РЕШЕНИЕ

 

№260207                                            07.09.2021 г.                                    гр. Несебър

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Несебърският районен съд                                                             граждански състав на втори юли през две хиляди двадесет и първа година

в открито заседание в следния състав

                                                                          Председател: Нина Моллова- Белчева

Секретар: Красимира Любенова

като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева

гр.д.№ 291 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод исковата молба на Д.И.П., ЕГН **********, в качеството й на пълномощник на Н.П.Й., ЕГН **********,***, против М.С.Й., ЕГН **********,***. Твърди се, че Н.П.Й.- ищец по настоящото дело, била родена на *** г. Към момента била навършила 35 години, с изоставане във физическото и психическото развитие, но не била поставена под запрещение. Нейн роден баща и понастоящем покойник бил П.В.Й., ЕГН **********, починал на 27.06.2018 г. Родителите на ищцата били разведени. Сочи се, че на 27.06.2018 г., в 23.30 ч., П.Й.умира в гр. Варна. На 03.05.2018 г. той бил диагностициран с карцином на панкреаса, като на 21.05.2018 г. му били извършени обстойни медицински прегледи и изследвания във ВМА-Варна с цел установяване степента на засягане на различни органи. Специалистите установили, че пациентът е нелечимо болен. След извършване на операция на 04.06.2018 г. същият бил изписан от ВМА-Варна, след което на 13.06.2018 г. бил диспансеризиран в СБАОЗ-Варна с цел поддържащо лечение на основните му жизнени функции. Настанява се в дома на брат си- Д.Й., който живее в гр. Варна. Сочи се, че на 13.06.2018 г. било съставено нотариално заверено пълномощно от нотариус Александър Александров, нотариус с район на действие PC- Варна, с рег.№316 на Нотариалната камара, заверката била извършена извън кантората на длъжностното лице. К.Р., помощник-нотариус към тази нотариална кантора, бил посетил П.Й.в жилището на брат му в гр. Варна, където заверил подписите, положени върху това пълномощно. Въз основа на него била упълномощена А.Й., жената на брат му, да го представлява пред нотариус в гр. Варна и гр. Несебър, която да продаде от негово име и за негова сметка апартамент в гр. Несебър и лек автомобил, негова собственост. Заявява се, че на 18.06.2018 г. била извършена и спорната покупко-продажба на апартамента на П.Й.в гр. Несебър. Няколко дни след това, в същият ден, в който лицето издъхва- 27.06.2018 г., сключва и граждански брак в гр. Варна с дългогодишната си приятелка- ответницата. Твърди се, че според ищцата подписите в акта за граждански брак и съпътстващите го документи не били положени от П.Й., тъй като той бил в тежко състояние. В този смисъл сключеният брак с ответницата бил нищожен и като такъв увреждал интересите на ищцата като негова единствена дъщеря. Ищцата обосновава правният си интерес от водене на процесното дело като наследница на починалия си баща, притежаваща наследствени права. Заявява се, че в Окръжен съд- Бургас било заведено гражданско дело № 1057/2019г. по описа на съда, по което тя била ищец. Същото било препратено по компетентност на Районен съд- Бургас и било с предмет установяване на наследствени права върху ½ ид.ч. от отчуждения апартамент, като се искало прогласяване нищожност на сключения договор за покупко- продажба. Успешното провеждане на настоящото производство щяло да установи в какъв обем били наследствените права на ищцата. Предвид на изложеното се моли да бъде прието за установено несъществуването на сключения между М.С.Й., ЕГН: ********** и П.В.Й., ЕГН: **********, на 27.06.2018 г. в гр. Варна, граждански брак, поради неговата нищожност с оглед липса на изразено волеизявление и съгласие от страна на П.Й..

В срокът по чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от ответницата, с която се твърди липса на правен интерес у ищцата да води настоящото производство. На следващо място се оспорва и представителната власт на Д.П., като се твърди, че Н.Й. не може да формира съзнателна воля и представеното по делото пълномощно е нищожно поради липса на воля. Заявява се, че така предявената претенция е и неоснователна. Заявява се, че между ответницата и П.Василев Й.бил сключен валиден граждански брак, в изискуемата форма. Същият е бил в състояние да разбира извършеното, тъй като бил изписван от лечебните заведения в добро общо състояние, като изписаните му лекарства не водели до сериозни отражения върху психиката и нервната му система. Сочи се, че П.Й.до смъртта си е бил в абсолютно нормално психично и умствено състояние, и единственото отражение на болестта върху организма му е била силно отслабване на жизнените му сили. Едно от последните му желания било сключването на граждански брак с жената, с която бил прекарал живота си в последните си години, която обичал, и към която е бил силно привързан. Доказателство за това било обстоятелството, че на 24.05.2004 г., четиринадесет години преди смъртта му, двамата били сключили църковен брак. Наред с това се заявява, че от така сключения брак ответницата нямала никаква материална облага, тъй като Й.не оставил в наследство имущество.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По отношение активната процесуална легитимация на ищцата и представителната власт на нейната майка, ОС- Бургас се е произнесъл с определение по ч.гр.д. № 53/2021 г., с което е отменил прекратителното определение на настоящата инстанция в тази насока и върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Относно твърдението за недопустимост на претенция поради липса на правен интерес, съдът не го споделя. Ищцата е обусловила правният си интерес с воденото гражданско дело относно действителността на извършените преди смъртта на баща й разпоредителни сделки. Въпросът кои наследници е оставил след смъртта си Й.е преюдициален по отношение на соченото производство, поради което съдът счита, че ищцата има правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Безспорно е по делото, че ищцата е дъщеря на П.В.Й., ЕГН **********, починал на 27.06.2018 г. вследствие на злокачествено заболяване. Не се спори и относно обстоятелството, че на 27.06.2018 г. сключва и граждански брак в гр. Варна с дългогодишната си приятелка- ответницата. Заявява се от страна на ищцата, че баща й не е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си в деня на смъртта, поради което брака бил сключен без неговото съгласие.

По делото бе допусната и назначена съдебно- графологична експертиза, вещото лице по която даде категорично заключение, че положените подписи в графата „Сключили граждански брак“ срещу подпис на мъжа в акта за сключен граждански брак, както и срещу декларатор в декларация за сключване на граждански брак от 25.06.2018 г., са положени от П.В.Й..

Изготвена бе и съдебно- психиатрична експертиза, вещото лице, по която се е запознало с представената от ищцата медицинска документация относно заболяването на П.Й.и медикаментите, които са му били предписани. Същото е дало заключение, че не са описани медикаменти, имащи потенциал да създават нарушения в психичната и познавателната дейност, нито синдроми, представляващи разстройство на съзнанието или когнитивни нарушения. В този аспект експертът е заявил, че П.Й.е разбирал свойството и значението на действията си, включително сключването на брак, и е ръководел постъпките си.

По делото е представено и свидетелство, от което е видно, че на 24.05.2004 г. П.Й.и ответницата са сключили църковен брак.

В хода на съдебното производство бе разпитана св. Цонова- Й.- съпруга на брата на П.Й., която заяви, че познава П.Й.и М.Й. от 1997 г., като впечатленията й са, че двамата са живели в отношения на взаимна обич и разбирателство. Свидетелката заяви, че няколко дни след като Й.бил изписан от болницата и се настанил в техния дом, започнал непрекъснато да я моли да му уреди сключването на граждански брак с ответницата. Свидетелката уредила процедурата по изнасянето на книгата и сключването на брака не в ритуална зала, като била свидетелка при сключването му в дома й. Посочи, че са присъствали две длъжностни лица, като през цялото време П.Й.бил спокоен и не се държал по- различно, изглеждал добре и нищо не предвещавало смъртта му. Свидетелката заяви, че Й.не бил взимал лекарства в последните си дни и не се оплаквал от болки, като починал в дома на свидетелката.

С оглед на така изложеното, съдът намира предявената претенция за неоснователна. По делото не се ангажираха доказателства, от които да се направи извод, че П.Й., към момента на смъртта си, е бил в състояние, което да не му позволява да разбира значението и да ръководи постъпките си. Напротив, всички доказателства са в подкрепа на това, че същият до последно е бил в адекватно състояние, въпреки заболяването си. Не се установява липса на свободно, изрично, безусловно, лично, едновременно, устно и писмено дадено съгласие пред длъжностно лице от страна на П.Й.. Изготвените заключения по изслушаните съдебни експертизи съдът ги кредитира изцяло, като компетентни и почиващи на доказателствата по делото. Същите се подкрепят и от показанията на разпитаната свидетелка. Настоящата инстанция няма основание да се съмнява в безпристрастността на някое от вещите лица. Следва да се посочи, че брачните отношения са регулирани от СК, а не от ЗЗД. Правилата за договорните отношения са неотносими и неприложими по аналогия, с изключение на насилието, поради специалния характер на брака като правен акт, чийто ред за сключване и правни последици са императивно уредени. Конститутивните елементи от фактическите им състави, необхванати от иска за унищожаване, могат да бъдат предмет на иск за установяване нищожност. Ако е съществувала обективна пречка за сключване на брака поради наличието на някакво психично разстройство на единия съпруг, пречещо му да вземе адекватно решение, то този юридически факт ще е основание за недействителност на брака, респ. за унищожаването му, а не за нищожност. В такъв случай, обаче, активно легитимиран да предяви иск е само съпруг, но не и наследник.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, следва да бъде уважено искането на ответницата за присъждане на направените разноски, възлизащи на сумата от 800 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение. Освобождаването на ищцата от заплащане на държавна такса и разноски в самото производство, не я освобождава от задължението при неуважаване на претенцията да заплати сторените от ответника разноски.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на Д.И.П., ЕГН **********, в качеството й на пълномощник на Н.П.Й., ЕГН **********,***, против М.С.Й., ЕГН **********,***, за приемане за установено несъществуването на сключения между М.С.Й., ЕГН **********, и П.В.Й., ЕГН **********, на 27.06.2018 г. в гр. Варна, граждански брак, с оглед неговата нищожност поради липса на изразено волеизявление и съгласие от страна на П.Й..

ОСЪЖДА Д.И.П., ЕГН **********, в качеството й на пълномощник на Н.П.Й., ЕГН **********,***, да заплати на М.С.Й., ЕГН **********,***, сумата от 800 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд- гр. Бургас.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: