№ 420
гр. П., 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Николинка Попова Въззивно гражданско дело
№ 20225200500372 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК, във връзка с
чл.71, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за защита от дискриминацията.
Образувано е по подадена жалба от ищеца по първоначалния иск Н. Н. А. чрез
назначения му от съда особен представител адв. А. У. от ПАК със съдебен адрес : гр. П., ул.
„Ц.С.“ № 28 , кантора № 7 против Решение № 522/19.05.2022 г. по гр.д. № 3028/2021 г. по
описа на ПзРС.
С оспорваният първоинстанционен съдебен акт, съдът е отхвърлил като
неоснователни предявените исковете по чл.71, ал.1, т.1 ЗЗДискр, от ищеца Н. Н. А., ЕГН
**********, изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора - гр.П., против ГД
„Изпълнение на наказанията“, гр.С., бул. „Г.Н.С.“ №21, за установяване, че ответникът
упражнява дискриминация по признак „лично положение“ за периода от 14.04.2014 г. до
20.08.2018 г., изразяващо се в предлагане на некачествена и неразнообразна храна в
сравнение с храната на л. с. в Затвора гр. С.З. и осъдителен иск с правно основание чл. 71,
ал.1, т.2 от ЗЗДискр - ответникът да преустанови нарушението, като са присъдени и
сторените по делото разноски.
В депозираната въззивна жалба са изложени твърдения за неправилност на
обжалваното решение на ПзРС, доколкото се счита, че същото е постановено в нарушение
на процесуално- правни норми и в противоречие с материалния закон, тъй като
първоинстанционният съд, при постановяване на своя акт, не е съобразил изложените от
ищеца доводи, че същият е дискриминиран, понеже неоснователно не му е признато от
затворническата администрация правото на качествена , питателна и разнообразна храна ,
което се поддържа , че е дискриминационно отношение , основано на признака лично
положение. Моли се въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго,
с което предявените искове по реда на чл. 71 ЗЗДскр бъдат уважени.
По реда на чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна
по жалбата, в които се изразява становище за нейната неоснователност, доколкото се
1
твърди, че обжалвания съдебен акт е правилен и законосъобразен и като такъв, се иска да
бъдат потвърден изцяло.
В отрито съдебно заседание пред въззивна инстанция – жалбоподателят лично и чрез
назначения му особен представител адв. М., поддържа жалбата и моли същата да бъде
уважена. Представя се писмена защита с развити доводи по съществото на спора.
Ответникът чрез своят процесуален представител моли въззивният съд да потвърди
обжалваното решение , както и да присъди сторени пред въззивна инстанция разноски за
възнаграждение на юрисконсулт.
Производството пред ПзРС е образувано по предявена искова молба от Н. Н. А. ,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора в гр. П. срещу Главна дирекция
изпълнение на наказанията гр. С. към Министерство на правосъдието , с която искова молба
са предявени обективно комулативно съединени искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1
и т. 2 от Закона за защита от дискриминация. Пред съда е предявено искане за защита със
следното съдържание - да бъде признато за установено, че ответникът е упражнявал
дискриминация по признак „лично положение“ за периода от 14.04.2014 г. до 20.08.2018 г.,
изразяващо се в предлагане на некачествена и неразнообразна храна в сравнение с храната
на лишените от свобода в Затвора гр. С.З. и осъдителен иск ответникът да преустанови
нарушението. В исковата си молба ищецът излага обстоятелства , че по отношение на него е
било извършено през исковия период нарушение на чл.4, ал.3, във връзка с чл.37, ал.1 от
ЗЗДискр, изразяващо в дискриминация чрез неравно третиране по „лично положение“.
Поддържа , че за този период храната в Затвора в гр. П. за разлика от Затвора в гр. С.З. е
некачествена и неразнообразна. Твърди се още, че през процесния период - храната /вкл.
готовите храни, обработените/готвените храни, напитките и хляба/, която е била
предоставяна на ищеца Н. А. при всяко едно от трите му дневни хранения /закуска, обяд,
вечеря/ не е била в количество /грамаж/, което да може да осигури качествено задоволяване
на неговите нормални ежедневни хранителни потребности; била е съставена и/или
приготвена основно от т. н. имитиращи естествените /мляко, месо, мазнини и др.
хранителни съставки/ продукти, с множество изкуствени добавки, поради което по своя
качествен състав и хранителна стойност, тази храна не е могла да осигури необходимото
качествено и здравословно задоволяване на нормалните ежедневни хранителни потребности
на ищеца Н. А.. Посочва се още, че храната е била неразнообразна в сравнение с храната в
Затвора гр. С.З., тъй като през процесния период в Затвора гр. С.З. менюто на л. с.,
ежедневно включва месо и производни от него месни продукти /колбаси/ - за разлика от
Затвора гр. П., където гарнитурата от обедното меню е само от зеле. Твърди, че в Затвора гр.
С.З. обедното и вечерното меню на л. с., ежедневно включва различни супи със съдържание
на месо, зеленчуци, застройки и подправки - за разлика от Затвора гр. П., където супите
нямат такова съдържание и/или количество на вложените в тях продукти. Моли съда да
уважи предявените искови претенции.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор , ответникът Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ чрез процесуален представител, оспорва исковете. Излага
съображения, че не е налице проява на дискриминация спрямо ищеца при пребиваването му
в Затвора в гр. П., в сравнение с третирането на други лица, при сравними сходни
обстоятелства. Твърди, че на л.с. в затворите се е осигурявало храна, съответна на
утвърдените Таблици през 2007 г. от Министъра на правосъдието, от гледна точка на вид,
състав, енергийна стойност и калоричност на хранителните продукти, включени в дневните
менюта. Посочва, че всички л.с., чрез предоставена ежедневна безплатна храна получават
средно по 2 622 к.кал./ден. Излага подробни доводи и обосновава своите възражения.
Представя писмени доказателства.
В открито съдебно заседание, ищецът – лично и чрез назначен му от съда особен
представител е поддържал исковите си претенции.
В хода по същество ответникът чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р. Р.,
моли съда да отхвърли предявената исковата претенция като неоснователна. Депозира
писмена защита в срок.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по
2
вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
В изпълнение на разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият състав извърши
проверка на депозираната жалба и констатира, че същата е редовна и допустима– отговаря
на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване акт.
С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК,
въззивният състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При
извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на обжалваното
съдебно решение, в рамките, поставени от въззивната жалба съдът, след преценка на
събраните от първа инстанция доказателства намира, че обжалваното решение е правилно и
като такова следва да бъде потвърдено.
Направените във въззивните жалби оплаквания за незаконосъобразност и
неправилност на съдебното решение , настоящият съдебен състав приема за неоснователни.
Въззивният съд намира, че формираната и изложена в мотивите на решението от
първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със
събрания доказателствен материал.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. е забранена всяка пряка или непряка
дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки
геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа
принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална
ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци,
установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.
Според ал. 2 на същата разпоредба, пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно
третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е
третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, а
съгласно ал. 3 непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак
по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите
търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно
положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен
ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел
и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от Конституцията на Република България, всички хора се раждат
свободни и равни по достойнство и права, а съгласно ал. 2 всички граждани са равни пред
закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса,
народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения,
политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. В
чл. 14 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи от
04.11.1950 г., наименован "Забрана за дискриминация" е провъзгласено, че "Упражняването
на правата и свободите, изложени в тази конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква
дискриминация, основана на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други
убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално
малцинство, рождение и друг някакъв признак.
Цитираните правни норми поотделно и в своята съвкупност регламентират и дават
една изключително сериозна, засилена и ефективна защита срещу всякаква форма на пряка
и непряка дискриминация, както и предвиждат адекватен и бърз механизъм за защита с
възможност за незабавно прекратяване на дискриминацията, забрана за в бъдеще такава да
бъде осъществявана, както и санкциониране на извършителя на дискриминацията.
От представените по настоящото дело доказателства се установява безспорно, че
ищецът А. изтърпява наказание „доживотен затвор без замяна“ в затвора гр. П..
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗИНЗС, лишените от свобода имат право на
безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени
от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на
3
финансите.
Приложими за процесния период са : Наредба № 23/19.07.2005 г. за физиологичните
норми за хранене на населението, обн. ДВ, бр.63 от 02.08.2005 г. / за част от процесния
период - 14.04.2014 г. до 02.02.2018 г./, когато е отменена с Наредба № 1 от 22 януари 2018
г. за физиологичните норми за хранене на населението - ДВ, бр. 11 от 2 февруари 2018 г., в
сила от 06.02.2018 г.
Съгласно приложение № 4 към чл.4, ал.5 от Наредбата № 23 / 2005 г. дневните
енергийни потребности на мъже с ниска физическа активност / каквото лице се явява
ищецът А., тъй като липсват твърдения и доказателства същият да полага регламентиран
труд в затвора/ е 2286 ккал. Според представените като писмени доказателства утвърдени
месечни менюта, дневната калоричност на храната в Затвора в гр. П. е около и над тази
норма. От същите доказателства се установява, че за процесния период в Затвора в гр. П., в
затворническата храна присъстват месни продукти, десерти и кисело мляко. Установи се
също, че храната е разнообразна. От представените менюта се установява още, че грамажът
на храната е съобразен с нормите по Наредба № 23/19.07.2005 г. за физиологичните норми за
хранене на населението, обн. ДВ, бр.63 от 02.08.2005 г.
Ищецът попада във възрастова група 30-60 г. и според приложение № 4 към чл.4, ал.5
от Наредба № 1/ 2018 г. дневните енергийни потребности на мъже с ниска физическа
активност в затвора отново е определена на 2286 ккал. Според представените менюта,
дневната калоричност на храната в Затвора в гр. П. също е около и над тази норма.
При това положение следва да се приеме , че са спазени действащите разпоредби
касаещи гарантиране на правото на лишените от свобода на безплатна храна в количество и
калориен прием за лицето според пола, възрастта му и физическата активност.
По делото не се твърди и не са представени доказателства, ищецът А. да страда от
здравословни проблеми или да се нуждае от храна по специален диетичен режим.
Не се подкрепят и се опровергават от събраните по делото доказателства,
твърденията на ищеца , че храната е била съставена и/или приготвена основно от
имитиращи естествените /мляко, месо, мазнини и др. хранителни съставки/ продукти, с
множество изкуствени добавки. По делото са представени писмени доказателства – копия
на договори сключени между ответника и търговски фирми доставчици, касаещи доставката
на хранителни продукти, във връзка с приготвянето на храна в затворите на територията на
Р. България. Анализът на тези документи не сочи на данни за доставка на хранителни
продукти в затвора с имитиращи естествените /мляко, месо, мазнини и др. хранителни
съставки/ качества или множество изкуствени добавки. Безспорно се установява, че
хранителните продукти, които се доставят са едни и същи по вид, качество и състав както в
Затвора в гр. П., така и в Затвора в гр. С.З.. От менютата представени от Затвора гр. С.З. се
установява, че храната в готов вид се различава, от тази в Затвора в гр. П., но не и по
действащите нормативни изисквания относно количество, качество и калориен прием.
В случая, всички лишени от свобода както в Затвора в гр.П. , така и в Затвора гр.
С.З. са поставени при един и същи условия. Изхранването в тези места за лишаване от
свобода се осъществяват по един и същи начин и при едни и същи условия за всеки лишен
от свобода, което не означава, че това е дискриминационна проява, доколкото този начин е
за всички лишени от свобода, независимо при какъв режим изтърпяват наложените им
наказания, личното им обществено или имуществено и финансово положение.
В този смисъл, изводът на първоинстанционния съд, че извършените действия от
служителите на затвора П. по предоставяне на храна на лишените от свобода , с качество,
количество и калорийна стойност съответстваща на нормативните изисквания, не
представляват по-неблагоприятно третиране на ищеца и не могат да се квалифицират като
дискриминация по смисъла на чл.4 ЗЗДискр - е правилен и обоснован. Не се установява
каквото и да било поведение или действия, което да е било единствено по отношение на
ищеца и да го е поставило в неравностойно положение спрямо останалите лица,
изтърпяващи наказание в затворите П. и С.З..
Въззивната инстанция изцяло възприема мотивите на Пазарджишкият районен съд
изложени към обжалваното решение и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
4
Предвид изложеното, решението на ПзРС следва да бъде потвърдено изцяло като
правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3, вр. чл.78, ал.8 ГПК, въззивникът
следва да заплати на въззиваемата страна сумата от 100,00 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 522/19.05.2022 г., постановено по гр.д. № 3028/2021 г.,
по описа на ПзРС.
ОСЪЖДА Н. Н. А., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в
Затвора - гр.П., да заплати на ГД“Изпълнение на наказанията“ при Министерство на
правосъдието, сумата от 100,00 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5