Мотиви
към присъда № 260005 / 15.ІХ.2020г.,постановена по НОХД № 88
по описа на Районен съд Харманли за 2018г.
Обвинението
против подсъдимите: А.А.А. ЕГН ******, И.Е.Б.
ЕГН ********** и М.Ч.Е. ЕГН ****** и тримата от гр. Симеоновград е за
престъпления както следва : престъпление по чл.152 ал.3 т.1 вр.ал.1 т.1
вр.чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.2 от НК
и престъп-ление по чл.194 ал.1 вр.
чл.63 ал.1 т.3 от НК за първите двама и
престъпление по чл. 152 ал.3 т.1 вр.ал.1 т.1 вр. чл.20
ал.2 от НК - за подсъдимия Е..
Представителят
на Районна прокуратура-Харманли поддържа в съдебно за-седание
обвинението, като доказано по несъмнен
начин и пледира за налагане на нака-зание, което да
бъде определено при условията на чл. 54 от НК - при баланс на смек-чаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
На досъдебното
производство подсъдимия И.Б., не се признава за виновен по предявеното му
обвинение за престъпление по чл. чл.152 ал.3 т.1 вр.ал.1 т.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 вр.чл.63
ал.1 т.2 от НК и се признава за виновен по обви-нението
за престъпление по чл. 194 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК. Разпитан в качеството на обвиняем , в присъствието на защитник, дава
обяснения по същество. В съдебно заседание редовно призован се явява и с
упълномощен защитник – адв. Д.С. АК Хасково. Възползва се от правото си да не
дава обяснения. Пледира за постановяване на присъда, с която бъде признат за
виновен за престъплението кражба и оправдан по второто обвинението
На досъдебното
производство подсъдимия А.А. се признава за ви-новен по предявените обвинения. В присъствието на
служебен защитник дава обяс-нения по същества
включително и при условията на чл. 222 от НПК - пред съдия от РС Харманли. Подробно
описва времето, мястото и начина на извършване на деянията. В съдебно заседание подсъдимия редовно
призован се явява (доведен от органите на съ-дебна
охрана ) и представлява от служебен защитник - адв. И.Д. *** . Признава се за
виновен и по двете предявени обвинения – дава обяснения по същество. Служебния
защитник пледира за постановяване на оправдателна присъда по предявеното
обвинение по чл.152 ал.3 т.1 вр.ал.1 т.1 вр.чл.20 ал.2 вр.
чл.26 ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.2 от НК.
На досъдебното
производство подсъдимия М.Е., не се признава за виновен по предявеното му
обвинение. Разпитан в качеството на обвиняем – в присъствието на назначения му
служебен защитник , дава обяснение в които твърди, че по времето за което му е
повдигнато обвинение, се е срещал с подс.А. в
заведение за кратко, след което се е прибрал в къщи. В
съдебно заседание подсъдимия редовно призован се явява и с упълномощен защитник
адв. Д.С. ***. Не се признава за виновен. Той и защитата му пледират за
постановяване на оправдателна присъда .
Съдът след като
прецени събраните по делото гласни и писмени
доказа-телства прие за установено следното:
Постр. Т.Ч. живеела сама в дома си на адрес: гр. Симео-новград ул.“…“
№... Тя била диагностицирана със заболяване
„Парано-идна шизофрения“, като последно била преосвидетелствана
с Експертно решение № 478 -29/ 20.ІІ.2017г.
На 14.ІV.2017г.
преди обяд подс. А.А. и подс. И.Б. били
заедно в ромската махала гр. Симеоновград, където пили кафе. По това време към
тях се присъединило неустановено по делото лице на име Банко с прякор „ Петро“ . В про-ведения между тях
разговор лицето заявило , че в
Симеоновград има една жела която: „се пуска за цигари„ , като обяснил на подсъдимите
къде живее тя. След време двамата подсъдими решили да си купят цигари от центъра
на гр. Симеоновград и да посетят по-сочената им жена.
След като
закупили цигари двамата се насочили към жилището на жената, а когато стигнали подс.
А. свирнал с уста. На това изсвирване на вратата на къщата се показала жена- постр. Ч.. Тя поискало от двамата цигари и след като те и
дали влезнали в жилището и, като се настанили в една от стаите и запалили
цигари.
По това време подс. Б. казал на подс. А. да
излезе от стаята, за да остане сам с пострадалата.
А. излезнал на вън, като затворил вратата след себе.
След около десет минути подсъдимия отворил вратата и влязъл в стаята, при което ви-дял, че Ч. лежи на леглото по гръб - гола
от кръста надолу, върху нея бил подс. Б.- със свалени
панталони, като двамата правели секс. Като видял това подс.
А.казал на Б. да се отмести , след което и той от своя страна започнал да осъ-ществява полов акт с пострадалата. По това време подс.
Б. хванал главата на Ч., като я накарал на му прави „свирка“. Когато подс. А. приключил полови-ят контакт с Ч., подс. Б. отново
започнал да прави секс с нея. След като и двамата подсъдими осъществили полови
актове с пострадалата, те напуснали жилище-то и .
Същият ден (14.ІV.2017г.),
но вече в тъмната част на денонощието подсъди-мите А.
и Б. решили отново да отидат до дома на Ч.. По пътя,те срещ-нали
св. Ж.Н., с когото се познавали от преди. Двамата подсъдими казали на св. Н.
къде отиват и му предложили да отиде с тях, за да види: “какво ще я правят“. Ка-зали
му също така, че и преди са били при
жената, като са правили секс с нея - против-на на волята й, и че тя им правила
„ свирки“, като те само и давали цигари.
Когато стигнали
до къщата на пострадалата, подс. А. и Б. влезли в
двора и чукнали на прозореца. Ч. отворила вратата и всички влезли вътре. Св. Н.
за първи път виждал тази жена и тя му се сторила , че „ не е добре“. Когато всич-ки влезнали в стаята където пострадалата спяла, тя
седнала на леглото. Тогава към нея се приближил подс.
А. и й казал да му направи „свирка“, като и подал цигари. Пострадалата взела
цигара и отговорила : “Чакай да си изпуша цигарата и тогава.“. След като изпушила
цигара Ч. започнала да прави „свирка“ на подс. А..
Когато той свършил, към пострадалата, която била на леглото се приближил подс. Б. и поискал и на него да му направи „свирка“ и тя се
съгласила. По някое време подс. Б. предложил да си
тръгват , но подс. А. настоял да останат и започнал
да осъществява полов акт с пострадалата.
През това
време, подс. Б. се разходил из дома на пострадалата и
от съ-седната стая взел ролки с тапети, два броя
нивелир, лепило за тапети и бърсалка за под.
След като подс. А. бил удовлетворен,
тримата си тръгнали от дома на пострадалата, като Б. носел в себе си
откраднатите вещи.
На следващият
ден - 15.ІV.2017г. двамата подсъдими решили да отидат от-ново в жилището на Ч.,
тъй имали нужда от пари и се сетили, че са видели в къ-щата
електрическа дрелка. Тогава подс.А.
отишъл сам до къщата на Ч., като й казал да остане в стаята си докато той отиде
да вземе цигари, при което взел електрическата дрелка
и си тръгнал. Още същата вечер А. се
опитал да продаде, но не успял. В последствие той се срещнал с подс. Б., на когото продал дрелката
за 6 лв.
На 16.ІV.2017г.
в тъмната част на денонощието подсъдимите
А. и Б. отишли отново в жилището на Т.Ч.. Същата вечер след като и дали цигара двамата
подсъдими осъществили полов акт с пострадалата.
През времето през което подс. Б. осъществявал
полов контакт с пострадалата , той започнал да я удря с юмруци и рита с крака.
Той хванал кичур от косата на пострадалата и след като го изскубнал, го
захвърлил на земята. (В последствие
кичура от косата на пострадалата бил установен при проведения оглед на
местопроизшествие , за което бил съставен протокол и изготвен фотоалбум.)
След като и
двамата подсъдими осъществили полови актове с пострадалата те се напуснали
жилището и.
На 17.ІV.2017г.
на стъмване подс. А. се
срещнал с подс. М. Е. – като двамата се познавали от
преди. Двамата тръгнали към центъра на гр. Симео-новград,
като се установили пред един магазин от където си взели и пили бира. Докато
разговаряли подс. Е. попитал А. : „ дали няма нещо за
него“ , като А. разбрал че търси жена за секс.
Отговорил му, че има една жена с която може да се пра-ви секс – като
имал предвид Ч.. Като чул отговора подс.Е. взел по
още една бира и двамата тръгнали за дома на пострадалата. Пристигайки пред
къщата, те устано-вили че входната врата е отворена и
влезли в двора. Подс. А. почукал на прозоре-ца и след като Ч. отворила вратата, той извикал подс.Е. и
всички влезнали в къщата. Там след като дали на пострадалата цигара, двамата
подсъдими осъществили полов акт с нея. Първоначално
полов акт с Ч. осъществил подс.А. , а след него и подс. Е.. По времето през което подс.Е.
осъществявал полов акт с пострадалата, той започнал да я удря с шамари, като
наред с това и нанесъл удари по гърба и гръдния кош. Ударите по пострадалата
били чути и видени от подс. А., който се намирал в
коридора и той му казал да не я удрял.
Малко след това
подс. Е. излезнал от стаята
и казал на подс. А., че е готов и да си тръгват, при
което двамата напуснали дома на Ч.. Преди да тръг-нат
под. А. не влезнал в стаята, където била останала пострадалата и не видял в какво
състояние се намира тя.
На следващия
ден - 18.ІV.2017г. около 14.00ч. св. С.К. – брат на пострадалата Ч. , отишъл при
нея за да я види. Приближавайки му направило впечатление, че пътната врата на
къщата е отключена и полуотворена, което било не-обичайно, тъй като както
пътната врата, така и вратата на къщата обикновено били зак-лючени,
като ключ имал само той и сестра му. След като св. К. се качил по стъл-бите, се опитал да отвори вратата на къщата, но установил
че тя е заключена. Тогава той започнал
да вика сестра си, която се обадила от вътре и след малко му отворила вратата.
Още когато
пострадалата отворила вратата св. К. видял, че по нея има следи от упражнено
насилие – нанесени удари. Ч. се държала за кръста, като би-ла приведена и едва
вървяла, имала кръвонасядания под двете очи, които
били полузат-ворени. Свидетелят видял и следи от
изгаряне- вероятно от цигара на устната в ляво и на дясната буза, както и че долната
й устна е подута. Пижамата с която била облечена пострадалата била изцяло мокра
от урина.
Когато влязъл в
стаята обитавана от сестра си, свидетеля установил, че всич-ко
било разхвърляно, като дрехите й били извадени от шкафа и били по земята, имало
разпръснати фасове по пода. Св. К. попитал сестра си, какво точно се е случило,
и кой я е наранил, при което тя му отговорила, че голям, едър мъж я е ударил и
я е горил с цигара. Свидетеля попитал сестра си, дали са я събличали и дали е правила
секс, но тя не му отговорила нищо, а мълчала.
Малко след това
св.К. позвънил в полицията и уведомил за
случилото се в дома на сестра му. След като огледал къщата св.К. установил, че
му липсват инструменти и вещи , които бил оставил преди около седмица, тъй като
извършвал ре-монтни дейности в жилището .
На 18.ІV.2017г.
пострадалата Ч., била настанена в ЦПЗ -гр.Хасково, кв. „Болярово“, където
останала на лечение около два месеца. На същата дата пострадалата била
прегледана от съдебен лекар от д- р Х.Д.Е. - началник отделение „Съдебна
медицина“ при МБАЛ-Хасково АД.
От приобщеното
по делото Заключение на Съдебно медицинска експертиза на живо лице № 143/2017г.
и разпита на вещото лице в съдебно
заседание, се установя-ва че при извършения преглед на пострадалата, вещото
лице е констатирало, че се касае за жена на видима възраст отговаряща на
действителната, която не е ориентирана за време място и собствена личност, без
логични обяснения на зададените и
въпроси. Констатирано е че външният полов орган е на раждала жена, без видими
увреждания като вида и състоянието на външния полов орган не позволяват да се
правят изводи относно това дали е имала полови сношения в последно време и
кога. При прегледа са установени и
травматични увреждания : оток и кръвонасядане на
двете устни в левия ъгъл на устата; кръвонасядания и
три драскотини в лявата половина на гърба – които увреждания са причинили
страдание, без разстройство на здравето.
От изготвената
по досъдебното производство и приобщената като доказа-телство
по делото Тройна съдебно медицинска експертиза на живо лице №71/2017г. и
разпита на вещите лица: Р.Д., Т. С. и Е.Б. в съдебно заседа-ние
се установява, че при извършения от тях преглед на пострадалата са констатирани
следните увреждания: кръвонасядане на клепачите на
очите; кръвонасядане на горната и долната устна; изгаряне
на прехода между кожа и лигавица на горната устна на уста-та; охлузване на
прехода между кожа и лигавица на долната устна на устата; окръглено охлузване
на дясната буза ; кръвонасядания и охлузвания на
гръдния кош. Според ве-щите лица установените кръвонасядания и охлузвания на лицето, петнистите кръвона-сядания по гръдния кош са причинени от действието
на твърди тъпи предмети по меха-низма на удар, натиск
и триене. В заключените изрично е отбелязано че липсата на сперматозоиди във
влагалищния секрет не изключва по категоричен начин извършва-нето на полов акт,
вкл.и със семеизпразване.
От заключението
на Съдебно психиатричната експертиза, изготвена от ве-щото
лице Й. М. -приобщена като доказателство по делото и разпита му в съ-дебно заседание
се установя, че пострадалата Ч. страда от психично заболяване с давност от 17
години и се води на диспансерен отчет от 1992г. Шизофринният процес бил
с непрекъснат хода на протичане довел до тежка емоционално волева промяна на
личността (устойчив личностен дефицит). Заболяването към момента на прегледа се намирало в хроничен (изходен стадии) - Резидуална шизофрения. Вещото лице дава заключение, че
пострадалата не е могла да разбира свойството и значението на пове-дението си и не е могла да ръководи постъпките си в
периода от 01.ІV.2017г. и към момента на изследването. Същата не е могла да
възприема правилно обективната действителност и да интерпретира правилно
фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания,
респективно обяснения по тях. Констатирано е че Т.Ч. страда от Резидуална
шизофрения, което я прави неспособна да възприема правилно имащите значение по
делото факти и да дава по тях достоверни показания, респективно обяснения. Не
може да участва в процесуално - следствени действия, както и в съдебно
заседание.
От назначените
по досъдебното производство и приобщени като доказа-телства
Съдебни психолого - психиатрични експертизи ,
изготвени от в. лица И.Н. и В.Б. , касаещи ненавършилите към момента на
деянието подсъдими И. Б. и А.А. се установява, че те
не страдат от психично заболяване и към
да-тата на деянията са разбирали свойството и значението на извършеното и са
могли да ръководят постъпките си. Вещите лица са дали заключение, че извършените
деяния не са извършени поради лекомислие и увлечение
от подсъдимите и че те са в състояние да
дават достоверни обяснения и да участват в досъдебното и съдебното
производство.
От заключението
оценителната експертиза – приобщена като доказателство по делото, след
изслушване на вещото лице в съдебна заседание, се установява стой-ността на отнетите от подсъдимите А. и Б., вещи
собственост на св. К. а именно: 1бр.ел. дрелка,
българска, неустановена марка, с прикачен към нея инвентар за разбиване на
разтвор за шпакловане, ползвана – 68.00лв. ; 1бр. нивелир с дължина 1.00 м.,
използван; 1бр.нивелир с дължина 0.50м., използван; 2бр.разфасовки лепило за
тапети от по 1.000кг., не ползвано; 6бр.ролки тапети за стена, нови; 1бр. бърсалка
за под, нова - на обща стойност 71.98лв.
Така описаната фактическа
обстановка състава на съда намира за установе-на на
базата на събраните в хода на производството гласни доказателства: самоприз-нанията на подс. А. (направени
както в хода на досъдебното производство, вклю-чително
при условията на чл. 222 от НПК, така и в хода на съдебното дирене), от пока-занията на разпитаните в съдебно заседание свидетели :
С.К. ,С.Г., С.Д., К.М. и Ж.Н., част от чийто показания се проче-тоха
по реда на чл. 281 от НПК , от
заключенията на вещите лица : Н. Т., Й. М.,
Б.Г., Е.Б., Т.С., Р. Д., Х.Е. , И.Н., В.Б. и М.И. – разпитани в съдебно
заседание, както и от приобщените към доказателствата по делото по реда на чл.
281 и чл. 283 от НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното произ-водство- следствено дело № 58/2017г. по описа на ОСлО при ОП Хасково.
При така
установената фактическа обстановка, настоящия състав на съда прие за установено
по несъмнен начин, че подсъдимите: А.А. и И.Б., са осъществили
от обективна и субективна страна признаците от състава на прес-тъплението
за което им е повдигнато обвинение за именно за престъпление по чл.152 ал.3 т.1
вр.ал.1 т.1 вр.чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 вр.чл.63
ал.1 т.2 от НК.
От обективна
страна обектът на престъплението е половата неприкоснове-ност
на личността. Изпълнителното деяние е реализирано чрез конкретни действия
свързани с удовлетворяването на половите желания и осъществяване на полов акт с
пострадалото лице, което е лишено от възможността да се самоотбрана – поради
нали-чие на психично заболяване. Съгласно заключението на вещото лице М. именно
наличието на заболяването у пострадалата, е водело до тежка емоционално волева
промяна на личността, в следствие на което тя не е разбира свойството и
значението на поведението си и не е могла да ръководи постъпките си, което
обосновава извода на настоящия състав на съда за липсата на съгласие от нейна
страна. В случая са налице и двете съставни части на това престъпление. Обоснован
е и квалифициращия състав на чл.152 ал.3 т.1 от НК – изнасилване извършено от
две лица.
Касае се за три
деяния извършени от подсъдимия А. и две деяния из-вършени от подс. Б. в инкриминирания период, които осъществяват по
отделно един и същи състав на едно и също престъпление и са извършени през
непродължител-ни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на пред-шестващото. Посоченото определя и приложение на
разпоредбата на чл. 26 ал.1 от НК, определяща цялостната престъпна дейност на
подсъдимите , като осъществена при условията на продължавано престъпление.
От субективна
страна престъплението е било извършено от подсъдимите А. и Б. при форма на
вината пряк умисъл, тъй като същите са съзнавали об-щественоопасен
характер, предвиждали са общественоопасните последици и са желае-ли тяхното
настъпване и са ги постигнали. И двамата подсъдими са съзнавали, че се
съвкупява с лице от женски пол, което е лишено от възможност за самоотбрана,
пред-вид факта че пострадалата не е могла да разбира свойството и значението на
поведение-то си и не е могла да ръководи постъпките си, както и да възприема
правилно обектив-ната действителност, като
обвиняемият се е възползвал от това нейно състояние.
Макар към дата
на деянията двамата подсъдими да са били непълнолетни , те са могли да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководят пос-тъпките
си. Видно от заключенията на вещите лице извършените от подсъдимите деяния не
са извършени поради лекомислие и увлечение .
При така
установеното от фактическа страна, съдът прие за доказано по безспорен и
несъмнен начин, че подсъдимите А.А. и И.Б. по отделно и по различно време са осъществили от обективна и субективна страна основния
състав на престъплението “кражба“ – за което им е повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 194 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от Наказателния
кодекс, като са отнели чужди движими вещи от владението на С.К. ***, без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят.
От субективна
страна деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимите са съзнавали
обществено опасния характер на деянието, желаели са неговото извършване, като са
предвиждали неговите последици и са целели тяхното настъпване. Макар и
непълнолетни, подсъдимите са могли да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководят постъпките си.
Деянието е извършено с користна цел.
Причини за
деянието: незачитане неприкосновеността на частната собст-веност
и желание за лично облагодетелстване без полагане на труд.
На база на
събраните доказателства, при така установената фактическа об-становка,
съдът намира, че подсъдимият М.Е. е осъществил от обективна и субективна страна
съставомерните признаци на престъплението по чл.152
ал.3 т.1 вр. ал.1 т.1 вр. чл.20
ал.2 от НК, като на 17.ІV.2017г. в гр.Симеоновград, обл.
Хасково, в къща, находяща се на ул.”..” №.. в
съучастие с А.А.А. ***, като извършител, се съвкупил
с лице от женски пол - Т.Г.Ч. ***, лишено от въз-можност
за самоотбрана ( поради психичното й заболяване „Резидуална
шизофрения) и то без нейно съгласие, като деянието е извършено от две лица.
От обективна
страна, като двуактно престъпление, изнасилването се харак-теризира
с извършване на съвкупление с пострадалото лице, което е лишено от възмож-ността да се самоотбрана – поради наличие на
психично заболяване. Съгласно заключе-нието на вещото
лице М. именно наличието на заболяването у пострадалата, е водело до тежка
емоционално волева промяна на личността, в следствие на което тя не е разбира свойството
и значението на поведението си и не е могла да ръководи постъп-ките
си, което обосновава извода на настоящия състав на съда за липсата на съгласие
от нейна страна. В случая са налице и двете съставни части на това престъпление.
По съ-щото време и на същото място с пострадалата се
е съвкупил и подс. А., което обосновава и квалифициращия
състав на чл.152 ал.3 т.1 от НК – изнасилване извърше-но
от две лица.
От субективна
страна престъплението по чл.152 ал.3 т.1 вр. ал.1
т.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, осъществено от подсъдимия Е.
е извършено от подсъдими при форма на вината пряк умисъл, тъй като той е
съзнавали общественоопасен характер, предвиж-дал е
общественоопасните последици и е желаел тяхното настъпване.
По изложените
съображения, съдът призна подсъдимите: А.А.А. ЕГН ********** за виновен по предявените му обвинения
за престъпление по чл.152 ал.3 т.1 вр.ал.1 т.1 вр.чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.2 от НК и престъп-ление по чл.194 ал.1 вр. чл.63
ал.1 т.3 от НК, И.Е.Б. ЕГН **********
за виновен по предявените му обвинения за престъпление по чл.152 ал.3 т.1
вр.ал.1 т.1 вр. чл.20 ал.2 вр.
чл.26 ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.2 от НК и престъпление по чл.194 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК и М.Ч.Е. ЕГН ********** за виновен по предявеното му обвинение за
престъпление по чл. 152 ал.3 т.1 вр.ал.1 т.1 вр. чл.20
ал.2 от НК.
Подсъдимият А.А.А. е циганин, български гражданин, с начално
образование, не учи и не работи, неженен и неосъждан, род.на …г. в гр.Х., адрес
за призоваване: гр.С. кв.”…” №.., ЕГН ****** ..
Подсъдимият И.Е.Б. е циганин, български гражданин,
с на-чално образование, не учи и не работи, неженен, неосъждан,
род. на ..г. в гр. Х., адрес за призоваване: гр. С. кв.”..” №…, ЕГН ********.
Подсъдимият М.Ч.Е. е ром, български гражданин, негра-мотен, работи, неженен, осъждан, род.на ….г. в гр. Х.,
адрес за призо-ваване: гр. С. кв.”…” №… , ЕГН **********.
Съдът като
отчита обществената опасност на престъплението и на подсъди-мия
А.А. намира, че за постигане целите на генералната и
личната превен-ция, визирани в нормата на чл.36 от НК, за осъщественото от него престъпление по чл.152 ал.3 т.1 вр.ал.1 т.1
вр.чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.2 от Наказателния
кодекс, следва той да бъде санкциониран с наказание “Лишаване от свобода“ за
срок от 3години и 6 месеца. Наказанието е
отмерено при условията на чл. 54 от НК – при пре-вес
на отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи отговорността обстоятелст-ва съда отчита направеното от подсъдимия
самопризнание, липсата на осъждания към датата на извършване на деянията и
периода от време изминал от извършване на дея-нията и
постановяването на присъдата -над три години. Като отегчаващи отговорност-та
обстоятелства съдът преценя недобрите характеристични данни, както и изключи-телно високата степен на обществена опасност на
деянието, което засяга обществените отношения, свързани с половия морал. Касае
се за продължавана престъпна дейност, осъществена в определен период от време,
спрямо лице, което не разбира свойството и значението на поведението си и не е
могло да ръководи постъпките си.
Не са налице
изключително или многобройни смекчаващи отговорността об-стоятелства,
които да обуславят приложението на чл. 55 от НК .
Отчитайки обществената
опасност на престъплението и на подсъдимия А., съдът намира, че за постигане
целите на генералната и личната превенция, визи-рани в нормата на чл.36 от НК
намира, че за осъщественото престъпление по чл.194 ал.1 вр.
чл.63 ал.1 т.3 от НК, подсъдимия следва да бъде санкциониран с наказание “Ли-шаване
от свобода“ за срок от 1година. Наказанието е отмерено при условията на чл. 54
от НК- при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съда отчита направеното от подсъдимия
самопризнание, липсата на осъждания към датата на извършване на деянията и
периода от време изминал от извършване на деянията и постановяването на
присъдата – над три години, както и относително ниската стойност на предмета на
престъплението.Като отегчаващо обстоятелство съда отчита - високата степен на обществена
опасност на деянието.
Не са налице
изключително или многобройни смекчаващи отговорността об-стоятелства,
които да обуславят приложението на чл. 55 от НК.
Съдът прие, че
са налице предпоставките по чл. 23 ал.1 от НК за определяне на едно общо
и най-тежко наказание, измежду тези, наложени му с настоящата присъ-да. В резултат, на основание чл. 23 ал.1 от НК
на подсъдимия, бе определено едно об-що наказание
измежду наложените му с настоящата присъда, а именно по- тежкото от тях - „Лишаване
от свобода“ за срок от срок от 3години и 6 месеца, което на
основание чл. 57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, да изтърпи при първоначален „Общ” режим.
Така определеното
наказание според състава на съда съответства както на обществената опасност на
извършеното, така и на личността на подсъдимия и би постигнало своето поправящо
и превъзпитателно въздействие спрямо него, а така също би се отразило
възпитателно и предупредително и на останалите членове на общество-то.
При
индивидуализиране наказанието на подс. И.Б. за
извършеното от него престъпление по чл.152 ал.3 т.1 вр.ал.1 т.1 вр.чл.20
ал.2 вр. чл.26 ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.2 от Наказателния
кодекс съдът отчете, съобразно
разпоредбата на чл. 54 от НК , като смекчаващи отговорността обстоятелства,
липсата на осъждания, към датата на из-вършване на
деянията и периода от време изминал от извършване на деянията и поста-новяването на присъдата- над три години. Като
отегчаващи отговорността обстоятелст-ва съдът преценя
недобрите характеристични данни, както и изключително високата степен на
обществена опасност на деянието, което засяга обществените отношения, свързани
с половия морал. Касае се за продължавана престъпна дейност, осъществена в
определен период от време, спрямо лице, което не разбира свойството и
значението на поведението си и не е могло да ръководи постъпките си. При така
изложените смекча-ващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът намира, че наказанието на под-съдимия
Б. следва да бъде определено при превес на отегчаващи вината обстоя-телства, като счита че следва да бъде наложено наказание „Лишаване
от свобода“, за срок от 3 години и 6 месеца.
Относно
осъщественото от подсъдимия И.Б. престъпление по чл. 194 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК съдът отчитайки обществената
опасност на престъплението и на подсъдимия намира, че за постигане целите на
генералната и личната превенция, визирани в нормата на чл.36 от НК, следва той да
бъде санкциониран с наказание “Лишаване от свобода“ за срок от 1година.
Наказанието е отмерено при условията на чл. 54 от НК- при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съда отчита направеното от подсъдимия самопризнание, липсата на
осъждания, към датата на извършване на деянията и периода от време изминал от
извършване на деянията и постановяването на присъдата – над три години, както и
относително ниската стойност на предмета на престъплението.Като отегчаващо
обстоятелство съда отчита- високата степен на об-ществена
опасност на деянието.
Не са налице
изключително или многобройни смекчаващи отговорността об-стоятелства,
които да обуславят приложението на чл. 55 от НК .
Тъй като двете
деяния са извършени в съвкупност съдът приложи чл. 23 ал.1 от НК и определи
едно общо най-тежко наказание измежду наложените с настоящата присъда, а именно
“Лишаване от свобода” за срок от 3години и 6 месеца, което
на осно-вание чл. 57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, да изтърпи
при първоначален „Общ” режим.
Така определеното
наказание според състава на съда съответства както на обществената опасност на
извършеното, така и на личността на подсъдимия и би постигнало своето поправящо
и превъзпитателно въздействие спрямо него, а така също би се отразило
възпитателно и предупредително и на останалите членове на общество-то.
При
индивидуализиране наказанието на подс. М.Е. за извърше-ното от него престъпление по чл.152 ал.3 т.1
вр.ал.1 т.1 вр. чл.20 ал.2 от Наказателния кодекс
съдът отчете, съобразно разпоредбата на чл. 54 от НК, като смекчаващи отго-ворността обстоятелства: постановената реабилитация по
предходно осъждане, трудо-вата му ангажираност и
семейното му положение и периода от
време изминал от из-вършване на деянията и
постановяването на присъдата- над три години. Като отегча-ващи
отговорността обстоятелства съдът преценя недобрите характеристични данни,
както и изключително високата степен на обществена опасност на деянието, което зас-яга обществените отношения, свързани с половия морал.
При
така изложените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелст-ва
съдът намира, че наказанието на подсъдимия Е. следва да бъде определено при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като счете, че следва да
бъде на-ложено наказание “Лишаване от
свобода ” за срок от 5 години. Така наложеното нака-зание съответства както на обществената опасност на
извършеното, така и на личността му и според състава на съда би постигнало
своето поправящо и превъзпитателно въз-действие спрямо него, а така също би се
отразило възпитателно и предупредително и на останалите членове на обществото. Съдът
счита , че не са налице изключително или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да обуславят приложе-нието на чл.
55 от НК.
На
основание чл. 57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, така определеното наказание следва да изтърпи при първоначален „Общ” режим.
С оглед
постановената осъдителна присъда, съда следва да осъди подсъди-мите
да заплатят в полза на държавата по сметка на ОД МВР
Хасково, правените по делото разноски – 3 940.08лв. за
възнаграждение на вещи лица, както ида заплатят в полза на държавата по сметка
на РС Харманли сумата от 682.00лв. –
разноски по делото – за възнаграждение на вещи лица, съобразно разпоредбата на чл. 189 ал.3 от НПК .
Водим от горните съображения съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия :
..................
/В.Коларов /