Р Е Ш
Е Н И Е
№ 565
23.09.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО
в открито съдебно заседание на
двадесет и шести август две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета
Митрушева
при секретаря Светла Иванова
и в присъствието на прокурора
Елеонора Иванова,
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
АНД (К) №
526 по описа на Административен съд – Хасково за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба, депозирана от А.Т.П. ***, срещу Решение № 38 от
08.04.2020г., постановено по АНД № 486 по описа на Районен съд – Харманли за
2019г. В жалбата се твърди, че при
постановяване на решението са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Сочи се, че с акта за установяване на административно нарушение се
определят пределите на административнонаказателното обвинение от фактическа и
правна страна. По тази причина той трябвало да отразява освен данни за всички
обективни и субективни признаци от
състава на посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт, така и
данни за нарушителя. В настоящия случай обаче липсвал идентитет между
посоченото в АУАН и НП лично име на нарушителя. Поради това, а също и поради
обстоятелството, че по време на проверката служителите на РУ – Харманли били
спрели за проверка и друго лице, не можело да се приеме за безспорно установено
извършването на нарушението и самоличността на нарушителя. В случая Районен съд – Харманли приел
наказателното постановление за правилно и законосъобразно, като тълкувал
превратно част от доказателствените източници, сред които показанията на
разпитаните свидетели. Напълно били игнорирани показанията на актосъставителя
Шишманов, от които не можело да бъдат извлечени релевантни за
административнонаказателната отговорност на касационния жалбоподател факти.
Изводът за пълна идентичност между посочения нарушител и действителния субект
на нарушението бил лишен от логика, необоснован и не се подкрепял от събраните
по делото доказателства. Оспорва се и отбелязването на съда, че жалбоподателят
не ангажирал доказателства, оборващи констатациите на административнонаказващия
орган, като се сочи, че тежестта на доказване не лежала върху него и не можело
да се правят изводи в негова вреда при непредставяне на доказателства.
С оглед на
така изложеното, се моли да бъде отменено изцяло обжалваното решение и да бъде
постановено друго, с което да бъде отменено процесното наказателно
постановление. Претендират се направените разноски, извършени в производството
пред РС – Харманли, както и тези по настоящото производство.
ОТВЕТНИКЪТ
по касационната жалба – РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ - Харманли към ОД на МВР - Хасково,
не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по
основателността на касационната жалба.
Окръжна
Прокуратура - Хасково, чрез представителя си в съдебно заседание, изразява
становище, че касационната жалба е неоснователна, а атакуваното решение, като
правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след
като прецени допустимостта на жалбата и обсъди наведените в нея оплаквания,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт,
съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните
съображения:
За да
потвърди обжалваното наказателно постановление, районният съд е приел, че АУАН
и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма.
В акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление се съдържали всички изискващи се реквизити съгласно разпоредбите
на ЗАНН. Изрично и подробно е обсъдено разминаването в личното име на
нарушителя в АУАН № 1413 серия АА от 04.09.2019г., в което за нарушител бил
посочен К. Т.П. с ЕГН : ********** и адрес: ***, и в Наказателното
постановление – А.Т.П. с идентични единен граждански номер и адрес, като е
посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Закона за гражданската
регистрация, името е само един от белезите, индивидуализиращи физическите лица,
поради което посочването на сгрешено собствено име не означава несъмнено, че
лицето, което е индивидуализирано чрез него, е различно от това лице,
установено от наказващия орган като извършител на нарушението, при положение,
че има съвпадение на всички останали индивидуализиращи признаци. Цитирана е и
разпоредбата на чл. 11 от ЗГР, която регламентира единният граждански номер
като административен идентификатор на подлежащите на регистрация физически лица
и уникален номер, чрез който физическите лица се определят еднозначно. Посочено
е, че предвид това физическото лице се идентифицира освен с трите си
имена, също и с уникалния си ЕГН. Дори
да има съвпадение на трите имена на две физически лица, същите се различават по
различните си единни граждански номера, а при съвпадение на дадените ЕГН
уточняването и корекцията на еднаквите ЕГН се извършва по административен ред. Съдът
е приел, че не са налице каквито и да било данни, че посоченото в АУАН и
наказателното постановление ЕГН на жалбоподателя съвпада с ЕГН на друго
физическо лице, напротив в АУАН и НП били посочени идентични ЕГН, съвпадащи с посочването в лична карта №
*********/18.05.2010г. на МВР - Хасково на името на А.Т.П.. В тази връзка въззивната инстанция е стигнала
до извода, че е налице пълна идентичност между лицето, посочено като нарушител
в АУАН и НП, и действителния субект на нарушението, като допуснатата грешка в
собственото име в АУАН е възприета като нарушение, което не е от категорията на
абсолютните такива, които да са довели до нарушаване на правото на защита на
нарушителя.
На следващо място, съдът е приел за доказано,
че на посочените в АУАН и наказателното постановление дата и място
жалбоподателят, като водач на лек
автомобил БМВ X . X ДРАЙВ ..Д с рег. № РВ
… КС, по време на движение не е
използвал обезопасителен колан, с което е обоснован изводът за осъществяване
признаците на състава на административно нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 вр. чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Съдът е
обсъдил наложеното наказание по вид и размер и е намерил, че наказателното
постановление следва да бъде потвърдено.
Касационната
инстанция намира така постановеното решение за правилно и законосъобразно, като
напълно споделя изводите на въззивната инстанция.
Установената
от районния съд фактическа обстановка се споделя напълно от настоящия
касационен състав. Същият намира, че въз основа на нея решаващият съд е
направил правилни и законосъобразни изводи, като не е допуснал нарушения на
материалния закон при издаване на обжалвания акт. При обективно възприета
фактическа обстановка по делото, съдът е изградил правилни изводи за
съставомерност на извършеното деяние и правилно приложение на съответната административно-наказателна
норма.
Като
неоснователни се преценяват доводите за неправилност на съдебното решение,
аргументирани с погрешното посочване на собственото име на нарушителя. Наличието
на техническа грешка при изписването на името на нарушителя, и то при правилно
изписване на всички останали индивидуализиращи самоличността му елементи, не
променя извода за несъмнена установеност на нарушителя, поради което и констатираният
порок не представлява съществено нарушение на процесуалните правила и не влече
след себе си незаконосъобразност на наказателното постановление, както е приел
и районният съд. В тази връзка касационният състав споделя изцяло изложените
мотиви относно това, че името е само един от белезите, индивидуализиращи
физическите лица и че единният граждански номер, като административен
идентификатор на подлежащите на регистрация физически лица, представлява
уникален номер, чрез който физическите лица се определят еднозначно. С оглед
изложеното, настоящата инстанция намира, че е налице пълна идентичност между
лицето, посочено като нарушител в АУАН, и действителния субект на нарушението,
като допуснатата грешка в собственото име на нарушителя в АУАН е по-скоро
техническа такава и не води до нарушаване правото на защита на санкционираното
лице.
Настоящият
състав не споделя и довода, че вмененото на касационния жалбоподател деяние се
явява недоказано с оглед събраните по делото доказателства. Действително актосъставителят
Ш. неколкократно посочва при разпита си в съдебно заседание, че нарушението е
извършено от лице на име К.. Тези му показания обаче са лесно обясними предвид
изминалия период от време, както и множеството проверки, които се налага тези
служители ежедневно да извършват, което вероятно понякога води до объркване и
смесване на случки и лица и логично затруднява излагането на конкретика по всяка
от проверките, още повече такава, свързана с посочване на конкретно име. В тази
връзка е абсолютно нелогично да бъде съставен „по погрешка“ акт за установяване на административно
нарушение на лице, различно от това, което в този момент пряко и непосредствено
е възприето като нарушител, а още по-малко в акта да бъде вписано правилно
единствено собственото име на това лице, а всички други индивидуализиращи данни
да са на друго лице, което не е осъществило нарушение, а само е спряно за
проверка по същото време.
Ето защо, с
оглед на така изложените доводи, касационната инстанция намира жалбата на А.Т.П.
за неоснователна и недоказана, като всички изложени по-горе съображения водят
до извода, че решението на Районен съд - Харманли, като правилно, обосновано и
законосъобразно, постановено при правилно приложение на материалния закон и без
допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в
сила.
Водим от
горното и на основание чл. 221 от АПК, Административен съд - Хасково,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 38/08.04.2020г., постановено по АНД №
486/2019г. по описа на Районен съд – Харманли.
Решението е
окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.