РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Габрово, 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Благовеста Костова
Пламен Попов
при участието на секретаря Ваня Ил. Николова
в присъствието на прокурора А. Хр. А.
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно административно
наказателно дело № 20234200600142 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК. Образувано е по протест на
прокурор от РП - Габрово против решение № 83/26.04.2023 г. по АНД № 166/2023 г.
по описа на Районен съд - Габрово.
С атакуваното решение обвиняемата Р. С. К. от гр. *** е призната за невинна в
това на 01.04.2017 г., като управител и представляващ „***” – ***, ЕИК: ***, в 30-
дневен срок от 02.03.2017 г. – датата на спиране на плащанията към НАП по публични
задължения на стойност 51 162,30 лева, произтичащи от Декларации обр. 6, Справки-
декларации по ЗДДС, Ревизионен акт и 2 бр. фиша за глоби, да не е поискала от
Окръжен съд – Габрово да открие производство по несъстоятелност на дружеството,
поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдана по повдигнатото й обвинение
по чл. 227б, ал.2, във вр. с ал. 1 от НК.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК разноските по производството са оставени
за сметка на държавата.
В протеста се развиват съображения за необоснованост, неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното решение. Прокурорът изразява несъгласие с
1
приетите от първоинстанционния съд фактически изводи относно датата, от която е
настъпила неплатежоспособността на процесното дружество, респективно е
възникнало задължението на обвиняемата да депозира молба за откриване на
производство по несъстоятелност, като счита, че същите не кореспондират с
материалите по делото и преди всичко със заключението на съдебно-счетоводната
експертиза. На следващо място, обръща се внимание, че в мотивите към решението
съдът е приел нови фактически положения, излизащи извън очертаните рамки в
постановлението по чл. 375 от НПК, с което е игнорирал разпоредбата на 378, ал. 3 от
НПК. В протеста се претендира атакуваното решение да бъде отменено и делото да
бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, алтернативно – да бъде
постановено нова решение, с което обвиняемата да бъде призната за виновна по
повдигнатото й обвинение.
Пред настоящата съдебна инстанция прокурорът от Окръжна прокуратура -
Габрово поддържа протеста по изложените в него съображения и моли същият да се
уважи. В случай, че съдът възприеме заключението на повторната съдебно-счетоводна
експертиза, счита, че производството следва да се прекрати, поради изтекла давност.
Обвиняемата Р. К. оспорва протеста и счита, че решението на районния съд
следва да се потвърди.
Въззивният съд разгледа подадения протест с изложените в него доводи,
обсъди становищата на страните в процеса и извърши цялостна проверка на
обжалваното решение в съответствие с правомощията си по чл. 314 НПК, при което
приема за установено следното:
Протестът е подаден от страна в процеса и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК,
което обуславя процесуалната му допустимост. Разгледан по същество същият е
неоснователен.
Настоящият съдебен състав установи следната фактическа обстановка:
Обвиняемата Р. С. К. е родена на ***. Същата е със средно образование, не е
осъждана и работи.
Юридическото лице „***” – *** било вписано в Търговския регистър на
27.12.2010 г. Едноличен собственик на капитала и управител на дружеството била
обвиняемата К.. Основният предмет на дейност на дружеството се свеждал до
производство и търговия на едро и дребно с промишлени стоки. Дружеството
стопанисвало шивашки цел в гр. *** и развивало дейност до 2017 г. На 14.02.2011 г.
същото било регистрирано по ЗДДС в ТД на НАП – Велико Търново, офис Габрово.
С Ревизионен акт № РА-*********/29.10.2012 г. били установени задължения
на дружеството за невнесен ДДС за периода 14.02. – 31.12.2011 г. в размер на общо 30
579,11 лева. Посоченият Ревизионен акт бил връчен на представител на „***” – *** на
2
07.11.2012 г., като срокът за доброволно плащане на задълженията бил до 22.11.2012 г.
Задължението било осчетоводено от дружеството и представено в баланса към
31.12.2012 г.
Поради липса на погасяване на задължението по ревизионния акт в
предвидения за това срок, срещу „***” – *** в ТД на НАП – Велико Търново, офис
Габрово, започнало изпълнително дело № 1/2013 г., като на 14.01.2013 г. на Р. К. лично
било връчено и съобщение за доброволно изпълнение. Впоследствие към вече
образуваното изпълнително дело били присъединени и други публични задължения на
„***” – *** - Глоби по два електронни фиша, неплатени задължения по 19 бр.
декларации обр. 6 и по 10 бр. справки-декларации по ЗДДС. В същия период от страна
на дружеството били осъществявани и частични плащания по изискуемите вземания
както по доброволен път, така и посредством превод на постъпили суми от трети лица
по запорирани негови сметки.
През месец август 2013 г. „***“ спряло да плаща текущите си задължения за
данъци и осигурителни вноски по подадени от него данъчни и осигурителни
декларации, свързани с търговската му дейност. С покана за доброволно изпълнение –
изх. № 8255/18.10.2013 г. на ТД на НАП – Велико Търново, офис Габрово, на
основание чл. 182, ал. 1 от ДОПК дружеството било поканено да плати доброволно
описаните в поканата задължения, дължими към 18.10.2013 г. – текущите задължения
по подадените декларации обр. 6 за месеците юли и август 2013 г. в размер на 3 640,82
лева главница. Към посочената дата дружеството имало и изискуеми задължения по
влезлия в сила ревизионен акт от 2012 г. с главница от 27 373,12 лева. Поканата е
връчена на 28.10.2013 г. Установеният в закона 7-дневен срок за доброволно
изпълнение изтекъл на 05.11.2013 г. и преди изтичането му дружеството не изпълнило
задължението си към НАП. След това са правени спорадични и нерегулярни
погашения.
Във връзка с образуваното изпълнително дело, на 23.08.2016 г. свидетелят Х.Б.
– публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, офис Габрово, се срещнал с
обвиняемата, която посредством съставен протокол изх. № С1600007-026- 00176-48
поела ангажимент да заплаща периодични вноски от по 1 000 лева всеки месец за
погасяване задълженията на „***” – ***, което обаче не било осъществено. На
01.03.2017 г. постъпила и последната сума от страна на дружеството по сметка на ТД
на НАП – Велико Търново по процесното изпълнително дело в размер на 4 054,27
лева.
Въз основа подаден сигнал от ТД на НАП – Велико Търново, офис Габрово, е
образувано и настоящото досъдебно производство, в хода на което било приложено
уведомление от ОС – Габрово, съгласно което от „***” – *** не е била подадена молба
за откриване на производство по несъстоятелност в периода от 27.10.2010 г. до
3
18.10.2021 г.
Според заключението на изготвената на досъдебното производство съдебно-
икономическа експертиза (л. 36-57), считано от 02.03.2017 г. „***“ е спряло
плащанията за погасяване на изискуеми задължения и към посочената дата
задълженията на дружеството възлизат на 51 162,30 лева – дължима главница,
изчислена съгласно справка от НАП за задълженията на дружеството. Към същата дата
няма данни дружеството да притежава активи. Коефициентът на обща, бърза,
незабавна и абсолютна ликвидност към 02.03.2017 г. се определят със стойности равни
на нула, т.е. дружеството не притежава активи, които да са достатъчни за обезпечаване
на изискуемите му задължения към държавата.
Заключението на изготвената в досъдебната фаза на процеса икономическа
експертиза не е кредитирано с доверието на районния съд, който е приел, че датата на
спиране на плащанията не следва да е 02.03.2017 г., а 22.11.2012 г. – датата на
изтичане на срока за доброволно плащане на задължението на влезлия в сила
ревизионен акт.
Въззивният съд също прие, че заключението на икономическата експертиза,
назначена и изготвена в досъдебното производство, е необосновано и възникват
съмнения за неговата правилност, тъй като предмет на анализ са били само част от
факторите, които следва да бъдат взети под внимание за преценка наличието на
основания за откриване на производство по несъстоятелност. Съобрази също така, че
едностранчиво и неаргументирано и без задълбочено обсъждане на финансовото
състояние на процесното дружество назад във времето, включително и към месец
ноември 2012 г., е фиксирана една много по-късна дата за изпадане в
неплатежоспособност. По тези съображения настоящият съдебен състав назначи
повторна съдебно-икономическа експертиза.
Заключението на повторната съдебно-икономическа експертиза, изготвена от
вещото лице И. К., не се оспорва от страните по делото. Според него за периода от
началото на 2012 г. „***“ е било в тежко финансово състояние, като единствените
активи, които дружеството показва в баланса си за процесните години са материални
запаси – материали и стоки. През целия проверяван период дружеството е изпитвало
недостиг на парични средства и не е могло да погасява дългосрочните и
краткосрочните си задължения, което е и основната причина да спрат плащанията за
данъци и осигурителни вноски през месец август 2013 г. Според вещото лице, от
05.11.2013 г. – датата, на която изтича срокът за доброволно изпълнение по Покана за
доброволно изпълнение от 18.10.2013 г., връчена на 28.10.2013 г., дружеството се
намира в трайна невъзможност да погасява изискуемите си и ликвидни публични
задължения.
Въззивният съд кредитира с доверието си заключението на повторната
4
съдебно-икономическа експертиза, тъй като в него подробно, задълбочено и
аналитично са изследвани показателите за ликвидност (коефициенти за обща, бърза,
незабавна и абсолютна ликвидност), показателите за финансова автономност и
задлъжнялост и показателите за рентабилност. Именно на база посочените научно
обосновани методи, съпоставени с конкретните данни за финансовото и
икономическото състояние на процесното дружество, убедително е изведен извод, че
от 05.11.2013 г. „***“ се намира в неплатежоспособност.
Възприетата от окръжния съд фактическа обстановка се различава от описаната
в мотивите на атакувания съдебен акт само в частта за датата за изпадане в
неплатежоспособност. Принципното становище на настоящия съд е, че на въпроса
дали едно търговско дружество е в състояние или не е в състояние да изпълнява
изискуемите си задължения и към коя дата, може да се отговори само чрез
задълбочено и всестранно изследване на неговото финансово и икономическо
състояние. А подобно проучване налага ползването на специални знания чрез
назначаване на съответна експертиза. След като в случая районният съд не се е
съгласил със заключението на изготвената на досъдебното производство икономическа
експертиза, е следвало да назначи повторна такава.
При така установената фактическа обстановка, независимо, че същата се
различава от приетата от районния съд относно датата за изпадане в
неплатежоспособност, въззивният съд изцяло се съгласява с изведения в атакувания
съдебен акт правен извод, според който обвиняемата не може да носи наказателна
отговорност за свое бездействие към инкриминираната дата 01.04.2017 г., тъй като
нейното задължение като управител и представляващ „***“ да поиска от съда
откриване на производство по несъстоятелност на дружеството е възникнало далеч
преди посочената от обвинението дата. Поради това правилно и законосъобразно
обвиняемата Р. К. е призната за невинна в това на 01.04.2017 г., като управител и
представляващ „***” – ***, ЕИК: ***, в 30-дневен срок от 02.03.2017 г. – датата на
спиране на плащанията към НАП по публични задължения на стойност 51 162,30 лева,
произтичащи от декларации обр. 6, справки-декларации по ЗДДС, ревизионен акт и 2
бр. фиша за глоби, да не е поискала от Окръжен съд – Габрово да открие производство
по несъстоятелност на дружеството и на основание чл. 304 от НПК е оправдана по
повдигнатото й обвинение по чл. 227б, ал.2, във вр. с ал. 1 от НК.
Принципно правилно е виждането на прокурора, развито в протеста, че в
мотивите към решението съдът е приел нови фактически положения, излизащи извън
очертаните рамки в постановлението по чл. 375 от НПК, с което е игнорирал
разпоредбата на 378, ал. 3 от НПК. Въззивният съд, независимо, че както и
първоинстанционният, намери за установени нови фактически положения, счита, че
наказателното производство не следва да се връща в предходната процесуална фаза. От
5
заключението на изслушаната пред настоящия съд съдебно-икономическа експертиза,
която не се оспорва от страните, включително и от прокурора, несъмнено се установи,
че неплатежоспособността на „***“ е настъпила на 05.11.2013г. Следователно от тази
дата започва да тече 30-дневния срок, в който обвиняемата, като управител и
представляващ дружеството, е следвало да поиска от съда откриване на производство
по несъстоятелност. Този срок е изтекъл на 05.12.2013 г. При тези фактически
констатации настоящият състав намира, че е изтекла абсолютната предвидена в закона
давност за обвинението, внесено срещу обвиняемата К.. Инкриминираното деяние по
чл. 227б от НК се изразява в бездействие, свързано с настъпването на конкретни
съставомерни общественоопасни последици. Същото се явява довършено в момента,
до който обвиняемата е била длъжна да извърши предписаното й поведение, тоест след
изтичането на 30-дневния срок - в случая 05.12.2013 г. Наказанието, предвидено за
инкриминираното деяние, е лишаване от свобода до три години или глоба до 5 000 лв.
В чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК е уредена петгодишна относителна давност за деяния,
наказуеми с лишаване от свобода повече от една година. Съгласно разпоредбата на чл.
81, ал. 3 от НК, в която е уредена абсолютната давност, независимо от спирането и
прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл
срок, който надвишава с една втора срока по чл. 80 от НК. Следователно, абсолютната
давност за преследване на деянието, за което е повдигнато обвинение на обвиняемата
К. е изтекла в началото на месец юни 2021 г. Поради това и след като обвиняемата е
призната за невинна и оправдана по обвинението, по който начин изцяло е защитен
интереса й, се явява безпредметно запазването на висящността на производството чрез
връщане на делото на прокурора. За пълнота на изложението настоящият състав следва
да посочи, че застъпва становището, според което деянието по чл. 227б, ал. 2, във вр. с
ал. 1 от НК е довършено в момента на изтичането на предвидения в закона срок, в
който смисъл е част от установената съдебна практика (примерно решение № 312 от
16.05.2003 г. на ВКС по н. д. № 88/2003 г. и решение № 566 от 13.10.2004 г. на ВКС по
н. д. № 173/2004 г.). Както изрично е прието решението по н. д. № 173/2004 г.:
„Фиксирането на срок, в който деецът следва да извърши предписано действие, в
наказателноправен аспект означава, че след пропускането на този срок деянието е
довършено. От този момент тече и давността.“.
Правилно и законосъобразно съдът се е произнесъл за разноските, като ги е
оставил в тежест на държава. За сметка на държавата следва да останат и разноските,
направени във въззивното производство.
По изложените съображения въззивният съд приема, че решението на районния
съд следва да се потвърди.
Водим от горното и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА решение № 83 от 26.04.2023 г. по АНД № 166/2023 г. по
описа на Районен съд - Габрово.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК, направените разноски във въззивното
производство остават за сметка на държавата.
Решението е окончателно и не подлежи на касационна жалба или протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7