Решение по дело №733/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното :

Настоящото производство е образувано по повод депозирана от ищцата С. К. Х. от Г. против „М. И.”О., Г., искова молба. В исковата си молба ищцата твърди, че на 02.10.2008 г. в качеството си на купувач сключила с ответното дружество, в качеството му на продавач-изпълнител Договор за покупко-продажба на право на строеж, /предварителен/ и за извършване на строителство. Съгласно постигнатите договорености ответното дружество се задължило да й продаде правото на строеж върху обект от многофамилна жилищна сграда с общ подземен гараж и магазини, предвидена за застрояване в УПИ V-5623 по плана на Г., К.В., с идентификатор № 40909.112.129 по кадастралната карта на Г., съставляващ апартамент № 6А, разположен на трети етаж, със застроена площ 68.67 кв.м., състоящ се от дневна с кухненски бокс, спалня, баня-тоалетна с преддверие, коридор и балкон, при граници: горе -апартамент № 11А, долу-апартамент №1А, изток-апартамент № 6Б, запад-апартамент №7А, север-апартамент № 10А и стълбище, ведно с принадлежащото му избено помещение № 6А със светла площ 2,47 кв.м., при граници: горе- търговски обекти, изток -коридор, север - избено помещение № 7А, юг - избено помещение № 5А, с припадащи се 1,46 кв.м. от стопанската площ в подземния стаж, както и 2.026 % идеални части от общите части на сградата в размер на 8,70 кв.м., и 1,791 % идеални части от правото на строеж, срещу поето от нея задължение да заплати договорената цена в общ окончателен размер от 57 500 лева, от които 30 000 лева, платими при сключване на договора, а остатъкът от 27 500 лева, платим при издаване на Акт № 15. Ищцата изтъква, че цената от 30 000 лв. била заплатена при подписване на договора на 02.10.2008 г. Ищцата твърди в исковата си молба, че в чл.4 от процесния договор била уточнена и степента на завършеност на обекта. Твърди също, че ответникът се задължил да изгради жилищната сграда в договорената степен на завършеност в срок от 24 месеца, считано от м. юни 2008 г. или до м.юни 2010г. Твърди, че след изтичане на този срок и въпреки проведените разговори с пълномощника на управителя на ответното дружество, до края на м.май 2011 г. не получила уведомление за завършеност на обекта и не било осъществено нотариалното му прехвърляне. И тъй като в уговорения срок не били изпълнени поетите от ответното дружество задължения, ищцата развалила предварителния договор, считано от 04.07.2011 г. с нотариална покана. Твърди, че в 7-дневен срок след изтичане на този срок, а именно - на 12.07.2011 г., дружеството изпаднало във забава, поради което намира, че платената от нея сума в размер на 30 000 лв. била получена от ответното дружество на отпаднало основание и със същата то неоснователно се обогатило. С оглед на това моли настоящия съд да осъди ответното дружество да й заплати тази сума от 30 000 лв., ведно със законна лихва от деня на предявяване на исковата молба -16.05.2012 г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 2 631.20 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от 30 000 лв. за периода от 12.07.2011 г. до датата на завеждане на исковата претенция. Претендира и заплащане на разноски.

По делото е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът „М. И.” О., Г., приема предявената искова претенция за допустима, но неоснователна. Изложеното от ответното дружество възражение се свежда до това, че развалянето на процесния договора можело да бъде само следствие не на негово виновно поведение, а на виновното поведение на ищцата- купувач, защото пасивното й поведение довело до невъзможността да бъде сключен окончателния договор.

В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.143 и сл. от ГПК, ищцата С. Х., лично и чрез процесуалния си представител, поддържа исковата си претенция.

В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.143 и сл. от ГПК, ответникът „М. И.” О., гр. К., чрез настоящия си управител Н. Т. Т. и чрез процесуалния си представител оспорва исковата претенция. Претендира разноски.

Окръжният съд в рамките на своите правомощия, действащ в производството като първоинстанционен, след приключване на съдебното дирене и изслушване на устните състезания пристъпи към постановяване на своя съдебен акт, в който приема за установено следното :

Предмет на настоящото производство е предявената от ищцата С. Х. искова претенция, съставляваща обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В аспекта на очертаната правна рамка на настоящия казус, от анализа на относимите към спора доказателства се установява, че на 02.10.2008 г. в Г. между страните в производството –ответника в качеството му на продавач- изпълнител, представляван от управителя си М. П., действащ чрез пълномощника си Н. Т. Т. и ищцата в качеството й на купувач- възложител е сключен Договор за продажба на права за строеж върху недвижим имот /предварителен/ и за извършване на строителство, по силата на който договор продавачът се задължил да продаде на купувача право на строеж върху обект от многофамилна жилищна сграда с общ подземен гараж и магазини, предвидена за застрояване в УПИ V-5623 по плана на Г., К.В., с идентификатор № 40909.112.129 по кадастралната карта на Г., а именно: апартамент № 6А, разположен на трети етаж, със застроена площ 68.67 кв.м., състоящ се от дневна с кухненски бокс, спалня, баня-тоалетна с преддверие, коридор и балкон, при граници: горе -апартамент № 11А, долу-апартамент №1А, изток-апартамент № 6Б, запад-апартамент №7А, север-апартамент № 10А и стълбище, ведно с принадлежащото му избено помещение № 6А със светла площ 2,47 кв.м., при граници: горе- търговски обекти, изток -коридор, север - избено помещение № 7А, юг - избено помещение № 5А, с припадащи се 1,46 кв.м. от стопанската площ в подземния стаж, както и 2.026 % идеални части от общите части на сградата в размер на 8,70 кв.м., и 1,791 % идеални части от правото на строеж / чл.1/. Ищцата –купувач се задължила да заплати продажната цена на правото на строеж и на строителната услуга в размер на 57 500 лева, от които 30 000 лева, платими при сключване на договора, а остатъкът от 27 500 лева, платим при издаване на Акт № 15/ чл.15/. С процесния договор продавачът- изпълнител се задължил да изгради жилищната сграда в договорената степен на завършеност в срок от 24 месеца, считано от м.юни 2008 г./чл.6/. Договорената степен на завършеност на процесния имот е определена като „груб строеж” : за апартамента - мазилки по стени и тавани и шпакловки; под -циментова мазилка, тераса-мозайка или гранитогрес; дограма-алуминиева или РУС със стъклопакет и термомост; В и К инсталация- на тапи без батерии душове, тоал.чинии, мивки, вани; ел.инсталация - по проект с материали по БДС; телефонна и звънчева инсталация, кабелна телевизия, алармена инсталация от гаража-прокарани кабели; входна врата на апартамента, вътрешни МDF врати; - за изба -измазана на циментова замазка.

Установява се и че в деня на сключване на договора ищцата С. К. Х. е заплатила на пълномощника Н. Т. Т. сумата от 30 000 лв., съставляваща първа вноска за покупко-продажба на процесния имот /разписка-декларация рег.№ 14530/02.10.2008 г. на нотариус с рег.№ 020 на НК/.

Установява се от приложените от ответното дружество заверени копия от Акт № 14 за приемане на конструкцията от 31.08.2009 г. и от удостоверение № 11-03-190-Н на Община К., че към 02.03.2011 г. процесната жилищна сграда е била изградена в груб строеж по смисъла на чл.181 от ЗУТ.

Установява се също обаче, че с нотариална покана с рег.№2147/14.06.2011 г. на нотариус с рег.№ 280 на НК, връчена на ответното дружество на 04.07.2011 г., на основание чл.87, ал.2 от ЗЗД поради неизпълнение на задълженията на продавача в договорения срок, ищцата е прекратила сключения договор. Поискала е и връщане в седмодневен срок от получаване на поканата на получената от ответното дружество сума от 30 000 лв., с ведно със законна лихва върху същата за времето от 02.10.2008 г. до окончателното й изплащане.

По делото е прието заключение по назначената съдебно- техническа експертиза, което установява, че към датата на изготвянето му – 02.10.2012 г. процесният недвижим имот е на етап „груб строеж”, но само с частично изпълнени довършителни работи-монтирани прозорци, без стъклопакет. Т.е. вещото лице установява, че и в процеса на настоящото производство - към 02.10.2012 г. недвижимият имот, предмет на предварителния договор не е изпълнен в уговорената в чл.4 степен на завършеност. От довършителните работи по сградата и по самостоятелния обект- апартамент към тази дата са били изпълнени само монтажът на прозорците, но без стъклопакет.

В хода на тези констатации съдът изгради своето становище. Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Константната съдебна практика приема, че в цитираната разпоредба са уредени три различни фактически състава. В казуса ищецът претендира условно наречения трети фактически състав, т.е. предаване, съответно получаване на престация на основание, което в последствие е отпаднало с обратна сила, в частност поради разваляне на процесния договор поради неизпълнението му в договорения срок.

В аспекта на изложеното се налага извода, че за да е налице неоснователно обогатяване са необходими няколко предпоставки, които следва да бъдат установени в производството: обогатяване за едната страна, обедняване на другата страна, връзка ýежду обедняването и обогатяването, липса на основание за преминаване на имуществени блага от едната на другата страна. В производството фактът на несключване между страните на окончателен договор за прехвърляне на правото на собственост върху договорения построен въз основа на отстъпено право на строеж конкретен жилищен обект, фактът на прекратяване на процесния договор именно поради неговото неизпълнение в уговорения срок до 02.10.2008 г. на основание чл.87, ал.2 от ЗЗД, и разбира се фактът на едностранно изпълнение на задължението на ищцата-купувач за плащане на първата вноска от 30 000 лв., безспорно очертават в своята съвкупност наличието на изискуемите се предпоставки на института на неоснователното обогатяване. И това е така защото ищцата в изпълнение на процесния предварителен договор се е обеднила със платената сума от 30 000 лв., със същата сума за нейна сметка и въз основа на същия процесен предварителен договор ответникът се е обогатил. И това е така и защото сумата от 30 000 лв. е преминала в патримониума на ответното дружество с оглед на отпаднало основание – прекратен договор. Доколкото процесният договор е от характера на предварителните такива, с които страните поемат само облигационно задължение да сключат друг договор, но сам предварителният договор няма транслативно-вещен ефект, то съдът счита, че в производството същият може и е развален по реда и при условията на чл.87, ал.2 от ЗЗД. В този аспект който е получил нещото с оглед на отпаднало основание, е длъжен да го върне. Безспорно следва да бъде върната от обогатилият се ответник на обеднялата ищца сумата на нейното обедняване в размер на 30 000 лв., като дадена, респ.получена с оглед на отпаднало основание- прекратен Договор за продажба на права за строеж върху недвижим имот /предварителен/ и за извършване на строителство.

В аспекта на изложеното до тук следва изрично да се посочи, че съдът намира възражението на ответното дружество за това, че пасивното поведение на ищцата довело до невъзможността да бъде сключен окончателен договор, за неоснователно. В този аспект следва изрично да се посочи, че в производството освен обясненията на управителя на ответното дружество, дадени по реда и при условията на чл.176 от ГПК, други доказателства в подкрепа на направеното възражение не бяха ангажирани. А именно не беше доказано в производството, че ответното дружество е получило АКТ № 15 за построения обект, което обстоятелство да води до възникване на задължението на ищцата за заплащане на условно наречената втора вноска от 27 500 лв. Не беше доказано, че в тридесетдневен срок, течащ от този момент ответното дружество своевременно е уведомило ищцата-купувач да се яви в определен ден и час пред избран от него нотариус за сключване на окончателния договор и ищцата -купувач да не се е явила пред съответния нотариус. / чл.1, ал.4, във вр. с чл.15,ал.2, във вр. с чл. 6, ал.4, предл.І от процесния договор./

Така направената в предходния абзац констатация обосновава правния извод, че искът с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД е основателен. Основателен се явява и обективно съединения иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД досежно присъждане на законна лихва върху дължимата се главница, считано от момента на предявяване на исковата претенция- 16.05.2012 г. до окончателното й заплащане. Що се касае до обективно съединения в производството иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД досежно търсената мораторна лихва за забава върху сумата от 30 000 лв., за периода от 12.07.2011 г. до завеждане на исковата молба, следва изрично да се посочи, че простата изискуемост на вземането не поставя автоматично ответникът в забава. И това е така защото разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗЗД предпоставя изискуемостта на вземането от изтичането на срока за изпълнение, а когато няма уговорен срок от поканата по смисъла на ал.2 на цитираната разпоредба на чл.84 от ЗЗД. Вземането на ищцата-купувач по предварителния договор за връщане на получената с отпаднало основание престация не е срочно, поради което ответникът-продавач изпада в забава след получаване на покана за връщането й. В казуса такъв характер има нотариална покана с рег.№ 2147/14.06.2011 г., връчена на ответното дружество на 04.07.2011 г., и с която е даден седмодневен срок от получаването й за връщане на даденото. Или казано с други думи изхождайки от приетото по делото заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза, тази искова претенция се явява основателна за периода от 12.07.2011 г. –датата на изпадане на ответника в забава и до 15.05.20 11 г.- до датата на завеждане на исковата молба и до размера на сумата от 2 622.74 лв. Претенцията в останалата й част до пълния й предявен размер от 2 631.20 лв. следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото, доколкото изрично е поискано присъждане на разноски от страна на ищцата, такива й се дължат съразмерно уважената част на исковата претенция или в размер на 2 924.94 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „М. И.” О., със седалище и адрес на управление в гр. К., У.О. март „ № 2. .1, ап.19, ЕИК *, да заплати на С. К. Х. с постоянен адрес гр. К., К.В. № 2.вх.”Е”,.3, ап.119, с ЕГН *, на основание чл.55, ал.1,предл.ІІІ от ЗЗД, във вр. с чл.87, ал.2,във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата в размер на 30 000 лв., с която ответникът се е обогатил за сметка на ищцата с оглед на отпаднало основание –прекратен Договор за покупко-продажба на право на строеж /предварителен/ и за извършване на строителство от 02.10.2008 г., ведно със законна лихва върху присъдената сума, считано от 16.05.2012 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „М. И.” О., със седалище и адрес на управление в гр. К., У.О. март „ № 2. .1, ап.19, ЕИК *, да заплати на С. К. Х. с постоянен адрес гр. К., К.В. № 2.вх.”Е”,.3, ап.119, с ЕГН *, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата в размер на 2 622.74 лв., съставляваща мораторна лихва за забава за периода от 12.07.2011 г. до датата на завеждане на исковата молба -15.05.2011 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му предявен размер от 2 631.74 лв.

ОСЪЖДА „М. И.” О., със седалище и адрес на управление в гр. К., У.О. март „ № 2. .1, ап.19, ЕИК *, да заплати на С. К. Х. с постоянен адрес гр. К., К.В. № 2.вх.”Е”,.3, ап.119, с ЕГН *, сумата в размер на 2 924.94 лв., съставляваща разноски в производството.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред Апелативен съд, гр. Пловдив, считано от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :