№ 7024
гр. София, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Василена Дранчовска
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20241100504262 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ищеца С. С. Й. срещу решение № 10672 от 21.06.2023 г., постановено по гр. дело
№ 30937/2021 г. по описа на СРС, 87 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените
срещу „Столичен Автотранспорт“ ЕАД искове с правно основание чл. 200, ал. 1 и ал. 3 КТ за
разликата над уважения размер от 79,96 лв. до пълния предявен размер от 1540 лв.,
обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на разходи за лекарствено
лечение за периода от 22.07.2019 г. до 01.06.2021 г.; за сумата от 180 лв., обезщетение за
претърпени имуществени вреди под формата на разходи за купуване на подсилен лумбален
колан; за разликата над уважения размер от 2000 лв. до пълния предявен размер от 10000
лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на трудова злополука,
настъпила на 07.06.2019 г.; както и в частта, с която е присъдена законна лихва върху сумите,
за които исковете за уважени, считано от датата на подаване на исковата молба (01.06.2021
г.), вместо от деня на трудовата злополука (07.06.2019 г.).
В жалбата на ищеца са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради
нарушение на материалния закон и необоснованост с доводи, че съдът погрешно е присъдил
законна лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба, а не от датата на
1
настъпване на трудовата злополука, каквато била трайната съдебна практика по въпроса.
Счита, че в нарушение на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и в противоречие със
събраните по делото доказателства районният съд е определил твърде занижен размер на
обезщетението за неимуществени вреди, както и на обезщетението за претърпени
имуществени вреди под формата на разходи за лекарства и за купуване на лумбален колан,
като последните се доказвали несъмнено от заключението на СМЕ и свидетелските
показания. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и
уважаване на предявените искове в цялост, респ. за присъждане на законна лихва върху
сумите от датата на настъпване на трудовата злополука.
Въззиваемият-ответник „Столичен Автотранспорт“ ЕАД е подал отговор на въззивната
жалба, с който оспорва същата. Счита, че решението на СРС в обжалваната от ищеца част е
правилно и следва да бъде потвърдено.
По делото е постъпила и въззивна жалба от ответника „Столичен Автотранспорт“ ЕАД
срещу решение № 10672 от 21.06.2023 г., постановено по гр. дело № 30937/2021 г. по описа
на СРС, 87 състав, в частта, с която са уважени предявените от С. С. Й. искове с правно
основание чл. 200, ал. 1 и ал. 3 КТ за сумата от 79,96 лв., обезщетение за претърпени
имуществени вреди под формата на разходи за лекарствено лечение за периода от 22.07.2019
г. до 01.06.2021 г.; за сумата от 150 лв., обезщетение за направени разходи за доплащане на
храна при проведено балнеолечение; за сумата от 40 лв., обезщетение за направени разходи
за преглед и консултация с невролог; както и за сумата от 2000 лв., обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в следствие на трудова злополука, настъпила на
07.06.2019 г.
В жалбата на ответника са развити оплаквания за неправилност на решението в обжалваната
част поради нарушение на материалния закон и необоснованост с доводи, че съдът погрешно
е приел за недоказано възражението за съпричиняване от страна на ищеца, като от
събраните по делото доказателства се установявало, че ищецът не е потърсил незабавна
медицинска помощ след инцидента въпреки изпитваната болка и напредналата си възраст.
Въззивникът счита, че в нарушение на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и в
противоречие със събраните по делото доказателства районният съд е определил твърде
завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди. Ето защо моли за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове в
цялост, а при условията на евентуалност – за намаляване на размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди.
Въззиваемият-ищец С. С. Й. е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата.
Счита, че решението на СРС в обжалваната от ответника част е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
2
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до
посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото обаче е частично
неправилно поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ, за вредите от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна
неработоспособност с 50 и над 50 % или смърт на работника или служителя, работодателят
отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването им. Фактическият състав за възникване на
отговорността на работодателя включва следните кумулативни предпоставки: 1) наличие на
трудово правоотношение между ищеца и ответника, 2) професионално заболяване или
трудова злополука, претърпени от работника или служителя в периода на трудовото
правоотношение и причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност с
50 % или над 50 % или смърт, 3) вреди – имуществени или неимуществени, и 4) причинна
връзка между професионалното заболяване или трудовата злополука и вредата.
По делото не се спори, а и от събраните писмени и гласни доказателства се установява, че
към момента на настъпване на инцидента (07.06.2019 г.) страните са били в трудово
правоотношение, като на посочената дата в изпълнение на трудовия договор С. С. Й. е бил
на работа като шофьор на автобус и при слизане от автобуса се е подхлъзнал и паднал на
улицата. С влязъл в сила административен акт – разпореждане № 23440 от 14.06.2019 г. на
НОИ, злополуката е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, поради което
работодателят носи отговорност за обезщетяване на всички претърпени от ищеца вреди в
причинна връзка с инцидента.
Между страните не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства и
заключението на СМЕ, изготвено от в.л. В.В., се установява, че в причинна връзка с
претърпяната трудова злополука на работника е причинена повърхностна травма на лявата
ръка (предмишница), довела до затруднение на движението на крайника и временна
неработоспособност. Във въззивната жалба на ответника не се съдържат конкретни
оплаквания срещу първоинстанционното решение в частта, с която СРС е приел, че част от
уврежданията от процесния инцидент засягат и кръста на ищеца – районният съд е обсъдил
събраните писмени и гласни доказателства и е стигнал до извод, че вследствие от
3
злополуката С. Й. е получил травми на ръката и в областта на главата и кръста, които не се
оспорват от ответната страна във въззивното производство. Същите се установяват и от
съвкупния анализ на събрания доказателствен материал, като според заключението на СМЕ,
изготвено от в.л. Р.С., при ищеца се констатира увреждане на лумбасакралния сегмент на
гръбначния стълб, което не може да се свърже по време със злополуката, но доколкото се
касае до дегенеративна дискова болест, същата е била налична към 07.06.2019 г., а скоро след
това симптомите са се влошили и са наложили хоспитализация на пострадалия в Първа
МБАЛ – София „Св. Йоан Кръстител“ ЕАД. От болницата е издадена епикриза за престоя на
ищеца в периода 16.07.2019 г. – 21.07.2019 г., от която е видно, че началото на проявената
симптоматика се свързва с процесната травма на 07.06.2019 г., като това се установява и от
събраните гласни доказателства чрез разпит на съпругата на ищеца П.П. Й.а, която е
категорична, че при падането С. Й. се е усукал и е отключил дискова херния, която
впоследствие е наложила постъпването му в „Неврологично отделение“ на Първа градска
болница.
Тъй като претърпените от ищеца неимуществени вреди представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, те не биха могли да бъдат възстановени, а следва да
бъдат обезщетени посредством заместваща имуществена облага, чийто размер съдът
определя съобразно критериите, предписани в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – по
справедливост, като и двете страни във въззивното производство считат, че определеният от
първоинстанционния съд размер на обезщетението не отговаря на посочения критерий.
В настоящия случай при определяне на справедливия размер на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди следва да се вземе предвид начинът на получаване на
травмата и характерът на претърпените телесни увреждания – травма на ръката без счупване
(лека телесна повреда) и влошаване на дегенеративна ставна и дискова болест, в следствие
на спъване при слизане от автобус и падане на улицата. Съдът отчита преживяните от ищеца
физически болки и страдания и неудобства, свързани с ограничената възможност за
движение поради поставена шина на лявата ръка за период от 30 дни и свързаната с това
необходимост от домашно лечение и от помощ в битовото обслужване на лицето. От
показанията на свидетелката Й.а се установява, че при падането съпругът й е ударил главата
си, счупил си е очилата и в началото е изпитвал силни болки в ръката, която е била подута и
с оток, като често се е налагало да пие обезболяващи. След двайсетина дни отокът спаднал и
болката преминала, но се появил друг проблем – от усукването при падането се отключила
дискова херния, която довела до обездвижване на крайника, като известно време ищецът не
можел да стъпва и се наложило да влезе в болница за период от 5 дни. Лечението
продължило в домашна среда с назначена рехабилитация, като до края на годината С. Й. си
останал вкъщи, а от началото на 2020 г. се върнал на работа и продължил да работи при
ответника до средата на 2021 г., когато упражнил правото си на пенсия. Междувременно се
подложил и на балнеолечение в гр. Павел баня (в края на м. октомври 2020 г.) по програма
на НОИ, което значително подобрило състоянието му, но и до сега се налагало да пие
обезболяващи и лекарства за неврологичните симптоми.
4
От приетото по делото, неоспорено от страните, заключение на СМЕ, изготвено от в.л. В., се
установява, че във връзка с процесното травматично увреждане ищецът е изпитвал болки и
страдания в ръката около 30 дни, като през първите 7 дни болките са били с по-интензивен
характер. Според вещото лице В., прогнозата от тази травма е благоприятна и няма трайни
последици за ръката. От заключението на в.л. С. се установяват и болки в кръста, които са
били най-силни и интензивни преди хоспитализацията в I МБАЛ „Св. Йоан Кръстител“, след
което на болния се е налагало да работи по специален режим в последвалата година на фона
на персистиращите болки. Следва да се отчетат и неудобствата от болничния престой в
продължение на 5 дни и последвалата необходимост от рехабилитация и балнеолечение.
С оглед на изложеното, при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал и при
отчитане на конкретните физически и емоционални увреждания, претърпени от ищeца,
техния интензитет и проявление във времето (през продължителен период от време относно
билките в областта на кръста и гръбначния стълб), характера и тежестта на причинените
травматични увреждания и последиците от тях, както и обществено-икономическите
условия към момента на настъпване на трудовата злополука (07.06.2019 г.), настоящият
съдебен състав намира, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от него
неимуществени вреди е 7000 лв. Противно на доводите във въззивната жалба на ответника, в
случая не е налице основание за намаляване на така определеното обезщетение. Съгласно
разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ЗЗД длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които
кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин. В съдебната
практика безспорно се приема, че това правило намира приложение и по отношение на
отговорността на работодателя по чл. 200 КТ в случаите, когато увреденото лице не е
положило дължимата грижа за ограничаване или отстраняване на вредите, но от събраните
по делото доказателства не се доказва каквото и да било поведение на ищеца, което да е
допринесло за настъпване на вредите или тяхното увеличение. От събраните гласни
доказателства действително се установява, че С. Й. не е потърсил медицинска помощ
непосредствено след падането, като се е прибрал вкъщи и едва след няколко часа е посетил
болница с помощта на съпругата си. Вещите лица В. и С. обаче са категорични, че в случая
не е била необходима неотложна медицинска помощ, като отокът на ръката и болките биха
били еднакви без значение дали лицето е посетило лекар незабавно след инцидента, а
липсата на спешни медицински грижи не е довела до влошаване на състоянието му.
С оглед на изложеното, отчитайки всички установени фактически обстоятелства по делото,
настоящата въззивна инстанция намира, че справедливият размер на обезщетението за
претърпените от ищеца неимуществени вреди от процесната трудова злополука е 7000 лв.,
за която сума искът се явява основателен, а за разликата до пълния предявен размер от 10000
лв. следва да се отхвърли.
Видно от петитума на въззивната жалба на ответника, „Столичен автотранспорт“ ЕАД
обжалва първоинстанционното решение изцяло в частта, с която предявеният иск за
обезщетение за имуществени вреди е бил уважен, но в жалбата не се съдържат конкретни
доводи срещу основателността на претенцията относно установените разходи за лекарства в
5
размер на 79,96 лв., за доплащане на храна по време на балнеолечение в размер на 150 лв.,
както и за преглед при невролог в размер на 40 лв. Ответникът обжалва решението в тази
част с единствения довод за наличие на основание за намаляване на дължимото обезщетение
предвид поведението на пострадалия, който не е потърсил незабавна медицинска помощ, но
по изложените по-горе мотиви въззивният съд намира тези възражения за несъстоятелни.
Същевременно, описаните разходи несъмнено се доказват от представените писмени
доказателства – фискални бонове за закупени лекарства на обща стойност 79,96 лв., фактура
и фискален бон за доплащане на храна по време на балнеолечението в гр. Павел баня в
размер на 150 лв., както и фактура и фискален бон за платен преглед при неврохирург в
размер на 40 лв., като заключението на СМЕ, изготвено от в.л. С., потвърждава, че тези
разходи са били необходими за лечението и са в причинна връзка с претърпяното увреждане.
Ето защо, в тази част осъдителната претенция е доказана пълно и главно и следва да бъде
уважена – за сумата от общо 269,96 лв.
За установяване на претендираните разходи за лекарства и лумбален колан са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетелката П.П. Й.а, съпруга на ищеца, която
разказва, че и до сега съпругът й пие хапчета за неврологичните симптоми („Милгама Н“),
като във времето от инцидента се налагало да правят различен разход за медикаменти –
между 70 и 100 лева на месец, а болкоуспокояващите е трябвало да приема три месеца.
Свидетелката изяснява, че за подобряване състоянието на ищеца му е било препоръчано от
лекар да носи лумбален колан, който той е закупил със собствени средства от специализиран
магазин и който е струвал 200 лв. В подкрепа на изложеното са приложените по делото
епикриза от 21.07.2019 г. и амбулаторен лист от 07.04.2021 г., в които на ищеца е предписана
терапия с лумбален колан (Лумбостат), както и издадената на негово име рецепта за
подсилен лумбален колан. Необходимостта от това помощно средство се потвърждава от
заключението на в.л. С., който изяснява, че коланът Лумбостат подобрява позицията на
гръбначния стълб и намалява болката, като цената му варира между 80 и 400 лв. в
зависимост от марката и модела. В допълнение, вещото лице посочва, че лекарственото
лечение, заедно с оперативното, са единствените с доказан ефект по отношение на болката в
кръста, като във връзка с болничното лечение през 2019 г. на ищеца са били изписани
лекарства на стойност около 100 лв. на месец, т.е. лечението по епикризата общо би
струвало около 450 лв., а изписаната терапия с Прагиола и Милгамма Н през 2021 г. струва
около 40 лв. на месец.
Съдът отчита евентуалната заинтересованост на свидетелката предвид близката й роднинска
връзка с ищеца, но на основание чл. 172 ГПК кредитира показанията й изцяло, доколкото те
са ясни, последователни и непротиворечиви, като с оглед характера на претърпените
увреждания житейски логично е близките роднини на пострадалия, които са живяли заедно с
него по време на оздравителния процес, да са най-запознати с обстоятелствата около
възстановяването му и разходите, които е направил в тази връзка. Твърденията на
свидетелката за платени лекарства и лумбален колан се потвърждават и от заключението на
СМЕ, според което увреждането на ищеца предполага необходимостта от описаното
6
медикаментозно лечение и терапия с Лумбостат, т.е. подобни разходи се намират в причинна
връзка с претърпените травми. Следва да се отбележи, че законът не въвежда изискване тези
разходи да бъдат доказвани единствено с писмени доказателства, като цитираните
свидетелски показания установяват пряко разходването на описаните парични средства от
страна на ищеца и в съвкупност с косвените доказателства, съдържащи се в заключението на
СМЕ относно необходимостта от тези разходи, настоящият въззивен състав намира за пълно
и главно доказана по основание имуществената вреда за лекарства и лумбален колан.
Видно от показанията на свидетелката Й.а, ищецът е платил за лумбалния колан сумата от
200 лв., която е в рамките на посочения от вещото лице ценови диапазон между 80 и 400 лв.
Следователно, съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес,
исковата претенция за този разход, претендиран от ищеца в размер на 180 лв., се явява
изцяло основателна.
Обсъдените доказателства в тяхната съвкупност категорично установяват и прием от ищеца
на лекарства, като макар и да не се установява точната им стойност с писмени
доказателства, несъмнено е, че С. Й. е претърпял имуществена вреда в причинна връзка с
процесното увреждане, изразяваща се в разходи за медикаментозно лечение. Следователно,
претенцията в тази част се явява доказана по основание, което налага съдът да определи
размера й съобразно разпоредбата на чл. 162 ГПК – по своя преценка или с оглед
заключението на вещото лице. От заключението на в.л. С. е видно, че предписаната
медикаментозна терапия след болничното лечение е на стойност 450 лв. (която включва
сумата от 79,96 лв., за която са представени фискални бонове за покупка на предписаните с
епикризата медикаменти), а през 2021 г. е предписано лечение за неврологичните симптоми
в размер на 40 лв. на месец, като амбулаторните листове са от м. 04.2021 г. – предпоследният
месец на заявения с исковата молба период от 22 месеца на тази претенция, т.е. на ищеца
следва да бъдат присъдени разходи за тези лекарства само за два месеца (април и май 2021
г.). Съдът не кредитира показанията на свидетелката в частта, с която заявява, че ищецът е
правил месечен разход за лекарства между 70 и 100 лв., доколкото същият не се установява
от събраната медицинска документация и изводите на вещите лица, а гласните доказателства
в тази част са твърде общи и не съдържат данни за конкретните медикаменти, които е
приемал ищецът и за какъв период. С оглед на изложеното и предвид заключението на СМЕ
съдът намира, че по делото се доказват претърпени от ищеца имуществени вреди за
медикаментозно лечение в причинна връзка с процесния инцидент в размер на 530 лв., за
която сума искът също се явява основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до
пълния предявен размер от 1540 лв., платени разходи за лекарства за посочения период,
следва да бъде отхвърлен.
Предвид различните правни изводи, до които достига въззивната инстанция,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът за
обезщетение за претърпените неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над
присъдения размер от 2000 лв. до сумата от 7000 лв., както и в частта, с която искът за
имуществени вреди е отхвърлен за сумата от 180 лв., разходи за лумбален колан, и за
7
разликата над присъдения размер от 79,96 лв. до сумата от 530 лв., разходи за лекарства,
като в посочените части исковете следва да бъдат уважени, а в останалата обжалвана част
съдебният акт следва да бъде потвърден.
Първоинстанционното решение се обжалва от ищеца и в частта, с която е присъдена законна
лихва върху приетите за основателни вземания за обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди, считано от датата на подаване на исковата молба, вместо от датата на
настъпване на трудовата злополука, както е формулиран петитумът на исковата молба.
Възраженията на ищеца в тази насока са частично основателни, доколкото върху
обезщетението за неимуществени вреди действително се дължи законна лихва от датата на
злополуката, доколкото се касае до непозволено увреждане, при което длъжникът се смята в
забава и без покана (арг. чл. 84, ал. 3 ЗЗД), т.е. той дължи обезщетение от момента на
настъпване на увреждането. Лихвата, като обезщетение при неизпълнение на вземане за
неимуществени вреди, произтичащо от деликт, е дължима от момента на настъпване на
правопораждащия вредите юридически факт – увреждането, а не от момента на влизане в
сила на съдебен акт за определяне размера на обезщетението, т.е. от момента на
изискуемостта на вземането, а не от момента на ликвидността му. Посочените правила
намират субсидиарно приложение и при отговорността на работодателя за неимуществени
вреди, причинени на работника/служителя вследствие на трудова злополука или
професионално заболяване, по силата на препращащата разпоредба на чл. 212 КТ. В този
смисъл е и трайната съдебна практика – Решение № 221 от 16.03.2021 г. на ВКС по гр. д. №
3869/2019 г., IV г. о., Решение № 217 от 25.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1038/2012 г., IV г. о.,
Решение № 441 от 08.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 682/2009 г., IV г. о. и др. Ето защо
обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта, с която е присъдена законна лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди от 2000 лв., като същата бъде присъдена
върху целия приет за справедлив размер на обезщетението от 7000 лв., считано от датата на
трудовата злополука – 07.06.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.
Посоченото правило е приложимо и по отношение на обезщетението за имуществени вреди,
но при тази претенция увреждането не настъпва в деня на трудовата злополука, а в деня, в
който реално е извършен разходът, чието обезщетяване се търси. В този смисъл, законна
лихва върху обезщетенията за имуществени вреди се дължи от деня на плащането на
съответния разход, който съдът е приел за основателен – по отношение на присъденото
обезщетение за доплатена храна по време на балнеолечението, считано от 26.10.2020 г. (на
която дата ищецът е заплатил сумата от 150 лв., видно от приложения фискален бон на л. 30
от делото на СРС), а по отношение на присъденото обезщетение за платен преглед при
невролог – считано от 17.08.2020 г., на която дата ищецът е заплатил сумата от 40 лв., видно
от приложения фискален бон на л. 32 от делото. Що се отнася до останалите присъдени
обезщетения за имуществени вреди – за лекарства и лумбален колан, по делото не се
установява датата, на която тези разходи са били направени, а в тежест на ищеца е да докаже
деня на изпадане в забава на ответника относно претендираните вземания. При липсата на
други данни следва да се приеме, че най-ранната дата, на която със сигурност ответникът е
8
изпаднал в забава относно присъдените обезщетения за лекарства от 530 лв. и за лумбален
колан от 180 лв., е датата на подаване на исковата молба, поради което в тази част
обжалваното решение се явява правилно.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззивницата-ищца има право на
направените в двете производства разноски съобразно уважената част от исковете, както
следва: сумата от 537,04 лв., адвокатско възнаграждение за първата инстанция (т.е. след
приспадане на вече присъдената от СРС сума в размер на 154,32 лв. следва ответникът да
бъде осъден да плати сумата от още 382,72 лв.), както и сумата от 331,65 лв., адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът-
ответник има право на направените пред двете съдебни инстанции разноски съобразно
отхвърлената част от исковете в размер на 277,77 лв., адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство (т.е. първоинстанционното решение следва да бъде
отменено и в частта, с която на ответника са присъдени разноски над тази сума), както и в
размер на 202,02 лв., адвокатско възнаграждение за въззивното производство
(претендираният от ответника хонорар за втората инстанция в размер на 2160 лв. с ДДС е
прекомерен и по направеното от насрещната страна в устните състезания възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК следва да бъде намален до сумата от 600 лв. с ДДС, съобразно правната и
фактическа сложност на делото, като предвид отхвърлената част от исковете дължимата част
от него е 202,02 лв.). На ответника не се дължат разноски за платена държавна такса за
въззивно обжалване, доколкото подадената от него въззивна жалба е изцяло неоснователна,
като на основание чл. 78, ал. 6 ГПК същият следва да бъде осъден да заплати по сметка на
съда държавна такса по подадената от ищцата въззивна жалба съобразно основателната част
от нея – сумата от 112,60 лв., както и съответна на уважената част от исковете сума за
платените от бюджета на съда разноски за експертизи в първоинстанционното производство
– сумата от 214,82 лв. (т.е. след приспадане на вече присъдената от СРС сума от 100,97 лв.
същият следва да бъде осъден да заплати сумата от още 113,85 лв.) и съответна на уважената
част от исковете сума за държавна такса за първоинстанционното производство – сумата от
316 лв. (т.е. след приспадане на вече присъдената от СРС сума от 130 лв. същият следва да
бъде осъден да заплати сумата от още 186 лв.).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 10672 от 21.06.2023 г. по гр. д. № 30937/2021 г. по описа на Софийски
районен съд, 87 състав, в частта, с която предявените от С. С. Й., ЕГН **********, срещу
„СТОЛИЧЕН АВТОТРАНСПОРТ“ ЕАД, ЕИК *******, осъдителни искове с правно
основание чл. 200, ал. 1 КТ са отхвърлени за разликата над уважения размер от 2000 лв.
до сумата от 7000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
следствие на трудова злополука, настъпила на 07.06.2019 г., за разликата над уважения
размер от 79,96 лв. до сумата от 530 лв., представляваща обезщетение за претърпени
9
имуществени вреди в следствие на трудова злополука, настъпила на 07.06.2019 г.,
изразяващи се в разходи за лекарствено лечение в периода от 22.07.2019 г. до 01.06.2021 г., за
сумата от 180 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в
следствие на трудова злополука, настъпила на 07.06.2019 г., изразяващи се в разходи за
подсилен лумбален колан; в частта, с която е присъдена законна лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди от 2000 лв., върху обезщетението за имуществени вреди от 150 лв.,
разходи за доплащане на храна, и върху обезщетението за имуществени вреди от 40 лв.,
разходи за преглед и консултация с невролог, считано от деня на подаване на исковата молба
– 01.06.2021 г. до окончателното им изплащане; както и в частта, с която С. С. Й., ЕГН
**********, е осъден да заплати на „СТОЛИЧЕН АВТОТРАНСПОРТ“ ЕАД, ЕИК *******,
разликата над сумата от 277,77 лв. до пълния присъден размер от 507,41 лв. (т.е. за
сумата от 229,64 лв.), разноски в първоинстанционното производство, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „СТОЛИЧЕН АВТОТРАНСПОРТ“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „*******, да заплати на С. С. Й., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к. „*******, на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата от още 5000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на трудова
злополука, настъпила на 07.06.2019 г., ведно със законната лихва върху цялото присъдено
обезщетение за неимуществени вреди от 7000 лв., считано от датата на трудовата злополука
– 07.06.2019 г., до окончателното му изплащане; сумата от още 450,04 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди в следствие на трудова злополука,
настъпила на 07.06.2019 г., изразяващи се в разходи за лекарствено лечение в периода от
22.07.2019 г. до 01.06.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване
на исковата молба – 01.06.2021 г., до окончателното й изплащане; сумата от 180 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в следствие на трудова
злополука, настъпила на 07.06.2019 г., изразяващи се в разходи за подсилен лумбален колан,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба –
01.06.2021 г., до окончателното й изплащане; законна лихва върху присъденото
обезщетение за имуществени вреди от 150 лв., разходи за доплащане на храна, считано от
деня на плащането им – 26.10.2020 г., до окончателното изплащане на сумата; законна
лихва върху присъденото обезщетение за имуществени вреди от 40 лв., разходи за преглед и
консултация с невролог, от деня на плащането им – 17.08.2020 г., до окончателното
изплащане на сумата; както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от още 382,72 лв.,
разноски в първоинстанционното производство, и сумата от 331,65 лв., разноски във
въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 10672 от 21.06.2023 г. по гр. д. № 30937/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, 87 състав, в частта, с която по предявените искове с правно
основание чл. 200, ал. 1 КТ „СТОЛИЧЕН АВТОТРАНСПОРТ“ ЕАД, ЕИК *******, е осъден
да заплати на С. С. Й., ЕГН **********, сумата от 79,96 лв., обезщетение за претърпени
имуществени вреди под формата на разходи за лекарствено лечение за периода от 22.07.2019
10
г. до 01.06.2021 г., ведно със законната лихва от дена на подаване на исковата молба –
01.06.2021 г., до окончателното изплащане на сумата; сумата от 150 лв., обезщетение за
направени разходи за доплащане на храна при проведено балнеолечение; сумата от 40 лв.,
обезщетение за направени разходи за преглед и консултация с невролог; сумата от 2000 лв.,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на трудова злополука,
настъпила на 07.06.2019 г.; както и в частта, с която предявените от С. С. Й., ЕГН
**********, срещу „СТОЛИЧЕН АВТОТРАНСПОРТ“ ЕАД, ЕИК *******, осъдителни
искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ са отхвърлени за разликата над присъдената
сума от 7000 лв. до пълния предявен размер от 10000 лв., обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в следствие на трудова злополука, настъпила на 07.06.2019 г., както и
за разликата над присъдената сума от 530 лв. до пълния предявен размер от 1540 лв.,
обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на разходи за лекарствено
лечение за периода от 22.07.2019 г. до 01.06.2021 г.
ОСЪЖДА С. С. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******, да заплати на
„СТОЛИЧЕН АВТОТРАНСПОРТ“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „*******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 202,02 лв., разноски във
въззивното производство.
ОСЪЖДА „СТОЛИЧЕН АВТОТРАНСПОРТ“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „*******, да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 112,60 лв., държавна такса за въззивно обжалване,
сумата от още 186 лв., държавна такса за първоинстанционното производство, както и
сумата от още 113,85 лв., платени от бюджета на съда разноски за експертизи в
първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280,
ал. 1 ГПК в едномесечен срок от получаване на препис от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11