РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. ХАСКОВО, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря П. Д. Д.-Ш.
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20215600500771 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. Г. Й. от **** против Решение
№260374/23.07.2021г., постановено по гр.д. №2591/2020г. по описа на РС- Хасково, с което
С. Г. Й. е осъден да заплати на Х. П. П. от *** сумата от 2640 евро- главница,
представляваща получена без основание сума по сключен между страните договор на
21.08.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда-
03.11.2020г. до окончателното изплащане; сумата от 44.74 евро- мораторна лихва върху
главницата за периода от 02.09.2020г. до 02.11.2020г., както и направените по делото
разноски съобразно уважената част от исковите претенции в размер на 310.23лв.
В депозираната пред настоящата инстанция жалба въззивникът излага доводи за
необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Твърди,
че между страните по делото е бил сключен устен договор за поръчка, съгласно който
въззивникът изпълнил задължението си, в качеството на довереник, да съдейства на ищеца
за намиране на адвокатска кантора в ****, която да предприеме необходимите действия по
принудително събиране на вземанията му от грузински длъжник. Намира, че в случая не се
касае за неоснователно обогатяване, доколкото процесната сума в размер на 2640 евро е
получена от въззивника на основание сключения между страните договор за поръчка и е
послужила за покриване на сторените от него разходи по изпълнение на поетите
задължения. Счита, че по делото не са събрани доказателства, които да обосноват
1
основателност на ищцовата претенция. Моли въззивния съд да постанови решение, с което
да отмени постановения от първата инстанция съдебен акт. Прави доказателствено искане за
изслушване на ищеца, които да даде обяснения по предварително формулирани във
въззивната жалба въпроси, касаещи конкретните договорки между страните. Претендира
направените по делото разноски.
По делото е постъпила и частна жалба от Х. П. П. от ****, подадена чрез
пълномощника адв.Н.С. от САК, срещу Определение №261069/25.10.2021г. на РС- Хасково
по гр.д.№2591/20г. по описа на съда, с което е отхвърлена молбата на ищеца за изменение
на постановеното решение в частта за разноските на основание чл.248 ал.1 ГПК. В жалбата
са изложени съображения за неправилност на съдебния акт. Твърди се, че по делото е
представен изискуемият списък за сторените от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение, които следва да му бъдат присъдени. Моли въззивния съд да отмени
обжалвания съдебен акт и да постанови друг, с който да осъди ответника да заплати на
ищеца разноските по делото пред първата инстанция.
В законоустановения срок не са постъпили писмени отговори от насрещните страни
по така депозираните жалби.
В проведеното открито съдебно заседание пред въззивната инстанция всяка от
страните поддържа процесуалната си позиция, заявена в жалбите. Въззивникът прави устно
изявление, че не поддържа направеното с въззивната жалба искане за депозиране на
обяснения от страна на ищеца на основание чл.276 ГПК. В производството пред въззивната
инстанция не са събирани нови доказателства.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, констатира следното от фактическа и правна страна:
Жалбите, предмет на настоящото производство, са подадени в законоустановения
срок, от надлежни страни и против актове, подлежащи на инстанционен съдебен контрол,
поради което са процесуално допустими, но по същество- неоснователни.
Производството по делото е образувано по искова молба на Х. П. П. от **** против
С. Г. Й., с която са предявени обективно съединени искове за сумите от 2640 евро- главница
и 581 евро- мораторна лихва. В отговора на исковата молба ответникът оспорва ищцовата
претенция, като излага доводи за нейната неоснователност. С проекто-доклада по реда на
чл.140 ал.3 ГПК, инкорпориран в Определение №260321/15.02.2021г., съдът квалифицира
предявения иск по чл.55 ал.1 пр.2 ЗЗД за получаване на процесната сума с оглед на
отпаднало основание, като разпределя доказателствената тежест между страните съобразно
посочената материалноправна норма. Ищецът депозира писмено възражение срещу
проекто-доклада на съда и разпределението на доказателстваната тежест, като твърди, че се
касае за предявен иск за получена сума без правно основание, а не на отпаднало такова. В
проведеното на 13.05.2021г. открито съдебно заседание РС-Хасково приема като
основателно възражението и изменя доклада по делото, като разпределя доказателствената
тежест между страните, като указва на ищцовата страна, че в нейна тежест е да установи
2
основателност на твърденията си относно предварителните уговорки за бъдещо сключване
на договор за поръчка, а на ответната страна, че изцяло в нейна тежест е да докаже
наличието на сключен между страните договор за поръчка.
В мотивите на решението си първоинстанционният съд приема, че между страните е
сключен устен договор за поръчка, по силата на който ответникът е поел задължение да
приеме от ищеца документи, които да занесе в **** и да предаде на адвокатска кантора,
която да се заеме с разрешаването на правните му проблеми. Независимо дали ще бъдат
разглеждани като предварителни договорки или устно сключен договор за поръчка, съдът
приема, че между страните са налице договорни отношения. В решението е посочено като
безспорно установено по делото, че на 21.08.2018г. ищецът предал на ответника с разписка
сумата от 2640 евро, именно във връзка с постигнатите между тях устни договорки. По-
нататък съдът приема, че по делото не са представени доказателства, от които да се направи
извод за изпълнение от страна на ответника на поетите задължения по договора за поръчка.
При така изложените от районния съд факти по делото въззивната инстанция намира,
че изложените в исковата молба обстоятелства навеждат на извод, че правоотношенията
между страните могат да се разглеждат като неизпълнение на договорни задължения. Ако се
приеме, че е налице договор между страните, без да са събрани доказателства дали същият е
развален, то липсват правни предпоставки за заявяване на претенция за връщане на платени
по същия суми. Отделно от това районният съд е следвало да съобрази принципното
положение, че институтът на неоснователното обогатяване има приложение, когато между
страните не съществува облигационна обвързаност и за всяка от тях липсва възможност да
реализира правата си по друг ред. В този смисъл е Решение №246/27.05.2011г. на ВКС по
гр.д. №1265/2010г. на IV г.о. ГК. При неоснователното обогатяване е налице разместване на
блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго, без да е налице основание за
това. Наличието на договорна обвързаност между страните изключва приложението на този
институт.
В случая предявената искова молба е следвало да бъде оставена без движение като
нередовна, като първоинстанционният съд е дължал съответните указания към ищеца да
уточни вида на търсената защита, при съобразяване с изложените от него обстоятелствени
твърдения. След като не е сторил това, съдът е следвало да разгледа иска въз основа на
съдържащите се в исковата молба факти, сочещи на правоотношения между страните,
регулирани от материалноправната норма на чл.280 вр. чл.79 ЗЗД, а не на посоченото от
ищеца правно основание по чл.55 ал.1 ЗЗД. Основателността на предявен иск по чл.280 вр.
чл.79 ЗЗД се обуславя от установяването на обстоятелства, които са различни от тези при
предявен иск по чл.55 ал.1 ЗЗД. Доказателствената тежест по двата иска е различна, като
подлежат на установяване различни обстоятелства, което не е без значение за правото на
защита на страните. Като не е извършил посочените действия по проверка редовността на
исковата молба, а е приел безусловно правната квалификация, посочена от ищеца,
районният съд се е произнесъл на практика по непредявен иск.
Съгласно Решение №207/2012г. на IV г.о. ГК на ВКС, постановено по гр.д.
3
№914/2011г., съдът се произнася по нещо различно от това, с което е сезиран, когато не даде
защита на заявения предмет, а предметът на спора се определя чрез страните,
правопораждащите юридически факти и петитума. Съгласно чл.6 ал.2 ГПК предметът на
делото, т.е. спорното материално право, по което съдът следва да се произнесе, се определя
от ищеца чрез посочване на обстоятелствата, на които се основава искът, както и на
конкретното искане за защита. Правната квалификация на иска, т.е. правната норма, от
която ищецът извежда оспореното му право, се определя служебно от съда. Съдът е длъжен
да разгледа предявения иск на заявеното от ищеца фактическо основание, което следва да
подведе под съответната правна норма. Разглеждането на иска въз основа на обстоятелства,
на които ищецът не се е позовал, или по искане за защита, различно от заявеното,
представлява произнасяне по непредявен иск, което е основание за обезсилване на
съдебното решение съгласно чл.270 ал.3 изр.3 ГПК.
Предвид необходимостта от обезсилване на първоинстанционното решение,
депозираната срещу определението на РС-Хасково, постановено в производството по чл.248
ГПК, частна жалба не следва да бъде разглеждана по същество. Районният съд ще следва да
се произнесе по разноските по делото след повторното разглеждане на спора в зависимост
от неговия изход.
Поради изложеното обжалваното решение следва да се обезсили, а делото да се
върне на районния съд за произнасяне по предявения на основание чл.280 вр. чл.79 ЗЗД иск.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №260374/23.07.2021г., постановено по гр.д. №2591/2020г. по
описа на РС- Хасково.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.№271619/19.11.2021г. от Х. П. П.
от ****, подадена чрез пълномощника адв.Н.С. от САК, срещу Определение
№261069/25.10.2021г. на РС- Хасково по гр.д.№2591/20г. по описа на съда.
ВРЪЩА делото на РС- Хасково за ново разглеждане от друг състав на съда.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4