№ 2070
гр. Варна, 26.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20213110117329 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на разглеждане е предявен от П. Д. ЕНЧ., ЕГН **********, срещу ТП на НОИ –
Варна и ТП на НОИ – *** град, иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР, за
приемане за установено в отношенията между страните, че П. Д. ЕНЧ., ЕГН ********** е
работила по трудово правоотношение в МУ „*****" ***, при условията на пълен работен
ден с максимална продължителност на работното време 8 часа дневно, в периода
01.10.1975г. - 01.06.1981г., които й се зачитат за трудов стаж и за трудов стаж при
пенсиониране, положен до 31.12.1999г., на следните длъжности:
-в периода 01.10-1975г. — 01.10.1976г. на длъжност работник в склад в подраздедението на-
предприятието в гр. ***, 3-ти разряд при трудово възнаграждение в размер на 340лв.
-в периода 01.10.1976г. 16.03.1977г. на длъжност касиер-домакин, 1ва степен при трудово
възнаграждение 90лв.
-в периода 16.03.1977г.-01.05.1978г. на длъжност работник в склад 3-ти разряд в
подразпределението на предприятието в ТЕЦ Варна, с. ***, при трудово възнаграждение
386лв.
-в периода 01.05.1978г. - 01.11.1979г. на длъжност специалист 4 степен, в
подразпределението на предприятието в ТЕЦ Варна, с. *** при трудово възнаграждение
90лв.
-в периода 01.11.1979г. - 01.06.1981г. на длъжност книговодител, в подразпределението на
предприятието в ТЕЦ Варна, с. *** при трудово възнаграждение 135 лв.
1
По твърдения в исковата молба, П. Д. ЕНЧ. е била в трудово правоотношение с ДМУ *****
***, при пълно работно време - 8 часа в периода 01.10.1975г. - 01.06.1981г., на следните
длъжности:
в периода 01.10.1976г. 16.03.1977г. на длъжност касиер-домакин, 1ва степен при трудоро
възнаграждение 90лв.
-в периода 16.03.1977г.-01.05.1978г. на длъжност работник в склад 3-ти разряд в
подразпределението на предприятието в ТЕЦ Варна, с. ***, при трудово възнаграждение
386лв.
-в периода 01.05.1978г. - 01.11.1979г. на длъжност специалист 4 степен, в
подразпределението на предприятието в ТЕЦ Варна, с. *** при трудово възнаграждение
90лв.
-в периода 01.11.1979г. - 01.06.1981г. на длъжност книговодител, в подразпределението на
предприятието в ТЕЦ Варна, с. *** при трудово възнаграждение 135 лв.
Горепосоченият трудов стаж е отразен в трудовата й книжка, но същата не е приключена и
липсва печат, на който да е нанесен общия трудов стаж в ДМУ ***** ***, поради което
трудовият й стаж към това предприятие не се признава и не се отчита при пенсиониране. По
време на полагане на трудовия стаж в това предприятие, ищцата е работила със следните
лица: - *****, който е работил на длъжност началник строителен обект през целия период, в
който е работила и ищцата; - *****, която е работила в администрацията на предприятието; -
*****, който е работил на длъжност машинен монтьор през целия период, в който е
работила и ищцата; - *****, който е работил на длъжност машинен монтьор, през част от
периода, в който е работила и ищцата; - *****, която е работила в предприятието през част
от периода, в който е работила и ищцата
Сочи се, че дружеството е преобразувано в ТК „*****" АД, ЕИК ***** гр. ***, което от своя
страна не съществува и на 12.06.2015г. е прекратено без правоприемник. Към момента на
прекратяването на дружеството, ищцата не е успяла да се снабди с удостоверение за
трудовия и стаж в това предприятие. Сочи се, че ищцата се е обърнала към ТП на НОИ
Варна, за да й бъде издадено удостоверение обр. УП-13 за положения от нея трудов стаж в
ДМУ ***** ***, но видно от Отказ за издаване на удостоверение изх. № ***** от
27.05.2021г. на ТП НОИ Варна е, че не може да бъде издадено удостоверение УП-13 за
периода 01.10.1975г.-01.06.1981 г. по данни от документите на ДМУ ***** ***, тъй като в
осигурителния архив на НОИ не са подавани и не се съхраняват ведомости за заплати и
трудовоправни документи, въз основа на които може да се установи стажа в ДМУ ***** ***.
С оглед на обстоятелството, че за определен период справката следва да бъде направена от
Обединен осигурителен архив в с. Невестино към ТП *****, то ищцата е поискала от ТП на
НОИ ***** да й бъде издадено Удостоверение обр. УП-13, на което с писмо изх. №***** от
29.06.2021т. и е отказно издаване, като се препраща към Удостоверение обр. УП-13 изх. №
***** от 29.06.2021г., в което й се признава частично трудов стаж само за общо 8 месеца в
претендирания период, в това предприятие на обект *****, но при липса на данни за
2
трудово възнаграждение и при какъв работен ден.
По изложените съображения, по същество, ищцата моли за уважаване на предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ – ВАРНА НА
НОИ, представлявано от ***** – Директор, *****, депозира отговор на исковата молба, в
който излага становище за недопустимост на предявения иск. Счита, че предявения от П. Д.
ЕНЧ. от гр. Варна, чрез адв. М.В. С. - Адвокатска колегия - Варна (АК - Варна), със съдебен
адрес: *****, иск за установяване на трудов стаж по съдебен ред за периода от 01.10.1975 г.
до 01.06.1981г., в ДМУ ..*****" - ***: за недопустим по отношение на периодите: м.
12.1978г., от м.02.1979 г. до м.04.1979 г.. включително, м.06.1979 г., м.08.1979 г. и от
01.11.1979 г. до 31.12.1979 г.; за недопустим, относно претенцията за установяване на
трудово възнаграждение; за неоснователен, в останалата част; по отношение на претенцията
срещу ТП - *** град на НОИ, намира, че е налице липса на процесуална легитимация за
същото като ответник по настоящия иск, поради което е ненадлежна страна в настоящото
производство. Видно от представеното Удостоверение обр. УП-13 изх. № ***** / 29.06.2021
г. - ТП - ***** на НОИ е, че за периодите: м.12.1978 г., от м.02.1979 г. до м.04.1979 г.,
включително, от м.06.1979 г. до м.06.1979г., включително, м.08.1979 г. и от 01.11.1979 г. до
31.12.1979 г., за ищцата има данни в първичната трудово-правна документация на
прекратения осигурител ДМУ „*****" - *** / ТК ..*****" АД - ***, предадена за съхранение
в архивохранилището на НОИ. Предвид което, на основание чл. 5, ал. 2 от Закона за
установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР), в тази част,
независимо от изложените от процесуалния представител на ищцата твърдения в иска,
същият е недопустим. Според разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от ЗУТОССР, по реда на този
закон се сочи, че не може да се установява размер на трудово възнаграждение и на
осигурителен доход. Следователно, на това основание, исковата претенция е недопустима и
в тази част. Искът за установяване на трудов стаж, съгласно чл. 3, ал. 1-2 от ЗУТОССР, се
предявява пред районния съд по постоянния адрес на ищеца, срещу работодателя и
съответното териториално поделение на НОИ, а ако работодателят е прекратил дейността си
и няма правоприемник, каквото е и твърдението в иска от процесуалният представител на
ищцата - само срещу съответното териториално поделение на Националния осигурителен
институт. Поради което, счита се, че по отношение на ТП - *** град на НОИ, липсва
процесуална легитимация като ответник по настоящия иск и същото е ненадлежна страна в
настоящото производство. По отношение на посочените в иска лица, за които се твърди, че
са работили с ищцата през процесиите периоди, няма приложени доказателства, нито за
конкретни обекти на работодателя, където е полаган труда им, нито за конкретни периоди,
нито на какви длъжности, ако те са били различни, през различни подпериоди. Предвид
което, не е изпълнено условието на чл. 6, ал. 4 от ЗУТОССР за допустимост на поисканите
гласни доказателства. За периодите, с изключение на м.12.1978 г., от м.02.1979 г. до
м.04.1979г., м.06.1979 г., м.08.1979 г. и от 01.11.1979 г. до 31.12.1979 г., счита исковата
претенция за неоснователна. На основание чл. 8 от ЗУТОССР, моли да се изиска ищцата да
потвърди с декларация истинността на всички изложени в исковата молба обстоятелства.
3
Приложените към исковата молба доказателства, противоречат на твърденията в исковата
молба. С оглед изложеното, счита се, че предявения от П. Д. ЕНЧ. от гр. Варна, чрез адв.
М.В. С. - АК - Варна, със съдебен адрес: гр. Варна, ул. *****, иск за установяване на трудов
стаж по съдебен ред за недопустим по отношение на периодите: м. 12.1978 г., от м.02.1979 г.
до м.04.1979 г.. включително. м.06.1979 г., м.08.1979 г. и от 01.11.1979 г. до 31.12.1979 г.; за
недопустим, относно претенцията за установяване на трудово възнаграждение; за
неоснователен, в останалата част. По отношение на ТП - *** град на НОИ липсва
процесуална легитимация като ответник по настоящия иск, и същото е ненадлежна страна в
настоящото производство. Претенции от ищцата за присъждане на разноски, оспорват се по
основание и по размер, и се моли да бъде присъдено в полза на ТП - гр. Варна на НОИ
юрисконсултско възнаграждение По изложените съображения моли за прекратяване на
производството по делото, евентуално – за отхвърляне на предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ на НОИ ***
ГРАД, депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за недопустимост на
предявения иск. В конкретния случай, се сочи, че ищцата не е представила изискващото се
удостоверение. Представено е Удостоверение образец УП-13 с изх. № 5506- 09-2782#1 от
29.06.2021, издадено от Обединен осигурителен архив на ТП на НОИ - *****, което не може
да се приеме за удостоверение по смисъла на чл.5 ал.2от ЗУТОССР. В евентуалност, ако се
приеме че исковата претенция е допустима, се оспорва същата, като неоснователна и
недоказана. Сочи се, че представеното копие на документ за установяване на трудов и
осигурителен стаж на лицето през посочения- по-горе период, е незаверено. В трудовата
книжка са вписани данни да датата на започване и датата на освобождаване от работа при
осигурителя ДМУ ***** ***, но задължителната заверка на стажа не е оформена с
необходимите документи, т.к липсва печат, на който да е нанесен общия трудов стаж. Сочи
се, че съгласно т.8 от НТК/Наредба за трудовите книжки/, всяко вписване в ТК се прави с
мастило, заверява се от ръководителя на предприятието, учреждението или организацията
или от упълномощено лице от него и се подпечатва със служебния печат на работодателя.
Тези елементи са кумулативно изискуеми, като отсъствието на който и да е е предпоставка
за незачитане на отбелязан в ТК стаж, като незаверен. Съгласно чл.6 ал.1 от ЗУТОССР, са
посочени документите, годни да установят вероятността на трудовия стаж. Представеното
Удостоверение образец УП-13 с изх. № ***** от 29.06.2021, издадено от Обединен
осигурителен архив на ТП на НОИ - *****, се сочи, че не съставлява писмено
доказателство, доколкото не изхожда от предприятието, в което се твърди, че е работила
ищцата, като не е съставено по време на полагане на трудовия й стаж, при което не се
установява вероятност на полаган труд при този работодател. По отношение на посочените
свидетели в исковата молба, с които ищцата твърди, че е работила заедно в процесните
периоди, се настоява, че липсват приложени писмени доказателства/копия от
удостоверяващи ТПО на свидетелите с ДМУ ***** *** за процесните периоди – трудови
книжки и др./, доказващи, че лицата са престирали труд в процесните периоди заедно с
ищцата. При непредставяне на такива, се отправя искане да се остави без уважение като
недопустимо искането за разпит на тези лица. При изложеното се настоява за отхвърляне на
4
ИМ. Моли се да се има предвид, че съгласно чл.9, ал.2 от ЗУТОССР, съдебните разноски са
за 6 сметка на ищцата и ТП на НОИ *** град, не следва дса бъде осъждано за заплащането
им.
Съдът след преценка на събраните в производството доказателства по реда на чл. 235
от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на иска:
Съдът намира, че доколкото съгласно разпоредбата на на осн.чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР -
нов, обн.ДВ бр.26 от 29.03.2011 г. по същият ред се установява трудов стаж, положен до
31 декември 1999 г., то в настоящият случай доколкото ищцата претендира установяване на
трудов стаж за периода от 01.10.1975г. до 01.06.1981г., приложим е посочения закон.
От представена във вид на заверено копие трудова книжка, е видно, че ищцата е полагала
труд в ДМУ ***** ***, но доколкото същата не е приключена и липсва печат, на който да е
нанесен общия трудов стаж, трудовият й стаж към това предприятие не се признава и не се
отчита при пенсиониране.
Видно от представено в заверен вид удостоверение изх.№ *****/27.05.2021г., издадено от
към ТП на НОИ Варна, на ищцата е отказано издаването на удостоверение УП-13 за периода
01.10.1975г.-01.06.1981 г., доколкото в осигурителния архив на НОИ, не са предавани
съгласно чл.5 ал.10 от КСО и не се съхраняват ведомости за заплати и трудовоправни
документи, въз основа на които може да се установи осигурителен стаж и/или осигурителен
доход, и/или категория труд, водени от осигурителя ДМУ ***** ***, за периодите от
01.10.1975г. до 31.12.1977г., и от 01.01.1980г. до 01.06.1981г.
Предвид наведените в молбата твърдения и приложените към нея доказателства, както и
предвид оспорването на трудовия стаж на ищцата за посочения период от компетентния
орган по изложените съображения, съдът намира, че доколкото за ищцата не е налице
възможност да установи претенцията си по административен ред и приложимия закон, при
липса на друга законова възможност за признаване на правата му, то за същата е налице
правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за признаване на трудов
стаж в исково производство по посочения по-горе ред срещу ТП на НОИ в гр.***, т.е. по
седалището на предприятието осигурител, което понастоящем няма правоприемник и срещу
ТП на НОИ гр.Варна, по адреса, на който реално е полаган труд от ищцата, поради което
иска е допустим.
По основателността на предявения иск: Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства, становищата на страните и съобразно приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Основателността на иск с правно основание чл.124 от ГПК, вр.чл.351-354 от КТ се обуславя
от установяване на следните обстоятелства, а именно, че ищецът е работил в посоченото от
него учреждение или предприятие през посочения период; работата, която е изпълнявал; как
се е заплащал труда му; продължителността на работния ден и др.
5
От представените по делото писмени доказателства, в това число и заверено копие на
трудовата книжка на ищцата се установява, че същата е работила в ДМУ ***** ***, на
длъжност монтажист.
Събрани са и гласни доказателства, посредством разпита на трима свидетели, както следва:
*****
За посочените свидетели надлежно съда е удостоверил, че са работили в процесното
предприятие, като е извършил сверяване с представени в оригинал техни трудови книжки и
съответно установил следното:
При справка в трудова книжка № 276 на ***** е отразено съдържание на стр. 10, че е
работил в ДМУ „*****и ***“, вид дейност монтажист, длъжност помощник технически
ръководител, трета категория, за периода от 05.08.1974 г. до 01.07.1990 г.
При справка с трудова книжка на *****, е отразено съдържание на стр. 10, че е работила в
ДМУ „*****и ***“, вид дейност монтажист, длъжност отговорник счетоводител, за периода
от 01.11.1979 до 01.07.1990 г.
При справка с трудова книжка на ***** е отразено съдържание на стр. 14, че е работил в
ДМУ „*****и ***“, работник монтажист, длъжност началник склад шеста категория, в
периода от 14.07.1975 г. до 01.01.1979 г.
Свидетелят ***** EГН **********, НА ВЪПРОСИ НА АДВ. С., пълномощник на ищцата,
сочи следното: „От 1972 г. познавам Пенка. 1973г. сключихме с нея брак. 1974г. се родиха
децата, и през 1975г. пристигнахме във Варна. Двамата работихме в ДМУ *****и, аз като
началник склад, започнах юли 1975г. Тя започна от 01.10.1975 г., като работник в склад.
След време се преназначаваше година за година, касиер- консултант, там нали, до 1981 г. Тя
работи до 1981г., а аз останах до февруари 1991г. Тя напусна юни месец 1981г., на първи
или шести юни, някъде там. През този период е рабтила само там, само в *****и. Аз също
нямам прекъсване до напускането ми. Заплатите бяха на щат - 90лв, 110лв. Аз бях на 130лв.
началник склад. По разряди, ставка. Нея я водеха трети разряд, четвърти разряд и
получаваше към 90лв. После беше касиер-консултант пак 90-100лв. беше. Последните две
години беше деловодител, тогава вземаше малко повече - 110лв. ли, не мога да кажа точно.
В трудовите ни книжки е записано колко сме получавали. Нашата тарифна ставка, на шести
и седми разряд, е много по-голяма отколкото на деловодителя. Това предприятие е закрито
вече. Имаме Монтажи. Всички документи са изпратени в едно *****ско село, обаче има
много загубени документи, затова не може да се вземе тези печати за пенсия, за стажа.“
СВИДЕТЕЛЯТ НА ВЪПРОСИ НА ЮК *****, представител на отв. Тп на НОИ Варна, сочи
следното: „Работното време винаги е било от 7:30 до 17:00 часа, но понеже *****и
изграждахме енергийните обекти, ТЕЦ ***, ТЕЦ Варна, АЕЦ *****, Белене, и когато имаме
пуск, някога има удължено работно време. Иначе нормалното работно време от 7:30 до 17
часа. Когато е имало извънреден труд се пише и после си получавахме възраграждението.“
Свидетелят ***** EГН **********/без дела и родствени връзки със страните/, НА
ВЪПРОСИ НА АДВ. С., пълномощник на ищцата, сочи следното: „Познавам Пенка. Лятото
6
на 1974г. постъпих в предприятието в ДМУ *****и. Работихме в ТЕЦ ***. Следващата
година си спомням, че семейството Пенка и Руси, дойдоха и започнаха работа като складови
работници, в склада. Като че ли още докато бяхме в ТЕЦ *** тя работеше може би няколко
месеца в канцеларията, не помня като помощник на касиера ли беше. 1977г. се
прехвърлихме на изграждането на ТЕЦ Варна. Двамата, Пенка и Руси, значи обекта се
премести от ТЕЦ *** в ТЕЦ Варна, заедно със складове, с хората, със всичко. Пенка пак
започна работник пак в склада. След известно време мисля, че тя работеше в телекса, също в
канцеларията, там в деловодството, техническия отдел. Аз съм работил оттогава до преди 2-
3 години. 1981г. лятото Пенка напусна. Съпругът й продължи да работи още дълги години
там. Нямала е Пенка прекъсване в този период, за който се говори. Постоянно е била на
работа. Когато е работила в склада, аз бях като технически ръководител или началник
строителни обекти, различни длъжности, сме работили съвместно, защото се е налагало
изписване на материали от склада. След това, когато беше в телекса, всъщност всички сме в
един район, така че взаимоотношения сме имали. Нямам представа какво е било
възнаграждението й. Като гледам моята трудова книжка са отразени трудовите
възнаграждения, също и на работниците. Тогава такива бяха изискванията и всичко се
водеше както трябва. Би трябвало да е записано в трудовата й книжка. Предполагам, че един
и същ човек ги е приключвал, преназначавал и подписите трябва да са същите. Пенка
работеше на пълен работен ден. Работили сме и денонощно, но нормалното работно време
от 7 до 17 часа.“
Свидетелят ***** EГН **********/без дела и родствени връзки със страните/, НА
ВЪПРОСИ НА АДВ. С., пълномощник на ищцата, сочи следното: „Познавам Пенка,
работили сме заедно. Аз съм започнала работа в ДМУ ***** на 23.04.1979г. и я заварих да
работи там. Тя работеше като специалист телекс, имахме телекс набираше се там текст и се
пращаше в ***. Така се комуникираше тогава. След това я преназначиха мисля на
книговодител, не знам кога точно. Аз останах да работя след като тя напусна юни 81г.
Работихме заедно на обект ТЕЦ Варна. Аз бях счетоводител. Получаваното трудово
възнаграждение е правилно отразявано в книжките. Това се отразяваше със заповед на
директора, седалището и беше в ***. Заповед се пускаше и се отразяваше в трудовите
книжки. Имаше заповеди за всяка промяна на зплатата или промяна на длъжността. Имаше
разлика при определяне на надника на администрацията и на работниците.
Администрацията бяха с твърда заплата и клас. Тогава така се казваше, не допълнително
възнаграждение, както сега. И премии, тогава имаше такъв вид заплащане. На работниците
по дневна тарифна ставка. Предприятието ДМУ ***** *** мисля, че го ликвидираха много
отдавна. Мога да кажа, че тези ведомости, които ги изработваха на место се изпращаха в
***. В *** минаваха ревизии на НОИ и се изпращаха в отдел Ликвидация. Този отдел вече
не знам къде е и съществува ли. Откакто аз започнах работа до 1981г., когато Пенка
напусна, е нямала прекъсване в трудовия стаж. Тя работеше на пълен работен ден,
осемчасов работен ден.“
От събраните в производството писмени и гласни доказателства се установяват
7
твърденията в молбата, а именно наличието на трудов стаж на ищцата, на посочената
длъжности за посочените периоди. Представените писмени доказателства в тази връзка
имат обвързваща доказателствена сила, поради което и съдът намира, че в същите са
отразени съществуващите факти.
При тази фактическа установеност, съдът намира, че ищцата е установила по пътя на главно
и пълно доказване претенцията си, поради което са налице предпоставките, обуславящи
положителна преценка за основателността на претенцията. Иска е доказан, поради което се
явява основателен и следва да се уважи.
По разноските:
На основание чл.84 от ГПК ответниците не дължат държавна такса за производството в
хипотезата на чл.78, ал.6 от ГПК.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца с оглед изхода от спора и предвид
отправеното искане, следва да се присъдят сторените по делото разноски в размер на 400лв.
за заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на осн. чл.124 от ГПК във вр. с чл.1,
ал.1, т.3 от ЗУТОССР, по отношение на ТП на НОИ – Варна и ТП на НОИ – *** град,
че П. Д. ЕНЧ. ЕГН **********, е работила по трудово правоотношение в МУ „*****" ***,
при условията на пълен работен ден с максимална продължителност на работното време 8
часа дневно, в периода 01.10.1975г. - 01.06.1981г., на следните длъжности:
-в периода 01.10-1975г. — 01.10.1976г., на длъжност работник в склад в подраздедението
на-предприятието в гр.***, 3-ти разряд, при трудово възнаграждение в размер на 340лв.
-в периода 01.10.1976г. 16.03.1977г., на длъжност касиер-домакин, 1-ва степен, при трудово
възнаграждение 90лв.
-в периода 16.03.1977г.-01.05.1978г., на длъжност работник в склад 3-ти разряд в
подразпределението на предприятието в ТЕЦ Варна, с.***, при трудово възнаграждение
386лв.
-в периода 01.05.1978г. - 01.11.1979г., на длъжност специалист 4 степен, в
подразпределението на предприятието в ТЕЦ Варна, с. ***, при трудово възнаграждение
90лв.
-в периода 01.11.1979г. - 01.06.1981г., на длъжност книговодител, в подразпределението на
предприятието в ТЕЦ Варна, с. ***, при трудово възнаграждение 135 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ТП на НОИ – Варна, с адрес: гр.*****
8
и ТП на НОИ – *** град, с адрес: гр.***, *****, ДА ЗАПЛАТЯТ В ПОЛЗА НА П. Д.
ЕНЧ. ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, кв.Виница, ул.“Сапфир“№16, сумата в общ
размер от 400.00лв., представляваща заплатено от ищцата адв.възнаграждение по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС, в двуседмичен срок от връчване на
съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9