№ 196
гр. Разград, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Х.
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20233300500291 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Д. Т. П. чрез особен представител против Решение №
460/ 21. 07. 2023 г. по гр. д. № 2209/ 22 г. по описа на РС Разград, с което е признато за
установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 9
ЗПК вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД по отношение на Д. Т. П., че същата дължи на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД във връзка със сключен Договор за кредит № FL1024276,
сключен на 21.10.2019 г. между страните, следните суми, за които са издадени Заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК № 786/09.06.2021 г. и Изпълнителен лист № 530 от
09.06.2021 г. по образуваното Частно гражданско дело № 20213330101243 по описа за 2021
г. на Районен съд – Разград: 15830,58 лв. (петнадесет хиляди осемстотин и тридесет лева и
58 стотинки), представляващи дължима главница за периода от 21.10.2020 г. до 18.05.2021
г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от
08.06.2021 г. до окончателното изплащане; възнаградителна лихва в размер 1607,57 лв.
(хиляда шестстотин и седем лева и 57 стотинки), дължими за периода от 23.11.2020 г. до
02.04.2021 г.; лихва за забава в размер на 515,26 лв. (петстотин и петнадесет лева и 26
стотинки), дължими за периода от 21.11.2020 г. до 18.05.2021 г.; такси в размер на 49,50 лв.
(четиридесет и девет лева и 50 стотинки), дължими за периода от 21.112020 г. до 18.05.2021
г. В жалбата се излагат доводи, че решението в обжалваната част е необосновано и
незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни изводи не се подкрепят от
събраните по делото доказателства и противоречат на закона.
1
Въззиваемата страна „Юробанк България“АД е депозирала писмен отговор на
жалбата. Оспорва жалбата като неоснователна.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Решението е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по
същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети
за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са
основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към
решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща
към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:
Безспорно е установено по делото, че на 14.03.2018 год. страните са сключили
Договор за кредит № FL1024276. Според приложената подробна счетоводна справка
ответницата не заплатила изцяло дължимата главница за вноската през м. октомври 2020 г.
(21.10.2020 г.). На основание чл. 14 от договора банката обявила предсрочна изискуемост, а
за настъпването на последната било съобщено на ответницата с покана за доброволно
изпълнение, връчена на 02.04.2021 г. Въз основа на подадено заявление по чл. 417 ГПК било
образувано Частно гражданско дело № 1243 по описа за 2021 г. на Районен съд - Разград, по
което са издадени изпълнителен лист и заповед за изпълнение на парично задължение за
вземанията, които "Юробанк България" АД има срещу Д. Т. П. по Договор за кредит
FL1024276. Въз основа на които било образувано Изпълнително дело 496 от 2021 г.и
заповедта била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на основание чл. 415,
ал. 1, т. 2 ГПК с определение съдът указал на ищеца да предяви на иск за съществуване
вземането. Според приложената подробна счетоводна справка ответницата дължи за
главница 15 830,58 лева (съгласно договора е дължима главница с размер на 16512,00 лева, а
ответницата е погасила 681,42 лева), за възнаградителна лихва за периода 23.11.2020 г. до
02.04.2021 г. в размер на 1607,57 лв. (хиляда шестстотин и седем лева и 57 стотинки), лихва
за забава за периода 21.11.2020 г. до 18.05.2021 г. в размер на 515,26 лв. (петстотин и
петнадесет лева и 26 стотинки), както и такси в общ размер от 49,50 лв. (четиридесет и
девет лева и 50 стотинки), посочени в договора и тарифата на банката, дължими за периода
от 21.11.2020 г. до 18.05.2021 г.
При тези данни, съдът приема, че въззивната жалба е неоснователна.
По съществото на правния спор въззивният съд дължи произнасяне в рамките на
обжалваната част и доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно
нормата на чл. 269, предл.2 от ГПК.
Необосновано е възражението на жалбоподателя, че договорът за кредит противоречи
на закона и на морала, тъй като Банката не направила всичко възможно да бъде сключено
споразумение между страните за разсрочване на задължението и че при неплащане на една
месечна вноска е предвидена възможност банката да обяви кредита за предсрочно изискуем.
2
Разсрочването на задължението за плащане е правна възможност, от която може да се
възползват страните, но не и задължение за кредитора. Освен това, липсват данни
длъжникът – жалбоподател да е предприел някакви действия да поиска разсрочване на
плащането по дълга и Банката да не е оказала такова съдействие, поради което този довод е
неоснователен. Уговорката между страните с чл. 14 от договора, че при непогасяване в
уговорения срок на една или повече вноски по кредита, Банката има право да обяви кредита
за предсрочно изискуем не противоречи на закона. Такава възможност е предоставена с
разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ. Следва да се има предвид и обстоятелството, че
длъжникът е изпаднал в забава на 21. 10. 2020 г. , а кредитът е обявен за предсрочно
изискуем след непогасяване на повече от една месечна вноска - на 02. 04. 2021 г.
Неоснователно е и другото изложено възражение във въззивната жалба, че договорът
за кредит е недействителен, поради наличие на неравноправни клаузи. Основният предмет
на договора включва клаузи, определящи основните престации по договора и които го
характеризират, с които жалбоподателят се е съгласил, подписвайки договора за кредит и
погасителния план. Същите клаузи впоследствие не са променени. Страните ясно са
изразили волята си за формиране на дълга, клаузите са индивидуално уговорени, ясни и
разбираеми.
По изложените съображения, въззивната инстанция приема, че решението на
районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от спора, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна
разноските по делото пред въззивната инстанция в размер на 510 лева за възнаграждение на
особения представител.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 460/ 21. 07. 2023 г. по гр. д. № 2209/ 22 г. по описа на
РС Разград.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Д. Т. П. с ЕГН: ********** от гр.
Разград, ул. *** да заплати „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД c ЕИК ********* сумата 510 лева
разноски пред въззивната инстанция за възнаграждение на особения представител.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаване на
страните пред Върховния касационен съд .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4