РЕШЕНИЕ
№ 1321
гр. Бургас, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20212120101935 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Триадица, бул.
България № 81, вх. В, ет.8, представлявано от Ю.Б.Ц., пълномощник: адвокат В. П. Г.
против Ф. Е. А. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Б.,***, с която се
претендира установяването дължимостта на сумата по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 261504/21.12.2020г. по ч.гр.д. № 8327/2020г.
по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 121.78 лева - главница,
дължима поради неизпълнение на поетите задължения за плащане в срок на
потребените услуги по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер *** от 24.05.2016г. и от 16.11.2016г., сключени между ответницата и
„БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД за периода от
01.05.2018г. до 01.09.2018г., за което е издадена крайна фактура, което вземане на
„БТК” ЕАД е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ЕАД с ЕИК ********* с договор за цесия от
16.10.2018г., а последното дружество го прехвърля на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за
цесия от 01.10.2019г.
Твърденията са, че между ответника и „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД е бил сключен договор за предоставяне на мобилни услуги с клиентски
номер *** от 24.05.2016г. и от 16.11.2016г. Ответникът не е изпълнил задълженията си
по договора и вземането е било прехвърлено на „С.Г.Груп“ ЕАД с договор за цесия от
1
16.10.2018г., а последното дружество го е прехвърлило на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД с
договор за цесия от 01.10.2019г. Ответникът е уведомен за цесиите с получаване на
исковата молба.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
назначения особен представител, който е оспорил исковата претенция като
неоснователна и недоказана по подробно развити в отговора си съображения. Сочи се,
че цесията има действие спрямо длъжника от деня, когато му е съобщена от
предишния кредитор, а в случая няма доказателства в тази насока. В съдебно заседание
особеният представител на ответника не оспорва, че услугите са предоставени, но
твърди, че не ползвани. С горните мотиви моли за отхвърлянето на иска.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в
същата факти и обстоятелства, становището на насрещната страна по нея, събраните
по делото доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
261504/21.12.2020 г. по ч.гр.д. № 8327/2020 г. по описа на Бургаския районен съд е
разпоредено длъжникът - ответник да заплати на ищцовото дружество търсените в
настоящото производство суми. Длъжникът не е бил открит по постоянния и
настоящия си адрес, поради което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и
обосновава правния интерес на ищеца от водене на установителния иск по настоящото
производство.
Съществувалите между ответника и „Българска Телекомуникационна Компания“
ЕАД /“БТК“ ЕАД/ договорни отношения се установяват от представените по делото
договори, като същите не са оспорени от страна на ответника. Съгласно договор №
**********/24.05.2016 г., сключен между „БТК“ ЕАД и ответницата, са уредени
отношенията между страните във връзка с предоставянето на мобилни услуги относно
следния мобилен номер *** при план Smart M и уговорена месечна такса от 23.99 лв. с
ДДС. Съгласно договор № ***/16.11.2016г., сключен между същите страните, са
уредени отношенията между страните във връзка с предоставянето на мобилни услуги
относно следния мобилен номер *** при план Smart M и уговорена месечна такса от
23.99 лв. с ДДС. Срокът на договорите е 24 месеца. Въз основа на посочените договори
са издадени следните фактури – фактура № **********/01.06.2018г. на стойност 58.82
лева; фактура № **********/01.07.2018г. на стойност 62.88 лева; фактура №
**********/01.08.2018г. на стойност 12.45 лева и фактура № **********/02.09.2018г.
на стойност 5.43 лева. Неплащането в срок на издадените фактури е обусловило
правото на ищеца да прекрати едностранно договорите на ответницата. В случая се
твърди, че абонатът не е изпълнил задължението си да заплати дължимите от него суми
2
за месеците юни, юли, август и септември 2018г., поради което операторът съобразно
уговорките по договорите ги прекратил, като за неплатените задължения за потребени
и ползвани услуги от ответницата за периода от 01.05.2018г. до 01.09.2018г. е издадена
крайна фактура № ********** от 02.09.2018г., платима в срок до 18.09.2018г.
С договор № ***, сключен на 16.10.2018 г. между „БТК“ ЕАД, в качеството му на
цедент и „С. Г. Груп“ ООД с ЕИК *********, в качеството му на цесионер, цедентът е
прехвърлил на цесионера свои вземания, описани в приложение № 1 към договора.
Налице e и потвърждение за прехвърлянето с горния договор на вземанията срещу
Ф.А. в размер на 121.78 лв., като част от посоченото приложение № 1. С договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ сключен на 01.10.2019 г. между „С. Г. Груп“ ООД, в
качеството му на цедент, и ищеца, в качеството му на цесионер, цедентът е прехвърлил
на цесионера свои вземания, сред които тези, придобити с горния договор за цесия.
Съгласно извлечение към приложение № 1, към вземанията предмет на договора е и
това към ответника в размер на 121,78 лв., произтичащо от сключен договор за
мобилни услуги, подписани преди 01.10.2019 г. Съгласно пълномощно към първия
договор за цесия цедентът е упълномощил цесионера да го представлява пред трети
лица, чиито задължения към „БТК“ ЕАД са предмет на договора за цесия при и по
повод изпращането на уведомителни съобщения по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. В тази връзка е
представено и уведомление за цесията, изходяща от БТК“ ЕАД, действащо чрез
пълномощника си „С. Г. Груп“ ООД, с което длъжникът е уведомен и за двете цесии,
като липсват данни същото да е достигнало до него.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
За да бъде уважен предявеният иск, съобразно разпределената доказателствена
тежест, ищецът е следвало при условията на пълно доказване да установи наличие на
облигационно правоотношение между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и
ответника, възникнало по силата на сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги, както и размера на дължимото възнаграждение и забавата на
ответника да заплати същото.
Съдът намира, че ищецът е доказал основанието на претенциите си за заплащане на
месечни абонаментни такси и използвани услуги. Представените по делото договори за
мобилни услуги, подписани от страните по него, установяват наличието на облигационно
правоотношение, цитирано в исковата молба, и неговия предмет – доставянето на услугите,
чиято стойност се претендира. След като са налице валидно сключени между „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД и ответника договори за предоставяне на
телекомуникационни услуги, посочени в исковата молба като основание за заплащане на
търсените суми, по които са издадени и фактурите, представени по делото, то А. дължи
уговореното между страните в тях възнаграждение. Съдът намира, че се дължи плащане от
ответника за ползваните услуги в посочените в месечните справки размери, на които е
3
настъпил падежът за плащане. В месечните извлечения към приложените по делото фактури
са включени месечни абонаментни такси, уговорени с договорите за мобилни услуги и за
използвани услуги за отчетния период. Фактурираните месечни такси съвпадат с посочената
и уговорена между страните в договорите месечна такса от 19,99 лева без ДДС или 23,99
лева с ДДС. Няма данни по делото ответницата да е заплатила на падежа претендираните от
ищеца суми. Въпреки разпределената от съда доказателствена тежест в тази насока, А. не
установи плащане на процесните задължения.
По отношение на цесиите: Съгласно чл. 99 от ЗЗД кредиторът може да
прехвърли своето вземане на друго лице, за което е задължен да уведоми длъжника.
Т.е. договорът за цесия е договор, по силата на който носителят на едно вземане го
отстъпва на трето лице. Със сключването на договора, който е консенсуален и
неформален, настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение -
кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си. Така и чл.
99, ал. 2 от ЗЗД предвижда, че прехвърленото вземане преминава върху новия
кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с
изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. При това съдът намира, че цедентът
„БТК“ ЕАД се явява надлежен носител на процесните вземания, които валидно е
прехвърлил на „С. Г. Груп“ ООД, а след това последното валидно е прехвърлило на
ищцовото дружество, което се установява по категоричен начин от представените по
делото договори за цесия и приложенията към тях. Досежно уведомяването и предвид
представено по делото пълномощно в тази връзка и уведомление до ответника за
цесията, следва да се приеме, че е надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато
изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата
молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане.
Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното
право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата
молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед
императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Изходящото от цедента уведомление,
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 от ЗЗД, с което прехвърлянето
на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД – в този смисъл
Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., Решение № 3 от
16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о.
С горните мотиви съдът намира иска за основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на спора се явява основателна претенция на ищеца за
присъждане на разноските по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в това число и
на тези за заповедното производство, при което следва да се осъди ответникът да му
заплати сумата от 355 лв. за направените по настоящото дело разноски, както и 205 лв.
за производството по ч.гр.д. № 8327/2020 г. по описа на съда или общо дължима сума
4
за разноски в размер на 560 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ф. Е. А. с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр. Б.,***, че дължи на „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София – 1404, район Триадица, бул. „България“ №
81, вх. В, ет. 8, представлявано от Ю.Б.Ц., сумата от 121.78 лева /сто двадесет и един лева
и седемдесет и осем стотинки/ - главница, дължима поради неизпълнение на поетите
задължения за плащане в срок на потребените услуги по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от 24.05.2016г. и от 16.11.2016г.,
сключени между ответницата и „БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ”
ЕАД, които вземания са прехвърлени на „С.Г.Груп“ ЕАД с договор за цесия от
16.10.2018 г., а последното дружество на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от
01.10.2019 г.
ОСЪЖДА Ф. Е. А. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Б.,***, да
заплати на „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София – 1404, район Триадица, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от
Ю.Б.Ц., сумата от 560 лева /петстотин и шестдесет лева/ за направените разноски, от
които 355 лева за настоящо производство и 205 лева за ч.гр.д. № 8327/2020 г., двете по
описа на Бургаския районен съд.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му.
Вярно с оригинала: НД
Съдия при Районен съд – Бургас: _____/п/__________________
5