РЕШЕНИЕ
№ 148
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело №
20251001000027 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК вр. чл. 308 ГПК.
С решение № 61/03.04.2019 г. по т.д. № 101/2018 г. на ОС - Враца е осъден ЕТ
„Г. - В. П.“, ЕИК ********* да заплати на „Чайка Турист“ ЕООД сумата 30 301.15 лева,
представляващи обезщетение за неизпълнение по договор за покупко-продажба на
зърно № W 22-2018/28.07.2018 г., ведно със законната лихва считано от 19.09.2018 г.
до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на
4 412.50 лева.
Решението е частично отменено с решение на САС, 1 състав по в.т.д. №
3206/2019 г. в частта, с която е присъдена сума над 27 780 лева до 30 301.15 лева и за
тази разлика искът е отхвърлен, а в останалата му част първоинстанционното решение
е потвърдено. Въззивното решение не е допуснато до касация.
С решение по т.д. № 1957/2024 г. на ВКС, II отделение, постановено по реда на
чл. 303 и сл. ГПК, е отменено решението на САС в частта, с която е потвърдено
първоинстанционното решение и в частта за разноските за всички инстанции и делото
е върнато за разглеждане от друг въззивен състав от стадия на съдебното дирене, като
е указано в мотивите да се даде възможност на страните да установят фактите, които
са били изяснявани с показанията на свидетеля, признат с влязла в сила присъда за
виновен в лъжесвидетелстване.
В изпълнение на тези указания при новото разглеждане на въззивната жалба на
страните е дадена възможност да ангажират доказателства за обстоятелствата, за които
е разпитван свидетеля Н. П., а именно относно твърдяния от ищеца отказ на ответника
да натовари зърно, въпреки изпратените от ищеца камиони. И двете страни са
1
ангажирали свидетелски показания за това обстоятелство в насроченото пред
настоящата съдебна инстанция открито съдебно заседание.
При новото разглеждане на делото този състав намира следното:
Депозираната от ЕТ „Г. - В. П.“ въззивна жалба, по която е образувано делото, е
против първоинстанционното решение в неговата осъдителна част с твърдения, че
същото е неправилно и незаконосъобразно не е съобразено със събраните по делото
доказателства и е немотивирано. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният
съд не разграничил трите фактически състава, от които ищецът претендирал да е
претърпял вреди от неточното изпълнение на ответника и не съобразил, че не всеки от
тези фактически състави включва неточно изпълнение. Не били обсъдени всички
доказателства и доказателствената тежест била обърната. ОС – Враца не обърнал
внимание, че ищецът не е доказал всички елементи от съответните фактически
състави, а вместо това приел, че ответникът не е доказал, че договорът за покупко-
продажба на зърно е прекратен. По отношение на транспортните разходи, които
претендира „Чайка Турист“ ЕООД сочи, че ответникът не е искал и не е получавал
такива. Тази претенция не била доказана по основание и размер. Нямало неточно
изпълнение и относно претенцията за доставена пшеница с лошо качество. Напротив,
събраните писмени и гласни доказателства установявали приемане на пшеницата без
забележки от ищеца. По отношение представен Протокол за върнати стоки
жалбоподателят сочи, че е оспорил съдържанието му, датата и мястото на съставяне.
Същият бил съставени от друго дружество, видно от поставените печати. По
отношение претенцията, свързана с направени транспортни разходи по Рамков договор
от 01.2015 г. с „Агро Сенс“ ООД жалбоподателят сочи на първо място, че не е поемал
задължение да заплаща такива разходи, а от друга страна показанията на свидетелите
относно тези разходи били противоречиви. Представените пътни листове пък били
оспорени от него с изрична молба и оспорването се поддържа. Липсвали и
доказателства представената фактура за тези разходи да е платена в действителност.
По отношение претенцията за вреди от заплатено обезщетение на ЗК „С. 2005“
като неустойка се сочи, че инициативата за прекратяване на процесния договор била
на ищеца, а не на ответника. Нямало и виновно неизпълнение от страна на ответника.
Ответникът нямал и вина за платената от ищеца на трето лице неустойка и съдът
неправилно приел, че плащането на тази неустойка е в пряка причинна връзка с
неизпълнение на ответника. Сочи още, че само лошата търговска преценка на „Чайка
Турист“ ЕООД е довела до сключване на договор с третото лице със срок на
изпълнение само 6 дни и с неустойка в размер на 30%, без каквито и да е други
условия. Ставало дума за документи целящи имуществено ощетяване на ответника.
Пряката и непосредствена връзка между непредаването на 325 тона пшеница от
ответника на ищеца и заплатената неустойка са опровергавала от установеното със
ССЕ. От последната било видно, че ищецът е имал над 400 тона свободна пшеница, с
която е могъл да изпълни договора си със „С. 2005“ . Невярно било и твърдението, че
ищецът не знаел за връщането на парите му от ответника и затова продължил да търси
реално изпълнение, защото според жалбоподателя ищецът осчетоводил това връщане
още на 03.08.2018 г. Това, в съвкупност с показанията на свидетелката П.
установявало, че изричната воля на ищеца била остатъчното количество от 325 тона да
не бъде товарено, а не че ответникът не е искал да го натовари. Поддържа се липса на
доказателства за реално претърпени вреди и наличие на причинна връзка с
поведението на ответника. Сочи се още, че въпреки че ищецът знаел, че няма да
товари стока от ответника не предприел нищо, за да изпълни по договора със „С.
2005“. Поддържат се и всички доводи и възражения срещу претенцията, направени
пред първата инстанция. Направено е искане първоинстанционното решение да бъде
отменено в обжалваната част.
2
Ищецът „Чайка Турист“ ЕООДД, чрез адв. Н. Н., е депозирал отговор на
въззивната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност и поддържа, че
първоинстанционното решение е правилно.
Доколкото въззивното решение на САС, 1 състав по в.т.д. № 3206/2019 г. не е
отменено от ВКС в неговата отхвърлителна част и в тази част то е влязло в сила, (а
видно от мотивите му отхвърлена е претенцията за заплащане вреди от разноски по
превоз до гр. Варна и обратно), то при новото разглеждане на въззивната жалба
предмет на производството е само тази част от първоинстанционното решение, с която
ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 27 780 лева, представляващи
обезщетение за неизпълнение по договор за покупко-продажба на зърно № W 22-
2018/28.07.2018 г., (формирано от стойността на платена от ищеца на ЗК „С. 2005“
договорна неустойка в размер на 26 100 лева и транспортни разходи в полза на „Агро
Сенс“ в размер на 1680 лева), ведно със законната лихва считано от 19.09.2018 г. до
окончателното й изплащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение в
обжалваната част, предмет на настоящото производство, е валидно и допустимо. Във
връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
В исковата си молба ищецът „Чайка турист“ ЕООД е изложил твърдения, че
сключил с В. П., действащ като ЕТ „Г. - В. П.“ Договор за покупко-продажба на зърно
№ W 22-2018/28.07.2018 г. за 450 тона пшеница, реколта 2018 г., по силата на който
ищецът „Чайка турист“ ЕООД следвало да заплати на ответника ЕТ „Г.- В. П.“ цена в
размер на 285 лв. за тон без ДДС или общо 128 250 лв. Сочил е, че в изпълнение на
договора на 30.07.2018 г. ищецът заплатил авансово цялата продажна цена, след което
в периода от 30.07. до 01.08.2018г. ответникът му предал само 124.480 тона пшеница,
за което страните подписали приемо-предавателен протокол. Твърдял е, че било
договорено между страните останалото количество от 325.520 тона да бъде предадено
и натоварено на 04.08.2018г. Поддържал е, че на 04.08.2018г. изпратените от името на
ищеца товарни автомобили били върнати от базата на ответника, като ищецът не
успял да се свърже с ответника, а на 06.08.2018 г. едноличният търговец заявил на
ищеца, че прекратява сключения договор и върнал по банковата му сметка разликата
между цената на заплатеното и реално натоварено количество. Въпреки това на
13.08.2018 г. ищецът отправил писмена покана, с която дал на ответника достатъчен
срок да изпълни задълженията си по договора, на която получил отрицателен отговор,
мотивиран с това, че договорът е прекратен едностранно.
Ищецът е поддържал, че в резултат от виновното неизпълнение от страна на
ответника претърпял вреди. Така в резултат от неизпълнението на договорните
задължения от страна на ответника ищецът е изпаднал в забава по отношение на своя
кредитор ЗК "С.-2005", гр. Монтана, с който имал сключен договор за покупко-
продажба на зърно № W25-2018/30.07.2018 г. за доставка на 300 тона пшеница, реколта
2018 г. със срок за изпълнение до 05.08.2018 г. Сочил е, че по този договор следвало да
3
заплати неустойка в размер на 30% от продажната цена, възлизаща на сумата 26 100
лв. Неизпълнението от страна на ответника поставило ищеца в обективна
невъзможност да изпълни задълженията си към своя контрагент и след двустранно
подписан протокол за неустойка същият заплатил на кооперацията сумата за неустойка
в размер на 26 100 лв.
Ищецът е посочил също, че в уговорения ден за натоварване на останалото
количество пшеница, дължимо по договора с ответника, за извозване на зърното
ангажирал товарни камиони на "Агро Сенс"ООД, с който имал сключен рамков
договор за транспортни услуги. Ангажираните камиони били изпратени в базата на
ответника на основание транспортна заявка № 018/03.08.2018 г. Независимо от
неизпълнението на ответника и отпадналата нужда от превоз на пшеница,
задължението му към транспортната фирма за заплащане на договорената услуга било
вече възникнало, поради което в изпълнение на сключения рамков договор от
01.01.2015 г. и издадената заявка за транспорт заплатил на превозвача сумата 1 680 лв.
Предвид изложеното, ищецът е претендирал от ответника заплащане на сумата
27 780 лева, представляваща обезщетение за част от вредите, претърпени от
неизпълнението на задълженията му по договора за доставка на зърно от 28.07.2018 г.
(формирано от стойността на платена от ищеца на ЗК „С. 2005“ договорна неустойка в
размер на 26 100 лева и транспортни разходи в полза на „Агро Сенс“ в размер на 1680
лева), ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане. За остатъка от пълната първоначална претенция от
30 301.15 лева (вреди от транспортна услуга до гр. Варна в размер на 2 521.15 лева)
отхвърлителното решение на САС при първото разглеждане на делото от въззивната
инстанция е влязло в сила и не е отменяно по реда на чл. 303 и сл. ГПК.
Ответникът В. П., действащ като ЕТ „Г. - В. П.“ е подал отговор на исковата
молба, в който е оспорил предявения иск. Твърдял е, че на 25.07.2018 г. провел
телефонен разговор с управителя на ищцовото дружество по повод сключването на
договор за покупко-продажба, при който било постигнато съгласие ищецът да вземе
определено количество пшеница, което да занесе за лабораторен анализ и след
запознаване с резултата от него да заяви ще закупи ли пшеница, реколта 2018 г. и на
каква цена. На 28-ми юли управителят В. се обадил по телефона и заявил, че пробата е
готова и предвид резултата от същата пожелал да закупи 500 тона пшеница на цена
285 лв. за тон. На същата дата ответникът издал фактура № 161 за продажбата на 500
тона пшеница, реколта 2018 г. за сумата 142 500 лв. и предал лично фактурата на В..
По издадената фактура на 30.07.2018 г. ищецът превел сумата 128 250 лв., като към
този момент договор между страните още не бил сключен. С управителя на ищцовото
дружество било договорено пшеницата да бъде натоварена от базата на ответника,
като за периода от 30.07. до 01.08.2018 г. били натоварени 124.480 тона в камиони,
като за това бил подписан приемо-предавателен протокол, както и кантарни бележки.
На 31.07.2018 г., при проведен телефонен разговор, управителят В. заявил, че ще
изпрати в базата на ответника шест товарни автомобила, които да компенсират
липсата на превоз за предния ден, но в рамките на деня пристигнали само два товарни
автомобила и докато траело натоварването на втория от тях управителят В. пристигнал
в базата и заявил товаренето да бъде преустановено, тъй като вече нямал интерес към
продукцията. Поради тази причина автомобилът бил натоварен само с количество от
9 340 кг. В. заявил пред ответника и неговите служители, че иска да му бъде
възстановена останалата част от продажната цена на неизвозеното зърно, като по този
начин взаимоотношенията между страните да бъдат прекратени. На 31.07.2018г.
вечерта обаче В. позвънил на ответника по телефона с молба да бъдат натоварени още
два товарни автомобила. На 01.08.2018г. камионите били натоварени, като общото
4
количество, натоварено в периода от 30.07. до 01.08.2018 г., било 124.480 тона, а след
1-ви август пшеница не била товарена поради изричното искане на В. за връщане на
платената цена по издадената фактура и поради липса на интерес към продукцията.
Ответникът е оспорил твърденията на ищеца, че останалото договорено
количество от 325.520 тона не е натоварено на 4-ти август поради връщане на
изпратените от ответника товарни автомобили. Същевременно на 4-ти август с
управителя В. бил проведен телефонен разговор и на същия ден сутринта били
оформени договор да покупко-продажба W 22-2018г., подписан с дата 28.07.2018 г. за
450 тона пшеница, приемо-предавателен протокол от 01.08.2018 г. и декларация за
добра земеделска практика. Тези документи били подписани в присъствието на от
съпругата на ответника и било уточнено, че предвид липсата на интерес към
останалата част от продукцията ответникът ще върне на ищеца остатъка от сумата по
издадената фактура и за целта било съставено кредитно известие № 163, което било
предадено на В. в оригинал и сумата била възстановена на 06.08.2018г.
Според ответника инициативата за прекратяване на договора за покупко-
продажба била на управителя на ищцовото дружество и липсвало виновно
неизпълнение от негова страна по сключения с ищеца договор за покупко-продажба, от
което за ищеца да са настъпили преки и непосредствени вреди. Не била налице и
причинно-следствена връзка между неизпълнението на ищеца спрямо неговия
контрагент ЗК"С.-2005" с твърдяното неизпълнение от страна на ответника.
Неоснователни според ответника били и претенциите във връзка с извършени от
ищеца разходи по рамковия договор за транспортни услуги с "Агро Сенс"ООД, тъй
като едноличният търговец не е поемал ангажимент за заплащане на транспортни
разходи, още повече че на посочената в заявка 018/03.08.2018 г. - 07.08.2018 г. дата в
базата не са пристигали автомобили от името на ищеца.
За установяване твърденията и възраженията на страните по делото са събрани
писмени доказателства, изслушани са свидетелски показания и заключение на ССЕ, от
които се установява следното:
Видно от представения по делото договор за покупко-продажба на зърно № W
22-2018/28.07.2018 г., на 28.07.2018 г. страните по делото са сключили договор, по
силата на който въззивникът ЕТ „Г.- В. П.“ се е задължил да достави 450 тона
пшеница, реколта 2018 г., а въззиваемият „Чайка Турист“ЕООД, в качеството си на
купувач, се е задължил да заплати цена в размер на 285 лева на тон, без ДДС или общо
128 250 лева. В договора няма уговорки относно срока на доставка или плащане на
цената, нито относно местоизпълнението. Страните са се уговорили всички съобщения
между тях да се отправят писмено, като писмената форма се счита спазена, ако
съобщението е изпратено по факс или имейл.
Между страните не се спори, а и видно от представеното по делото платежно
нареждане от 30.07.2018г., на посочената дата „Чайка Турист“ЕООД е извършил по
сметка на ЕТ „Г. - В. П.“ плащане в размер на 128 250 лева.
Между страните не се спори също, а и видно от представения приемо-
предавателен протокол от 01.08.2018 г., подписан между продавача ЕТ „Г.- В. П.“ и
купувача „Чайка Турист“ЕООД, продавачът е предал на купувача 124,480 кг. пшеница,
реколта 2018 г. по ф-ра № 161/28.07.2018 г. в периода 30.07. – 01.08.2018 г.
Ответникът е представил по делото фактура № 161/28.07.2018 г., издадена от ЕТ
„Г. - В. П.“ с получател „Чайка Турист“ ЕООД за пшеница реколта 2018 г. – 500 тона,
при единична цена 285 лева/тон или общо за 142 500 лева. Същата не е оспорвана от
ищеца.
Представено е и кредитно известие № 163/03.08.2018 г. към фактура №
5
161/28.07.2018 г. поради неосъществена сделка за пшеница реколта 2018 г. за 375.520
тона при цена 285 лева или за общо 107 023.20 лева.
Между страните не се спори още, че на 06.08.2018г. продавачът е върнал по
сметка на „Чайка Турист“ЕООД разликата между стойността на заплатеното и
предаденото количество, а и видно от представеното платежно нареждане от
06.08.2018 г. ЕТ „Г. - В. П.“ е превел на „Чайка Турист“ ЕООД сумата 92 773.20 лева по
кредитно известие № 163/03.08.2018 г.
Ищецът е представил по делото две електронни писма от С. В. до В. П.
***@abv.bg, неоспорени от ответника. Първото е от 04.08.2018 г., 9.36 ч., с което се
прави заявка за товарене на 325.520 тона пшеница. Второто е от 13.08.2018 г. и с него
се дава срок до 14.08.2018 г. за предаване на 325.520 тона пшеница.
Видно от представения по делото и приет като доказателство Договор за
покупко-продажба на зърно № 25-2018 г. от 30.07.2018 г. между „Чайка турист“ ЕООД
и ЗК “С.-2005“, въззиваемият се е задължил да продаде и предостави на ЗК “С.-2005“
300 тона пшеница, реколта 2018 г., в срок до 05.08.2018 г., като в случай на
неизпълнение на така договореното задължение продавачът се е задължил да заплати
неустойка в размер на 30 % от продажната цена, или сумата 26 100 лева.
Видно от представените по делото двустранно подписан протокол към договора
за доставка на зърно от 30.07.2018 г. и преводно нареждане от 13.08.2018 г., ищцовото
дружество е превело на ЗК “С.-2005“ сумата от 26 100 лева, представляваща неустойка
по посочения договор за покупко-продажба на зърно.
От представения рамков договор за транспортни услуги от 01.01.2015 г. се
установява, че същият е сключен между „Агро Сенс“ ООД и „Чайка Турист“ ЕООД и с
него е уговорено предоставяне на транспортни услуги от „Агро Сенс“ ООД на „Чайка
Турист“ ЕООД по заявка.
Представена е и Заявка за транспорт № 018/03.08.2018 г. от 03.08.2018 г., според
която въззиваемият е заявил до „Агро Сенс“ ООД превоз на 300 тона пшеница за
04.08.2018 г. с товарен пункт склада на ЕТ „Г.- В. П.“, намиращ се в гр.Враца, кв.
Кулата и с получател на товара ЗК „С.-2005“, в склада му намиращ се в с. Селановци.
Видно от представения РКО от 13.08.2018г. въззиваемият „Чайка Турист“ ЕООД
е заплатил в полза на „Агро Сенс“ ООД сумата 1 680 лева, по сметка-протокол 01-
07.08.2018 г.
Представени са четири пътни листове на „Агро Сенс“ ООД, според които
четири товарни автомобила на фирмата с водачи съответно К. М., М. Г., Н. П. и С. С.,
са тръгнали между 07.00 ч. и 08.00 ч. на 04.08.2018 г. от гр. Мизия до гр. Враца, като
всички те са се върнали в гаража на фирмата в гр. Мизия на 05.08.2018 г. около и
малко след 09.00 ч. Тези пътни листове са оспорени от ответника като неверни
документи.
По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение не е
оспорено от страните. Вещото лице е посочило, че в периода от 01.08.2018г. до
31.12.2018 г. ищцовото дружество е закупило общо 6 537.740 тона пшеница на
стойност 1 841 22.58 лв. и е реализирало продажба на 6 531.380 тона, като в
заприходената по дебита на сметка 304 "Стоки" закупена пшеница са осчетоводени
количества от реколта 2017 г. и 2018 г. Всички сделки по закупуване на пшеница
реколта 2018 г. дружеството е осъществило след 01.06.2018 г. В нарочна таблица
вещото лице е отразило количествата закупена пшеница с посочване на доставчиците,
количествата и цената. Закупената и заприходена пшеница реколта 2018 г. в периода от
01.06.2018г. до 31.12.2018 г. е 5 067.798 тона. В периода 30.07.2018 г. – 01.08.2018 г.
освен от ответника са закупени още около 880 тона от други доставчици. В същия
6
период са продадени около 407 тона пшеница, като е видно, че на 03.08.2018 г. е
осчетоводена първо фактура за продажба на 300 тона на „Реал Трейд Мизия“ ЕООД, а
след това и кредитно известие за 300 тона на същата фирма. След 01.08.2018 г. едва на
07.08.2018 г. са купени от „Чайка Турист“ ЕООД 847 тона и са продадени 405 тона.
При проверката си в счетоводството на ищеца вещото лице е установило, че по
Дт 304/1 "Стоки - Пшеница реколта 2018 г." от доставчик ЕТ „Г. - В. П.“, е отразена
покупка на 500 тона пшеница, за което ответникът е издал данъчна фактура №
161/28.07.2018 г., като в Таблица 3 е описано кредитно известие №163/03.08.2018 г. за
107 023.20 лева, издадено от същия доставчик, за разликата в заплатеното и
посоченото във фактурата количество.
В производството пред първостепенния съд са разпитани свидетели, като
допустими и относими към разглежданата пред настоящата въззивна инстанция част от
спора са само показанията на някои от тях (свидетелят Д. Т. е свидетелствал относно
качеството на закарана във Варна пшеница, по който въпрос предходното решение на
САС е влязло в сила, а свидетелят Н. П. е признат за виновен в лъжесвидетелстване
именно по т.д. № 101/2018 г. на ОС-Враца), като:
Свидетелката М. П., съпруга на ответника установява, че на 25-26 юли била
взета проба от тяхна пшеница, която удовлетворила управителя на ищцовото
дружество и той взел решение да купува, след което била изготвена фактура. На
30.07.2018 г. ищецът изпратил камион в стопанството и П. видяла как шофьорът иска
от съпруга й четка, за да изчисти каросерията от старо мокро зърно, след което
камионът бил натоварен и заминал. Според П. на 31.07.2018г. били изпратени още два
камиона, вторият от които не бил напълнен докрай. Тогава ответникът обяснил на
съпругата си, че ищецът се е отказал от сделката поради това, че нямал повече интерес
от нея, поради което свидетелката трябвало да оформи съответните счетоводни
документи във връзка с това. На 01.08.2018 г. в базата пристигнали още два камиона на
ищцовото дружество за товарене на пшеница. Камионите пристигнали, след като
предната вечер управителят на ищцовото дружество се обадил на съпруга й и поискал
да бъдат натоварени още два камиона за запълване на някаква баржа. Във връзка с
оформянето на документите по сделката П. твърди, че било изготвено кредитно
известие за връщане на заплатената сума, а на 04.08.2018 г. управителят отишъл в дома
на П., където бил изготвен и подписан договора за покупко-продажба и приемо-
предавателния протокол. Според П. изготвянето на договора с по-късна дата, въпреки
твърдяното изявление на ищеца за прекратяването му, било необходимо за да бъде
"оправдана" издадената фактура пред НАП.
Свидетелят А. П., работник при ответния едноличен търговец сочи, че в
началото на м.август в базата идвали да товарят камиони, единият от които бил мокър,
заради което шофьорът го почистил и разтоварил от него около 30-40 кг. мокро жито,
което било изхвърлено. На следващия ден дошли още два камиона, вторият от които не
бил натоварен докрай. По време на товаренето някой се обадил на шефа му по
телефона, след което товаренето било преустановено. Свидетелят П. уточнява, че не
знае чии са били камионите, от кого са изпратени и регистрационните им номера.
Свидетелят Л. У., също работник във фирмата на ответника, знаел от
работодателя си горе-долу за кого се товари. От него разбрал и че се товари за Т., като
присъствал лично на товаренето за него в края на юли 2018 г. Не присъствал само на
първото товарене. Чул от свой колега /св.П./ за товаренето на камион за ищеца, в
чиято каросерия при пристигането имало вода и неизчистена пшеница от предишни
курсове. У. присъствал на товаренето на следващите два камиона, като единият бил
натоварен само с 9 тона. Узнал от работодателя си, че повече няма да се товари за Т.,
който вече нямал интерес към продукцията и затова те били освободени.
7
По делото е разпитан като свидетел управителят на "Агро Сенс" ООД Ц. Н..
Същият е заявил, след като са му показани представените четири пътни листове, че
той ги е изготвил и подписът в тях е негов. Неговата фирма често превозвала товари за
„Чайка Турист“ ЕООД. Спомня си за случай през м.август, било събота, когато
трябвало да товари за "Чайка Турист", като се извърши превоз от кв. Кулата до гр.
Лом. Изпратените шофьори, с които се чувал по 3-4 пъти на ден, съобщили на Н., че се
връщат, тъй като в базата не са им разрешили да товарят.
Като свидетел е разпитан и главния счетоводител на кооперация "С.-2005" В. И..
Същият установява, че е снабден с пълномощно от председателя на кооперацията да я
представлява навсякъде и е запознат с договора, сключен с ищцовото дружество на
30.07.2018 г. Свидетелят е заявил, че по повод този договор от страна на ищеца били
показани проби от зърно, което удовлетворявало кооперацията като качество и за което
при разговорите станало ясно, че е от реколта на ЕТ “Г.“. По неизвестни за свидетеля
причини кооперацията не получила договореното с ищеца зърно и тъй като в този
период цената на зърното е много динамична, а кооперацията имала нужда от
пшеница, се наложило, за да покрие нуждите си същата, да "задейства" предвиденото
в договора и да потърси от ищеца договорената неустойка. При разговор с управителя
на ищцовото дружество станало ясно, че продавачът, от който трябвало да закупи
пшеницата, е намерил други клиенти.
Пред настоящия въззивен състав е разпитан свидетелят Г. В. П., син на
ответника В. П.. Същият е посочил, че от баща си разбрал за уговорка за продажба на
пшеница на „Чайка турист“. Това станало в периода 25-28 юли 2018 г. Стигнало се до
изпълнение на договора. На 30 юли бил помолен от баща се да присъства на меренето
и товаренето. Дошъл и бил натоварен само един автомобил. На следващия ден
свидетелят пак трябвало да присъства, защото се очаквали няколко автомобила, за да
компенсират това, че предния ден дошъл само един. Дошли два камиона и когато вече
товарели втория, дошъл с автомобил господин С. В., управител на „Чайка Турист“,
преустановил товаренето и казал, че се отказва от сделката, като трябва да се чуят в
някой от следващите дни да оформят документите и да му бъдат върнати парите.
Вечерта свидетелят разбрал от баща си, че С. му се обадил, като искал да бъдат
натоварени още два камиона, защото имал да допълва кораб на пристанище Лом. Тъй
като парите били още по тяхна сметка, а и трябвало да реализират стоката си, на
първи август натоварили два автомобила за С. В., след което се били разбрали, че
сделката приключва. Били се разбрали да се видят на четвърти август в дома на
ответника, тъй като последният нямал офис, за да оформят документите, с които да
прекратят сделката. Свидетелят не присъствал на разговора, бил в съседна стая, но
чувал. С. В. донесъл изготвени договор, приемо-предавателен протокол и декларация.
Майка му попитала защо договора е с дата 28. С. В. обяснил, че договорът трябва да е
преди фактурата или с датата на фактурата. Майката попитала и относно вписаната
клауза за неустойка. С. отговорил, че това е негова стандартна бланка. След
подписването на договора С. си тръгнал, а в понеделник, 6-ти август му превели
обратно парите. Свидетелят разбрал, че договорът е прекратен занапред, няма да се
изтегля повече зърно и ще му бъдат върнати парите. Не оформили самото
прекратяване, но според договора приемо-предавателен протокол се съставял след
прекратяване на взаимоотношенията.
Свидетелят М. А. Г., също разпитан пред този състав, е посочил, че е шофьор в
„Агро Сенс“ и познава управителя С. В., тъй като „Агро Сенс“ ползва с него услуги.
Той им намира курсове за товарене на пшеница и царевица. Знае за случая от 2018 г.,
но не е ходил да товари. Има спомен за заявка от „Чайка Турист“ към неговата фирма
за товарене на пшеница в кв. Кулата. Трябвало да се товари, но се разпаднал курса.
Тогава свидетелят не е ходил да товари. Знае от колеги, има бегъл спомен. От
8
покойния си колега Д. знаел, че трябвало да се мери на едно място, а да се товари на
друго място, но се разпаднал курса. Според свидетеля колегите му не са мерили и са
се върнали. Не знае за колко курса става дума.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
Предявен е иск по чл. 82 вр. чл. 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД за заплащане на
обезщетение за вреди от неизпълнението на сключения между страните договор за
доставка на пшеница.
За да бъде основателен този иск ищецът дължи да докаже виновно
неизпълнение на договора от ответника; претърпени от ищеца вреди; причинна връзка
между неизпълнението и увреждането и предвидимост на вредите.
Ответникът следва да докаже правоизключващото си възражение, че не е
изпълнил поради прекратяване на договора по искане на ищеца.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства,
че на 28.07.2018 г. страните са се съгласили, че сключват договор за доставка на 450
тона пшеница, реколта 2018 г. при цена от 285 лева на тон; че на 30.07.2018 г.ищецът-
купувач е превел на ответника продавач стойността на цялото уговорено количество
пшеница или 128 250 лева; че в периода 30.07.2018 г. – 01.08.2018 г. ответникът е
предал на ищеца 124.480 тона от уговорената пшеница в своята база в гр. Враца, кв.
Кулата, като ищецът е изпращал камиони, на които е товарено зърното.
Макар да няма изрична уговорка в представения писмен договор от 27.08.2018 г.
относно местоизпълнението и разходите по изпълнението, видно от начина на
частичното изпълнение по договора е, че страните са се уговорили местоизпълнението
да е в базата на продавача в кв. Кулата, като разноските по доставката са за сметка на
купувача, като той е изпращал наети от него камиони в базата на продавача
(осигуряването на превоза на стоката и заплащането му са за негова сметка и негова
отговорност).
Страните не са уговорили срок на изпълнението на задължението за предаване
на уговореното количество зърно, поради което приложима е нормата на чл. 303 ТЗ,
според която изпълнение може да се иска и да се извърши по всяко време в работни
часове в местоизпълнението.
По делото не е спорно между страните, че договорът не е изпълнен изцяло, като
не са доставени 325.520 тона пшеница, но е спорно на първо място каква е причината
за това неизпълнение и дали същото може да се вмени във вина на ответника-
продавач. Твърдението но ищеца е, че неизпълнението се дължи на виновно поведение
на ответника – отказ да товари изпратени от ищеца камиони, а твърдението на
ответника е, че товаренето е преустановено, тъй като по искане на ищеца договорът е
прекратен.
Не се установява договорът да е прекратяван писмено между страните. В
същото време твърдението за прекратяването му не може да се установява със
свидетелски показания, предвид забраната на чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК. Ето защо
свидетелските показания на съпругата и сина на ответника относно прекратяване на
договора по искане на ищеца не следва да бъдат кредитирани. Показанията на сина са
и недостоверни не само с оглед приложение правилото на чл. 172 ГПК, а и най-
малкото защото същият твърди, че на проведена между страните среща на 04.08.2018
г. чул майка му да задава въпрос на купувача относно посочена в изготвения от него
договор неустойка, а в договора между страните изобщо няма клауза за неустойка.
Не се установява по друг начин ищецът да е инициирал прекратяване на
договора.
9
Не се установява и твърдението на ищеца, че ответникът е отказал да товари
изпратените на 04.08.2018 г. камиони. Относно така соченото обстоятелство по делото
са събрани четири пътни листове и са изслушани показанията на изготвилия ги
управител на транспортната фирма „Агро Сенс“ ООД - Н.. Пътните листове, които
представляват частни документи, поради което не се ползват с обвързваща съда
материална доказателствена сила, са и оспорени своевременно от ответника, което
оспорване настоящият съдебен състав намира успешно. На първо място, същите не
установяват категорично, че описаните в тях камиони са пътували именно до базата на
ответника в кв. Кулата в гр. Враца на 04.08.2018 г. В тях маршрутът им е посочен като
Мизия-Враца на 04.08 и Враца-Мизия на 05.08., без обаче да има данни до къде във
Враца са пътували. Освен това, един от шофьорите М. Г., е разпитан пред настоящата
въззивна инстанция и същият е заявил, че не е пътувал до базата на ответника във
Враца. Другият от посочените в пътните листове шофьор – Н. П. пък е признат за
виновен в лъжесвидетелстване именно относно факта, че на 04.08.2018 г. е посочил да
е ходил в базата на ответника и там му е отказано товарене. В показанията на
свидетеля Н., управител на „Агро Сенс“ се съдържат твърдения, че е изпратил
камиони в базата на ответника на 04.08.2018 г., но шофьорите го били уведомили, че
се връщат, защото не са допуснати да товарят. Посоченото обаче не кореспондира с
отбелязването в пътните листове, че едва на 05.08.2018 г. посочените там автомобили
са се върнали в базата на „Агро Сенс“ в гр. Мизия. Ако камионите не бяха допуснати
да товарят на 04.08., то логично те щяха да се върнат още на 04.08.2018 г., доколкото
разстоянието Враца – Мизия е около 60 км.
В същото време обаче по делото е безспорно, а и се установява от събраните
писмени доказателства и заключение на ССЕ, че ответникът е издал кредитно известие
№ 163/03.08.2018 г. за 107 023.20 лева към фактура № 161/28.07.2018 г., като на
06.08.2018 г. ответникът е превел обратно на ищеца сумата 92 773.20 лева, явяваща се
разликата в цената на доставеното и уговореното в договора количество пшеница.
Кредитното известие е осчетоводено в счетоводството на ищеца, което обстоятелство е
установено от вещото лице по ССЕ.
Приема се от съдебната практика, че страните могат да прекратят или развалят
един договор по взаимно съгласие и такова може да бъде постигнато както изрично,
така и чрез конклудентни действия в случай, когато продавачът върне получената от
него цена, а купувачът не се противопостави (приеме) връщането (така и решение №
433/08.11/2011 г. по гр.д. № 1137/2010 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 110/29.06.2017 г.
по гр.д. № 3868/2016 г. на ВКС, III г.о.).
В случая ответникът е върнал авансово платената цена за 325.520 тона пшеница,
а ответникът ги е приел и е осчетоводил кредитното известие без да се противопоставя
на това по какъвто и да е начин. Не може да се приеме като противопоставяне
искането, направено с електронно писмо от 13.08.2018 г. за доставка на 325.520 тона
пшеница, както защото в същото не се съдържа каквото и да е противопоставяне във
връзка с върнатата цена или издаденото кредитно известие, така и защото същото не е
направено незабавно след връщане на парите.
Ето защо следва да се приеме, че страните са се съгласили с конклудентни
действия да прекратят договора във вида, в който е подписан и същият да не се
изпълнява след 01.08.2018 г.
Установеното прекратяване на договора между страните по делото чрез
конклудентно изразено съгласие от всяка страна, изключва наличие на виновно
неизпълнение на вече прекратения договор от страна на ответника. Само на това
основание предявеният иск е неоснователен, тъй като не е доказан основен елемент от
фактическия състав на този иск.
10
За пълнота следва да бъде посочено, че по делото не се установява и друг
елемент от фактическия състав на иска - пряка и непосредствена причинна връзка
между твърдяната вреда, изразяваща се в плащане от ищеца на неустойка по договора
му със ЗК „С.-2005“. За да е налице такава връзка е необходимо неизпълнението да е
решаващо, вътрешно необходимо (не случайно) свързано с резултата; в цялата
поредица от явления причината да предшества следствието и да го поражда, като
вредата закономерно да произтича от неизпълнението. Неизпълнението е необходимо
условие за настъпване на вредата тогава, ако при мислено изключване на поведението
на продавача в случая, тя не би настъпила, т.е. ако при това изключване
неправомерният резултат не настъпи, следва да се констатира, че е налице причинна
връзка между поведението на продавача и настъпилия вредоносен резултат.
Основателно е оплакването на жалбоподателя, че не е съобразено от първата
инстанция установимото от заключението на ССЕ, че към 05.08.2018 г. ищецът е
разполагал с над 400 тона пшеница, от които е могъл да изпълни задължението си към
земеделската кооперация за доставка на 300 тона. Видно от заключението в периода
30.07.2018 г. – 01.08.2018 г. освен от ответника са закупени още около 880 тона от
други доставчици, като в същия период са продадени само около 407 тона пшеница, а
следващите продажби са чак след 07.08.2018 г., като тогава са закупени и още над 800
тона пшеница. Ето защо, дори ответникът виновно да не беше изпълнил задължението
си да достави 325 тона пшеница, неизпълнението на ищеца към ЗК „С. 2005“ и
възникналото в тази връзка негово задължение да плати неустойка за неизпълнение не
се дължи изключително и само на неизпълнението на ответника, а при налични ищеца
над 400 тона и липса на други продажби в момента, очевидно се дължи основно на
нежеланието на ищеца да изпълни.
Относно претенцията, касаеща твърдените транспортни разноски на ищеца,
платени към Агро Сенс“ за празния курс на 04.08.2018 г., на първо място не се доказа,
както бе посочено по-горе, такъв курс действително да е правен, а на второ място,
ангажираното за установяване на тези разноски доказателства – РКО за 1680 лева, не
се установява да е за заплащане от ищеца именно на разноски за курс до базата на
ответника. Посоченото в него основание „сметка-протокол 01-07.08.2018 г.“ не може
да се отнесе към такъв превоз, нито самата сметка-протокол е представена, за да
установи релевантните факти. В същото време свидетелите М. Г. и Н. са установили,
че често са работили с „Чайка Турист“ ЕООД и посоченото плащане е възможно да
касае друг договор за превоз между тях. Ето защо тук изобщо не е доказана и вреда в
причинна връзка с твърдяното неизпълнение.
Предвид изложеното, въззивната жалба е изцяло основателна, а
първоинстанционното решение в обжалваната осъдителна част, предмет на това
производство, е неправилно и следва да бъде отменено, а искът и за сумата 27 780 лева
– отхвърлен като неоснователен.
По разноските: при този изход от спора право на разноски пред тази въззивна
инстанция има въззивникът, който е доказал такива в размер на 555.60 лева – държавна
такса и 4 320 лева с ДДС или 3 600 лева без ДДС – адвокатско възнаграждение.
Насрещната страна е направила възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Настоящият съдебен състав намира, че възражението е
неоснователно. Делото е с материален интерес около 27 000 лева, но същото се
характеризира със значителна фактическа, а и правна сложност, като пред въззивната
инстанция са събирани и нови доказателства, поради което адвокатско възнаграждение
в размер на 3 600 лева без ДДС не е прекомерно.
Неоснователно е обаче искането на адв. Ч. на доверителя му да бъдат присъдени
в настоящото производство и разноските в производството по чл. 303 ГПК. ГПК не
11
предвижда в разпоредбите на чл. 303 и сл. ГПК след отмяна на решението разноските
в това производство да се присъждат при новото разглеждане на делото, поради което
и съставът на ВКС дължи произнасяне по разноските в производството по чл. 303
ГПК. Пропускът за такова произнасяне е могъл да се поправи по реда на чл. 248 ГПК
по инициатива на страната.
Следва обаче на жалбоподателя ответник да бъдат присъдени и разноските,
сторени пред първата инстанция, първото въззивно производство, както и
производството по касация, доколкото съответните актове са отменени в частта за
разноските с решението по чл. 303 ГПК. Пред първата инстанция ответникът е сторил
разноски в размер на 1 590 лева, пред първоначалната въззивна инстанция – 606.02
лева, а в касационното производство – 30 лева, или общо 2 196.02 лева.
Воден от изложеното Апелативен съд – София
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 61/03.04.2019 г. по т.д. № 101/2018 г. на ОС - Враца В
ЧАСТТА, с която е осъден ЕТ „Г. - В. П.“, ЕИК ********* да заплати на „Чайка
Турист“ ЕООД, ЕИК *********, сумата 27 780 лева, представляващи обезщетение за
неизпълнение по договор за покупко-продажба на зърно № W 22-2018/28.07.2018 г.,
ведно със законната лихва считано от 19.09.2018 г. до окончателното й изплащане и
вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 82, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, предл.
второ ЗЗД, предявен от „Чайка Турист“ ЕООД, ЕИК ********* против В. Г. П.,
действащ като ЕТ „Г. - В. П.“, ЕИК ********* в частта му за заплащане на сумата 27
780 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение по договор за покупко-
продажба на зърно № W 22-2018/28.07.2018 г. (формирано от стойността на платена от
ищеца на ЗК „С.-2005“ договорна неустойка в размер на 26 100 лева и транспортни
разходи към „Агро Сенс“ ООД в размер на 1680 лева), ведно със законната лихва
считано от 19.09.2018 г. до окончателното й изплащане
ОСЪЖДА „Чайка Турист“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на В. Г. П.,
действащ като ЕТ „Г. - В. П.“, ЕИК *********, сумата 4 320 лева – разноски пред
настоящата инстанция, както и сумата 2 196.02. лева – разноски пред първата
инстанция, предходната въззивна инстанция и в касационното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12