Р Е Ш Е Н И Е
№…….
гр.Б.С. 14.06.2019г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Белослатински Районен съд, I-ви наказателен
състав в публичното си заседание на 22 май Две хиляди и деветнадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
при секретаря Ивелина
Витанова, като разгледа докладваното от съдия Житарска НАХ дело № 177 по описа
на 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Н.Д. ***, ЕГН ********** е обжалвал НП № 18-0248-001117/22.10.2018г. на
Началника на РУ - Б.С. към ОДМВР В., с което за нарушение на чл.150 от ЗДвП, на
основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200.00 лева
и за нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП
му е наложена глоба в размер на 300.00 лева.
В жалбата си жалбодателя твърди, че обжалваното НП е незаконосъобразно, като
се твърди, че не е осъществен състава на вмененото му нарушение, тъй като той
притежава СУМПС и се води отчет в МВР гр.В..
Ответника по жалбата, редовно призован не е изпратил представител и не е
взел становище по нея.
Разпитаха се актосъставителя и
свидетеля по акта.
По делото са представени акт за констатирано нарушение № 1119/28.09.2018г.
и НП № 18-0248-001117/22.10.2018г., заповед № 8121з-515/14.05.2018г., служебна
бележка от Агенция по заетостта с изх. № 60-05-03-17608/19.03.2019г., справка
за нарушител, ЗППАМ № 18-0248-000180/23.09.2018г.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
релевираните от жалбодателя претенции, приема
за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН и е ДОПУСТИМА. От служебно
събраните от съда и представените от жалбоподателя доказателства се установи,
че атакуваното наказателно постановление е получено от него на 15.03.2019г. и в
срока по чл59, ал.2 ЗАНН Р. на 19.03.2019г. е внесъл жалбата си в РУ – Б.С.,
която е входирана под № 248000-2225/19.03.2019г. Разгледана по същество тя е частично ОСНОВАТЕЛНА.
От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 28.09.2018г.
в гр.Б.С., обл.В. на жалбодателя е бил съставен акт за нарушение, за това че на
същата дата на път ІІІ-134 км., 4.277 е управлявал лек автомобил „Форд Пинто” с
рег. № ВР 11 21 АМ, собственост на Е.Г.Д., без да притежава СУМПС –
неправоспособен, като същото е отнето за неплатени глоби на 23.09.2018г. с АУАН
№ 850583, както и без да е закупил и залепил винетен стикер за платена винетна
такса за 2018г. АУАН е съставен от Р.Х.М.
– мл. полицейски инспектор при РУ Б.С., в присъствието на свидетелите Ц.И.Д. и А.Г.Ц..
Въз основа на този акт Началника на РУ Б.С. е издал Наказателно постановление
против Р., с което за констатираното за нарушение на чл.150 от ЗДвП, на
основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200.00 лева
и за нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП
му е наложена глоба в размер на 300.00 лева.
Именно това постановление се обжалва.
Горната фактическа обстановка се установява от акта за нарушение, Наказателното
постановление и показанията на актосъставителя и свидетеля.
От анализа на събраните по делото доказателства от правна страна съдът
намира следното:
В
обстоятелствената част на НП административно наказаващия орган е
посочил, че Н. Райковски е управлявал лекия
автомобил без да притежава СУМПС и в пълно противоречие допълва, че му е отнето
с АУАН 850583/23.09.2018г. Това нарушение
АНО е квалифицирал като такова по чл.150 ЗДвП. Според
тази разпоредба всяко пътно
превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за
обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен
когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване
на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на
обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането
на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152,
ал. 1, т. 4. Т.е. за да се
управлява автомобил по пътищата отворени за обществено ползване, трябва водача да
е правоспособен. В настоящия случай на Р. временно е отнето свидетелството за
правоуправление по чл.171, т.1, б.”д” ЗДвП, не с АУАН 850583/23.09.2018г., а
със Заповед за прилагане на ПАМ № 18-0248-000180/23.09.2018г. и не може да се
приеме, че лицето е неправоспособно. Такова би било, ако никога не е имал СУМПС
или Р. е бил „лишен от право да управлява МПС”. Но тези две правни явления - "временно отнемане на СУМПС" и
"лишаване от право да се управлява МПС", не са тъждествени. В ЗДвП
наказанието "лишаване от право да управлява МПС" се налага по силата
на 12 хипотези, залегнали в чл.чл. 174; 175; 176; 182, ал.1, 3, 4 и 5; 183,
ал.6. С други думи, водача, чието СУМПС е временно отнето не е неправоспособен
да управлява МПС, тъй като не е лишен от това право за определен срок.
Да се приеме обратното означава, че СУМПС е окончателно отнето. В този смисъл в
настоящия случай не е налице управление на МПС от неправоспособен водач, от което следва, че не би могъл да извърши нарушение на
чл.150 ЗДвП, което му е вменено с обжалваното НП. Посоченото
нарушение е от материалноправен характер и е неотстранимо, доколкото е
залегнало в НП като неоттегляем акт, с издаването на който приключва
предсъдебната фаза на административнонаказателния процес.
Както по-горе бе посочено в противоречие е и
описанието на извършеното нарушение със санкционната норма. АНО е посочил, че Р.
едновременно не притежава СУМПС и в същото време му е отнето, поради което го е
санкционирал на основание чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП. Тази санкционна разпоредба се
прилага в няколко хипотези, а именно: - когато
лицето управлява МПС, без да е правоспособен водач,
- без да
притежава СУ валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС
- или след като е загубило правоспособност по
реда на чл.157, ал.4
- след като свидетелството му за управление на
МПС е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или т.4 или по реда на чл.69а НПК
- или е обявено за невалидно,
тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
И тук закона прави разлика между липсата на СУМПС и
временното му отнеме, поради което ги е отделил в две хипотези. Т.е. не може
едновременно да не притежаваш СУМПС и то да ти е било отнето по чл.171, т.1 ЗДвП.
Изложеното по-горе и посочените нарушения води до
липса на яснота какво всъщност е нарушението, а оттук е нарушено правото на
защита на наказаното лице, което следва да зная срещу какво да се защитава. От
посочено по-горе настоящия състав приема, че са допуснати абсолютни процесуални
нарушения, водещи до отмяната на процесното наказателно постановление в тази му
част.
Отделно от това, както в АУАН, така и обжалваното НП е
посочено, че свидетелството за управление на МПС е отнето на жалбоподателя с
АУАН № р850583/23.09.2018г. Следва да се има предвид, че с цитирания акт е
иззето като доказателство свидетелството за управление, но временното му отнемане
е станало със Заповед за прилагане на ПАМ №18-0248-000180/23.09.2018г., която
заповед не е била връчена на наказаното лице към датата на извършване на
проверката и съставяне на акта за извършено нарушение. На жалбодателя е вменено
нарушение извършено на 28.09.2018г., а ЗППАМ му е връчена на 09.10.2018г., от което
може да се направи извод, че Н.Р. не е знаел за приложената към него ПАМ,
поради което не може да има и умишлено осъществен състав на административно
нарушение, за което да бъде санкциониран по чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП вр. чл.171,
т.1 б.”д” ЗДвП.
По пункт втори от наказателното постановление - за наложена глоба в размер
на 300.00 лева, на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП за нарушение по чл.139,
ал.5 от ЗДвП:
Безспорно
по делото се установи, че управлявания от жалбодателя автомобил е бил без
винетен стикер и се е движил по път, включен в обхвата на републиканската пътна
мрежа, за която се изисква заплащане на съответна такса. Съгласно разпоредбите на чл.139, ал.5 от ЗДвП
движението
на определена категория пътни превозни средства по републиканските пътища се
извършва след заплащане на съответна такса за тях, определена в ЗДвП. В случая
за управляваното МПС е следвало да се закупи и залепи на автомобила винетен
стикер, какъвто жалбоподателя не е имал. Съдът намира че от обективна и субективна страна жалбодателя е осъществил състава на чл.139, ал.5 от ЗДвП ,
поради което правилно му е наложена глоба от 300 лева на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП / в редакцията му към момента на извършване на
нарушението/.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ НП № 18-0248-001117/22.10.2018г.
на Началника на РУ - Б.С. към ОДМВР В., издадено срещу Н.Д. ***, ЕГН **********
В ЧАСТТА, с което за нарушение на чл.150 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.1,
т.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200.00 лева, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
В останалата част ПОТВЪРЖДАВА НП № 18-0248-001117/22.10.2018г. на Началника
на РУ - Б.С. към ОДМВР В. като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен
срок от получаване на съобщението пред
ВрАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: