Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Плевен, 10.07.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в
публично заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесетата година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря …. Велислава
Трифонова ..….……… и в присъствието на
прокурора ………………………...……….. като разгледа докладваното от …………….
член-съдията Здравков …………. в.гр. дело № 105 по описа за 2020год. и на основание
данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 410/19.11.2019г. по гр.д. № 979/2019г. на РС гр.Ч. бряг /ЧРС/,
съдът е ПРИЗНАЛ за установено по
отношение С.Ц.И., с ЕГН **********,*** и М.И.И., с ЕГН **********,***,
че вземането на „***“ООД, с ЕИК ***, с адрес: гр. С., ж.к. ***, ул.“***“ №1,
със законен представител С. И. К., чрез пълномощник адвокат А.Н. от МАК с адрес
***, за което е издадена Заповед за изпълнение № 191 от 12.04. 2019г. по ЧГр.д.№
№ 308 по описа на съда за 2019 г. СЪЩЕСТВУВА.
Осъдил на основание чл.78, ал.1 от ГПК С.Ц.И., с ЕГН **********,***
и М.И.И., с ЕГН **********,*** солидарно да ЗАПЛАТЯТ на „***“ ООД, с ЕИК ***, с
адрес: гр.С., ж.к. ***, ул.“***“ №1, със законен представител С. И. К.,
направените по делото разноски в размер на 1528,83лв.
Недоволни от постановеното решение са останали С.Ц.И., ЕГН **********
и М.И.И., ЕГН **********, които чрез адв.Р. М. и адв.М. М., двамата от ЛАК
го обжалват с оплаквания
за незаконосъобразност и неправилност.
Навеждат доводи, че мотивите са бланкетни и в диспозитива на решението не е
посочена сума, за която се приема за установено вземането.
Твърдят, че съдът е посочил наличието на Договор
за потребителски кредит между страните от 12.01.2018г. и издаден Запис на
заповед от същата дата, но те са имали възражения, които съдът не е обсъдил.
Молят въззивния съд да
отмени обжалвания съдебен акт на ЧРС и да постанови ново решение, с което да отхвърли
предявените искове с цена от 4 335,47лв. и правно основание чл.422 ал.1
вр. чл.415 ал.1 ГПК и с цена от 2 108,19лв. с правно основание чл.79 ЗЗД, както и да им се присъдят разноските за
двете инстанции.
Ответникът по въззивната жалба и ищец по делото
пред ЧРС *** ООД гр.С., ЕИК *** чрез Управителя С. И. К. чрез адв.А. Н. от МАК писмено изразяват становище, че жалбата е неоснователна и
решението да се потвърди, като им се присъдят разноски за двете инстанции.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията на жалбоподателите, прецени становищата
на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК намира за
установено следното:
Жалбите
са подадени в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустими са и следва да бъдат
разгледани.
Обжалваното
решение е неправилно като краен правен резултат и недопустимо - ЧРС се е
произнесъл за установяване спрямо ответниците, че вземането на ищцовото ООД по
Заповед за изпълнение № 191/12.04.2019г. съществува без да посочи сума в
диспозитива на решението и при постановяването му е допуснал съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, довели до разглеждане на нередовна
ИМ на предявени при условията на съединяване на главен с евентуален искове, които
не съответстват на проведеното заповедно производство и издадената Заповед за
изпълнение – хипотезата на чл.270 ал.3, предл.3 ГПК.
Видно
от ИМ на ООД – л.2 – л.4 от делото на ЧРС, петитумът на същата е съдът да
признае за установено, че ответниците дължат на ООД сумата от 4 335,47лв.,
представляваща 1 088,05лв. – главница остатък от трета погасителна вноска
към датата на подаване на заявлението на 11.04.2018г. в размер на 147,82лв. по
Договора за потребителски кредит и 3 099,60лв. остатък от неустойка по
чл.19 от Договора, които суми представлявали частично вземане по Запис на
заповед от 12.01.2018г., обезпечаващ Договора за заем, ведно със законната
лихва от датата на заявлението – 11.04.2018г. до окончателното изплащане на
сумите и за разноските по заповедното производство И при условията на
евентуалност ако отхвърли иска по чл.422 вр. чл.415 ГПК да осъди на осн. чл.79 ЗЗД ответниците солидарно да заплатят на ООД сумата от 2 108,19лв.,
представляваща падежирали вноски по Договора за потребителски кредит към датата
на ИМ, като ООД правят изрично изявление за обявяване на предсрочната им
изискуемост.
В
ИМ ищецът е описал ч.гр. дело № 308/2018г. на ЧРС – заповедно производство,
видно от което ООД са подали на 11.04.2018г. заявление за издаване на Заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК против двамата ответници за сумата от 2 649,80
евро ведно със законната лихва от 11.04.2018г., 1 500лв. адв. хонорар и
платената д.т., като са поискали Заповедта да бъде издадена въз основа на документ
– Запис на заповед от 12.01.2018г. в гр.В., платим на предявяване в срок до
12.01.2020г., предявен на двамата длъжници на 27.01.2018г. По приложеното дело
е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за сумата от 2 649,80 евро
и разноски на заповедното производство, издаден е ИЛ № 293 и е образувано изп.
дело № 1698/2018г. по описа на ЧСИ Т. К., което е спряно по искане на
длъжниците – ответници.
Следователно
ООД не могат да предявят установителен и евентуално съединен осъдителен иск за
вземания по Договора за потребителски кредит след като заповедното производство
е водено за вземане по ценна книга – Запис на заповед, издаден в евро.
Съдът
е оставил без движение ИМ – първоначално само за д.т., а след това и след
определението по чл.140 ГПК, в което е приел, че е предявен иск за
2 649,80 евро, в о.с.з. на 24.04.2019г. – ищецът да конкретизира в
достатъчна степен и яснота всеки един иск – за каква сума и какво представлява
тя. Със заявление от 28.05.2019г. – л.100 – л.101 от делото ищецът е уточнил,
че и двата иска са за суми по Договор за потребителски кредит – в лева, каквито
не може да води свързани с това заповедно производство.
Съгласно
ТРОСГТК № 4/29.04.2015г. по тълк. дело № 4/2014г. на ВКС на РБ съдът не може да
присъди в лева парично вземане, уговорено във валута, освен в предвидените от
Закона случаи.
Ето защо
като е приел с проекто – доклада, че разглежда установителен иск за вземане в
евро по издадена Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, в мотивите на решението е
обсъждал суми в лева и в диспозитива на решението не е посочил сума и валута на
вземане, което е признал за установено, че се дължи от длъжниците, а само това,
че за същото е издадена Заповед за изпълнение № 191/12.04.2018г. по ч.гр. дело
№ 308/2019г. на ЧРС, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да се
обезсили, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на ЧРС.
Доводите
за незаконосъобразност и необоснованост на решението не следва да се обсъждат,
защото неправилността на първоинстанционното решение изисква то да е допустимо
и валидно постановено.
След като жалбата се явява основателна, то чл.81 ГПК изисква произнасяне за разноските ако има искане на страните за това – в случая такова има от въззивниците
и от въззиваемото ООД - за разноските пред двете инстанции, но делото не се
решава по същество пред настоящата инстанция. На същото следва да отговори ЧРС
при новото разглеждане на делото, когато страните ще получат отговори по
съществото на делото и ЧРС ще следва да се произнесе за всички разноски,
направени по същото, включително и от заповедното производство.
Предвид цената на исковете – под 20 000лв. – и разпоредбата на чл.280 ал.2,
т.1 ГПК настоящото решение няма да подлежи на касационно обжалване, защото
делото е търговско.
При тези съображения и на основание чл.270 ал.3, предл.3 ГПК Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 410/19.11.2019г. по гр.д. № 979/2019г. на РС гр.Ч. бряг изцяло като
недопустимо и
ВРЪЩА делото за произнасяне по предявените искове от друг състав на
първоинстанционния съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивниците С.Ц.И., с ЕГН **********,***
и М.И.И., с ЕГН **********,*** и на „***“ООД, с ЕИК ***, с адрес: гр. С., ж.к. ***,
ул.“***“ №1, със законен представител С. И. К. за присъждане на деловодни разноски за двете инстанции като неоснователни,
и указва на ЧРС да се произнесе по същите при решаване на делото по същество.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно
чл.280 ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.