РЕШЕНИЕ
№ 378
гр. Добрич, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Детелина Вл. Михова
като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Гражданско дело №
20213230100998 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба и уточняваща
такава от 21.04.2021 г. на В. К. К. с ЕГН ********** от гр. В., ул. „П****, КР.
Г. К. с ЕГН ********** от гр. Д., ул. „П*****, Т. Г. Ж. с ЕГН ********** от
гр. В., ж.к. „***** и от ПЛ. АЛ. В. с ЕГН ********** от гр. В., ж.к. ****
всички чрез пълномощника си И. К. П. с ЕГН ********** от с. П., общ.
Добричка, представлявани от упълномощения адвокат Д.А. от АК – гр.
Добрич, с която срещу ЗКПУ „Сноп - 95“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление с. Г., общ. К. област С., представлявано от председателя
Ж. А.Г., е предявен иск за заплащане на сумите от: 1) 4 250 лв. /четири
хиляди двеста и петдесет лева/, с която сума ответникът се е обогатил, а
ищците са обеднели, представляваща обезщетение за ползване без правно
основание, през стопанските 2015/2016 г., 2016/2017 г., 2017/2018 г.,
2018/2019 г., 2019/2020 г. – по 850 лв. за всяка една от годините, на
собствения на ищците недвижим имот, представляващ 9/21 идеални части от
поземлен имот с идентификатор 17333.7.7 по КККР в землището на с. Г.,
общ. К., област С. местност К., цялата с площ 28 298 кв. м., от която: 1 415 лв.
в полза на В. К. К.; 710 лв. в полза на КР. Г. К.; 710 лв. в полза на Т. Г. Ж.; 1
1
415 лв. в полза на П. АЛ. В., ведно със законната лихва, считано от 31.03.2021
г. /датата, на която исковата молба е депозирана в канцеларията на ДРС/ до
окончателното им изплащане; 2) 351 лв. /триста петдесет и един лева/,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главното задължение,
определено по размер на законната лихва за времето на забава, считано от
01.10. за всяка една от посочените по-горе стопански години до 31.03.2021 г.,
от която: 117 лв. в полза на В. К. К.; 58,50 лв. в полза на КР. Г. К.; 58,50 лв. в
полза на Т. Г. Ж.; 117 лв. в полза на ПЛ. АЛ. В.. Ищците претендират
заплащане и на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Според изложените в исковата молба, поддържани в съдебно заседание
твърдения от процесуалния представител, ищците са собственици на 9/21
идеални части от недвижим имот, представляващо поземлен имот с
идентификатор 17333.7.7 по КККР в с. Г., общ. К., обл. С. Цялата площ на
имота е 28298 кв.м. Ищците като наследници на К. В. К. са придобили имота.
Сочи се, че пред стопанските 2015 г./2016г., 2016 г./2017 г., 2017 г./2018 г.,
2018 г./2019 г. и 2019 г./2020 г., имотът е обработван от ответната
кооперация, без да има сключен договор за наем или аренда. През посочените
пет стопански години, без знанието и съгласието на ищците, ответната
кооперация след като обработвала се е обогатила, а ищците са обеднели,
поради което се претендира обезщетение равно на средното рентно плащане
за района, а именно по 70.00 лв. на декар. Предвид изложените обстоятелства,
ищците настояват, ответната кооперация да бъде осъдена да заплати
процесните суми.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е представил отговор на
исковата молба. В съдебно заседание процесуалният представител на ЗКПУ
„С. - 95“ заявява, че предявените искове са неоснователни и недоказани. Сочи
се, че ответната земеделска кооперация е обработвала процесната земя въз
основа на валидно възникнало облигационно правоотношение, по силата на
което е заплащала в полза на арендодателите уговореното възнаграждение. В
тази връзка ответникът настоява, че ищците следва да заявят своите
претенции към останалите съсобственици на имота.
Районният съд, след преценка на събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
По силата на решение № 106 ГО от 22.04.1995 г. на Поземлена комисия
2
с. С. общ. К., постановено по преписка № **, е възстановено правото на
собственост на К. В. К.по отношение на нива от 28,289 дка, представляваща
имот №*** по плана за земеразделяне землището на с. Г., общ. К.
От представеното удостоверение за наследници с изх. № *** г., издадено
от кметство с. С., общ. К., обл. С. се установява, че наследодателят К. В. К. е
починал през 1996 г., като е оставил като законни наследници следните лица:
преживяла съпруга А. С. К.а и низходящи от първи и втори ред /деца и
внуци/: В. К. К. /син/, СТ. К. В. /син/, К. К. Г. /дъщеря/, ДР. К. В. /син/, Георги
К. К., починал син и наследен от: Т. Г. Ж. и КР. Г. К., А.К. В., починал син и
наследен от ПЛ. АЛ. В..
Според удостоверение за наследници с изх. № 0098/19.08.2020 г., издадено
от кметство с. С., общ. К. обл. Силистра, от брак му с А. С. К.а К. В. К. са
родени: СТ. К. В., К. К. Г. и ДР. К. В., като останалите синове на
наследодателя, посочени по-горе, са родени от друга съпруга на К. В. К.
Ищците са отправили покана до ответника да им заплати обезщетение за
лишаване от ползването на процесния имот, като няма данни по делото тази
покана кога е получена от ЗКПУ „С. - 95“, респ. дали изобщо е била
изпратена до своя адресат.
По искане на ищците по делото е допусната и назначена съдебно-
счетоводна експертиза с вещо лице Е.Й., която дава следното заключение:
Годишно рентно /наемно/ плащане за стопанските 2015/2016 г., 2016/2017
г., 2017/2018 г., 2018/2019 г., 2019/2020 г., което е заплащано за имоти в
землището на с. Г., общ. К., обл. С. е в размер на 70,00 лв./дка.
Обезщетението, което ответникът следва да заплати на ищците за тези
стопански години, е в размер на общо 4243.40 лв./таблица 1/, в т.ч.
1414,70 лв. за В. К. К., за 4.042 дка, от които за всяка една стопанска
година в размер на 282.94 лв.
707,00 лв. за КР. Г. К., за 2.020 дка, от които за всяка една стопанска
година в размер на 141.40 лв.
707,00 лв. Т. Г. Ж., за 2.020 дка, от които за всяка една стопанска година
в размер на 141.40 лв.
1414,70 лв. за ПЛ. АЛ. В., за 4.042 дка, от които за всяка една стопанска
година в размер на 282.94 лв.
Обезщетението за забава, което ответникът следва да заплати на ищците
за тези стопански години, е в размер на общо 1073.58 лв., от което:
3
357,92 лв. - обезщетение за забава, за ищеца В. К. К., в т.ч.:
128.97 лв. за стопанската 2015/2016 г., изчислено върху главница 282,94
лв. за периода от 02.10.2016 г. до 31.03.2021 г.
100.29 лв. за стопанската 2016/2017 г., изчислено върху главница 282,94
лв. за периода от 02.10.2017 г. до 31.03.2021 г.
71.60 лв. за стопанската 2017/2018 г., изчислено върху главница
282,94 лв. за периода от 02.1,0.2018 г. до 31.03.2021 г.
42.91 лв. за стопанската 2018/2019 г., изчислено върху главница
282,94 лв. за периода от 02.10.2019 г. до 31.03.2021 г.
14.15 лв. за стопанската 2019/2020 г., изчислено върху главница
282,94 лв. за периода от 02.10.2020 г. до 31.03.2021 г.
178.87 лв. обезщетение за забава, за ищеца КР. Г. К. , в т.ч.:
64.45 лв. за стопанската 2015/2016 г., изчислено върху главница
лв. за периода от 02.10.2016 г. до 31.03.2021 г.
50.12 лв. за стопанската 2016/2017 г., изчислено върху главница
лв. за периода от 02.10.2017 г. до 31.03.2021 г.
35.78 лв. за стопанската 2017/2018 г., изчислено върху главница
лв. за периода от 02.10.2018 г. до 31.03.2021 г.
21.45 лв. за стопанската 2018/2019 г., изчислено върху главница
лв. за периода от 02.10.2019 г. до 31.03.2021 г.
7.04 лв. за стопанската 2019/2020 г., изчислено върху главница
лв. за периода от 02,10.2020 г. до 31.03.2021 г.
178.87 лв. обезщетение за забава, за ищеца Т. Г. Ж. / таблица 3/, в т.ч.:
64.45 лв. за стопанската 2015/2016 г., изчислено върху главница
лв. за периода от 02.10.2016 г. до 31.03.2021 г.
50.12 лв. за стопанската 2016/2017 г., изчислено върху главница
141,40 лв. за периода от 02.10.2017 г. до 31.03.2021 г.
35.78 лв. за стопанската 2017/2018 г., изчислено върху главница
лв. за периода от 02.10.2018 г. до 31.03.2021 г.
21.45 лв. за стопанската 2018/2019 г., изчислено върху главница
лв. за периода от 02.10.2019 г. до 31.03.2021 г.
7.04 лв. за стопанската 2019/2020 г., изчислено върху главница
лв. за периода от 02.10.2020 г. до 31.03.2021 г.
- 357.92 лв. обезщетение за забава, за ищеца П.А.
В. / таблица 2/, в т.ч.:
128.97 лв. за стопанската 2015/2016 г., изчислено върху главница 282,94
лв. за периода от 02.10.2016 г. до 31.03.2021 г.
100.29 лв. за стопанската 2016/2017 г., изчислено върху главница 282,94
4
лв. за периода от 02.10.2017 г. до 31.03.2021 г.
71.60 лв. за стопанската 2017/2018 г., изчислено върху главница
282,94 лв. за периода от 02.10.2018 г. до 31.03.2021 г.
42.91 лв. за стопанската 2018/2019 г., изчислено върху главница
282,94 лв. за периода от 02.10.2019 г. до 31.03.2021 г.
14.15 лв. за стопанската 2019/2020 г., изчислено върху главница
282,94 лв. за периода от 02.10.2020 г. до 31.03.2021 г
Процесният имот е заявен от ЗКПУ „С.-95“ пред ОС „З.“ - общ.
Кайнарджа, въз основа на Договор за аренда на земеделска земя, АКТ № *
том *, общ. Рег. № *** сключен на 16.09.2010 г. между ЗКПУ „С. 95“ и ДР. К.
В., СТ. К. В. и К. К. Г., като наследниците на К. В. К., за седем стопански
години, с период на арендуване от 01.10.2010 г. до 01.10.2017 г.
По делото е изискан от ОД „З.“ – С., ОС „З***“ – К. Договор за наем на
земеделска земя от 23.02.2017 между ЗКПУ „С.- 95“, от една страна като
арендатор, и СТ. К. В., К. К. Г. и ДР. К. В., от друга страна като арендодатели.
Договорът е сключен за срок от 7 стопански години от 01.10.2017 г. до
01.10.2024г., с предмет процесната нива от 28,289 дка, находяща се в
землището на с. Г., и уговорено арендно плащане от 70 лв./дка.
В съдебно заседание ответникът е представил ведомости за изплатена
рента за 2016, 2017, 2018, 2019 г., Оспорвам РКО №*** г., РКО №** г., №**/,
РКО №** г. и РКО №** г., касаещи получени възнаграждения за отдадената
по аренда, респ. под наем процесната земеделска земя от лицата К.Г., С.В. и
Д.В.. Предвид оспорването от страна на ищците на посочените документи по
искане на ответника посочените лица са разпитани като свидетели. Същите
заявят, че са получавали до стопанската 2017/2018 г., като в началото са
получавали възнаграждение за около 9 дка на човек, а в последствие за 4,719
дка.
Съгласно чл. 93 от ЗС всеки собственик има право да получава добивите,
които неговата вещ осигурява, като в това число се включват плодове
/включително и гражданските такива като наеми, ренти и пр./, прираст на
добитък и други такива. Исковете, предмет на настоящото дело, черпят
правното си основание от разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД.
5
Според обвързващата съдебна практика – т. 12 от Постановление № 1 от
28.05.1979 г.на Пленума на ВС в случаите, в които законът постановява, че
известно лице носи отговорност по правилата на неоснователното
обогатяване, приложение намира разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД, а не другите
хипотези на чл. 55 – 58 от ЗЗД. В съгласие с алинея първа от посочения текст,
който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне
онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. За да бъде уважен
искът по чл. 59 от ЗЗД следва да бъде доказано наличието на следните
кумулативни предпоставки: обогатяване на едно лице за сметка на друго;
обедняване на другото лице; липса на основание за обогатяването; отсъствие
на друга правна възможност да бъдат защитени интересите на обеднелия.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 от ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на ищеца е да
докаже наличието на тези предпоставки.
За да възникване задължението за заплащане на обезщетение в общия
случай на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД не е необходима покана /такава включва
фактическия състав по чл. 31, ал. 2 от ЗС - ползване от съсобственик/.
Обезщетението по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД се дължи от момента, от който
собственикът е бил лишен от възможността да ползва собствената си вещ и да
реализира доходи от нея. Поканата за заплащане на същото има значение
само за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в забава
и ще дължи обезщетение по чл. 86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва
върху сумата, с която неоснователно се е обогатил.
Установено е по делото, че процесният поземлен имот с идентификатор
****** по КККР в с. Г., общ. К. обл. С., представлява нива от 28,289 дка,
съставляваща имот № 7007 по плана за земеразделяне землището на с. Г.,
общ. К. правото на собственост по отношение на която е възстановено по
силата на ЗСПЗЗ в полза на наследодателя на ищците К. В. К..
От цитираните по-горе удостоверения за наследници се установява, че
призовани да наследят праводателя К. освен ищците са и лицата: С. К. В., К.
К. Г. и ДР. К. В.. Същите са страна по сключените с ЗКПУ „С. - 95“ Договор
за аренда от 16.09.2010 г. и Договор за наем от 23.02.2017 г., по силата на
които земеделската земя е отдадена на ответната кооперация под аренда/наем
за периода от 01.10.2010 г. до 01.10.2017 г. /Договорът за аренда/ и от
6
01.10.2017 г. до 01.10.2024 г. /Договорът за наем./.
Съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС всеки съсобственик има право да получи
такава част от ползите от общата вещ, която съответства на неговия дял в
съсобствеността. При положение, че само един от съсобствениците отдава
под наем общата вещ и получава гражданските плодове от нея, той дължи на
другите съсобственици припадащата им се част от събраните наеми, без да е
необходимо да бъде писмено поканен за това. Противното би довело до
неоснователното обогатяване на единия от съсобствениците за сметка на
другите. За да бъде уважен искът по чл. 59 от ЗЗД следва да бъде доказано
наличието на следните кумулативни предпоставки: обогатяване на едно лице
за сметка на друго; обедняване на другото лице; липса на основание за
обогатяването; отсъствие на друга правна възможност да бъдат защитени
интересите на обеднелия.
Когато едно лице ползва чужд имот, без да има правно основание за
това ползване, той лишава собственика от възможността да ползва имота си,
било лично, било чрез трето лице, като извлича доходи от него. За успешното
реализиране на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД не е от значение начинът на ползване,
респ. неизползването на вещта, нито дали чрез същата са генерирани приходи
от ответника, а е достатъчно тя да се намира без правно основание във
фактическата му власт, с което е създадена реална възможност за спестяване
наема, който би плащал за нейното ползване. Следователно ползата, от която
е лишен собственика следва да се определи въз основа на месечния наем за
имота. В тази насока е решение № 283/18.11.2019 г. на Добричкия окръжен
съд по в.гр.дело №484 по описа за 2019 г.
Основателността на исковата претенция налага необходимостта да се
установи, че без наличие на правно основание ЗКПУ „С. - 95“ - с. Г., общ. К.
през стопанските 2015/2016 г., 2016/2017 г., 2017/2018 г., 2018/2019 г.,
2019/2020 г. е ползвала съсобствените на ищците земеделски земи – нива от
28,298 дка, находяща се в земището на с. Г., общ. К. и по този начин се е
обогатила, спестявайки разходи, които в противен случай би претърпяла за
наем/арендата на равноценен имот, от какъвто е имала нужда.
В случая не се установява ответната кооперация да е ползвала имота без
правно основание, доколкото са били налице сключени Договор за аренда от
01.10.2010 г. до 01.10.2017 г. и Договор за наем от 01.10.2017 г. до 01.10.2024
7
г., поради което не е възникнало задължение за същата да обезщети ищците
по пътя на неоснователното обогатяване.
Правото на обезщетение, каквото се претендира по делото от страна на
ищците, би възникнало, когато е налице спестен от кооперацията
наем/аренда, който би плащала за ползване на същия имот, като обедняването
на собствениците е в същия размер – пазарния наем за процесния имот, който
същите биха получили за заявения период, т.е. когато едно лице ползва чужд
имот, без да има правно основание за това ползване, той лишава собственика
от възможността да ползва имота си, било лично, било чрез трето лице, като
генерира доходи от него.
Безспорно е в правната теория, че отдаването под наем или аренда на
недвижимо имущество е акт на обикновено управление, поради което със
сключването на описаните по-горе договори за аренда и наем, с предмет
имущество, което е съсобствено между законните наследници на К. В. К.,
ищците са обвързани от клаузите на тези договори.
След като ищците се легитимират като съсобственици на оставените им
в наследство от К. В. К. земеделски земи, заедно с третите лица СТ. К. В., К.
К. Г. и ДР. К. В., то първите разполагат с възможността по реда на чл. 30, ал.
3, вр. чл. 93 от ЗС да реализират правата си по отношение на следващите им
се възнаграждения от отдадения под аренда/наем земеделски имот. Съгласно
чл. 30, ал. 3 от ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на
общата вещ съразмерно с частта си, а според чл. 93 от ЗС всеки собственик
има право да получава добивите, които неговата вещ осигурява, като в това
число се включват плодове /включително и гражданските такива като наеми,
ренти и пр./, прираст на добитък и други такива. Съсобственикът, който е
получил добиви от съсобствената вещ в повече от правата които има, дължи
на останалите съсобственици частта от добивите, съответни на техните части
от правото на собственост от момента на получаването им и без да е
необходима покана. Следва още да се посочи, че земеделските земи, в
качеството им на недвижими вещи, с оглед техните полезни свойства, не
могат да са предмет на иск по чл. 31, ал. 2 ЗС. Това е така защото
предназначението им се изразява в това да дават добиви. Други ползи от тях
не могат да се извличат, за разлика например от жилищните имоти, леките
автомобили или други вещи, при които е мислимо в едни случай от тях да се
8
добиват граждански плодове, а в други – да се ползват лично от едно лице по
предназначение. Щом за ищците е налице друг път за защита, същите не биха
могли да търсят обезщетение за неоснователно обогатяване от ответника по
реда на чл. 59 от ЗЗД, доколкото този иск е субсидиарен и е на разположения
на ищеца при установена невъзможност по друг правен ред да реализира
правата си. В този смисъл не са налице предпоставките на чл. 59 от ЗЗД за
уважаване претенцията на ищците, поради което предявените искове като
неоснователни и недоказани подлежат на отхвърляне.
С оглед на изложените съображения, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. К. К. с ЕГН ********** от гр. В., ул.
„***** КР. Г. К. с ЕГН ********** от гр. Д., ул. „*** ***, Т. Г. Ж. с ЕГН
********** от гр. В., ж.к. „*** и от ПЛ. АЛ. В. с ЕГН ********** от гр. В.,
ж.к. „***” ***, срещу ЗКПУ „С. - 95“, ЕИК******, със седалище и адрес на
управление с. Г. общ. К., област С. представлявано от председателя Ж. А. Г.,
искове за заплащане на сумите от: 1) 4 250 лв. /четири хиляди двеста и
петдесет лева/, с която сума ответникът се е обогатил, а ищците са обеднели,
представляваща обезщетение за ползване без правно основание, през
стопанските 2015/2016 г., 2016/2017 г., 2017/2018 г., 2018/2019 г., 2019/2020
г. – по 850 лв. за всяка една от годините, на собствения на ищците недвижим
имот, представляващ 9/21 идеални части от поземлен имот с идентификатор
**** по КККР в землището на с. Г., общ. К., област С., местност К. 2, цялата
с площ 28 298 кв. м., от която: 1 415 лв. в полза на В. К. К.; 710 лв. в полза на
КР. Г. К.; 710 лв. в полза на Т. Г. Ж.; 1 415 лв. в полза на ПЛ. АЛ. В., ведно
със законната лихва, считано от 31.03.2021 г. /датата, на която исковата молба
е депозирана в канцеларията на ДРС/ до окончателното им изплащане; 2) 351
лв. /триста петдесет и един лева/, представляваща обезщетение за забавено
плащане на главното задължение, определено по размер на законната лихва за
времето на забава, считано от 01.10. за всяка една от посочените по-горе
стопански години до 31.03.2021 г., от която: 117 лв. в полза на В. К. К.; 58,50
лв. в полза на КР. Г. К.; 58,50 лв. в полза на Т. Г. Ж.; 117 лв. в полза на ПЛ.
9
АЛ. В.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добричкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
10