РЕШЕНИЕ № 309
гр. Пловдив, 27.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание
на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 2416 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявени от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД против Д.Н.А. кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните
притезания, удостоверени в Заповед № 8427/12.09.2014 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 13360/2014 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, XVII граждански състав, представляващо
претендирана продажна цена за доставена питейна вода и отвеждане на канална
вода за обект, находящ се в гр. П., *** за периода от 01.05.2012 г. до
02.02.2014 г. в размер на сумата от 512, 72 лв., както и за установяване на
изтекла мораторна лихва върху главното парично задължение за периода от
31.07.2012 г. до 30.06.2014 г в размер на сумата от 41, 95 лв., ведно със
законната мораторна лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 08.09.2014 г., до
окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че между него и
ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на
питейна вода при Общи условия (ОУ) на основание чл. 198 Закона за водите,
приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ. Ответникът, потребител с № ***, не
заплатил за периода от 01.05.2012 г. до 02.02.2014 г. дължимата цена за
доставка на питейна вода до обект, находящ се в гр. П., *** Твърди, че
ответникът има качеството потребител, тъй като е собственик на водоснабдения
недвижим имот през процесния период. В това си качество, ответникът отговарял
за заплащането на задълженията към дружеството за предоставените услуги. Сочи,
че в имота на потребителя за процесния период има монтирано едно измервателно
устройство, с номер, фигуриращ в картотеката на дружеството, различен от
фабричния номер на водомера. Отчетът в имота на потребителя бил извършван по
измервателно устройство за целия процесен период. Поддържа, че исковата
претенция е депозирана на основание чл. 422 ГПК, предвид изрично дадените му в
тази насока указания на съда, с оглед прието възражение по чл. 423 ГПК от
страна на длъжника. По така изложените съображения моли за уважаване на
предявените искове и присъждане на сторените в заповедното и исковото
производство разноски.
Ответникът Д.Н.А. е депозирал в
законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба,
в който излага съображения за нейната неоснователност. Сочи, че не е бил
собственик на имота през периода, за който е заявена претенцията. Посочва, че
новият собственик на имота владее същия и го ползва преди 07.02.2014 г. Прави възражение
за погасяване на претендираните суми по давност. С оглед изложеното се моли
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Районен съд –
Пловдив е сезиран с кумулативно и пасивно субективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл.
318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Възникване на
спорното материално право се предпоставя от установяване на следните
материланоправни предпоставки (юридически факти): наличие на валидно
правоотношение по договор за доставка на водоснабдителни и канализационни
услуги, по силата на което ищецът се е задължил да предостави ползването на
съответната услуга чрез предоставяне за потребление на питейна вода и отвеждане
на каналната, а купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; 2.
ищецът да е доставил питейна вода в твърдяното количество на купувача, както и
услуга по отвеждането на каналната вода.
Договорът за
предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги е такъв със смесен
характер –за търговска продажба на питейна вода и за изработка, изразяваща се в
предоставяне на услуги по отвеждане на отпадната вода и нейното пречистване,
както и канализационни услуги. Този договор за се счита за сключен с
конклудентни действия – арг. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи (Наредбата), като водопреносното
предприятие задължително публикува одобрените от Комисията за енергийно и водно
регулиране общи условия най-малко в един централен и в един местен ежедневник,
като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване – арг. чл.
11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (ЗРВКУ) и чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата.
Ищецът е представил
справка за неплатени задължения на ответника и опис на издадените фактури за
начисляване на претендираните задължения. Така представените документи
представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 ГПК,
обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл те притежават само
формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително
изявление, направено от субекта, сочен като техен издател.
Представен е и
препис от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК
оператор, одобрени от ДКВЕР с Решение № ОУ-027/09.06.2006 г.
Ищецът твърди, че
ответникът дължи заплащане на цената за предоставените услуги в качеството му
на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги като собственик на
обект, находящ се в гр. П., ***, т. е. че той е страна по процесното
правоотношение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2014 г. потребители на водоснабдителни
и канализационни услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които
се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; респ. собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост или на водоснабдяваните обекти,
разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение. По смисъла на дефинитивната разпоредба на § 1., т. 2
ЗРВКУ потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги, съотв. на имоти в етажната собственост. Следователно,
страна по сключения договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни
услуги до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната
цена за доставената и потребена вода, респ. то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество и за него са се породили установените в
Общите условия облигационни задължения.
В производството по
делото е представена справка от Агенция по вписванията, от която се установява,
че през процесния период (01.05.2012 г. до 02.02.2014 г.) ответникът е бил собственик
на сграда/жилище, находящо се в гр. П., ***. Придобиване на правото на
собственост, по силата на две последователни придобивни основания на съответни
идеални части от обекта на основание сключени договори за покупко-продажба, е
вписано с вх. № 167/13.05.2005 г. и с вх. № 304/29.06.2007 г. От представената
по делото справка за вписвания по лице се установява, че процесният недвижим
имот е придобит от трето на правния спор лице по силата на проведен публичен
търг, възложен с постановление за възлагане, което обстоятелство е вписано с вх.
№ 2732/07.02.2014 г.
Съгласно
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, което следва да намери
приложение и в настоящия случай, макар и да е постановено досежно потребителите
на топлинна енергия, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.
Прието е, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.
2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо
лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество.
Следователно
потребител на водоснабдителни и канализационни услуи е собственикът или вещния
ползвател на имота. Лицето, което ползва имота на облигационно основание по
силата на договор за заем за послужване или договор за наем, е носител на
задължението за заплащане на цената на потребените услуги, единствено ако е
заявил пред дружеството, че ползва имота и на негово име е открита партида за
имота, респ. е сключен договор с ищцовото дружество. Ответникът, чиято е
доказателствената тежест за установяване на това правнорелевантно
обстоятелство, разпределена от съда с доклада по делото, не установи в процеса
на доказване, че лицето, придобило процесния недвижим имот в момент, следващ
процесния период, е ползвало имота преди да придобие собствеността. Дори това
да беше установено в процеса на доказване, както вече бе посочено, фактът, че
имотът се ползва от трето лице, не освобождава собственикът от задължението му,
в качеството му на потребител, да заплаща цените на потребените услуги. Обстоятелството,
че в този период, реално услугите са били потребявани от лицето, ползващо имота
на облигационно основание, което в случая не бе установено, е въпрос на
вътрешни взаимоотношения между собственика и облигационния ползвател на имота.
Нещо повече за
процесния период ответникът е титуляр на партидата на имота при ищцовото
дружество – клиент с абонатен номер ***, което обстоятелство се установява от
приложената по делото справка за абонат, и е задължено лице по смисъла на
посоченото тълкувателно решение.
В производството по
делото са приложени четири броя карнетни листа, в които е посочено
начисляваното количество потребена питейна и отведена канална вода, като
карнетните листове носят подписа на потребителя в някой от полетата срещу
датата на отчитане. Относим за процесния период е единствено карнетния лист,
приложен на л. 44, доколкото от отбелязванията в последния е видно, че обхваща
период на инкасиране в имота на *** с потребител – ответника, за периода 2012
г. – 2013 г. В първия карнетен лист липсва отбелязване на годината, а последните
два са съставени през период, различни от исковия.
В производството по
делото са изслушани показанията на свидетелката М.Д.А. – полагала труд при
ищцовото дружество, която от една година е пенсионер. Свидетелства, че е
отчитала обекта в гр. П., *** през 2013 г. и 2014 г., като от там познава и
ответника. През този период отвън на двора имало измервателно устройство, което
свидетелката отчитала редовно. Водомерът работил и имало различни показания за
отчитане всеки месец. Свидетелства, че знае, че за закупуване на къщата е
теглен заем, който не бил погасен, поради което къщата била взета от банката и
сега там живеел синът на собственика на магазин “Триумф”. Сочи, че имало
период, в който никой не живеел на адреса, после построили нова къща и пак
имало хора. При предявяване на карнетните листове свидетелката потвърждава, че
последните са изписани от нея, с изключение на последния карнетен лист.
Съдът намира, че в
производството по делото е установено, че до обекта, собственост на ответника е
доставено и потребено количеството питейна вода, за което са издадени фактури от
ищцовото дружество. Това обстоятелство се установява от приложения по делото
карнетен лист, който съдържа подпис от страна на ответника срещу някой от
датите на отразените посещения, както и от показанията на свидетелката А.,
която е отчитала потребеното количество питейна вода в имота. Съдът цени
показанията на тази свидетелка на основание чл. 172 ГПК и приема за достоверни
и житейски логични, неповлияни от изхода на правния спор, предмет на настоящото
съдебно производство. Те са последователни, безпротиворечиви и кореспондиращи с
останалите събрани по делото доказателства. Обстоятелството, че до имота,
находящ се в гр. П., *** са доставяни процесните водоснабдителни и
канализационни услуги не се оспорва от ответника. Последният излага
съображения, че не е легитимиран да отговаря за заплащане на процесното
задължение, които както вече бе посочено съдът намира за неоснователни.
От изслушаната в
производството по делото съдебно-счетоводна експертиза, осъществила проверка в
счетоводството на ищцовото дружество, се установява, че в последното е открита
счетоводна партида на клиент Д.Н.А. с абон. № *** за водомер № **** за обект в
гр. П., ***. Вещото лице е установило, че в дружеството за процесния период е
начислена сумата от 512, 72 лв. за питейна вода и отвеждане на канална вода, за
което са издадени фактури, като не са установени осъществени от страна на
длъжника плащания. Вещото лице е установило размерът на законната лихва за
забава за сумата от 41, 95 лв. Установило е, че сумите по фактурите са
изчислени за количество питейна вода, съобразно с приложените копия на карнети
и по цени на В и К услуги, одобрени от КЕВР.
Следователно и като
съобрази събраните по делото доказателства, съдът намира исковата претенция за
заплащане на цената на доставените водоснабдителни и канализационни услуги за
сумата от 512, 72 лв. за изцяло основателна.
В отговора на
исковата молба, ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност
по смисъла на чл. 111 ЗЗД по отношение на дължимите главница и лихва, поради
което същото следва да се разгледа като въведено в процеса в преклузивните за
това срокове,установени в разпоредбата на чл. 133 ГПК.
Задължението на
потребителите на водоснабдителни и канализационни услуги е такова за периодични
плащания по смисъла на чл. 111, буква "в" ЗЗД, тъй като касае
повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, без да е
необходимо тези плащания да са с еднакъв размер, предвид обстоятелството, че
същите зависят от консумацията на абоната. В този смисъл са и задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по
тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
Съдът намира, че по
арг. на разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК давността следва да се счита
прекъсната от момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнеие, от който момент се счита предявена и исковата молба. В този смисъл е
константната практика на Върховния касационен съд, съгласно която ако
кредиторът спази едномесечния срок за предявяване на иска, по силата на чл.
422, ал. 1 ГПК искът ще се счита предявен от момента на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, като към този момент ще се считат
настъпили както материалноправните, така и процесуалноправните последици от
предявяването му. Така - Определение №
687/15.05.2012 г. по гр.д.. № 1711/2011 г., ГК, ІІІ г. о. на ВКС; Определение №
290/01.04.2010 г. по ч. т. д. № 244/2010 г., ТК, І т. о. на ВКС и Определение №
390/22.06.2010 г. по т. д. № 70/2010 г., ТК, ІІ т. о. на ВКС. С оглед
изложеното, в конкретния случай
вземането не е погасено по давност, тъй като е заявено в рамките на тригодишния
период преди датата на депозиране на заявлението по заповедното производство на
08.09.2014 г., поради което биха били погасени по давност вземания за период
преди 08.09.2011 г., каквито в случая не се претендират.
По така изложените
съображения възражението на ответника за погасяване на вземането по давност е
неоснователно, поради което предявените искове следва да бъдат уважени в пълния
им предявен размер, предвид установената основателност на заявените за
разглеждане искови претенции.
Тъй като ищецът не
е изпълнил точно в темпорално отношения задължението си за заплащане на цената
на доставените и потребени услуги, последният е изпаднал в забава, като на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи обезщетение за забавено плащане на главницата
в размер на законната лихва. В чл. 31, ал. 2 от ОУ е предвидено, че
потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30-дневен срок от
датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 40
от Наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на
постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора. Вещото лице, при
съобразяване на датата на настъпване на падежа и изпадането на длъжника в забава
за заплащане на задължението по всяка една фактура е установило, че за
процесния период от 31.07.2012 г. до 30.06.2014 г. законната лихва е в размер
на сумата от 41, 95 лв., поради което и искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен в пълния му предявен
размер.
При този изход на
правния спор, с оглед уважената част от предявените искове, в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените, както в настоящото съдебно производство
разноски, така и тези в заповедното производство по ч.гр.д. № 17199/2018 г. по
описа на Районен съд – Пловдив – арг. т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че
с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и
уважената част от иска. В заповедното производство ищецът е доказал сторени
разноски в размер на 125 лв. В исковото производство ищецът е доказал
заплащането на държавна такса в размер от 75 лв. и депозит за вещо лице в
размер на 100 лв. Съдът при съобразяване на действителната фактическа и правна
сложност на делото размерът на юрисконсултското възнаграждение, определен на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ следва да бъде в размер от 100 лв. Следователно
общият размер на сторените от ищеца разноски в исковото производство е 275 лв.
Така мотивиран,
Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на Д.Н.А., ЕГН **********,
с адрес ***, че “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, е
носител на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 8427/12.09.2014
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 13360/2014
г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVII граждански състав, представляващи
претендирана продажна цена за доставена питейна вода и отвеждане на канална
вода за обект, находящ се в гр. П., ***за периода от 01.05.2012 г. до
02.02.2014 г. в размер на сумата от 512,
72 лв., както и за установяване на изтекла мораторна лихва върху главното
парично задължение за периода от 31.07.2012 г. до 30.06.2014 г в размер на
сумата от 41, 95 лв., ведно със
законната мораторна лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 08.09.2014 г., до
окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА
Д.Н.А. да заплати на “Водоснабдяване
и канализация” ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 125 лв. –
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 13360/2014 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, XVII граждански състав и сумата от 275 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 2416/2019 г.
на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК