Решение по дело №1291/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 244
Дата: 27 февруари 2023 г.
Съдия: Наталия Георгиева Дичева
Дело: 20227050701291
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ ……….

 

гр. Варна, ………….2023 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Варна, Двадесет и трети състав, в публично заседание на четиринадести февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

 

при секретаря Пенка Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Дичева адм. дело № 1291 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл. 4 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.

Образувано е по жалба на „Варна Вип Пропърти“ ООД, ЕИК *****, срещу Ревизионен акт /РА/ № МД-РА-002/24.11.2020 г., издаден от М.К.К., на длъжност главен инспектор „Предварителен и последващ контрол“ към отдел „Контролно-ревизионни дейности и принудително събиране“, като орган, възложил ревизията, и К.В.Б., на длъжност главен инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ в отдел „Контролно-ревизионни дейности и принудително събиране“, като ръководител на ревизията, мълчаливо потвърден от Кмета на Община Варна.

В жалбата се твърди, че единият от издателите на РА, а именно М. К. , към датата на неговото издаване – 24.11.2020г., е изпълнявала длъжността Директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Варна, който орган съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ упражнява правомощията на териториален директор на Националната агенция по приходите по смисъла на чл. 11 от Закона за Националната агенция по приходите /ЗНАП/ и не е сред лицата, посочени в ДОПК, компетентни да издават ревизионни актове. Сочи се, че правомощията на териториалния директор се свеждат единствено до определяне на служители, които имат право да възлагат ревизии по чл. 112, ал. 2, т. 1 и 2 от ДОПК, но същият не може да участва в процеса на установяване на задължения по Глава петнадесета от ДОПК, а още по-малко да формира мнение в процеса на ревизията, както това е станало в настоящия случай с издадения от него РА. Отправя се искане за прогласяване нищожността на обжалвания ревизионен акт.

Кметът на Община Варна, в качество на ответник, в депозиран чрез процесуален представител писмен отговор и в съдебно заседание оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Доколкото в жалбата до съда са релевирани единствено възражения за нищожност на оспорения РА, а по аргумент от чл. 149, ал. 5 от АПК искане за обявяване на нищожност на административен акт /какъвто безспорно е и ревизионният акт/ може да бъде направено без ограничение във времето, съдът намира, че жалбата е подадена в срок. Същата изхожда от активно легитимирано лице – адресат на РА, и е депозирана пред надлежния да я разгледа съд, поради което е процесуално допустима и се дължи разглеждането ѝ по същество.

Съдът, предвид наведените с жалбата възражения и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № МД-Р-002/04.06.2020 г. /л.38 от адм. преписка/, издадена на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК от Ю. П.   – началник отдел „КРДПС“ към Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна. Със заповедта е определен ревизиращ екип в състав: К.В.Б. на длъжност главен инспектор „КРД“ – ръководител на екип, и С. А. Д.на длъжност главен инспектор „КРД“. Предметният обхват на ревизията е установяване на задължения на „Варна Вип Пропърти“ ООД за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2019г. и за такса битови отпадъци /ТБО/ за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2019 година. Определен е срок за извършване на ревизията до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта – 25.06.2020 г. /л. 39 от адм. преписка/.

Със ЗВР № МД-РУ-002/31.08.2020г. /л. 42 от адм. преписка/, издадена също от Ю. П.   – началник отдел „КРДПС“ към Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, е изменена първоначално издадената ЗВР по отношение на срока за извършване на ревизията, като е определено, че същата следва да се извърши до 25.11.2020 година.

Съгласно Заповед № 2888/15.07.2019г. /л. 70-71 от адм. преписка/, издадена на основание чл. 44, ал. 1, т. 2 от ЗМСМА, във връзка с чл. 4, ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ, Кметът на Община Варна е определил за органи по приходите длъжностни лица от общинската администрация, извършващи установяването, събирането и контрола на местните данъци и такси битови отпадъци, между които и тези, заемащи длъжността главен инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ /т. II.4. от заповедта/.

Ю. П.   е определена за компетентен орган по чл. 112 и чл. 113 от ДОПК за възлагане на ревизионни производства със Заповед № МД-ПО-05/17.03.2020г. на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна /л. 44 от делото/. Със същата заповед е наредено в случай на отсъствие на П. функциите на компетентен орган по чл. 112 и чл. 113 от ДОПК за възлагане и довършване на ревизионни производства да се изпълняват от М.К.К. – главен инспектор „Предварителен и последващ контрол“ при Дирекция „Местни данъци“.

Със Заповед № ДС-00941/03.07.2020 г. /л. 29 от делото/, издадена от Кмета на Община Варна, на основание чл. 16 и чл. 67, ал. 4 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, е наредено държавният служител М.К.К., изпълняващ длъжността главен инспектор „Предварителен и последващ контрол“ в отдел „Контролно-ревизионни дейности и принудително събиране“ в Дирекция „Местни данъци“, да работи по вътрешно съвместителство на длъжност директор на Дирекция „Местни данъци“, считано от 06.07.2020 г. до назначаване на служител на незаетата длъжност, за срок не по-дълъг от 6 месеца.

Със Заповед № МД-ПО-06/20.10.2020 г. /л. 28-гръб от делото/, издадена от Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, е прекратена Заповед № МД-ПО-05/17.03.2020 г., като К.В.Б., на длъжност главен инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ при Дирекция „Местни данъци“ – Община Варна, е определена за компетентен орган по чл. 112 и чл. 113 от ДОПК за възлагане и довършване на ревизионни производства. Със същата заповед е наредено в случай на отсъствие на Б. функциите на компетентен орган по чл. 112 и чл. 113 от ДОПК за възлагане и довършване на ревизионни производства да се изпълняват от С. А. Д.– главен инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ при Дирекция „Местни данъци“. Съгласно т. IV. от Заповед № МД-ПО-06/20.10.2020 г. М.К.К. – главен инспектор „Предварителен и последващ контрол“ при Дирекция „Местни данъци“ е определена за компетентен орган по чл. 112 и чл. 113 от ДОПК за започнатите по Заповед № МД-ПО-05/17.03.2020 г. ревизионни производства.

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ № МД-РД-003-02.11.2020 г. /л. 46-56 от адм. преписка/, издаден от К.В.Б. на длъжност главен инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ – ръководител на екип, и С. А. Д.на длъжност главен инспектор „Контролно-ревизионни дейности“.

Ревизионното производство е финализирано с оспорения РА № МД-РА-002/24.11.2020 г. /л. 16-36 от адм. преписка/, издаден от М.К.К., на длъжност главен инспектор „Предварителен и последващ контрол“ към отдел „Контролно-ревизионни дейности и принудително събиране“, като орган, възложил ревизията, и К.В.Б., на длъжност главен инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ в отдел „Контролно-ревизионни дейности и принудително събиране“, като ръководител на ревизията, с който в тежест на „Варна Вип Пропърти“ ООД са установени следните задължения за ДНИ и ТБО: за д.п.2015 г.: ДНИ в размер на 3 174,84 лева – главница, и 1 483,61 лева – лихва, и ТБО в размер на 6 190,93 лева – главница, и 2 651,18 лева – лихва; за д.п.2016 г.: ДНИ в размер на 3 174,84 лева – главница, и 1 338,40 лева – лихва, и ТБО в размер на 2 785,88 лева – главница, и 1 173,55 лева – лихва; за д.п.2017 г.: ДНИ в размер на 3 174,84 лева – главница, и 1 015,51 лева – лихва, и ТБО в размер на 6 190,93 лева – главница, и 1 980,24 лева – лихва; за д.п.2018 г.: ДНИ в размер на 3 174,84 лева – главница, и 692,73 лева – лихва, и ТБО в размер на 6 190,93 лева – главница, и 1 350,83 лева – лихва; за д.п.2019 г.: ДНИ в размер на 3 174,84 лева – главница, и 371,58 лева – лихва, и ТБО в размер на 6 190,93 лева – главница, и 724,00 лева – лихва.

Ревизионен акт № МД-РА-002/24.11.2020 г. е обжалван пред Кмета на Община Варна, който с Решение № 0201/27.01.2021 г. /л. 6-7 от адм. преписка/, на основание чл. 147, ал. 1 от ДОПК, е оставил жалбата без разглеждане, приемайки че същата е просрочена.

Решение № 0201/27.01.2021 г. на Кмета на Община Варна е обжалвано пред Административен съд – Варна, който с Определение № 3265/16.12.2021 г., постановено по адм. дело № 2571/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, е отхвърлил жалбата като неоснователна.

Впоследствие с жалба рег. № МД22000065ВН/20.01.2022 г. /л. 1-2 от адм. преписка/ до Кмета на Община Варна са релевирани доводи за нищожност на РА № МД-РА-002/24.11.2020 г. поради некомпетентност на единия от неговите издатели – М. К. , на длъжност главен инспектор „Предварителен и последващ контрол“ към отдел „Контролно-ревизионни дейности и принудително събиране“, подписала акта като орган, възложил ревизията. По жалбата няма произнасяне в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК, поради което е налице мълчаливо потвърждаване на РА.

Съгласно писмо рег. № МД2200104ВН_002ВН/19.07.2022 г. /л. 38 от делото/ и писмо рег. № МД22001488ВН_006ВН/24.10.2022 г. /л. 51 от делото/, считано от 01.11.2019 г. М.К.К. заема длъжност главен инспектор „Предварителен и последващ контрол“ в отдел „Контролно-ревизионни дейности и принудително събиране“, а от 01.12.2020 г., след конкурентен подбор, е преназначена на длъжност началник на отдел „Контролно-ревизионни дейности и принудително събиране“, която заема и към настоящия момент. Посочено е, че няма данни М.К.К. да е била в законоустановен отпуск или в командировка на дата 24.11.2020 година.

От писмо рег. № МД2200104ВН_003ВН/19.07.2022 г. /л. 39 от делото/ се установява, че за периода от 01.07.2012 г. до 04.01.2021 г. К.В.Б. заема длъжност главен инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ в отдел „Контролно-ревизионни дейности и принудително събиране“, като няма данни същата да е била в законоустановен отпуск или в командировка на дата 24.11.2020 година.

Видно от писмо рег. № МД22001488ВН_005ВН/24.10.2022 г. С. А. Д.заема длъжност главен инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ в отдел „Контролно-ревизионни дейности и принудително събиране“, считано от 01.07.2012 г., като от 01.02.2021 г. е назначена по служебно правоотношение на същата длъжност, която заема и към настоящия момент.

Съгласно писмо рег. № МД22001488ВН_007ВН/24.10.2022 г. /л. 52 от делото/ Юлияна Стефанова П. е назначена по служебно правоотношение на 01.02.2016 г. като началник на отдел „Контролно-ревизионни дейности и принудително събиране“ към Дирекция „Местни данъци“ след спечелен конкурс, като служебното ѝ правоотношение е прекратено на 16.10.2020 година.

При така установената фактическа обстановка съдът преценява като неоснователно възражението в жалбата за нищожност на РА поради некомпетентност на единия от неговите издатели, а именно: М. К.  на длъжност главен инспектор „Предварителен и последващ контрол“ към отдел „Контролно-ревизионни дейности и принудително събиране“, в качеството ѝ на орган, възложил ревизията.

Съгласно чл. 4, ал. 1, изречение първо от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, които, по аргумент от чл. 4, ал. 3, изречение първо, предложение първо от ЗМДТ, имат правата и задълженията на органи по приходите. Същите се определят със заповед на кмета на общината – чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ.

Видно от приложената по делото Заповед № МД-ПО-05/17.03.2020г. процесните заповеди за възлагане на ревизия са издадени от надлежно оправомощено от Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, упражняващ правомощията на териториален директор на НАП /вж. чл. 4, ал. 5, предложение второ от ЗМДТ/, лице, а именно: Ю. П.  , заемаща длъжност началник отдел „КРДПС“ при Дирекция „Местни данъци“ – Община Варна. Оттук следва, че ревизията е възложена от надлежно оправомощен общински орган по приходите. Установеният, посредством представеното по делото писмо рег. № МД22001488ВН_007ВН/24.10.2022г. факт, че служебното правоотношение на Ю. П.   е прекратено на 16.10.2020 г., е обусловил необходимостта същата да бъде заменена от друг орган по приходите в качеството ѝ на компетентен орган по чл. 112 и чл. 113 от ДОПК за възлагане на процесното ревизионно производства, в т.ч. и по отношение на правомощието ѝ за издаване на РА. В случая със Заповед № МД-ПО-06/20.10.2020 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна за такъв орган е определена М.К.К. – главен инспектор „Предварителен и последващ контрол“ при Дирекция „Местни данъци. Видно от писмо рег. № МД2200104ВН_002ВН/19.07.2022г. и писмо рег. № МД22001488ВН_006ВН/24.10.2022 г., считано от 01.11.2019 г. до 01.12.2020 г. М. К.  е заемала длъжност главен инспектор „Предварителен и последващ контрол“ в отдел „Контролно-ревизионни дейности и принудително събиране“. Тоест същата притежава компетентност на орган по приходите, извършващ установяването, събирането и контрола на местните данъци и такси битови отпадъци, съгласно т. II.4. от Заповед № 2888/15.07.2019 г. на Кмета на Община Варна.

Неоснователно в жалбата се поддържа, че след издаването на Заповед № ДС-00941/03.07.2020г. на Кмета на Община Варна, с която е разпоредено М. К.  да работи по вътрешно съвместителство на длъжност директор на Дирекция „Местни данъци“, считано от 06.07.2020г., същата не притежава компетентност за извършване на ревизии и издаване на РА, а единствено за определяне на служители, които да имат право да възлагат ревизии по чл. 112, ал. 2, т. 1 и 2 от ДОПК. Съвместяването от К. към датата на издаване на обжалвания РА – 24.11.2020 г., на длъжността директор на Дирекция „Местни данъци“, не води до извод за загубване на правомощията по заеманата от нея основна длъжност – главен инспектор „Предварителен и последващ контрол“ при Дирекция „Местни данъци. По силата на заеманата от М. К.  длъжност по основното служебно правоотношение и съгласно т. II.3 от приложената по административната преписка Заповед № 2888/15.07.2019 г. на Кмета на Община Варна, същата е сред длъжностните лица от общинската администрация, определени за органи по приходите по смисъла на чл. 4, ал. 3, изречение първо, изречение първо от ЗМДТ. След прекратяването на 16.10.2020 г. на служебното правоотношение на органа, издал процесната ЗВР – Ю. П.  , със Заповед № МД-ПО-06/20.10.2020г. именно М. К.  – главен инспектор „Предварителен и последващ контрол“ при Дирекция „Местни данъци“, е определена за компетентен орган по чл. 112 и чл. 113 от ДОПК за започнатите по Заповед № МД-ПО-05/17.03.2020 г. ревизионни производства, в т.ч. и по настоящото такова, образувано срещу „Варна Вип Пропърти“ ООД. Налага се извод, че К. е определена за компетентен орган по чл. 112 и чл. 113 от ДОПК по отношение на процесната ревизия във връзка със заеманата от нея длъжност по основното трудово правоотношение, а именно: главен инспектор „Предварителен и последващ контрол“ при Дирекция „Местни данъци“. Следователно и по аргумент от чл. 119, ал. 2, изречение първо, предложение първо от ДОПК М. К.  е разполагала с компетентност да издаде оспорения РА.

Косвен аргумент в подкрепа на горния извод се извлича и от Заповед № МД-ПО-05/17.03.2020г. на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, видно от която М. К.  е била определена за заместник на издателя на ЗВР – Ю. П.  . Фактът, че преди напускането на П. К. е била определена за неин заместник, като след прекратяване на служебното правоотношение на първата отново именно М. К.  е определена за общински орган по приходите, който да довърши, в качеството си на компетентен орган по чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, започнатите от Ю. П.   ревизионни производства, между които и процесното такова, сочи на последователност и предвидимост при осъществяване на дейността на администрацията. Съвсем нормално и естествено е длъжностното лице, определено за заместник на приходния орган, издал ЗВР, да бъде определено да довърши започнатите от този орган ревизионни производства след прекратяване на неговото служебно правоотношение.

Действително по делото са налице данни, че считано от 01.12.2020 г., М. К.  е преназначена на длъжност началник на отдел „Контролно-ревизионни дейности и принудително събиране“, но това обстоятелство не променя факта, че към датата на издаване на оспорения по съдебен ред РА – 24.11.2020 г., същата е притежавала компетентност за неговото издаване предвид гореизложените съображения.

Компетентността на другия издател на РА № МД-РА-002/24.11.2020 г. – К.В.Б., на длъжност главен инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ в отдел „Контролно-ревизионни дейности и принудително събиране“, не се оспорва от жалбоподателя, като същата се установява от събраните по делото доказателства. Със ЗВР № МД-Р-002/04.06.2020 г. и последващата ЗВР № МД-РУ-002/31.08.2020г. Б. е определена за ръководител на ревизиращия екип. Впоследствие, на основание чл. 117, ал. 1 от ДОПК, същата е участвала при издаването на РД, а след това и на РА съобразно чл. 119, ал. 2 от ДОПК.

Налага се извод, че ревизията на „Варна Вип Пропърти“ ООД е възложена от компетентен орган по приходите и РА е издаден от компетентни органи по приходите при Община Варна.

В жалбата не се твърди нищожност на РА на някое от останалите основния по чл. 146 от АПК, като при извършената служебна проверка на основание чл. 168 от АПК съдът не констатира особено съществени пороци на акта, които да обуславят такава. Ревизионният акт е издаден в предвидената от закона форма и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията. В хода на ревизионното производство не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, а още по-малко особено съществени такива, които да опорочават РА до степен нищожност. Не е налице пълна липса на предпоставките или условията на приложимите материалноправни норма или отсъствие на законово основание за издаване на РА, или невъзможност акт с такова съдържание да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган, поради което актът не е нищожен и поради нарушение на материалния закон. Не е налице и несъответствие на акта с целта на закона. РА е издаден с единствената цел да бъдат установени дължимите от жалбоподателя публични общински вземания за ДНИ и ТБО във връзка с притежаваните от него недвижими имоти, чието постигане е изрично регламентирано в ДОПК и ЗМДТ.

По изложените съображения съдът намира, че оспореният ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност, поради което жалбата срещу него следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на правния спор своевременно направеното искане от ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл. 161, ал. 1, изречение второ и изречение трето от ДОПК жалбоподателят следва бъде осъден да заплати в полза на Община Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 4701,60 лева, съгласно представения списък на разноски /л.62/ и във вр. чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, върху обжалвания материален интерес /56 205,43 лева/.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Административен съд – Варна

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Варна Вип Пропърти“ ООД, ЕИК *****, срещу Ревизионен акт № МД-РА-002/24.11.2020 г., издаден от М.К.К., на длъжност главен инспектор „Предварителен и последващ контрол“ към отдел „Контролно-ревизионни дейности и принудително събиране“, като орган, възложил ревизията, и К.В.Б., на длъжност главен инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ в отдел „Контролно-ревизионни дейности и принудително събиране“, като ръководител на ревизията, мълчаливо потвърден от Кмета на Община Варна.

ОСЪЖДА „Варна Вип Пропърти“ ООД, ЕИК *****, в полза на Община Варна сумата от 4701,60лева /четири хиляди седемстотин и един лв. и 60ст./, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

СЪДИЯ: