите засягат въпроси, отговорите на които не биха довели до друг
краен резултат.
В обобщение на изложеното, депозираната въззивна жалба се явява неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – потвърдено.
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, която
своевременно и надлежно е сезирала съда с искане в тази насока. Видно от представения по
делото договор за правна защита и съдействие от 15.10.2020 г. ответникът по жалба е сторил
разноски за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 580 лв., които
следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя. Наведеното от страна на
жалбоподателя възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК въззивният съд намира за неоснователно
доколкото размерът на заплатено от ответника по жалба адвокатско възнаграждение не е
прекомерен и същият съответства на фактическата и правна сложност на делото.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК и съобразно цената на иска, настоящото
въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Великотърновският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260158 от 14.09.2020 г. по гр.дело № 846/2020 г. по
описа на Районен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА „Е. С.“ АД, ЕИК ., със седал.ище и адрес на управление: гр. В., район В.В.,
бул. „ , Варна Тауърс – Е, да заплати на Л. Г. Д., ЕГН **********, адрес: гр. В. Т., ул. „П.“
№ ., вх.., ет.., ап. .. сумата 580 лв. (петстотин и осемдесет лева), представляваща разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9