Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 02.08.2021 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми
април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я:
АДРИАНА АТАНАСОВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 2947 по описа за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 18.11.2019 г., постановено по гр.дело № 19676/2018 г. на СРС, ІІ Г.О., 71 състав, е признато за установено по реда на чл.415, ал.1 от ГПК, че Х.Г.Х.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: *** 132А- чрез адв. Г., дължи на ЕТАЖНАТА
СОБСТВЕНОСТ /ЕС/ на жилищна сграда, находяща се в гр.София, ж.к.“********“,
кв.“*********, със съдебен адрес:*** – чрез адв. С., сумата от 720 лева,
представляваща неизплатени задължения към касата на Етажната собственост за
заплащане на ежемесечни такси за необитаем апартамент съгл. решение на ОС на ЕС
от 12.01.2010 г. за периода м.04.2015 г. – м.12.2017 г. и три допълнителни
тринадесети вноски за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. /всяка по 20 лв./, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.дело № 87053/2017 г. по описа на СРС, 71 с-в. С решението на съда е
осъдена Х.Г.Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** 132А- чрез адв. Г., да
заплати на ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ /ЕС/ на жилищна сграда, находяща се в гр.София,
ж.к.“********“, кв.“*********, със съдебен адрес:*** – чрез адв. С., на
основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 597,50 лв.- разноски за исковото
производство и сумата от 25 лв.- разноски по гр.дело № 87053/2017 г. на СРС, 71
с-в.
Срещу решението на СРС, 71 с-в е постъпила въззивна жалба от Х.Г.Х., подадена чрез пълномощника адв.Й. Г., с искане същото да бъде отменено, и вместо това да
бъде постановено друго, с което предявения установителен иск, бъде отхвърлен изцяло. В жалбата се
излагат подробни доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалноправните и процесуалноправните
разпоредби на закона. Претендира
присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна- ищец Етажна собственост
на жилищна сграда, находяща се в гр.София, ж.к.“********“, кв.“*********, чрез
пълномощника си адв.К.С., оспорва жалбата като неоснователна. Моли жалбата като
неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение потвърдено,
като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по
делото.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата въззивна
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл.266
от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу
първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради
което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като постановено при спазване на съдопроизводствените
правила и материалния закон. С оглед на което на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи
окончателен извод за основателност на предявения от ищеца Етажна
собственост/ЕС/ на ул.“********, гр.София срещу ответницата Х.Г.Х., иск за признаване за
установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.41 от ЗС, вр. чл.38, ал.2 от ЗУЕС, вр. чл.6, ал.1, т.10 от ЗУЕС в
отношенията между страните, че
ответницата Х.Г.Х., дължи на Етажна
собственост/ЕС/ на ул.“********, гр.София сумата от 720 лева, представляваща неизплатени
месечни такси за необитаем апартамент съгласно решение на ОС на ЕС от
12.01.2010 г. за периода м.04.2015 г. – м.12.2017 г., включително и три
допълнителни тринадесети вноски за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. /всяка по 20
лв./, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 87053/2017 г. по описа на СРС, 71 с-в. При правилно разпределена доказателствена тежест
съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в
нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, като
е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно
приложимия материален закон, поради което
съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата
правилност.
Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от
районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение
разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на
правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и
събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по същество са
изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи,
следва да се добави и следното:
В
настоящия случай, противно на изложеното в жалбата, първоинстанционният съд е
обсъдил всички относими към спора доказателства и доводи на страните, като
даденото от него разрешение по спорното право във връзка с установяване на
дължимост на претендираната от ищеца сума, дължима от страна на ответницата,
като собственик на недвижим имот в Етажна собственост/ЕС/ на ул.“********, в
гр.София е съобразено изцяло с
приложимите материалноправни разпоредби на закона /ЗУЕС/.
Неоснователни са изложените
доводи във въззивната жалба във връзка със събраните по делото доказателства и
приетите за установи с тях обстоятелства от първата съдебна инстанция. В случая
ответницата не е оспорила нито едно от тези доказателства в предвидените за
това срокове и по предвидения в ГПК процесуален ред. Не е оспорила заключението
на вещото лице по приетата съдебно- счетоводна експертиза, не е ангажирала
доказателства, включително и такива оборващи представените и ангажирани от ищеца
доказателства или опровергаващи установените с последните факти и обстоятелства
по делото.
На следващо място, съдът приема с оглед събраните по делото
доказателства, че ищецът е доказал, че е взето валидно решение на общото
събрание на етажните собственици за заплащане на ежемесечни вноски за разходите
за управление и поддържането на общите части на сградата, като припадащите се
на ответницата вноски са в претендирания размер, както и че решението подлежи
на изпълнение. В тежест на ответницата е да докаже погасяване на дълга. По
делото не са ангажирани доказателства от страна на ответницата в тази насока,
респективно, че същата е изпълнила задължението си за заплащане на разходите за управлението и поддържането на
общите части на сградата, дължими по силата на закона/ЗУЕС/, както и на основание на
решение от 12.01.2010 год. на ОС на ЕС на жилищна сграда, находяща се в гр.София,
ж.к.“********“, кв.“*********.
Възражението на ответницата за нищожност и
незаконосъобразност на взетото решение на ОС на ЕС, въз основа на което се
претендира установяване на дължимост на процесната сума от страна на
ответницата не може да се разглежда в настоящето производство по реда на
инцидентния съдебен контрол. Същото
следва да се релевира по реда на чл.40, ал.1 от ЗУЕС - с иск за отмяна на
решението на общото събрание. Производството по отмяна на решението на общото
събрание има конститутивен характер, като за да не се приложи едно решение, е
нужно същото да бъде отменено в хода на нарочно съдебно производство и е
недопустимо неговата законосъобразност да се проверява косвено в други
производства. До отмяната на решението на общото събрание то следва да се
прилага и същото обвързва етажните собственици. За разлика от нищожността на
сделките, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е
съдебен и ограничен с преклузивен срок за предявяване на иска, който срок тече
от узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието –
чл.40, ал.2 от ЗУЕС. Определянето на срок за предявяване на иска по чл.40 от ЗУЕС е съобразен и с обстоятелството, че тези решения засягат широк кръг лица и
отношения, включително и трети лица, което изисква сигурност и бързина при
изпълнение на решенията. Затова извън регламентирания в закона срок не може да
се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения.
С оглед на изложеното,
съдът приема, че само в срока по чл.40 ал. 2 от ЗУЕС и то по този ред /чрез
предявяване на конститутивен иск/ може да се иска отмяна на решенията на общо
събрание на етажна собственост независимо от това дали се твърди нищожност, или
незаконосъобразност, а в тази насока е налице константна съдебна практика. След
влизане в сила на решенията на общото събрание същите са задължителни за всички
собственици, независимо как и дали са гласували, и присъствали на събранието /в
този смисъл решение № 39/19.02.2013 г. по гр.дело № 657/2012 г. на ВКС, I г.о.,
определение № 108 от 27.02.2018 г. на ВКС по гр. дело № 2842/2017 г., II г. о.,
ГК и др./.
При
така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции
изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна, а обжалваното с нея решение, включително и в частта на разноските,
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271,
ал.1 от ГПК.
По разноските във въззивното
производство:
При
този изход на спора на въззивника-ответник не се следват разноски за настоящата
въззивна инстанция. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.273 от ГПК въззивника- ответник, следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемата страна-ищец сумата от 400 лева – уговорено и заплатено
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция по договор за правна защита и
съдействие от 25.02.2020 год.
Така мотивиран
Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 18.11.2019 г., постановено по гр.дело № 19676/2018 г. на
СРС, ІІ Г.О., 71 състав.
ОСЪЖДА Х.Г.Х., ЕГН **********, с адрес:
***, да заплати на Етажна
собственост на жилищна сграда, находяща се в гр.София, ж.к.“********“, кв.“*********,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща
направените пред въззивната инстанция разноски /адв.възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.