Определение по дело №301/2019 на Районен съд - Разград

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер                                                    10.04 .2020 г.                                  гр.Разград     

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р ОД А

 

Разградският районен съд                                                                           състав

На        десети април                                                 две хиляди и двадесета година

в  закрито заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№301 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

           

            Производството е с правно основание чл.32 от ЗС и чл.30 от ЗС.

            Депозирана е искова молба от И.Р.Х. и А.Д.К. срещу Д.Р.Х. и Х.К.Х., с която се иска от съда да разпредели правото на ползване върху съсобствения между страните по делото поземлен имот с идентификатор 77308.502.289 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Цар К.,***, одобрени със Заповед РД-18-46/29.09.2005 г. съобразно правото на собственост на първия ищец и двамата ответника и съобразно правото на ползване на втората ищца Сочат, че първият ищец притежава право на собственост върху 7/8 идеални части от 825/977 идеални части от дворното място и от жилищната сграда с идентификатор 77308.502.289.1, като по отношение на част от тях втората ищца има право на ползване, че първият от ответниците притежава право на собственост върху 1/8 идеална част от същите 825/977 идеални части и жилищната сграда, а втория ответник – право на собственост върху останалите 152/825 идеални части от дворното място. Твърдят, че не могат да се разберат с първия ответник, а по отношение на втория има влязло в сила съдебно решение на РС Разград за разпределение на правото на ползване от 05.11.1980 г., неразделна част от която е скицата, каквато ищците не пазят, а такава липсва и в архива на РС Разград.

            Ответникът Х.К.Х. е получил препис от исковата молба и доказателствата към нея и в срока по чл.131 от ГПК не е депозирал отговор.

            Ответникът Д.Р.Х. признава, че не могат да уредят извънсъдебно начина на ползване на поземления имот и на жилищната сграда. Сочи, че преди време той и семейството му са обитавали втория етаж на жилищната сграда, а майка му е живяла на първия жилищен етаж. Счита, че при разпределяне правото на ползване същото следва да бъде разпределено между първия ищец, който има права от 2/8 върху жилищната сграда и съответната част от дворното място, майка им, която има право на ползване върху 5/8 идеални части и ответника Х. при права от 1/8 идеална част. Иска при това разпределяне да му бъде определена за ползване поне югозападната стая – спалня с изглед към улицата ведно с банята и тоалетната, находящи се на втория етаж, както и съответна част от дворното място.

            В срока за отговор ответникът Д.Р.Х. е предявил насрещен иск срещу ищците за заплащане на сумата 416,25 лв. от първия ищец и 2081,25 лв. от втория ищец за направени от него подобрения в имота. Конкретно сочи, че е извършил ремонт на покрива на жилищната сграда, изградил масивна тухлена външна тоалетна, бетонова площадка, канализация от жилищната сграда до връзката с  градската канализация, замазване на североизточната и северозападната фасада на жилищната сграда, поставяне на нова оградна мрежа, изграждане на бетонова основа, че ищците – ответници по насрещния иск са били своевременно запознати с всички работи и плащания и са били съгласни с тях, поради което счита, че тези разноски са тежести за общата вещ и в тях всеки от съсобствениците следва да участва според частта си в правото на собственост. В условията на евентуалност счита, че сумите следва да бъдат присъдени при условията на водене на чужда работа без поръчка.

            В отговора на насрещния иск ищците по първоначалния, респ. ответници по насрещния считат, че искът е неоснователен, но не би следвало да бъде разглеждан в настоящото производство, което е такова по спорна съдебна администрация. По същество оспорват съдържанието на трите броя стокови разписки, като сочат, че такива стоки не са влагани в процесния имот, оспорват и извършването на посочените в насрещния иск строително-монтажни работи, като сочат, че част от тях са извършени и впоследствие демонтирани от ищеца по насрещния иск. За част от тези работи сочи, че са функционално неизползваеми. Твърдят, че посоченото в насрещния иск не е извършено с тяхно знание и одобрение, както и че не представлява подобрение на имота, а ако такива са извършени, то това е в хипотезата на водене на чужда работа без поръчка  и в свой интерес. Иска също така Д.Р.Х. да бъде осъден да им заплати сумата 7000 лв. вреда под формата на частично унищожаване на съсобствения имот.

            След първото по делото заседание е установено, че съсобственици на дворното място са и Г.К.Н. и Н.К.К.. По указание на съда ищците са насочили иска си и срещу тях.

            С молба от 28.02.2020 г. ищецът И.Р.Х. и първоначалния ответник, респ. ищец по насрещния иск Д.Р.Х. са заявили, че са постигнали извънсъдебна спогодба по предмета на делото, поради което се отказват изцяло от предявените искове и искат от съда да прекрати делото.

            С молба от 16.03.2020 г. адв. Д.Д. е заявил от името на ищцата А.Д.К. отказ от исковете и искане делото да бъде прекратено. Същият адвокат е изрично упълномощен от ищцата да прави отказ от иска /пълномощно на л.21 от делото/.

            Разпоредбата на чл.233 от ГПК дава възможност на ищеца във всяко положение на делото да се откаже отчасти или изцяло от спорното право. В случая и тримата ищци –първите двама по първоначалния, а третият по насрещния иск за заявили отказ.

            Ето защо Съдът на основание чл.233 от ГПК

 

О П Р Е Д Е Л И  :

 

            ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№301/2019 г. по описа на РС Разград поради оттегляне на исковете.        

            Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: