№ 61
гр. Кюстендил, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Мирослав М. Начев
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Галина Г. Кирилова
в присъствието на прокурора К. П. Б.
като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20231500600021 по описа за 2023 година
Производството е по реда глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.
С присъда № 260016, постановена на 11.10.2022 г. от Дупнишкия районен
съд по НОХД № 268/2021 г. ДнРС е признал подс. В. А. Д. за невиновен в
извършване на престъпление по чл.201, ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК- затова, че
през непродължителен период от време межд 02.04.2019 г. – 05.04.2019 г. в
гр. Рила, Кюстендилска област при условията на продължавано престъпление,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината в качеството си на
длъжностно лице – председател на РПК „Рила“ е присвоил чужди пари в
размер на 380 лева и чужд мобилен телефон м.HUAWEI P9LI с № *** на
стойност 105 лева и мобилен апатрат МОTOROLA ONE №***, двата
телефона собственост на РПК „Рила“, връчени му в качеството на
председател на кооперацията, всичко на обща стойност 849 лева. На осн. чл.
304 от НПК А. е оправдан по така повдигнатото обвинение, като сторените по
делото разноски са останали в полза на държавата.
Присъдата се протестира от Д.М.- зам. районен прокурор в РП-
Кюстендил. Изтъкнати са съображения за необоснованост на присъдата,
изразяваща се в превратно тълкуване на доказателствения материал, за
допуснати съществени нарушения на порцесуалните правила и за
незаконосъобразността й. Иска се нейната отмяна и постановяване на нова, с
която подс. А. бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение и му се
наложи наказание лишаване от свобода.
1
Окръжна прокуратура Кюстендил чрез своя представител поддържа
протеста на ДнРП и изразява становище за необходимост от уважаването му.
Защитникът на подсъдимия А.- адв. Е.Й. оспорва протеста на ДнРС и
пледира за потвърждаване на оправдателната присъда.
Подсъдимият В. Д. А. пред въззивния съд твърди, че е невинен и иска
да бъде потвърдена оправдателната присъда на ДнРС.
Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на събрания
фактически и доказателствен материал, след неговото обсъждане както
поотделно, така и в съвкупност и като съобрази релевираните в протеста
оплаквания, доводите и възраженията на страните, счита, че атакуваната
присъда е правилна и законосъборазна като краен резултат, което налага
същата да бъде потвърдена по следните съображения:
От доказателствата по делото се установява фактическа обстановка,
която се различава от приетата от ДнРС, но не променя крайния извод за
недоказаност на обвинението:
РПК „Рила“ с адрес на управление гр. Рила била вписана в ТР на ОС-
Кюстендил с предмет на дейност търговия на дребно, отдаване под наем на
собствено имущество, продажба на ДМА и др. дейности. На 30.03.2017 г.
било проведено общо събрание на кооперацията, като за неин председател
бил избран подс. А.. Съгласно правомощията си по чл.26, ал.2 от ЗК с оглед
вменените му задължения по закон същият представявал РПК, организирал
изпълнението на решениеята на ОС, ръководел текущата й дейност, скюлчвал
и прекратявал трудови договори, определял трудови възнаграждения и пр.
През 2017 г. подс. А., след като бил избран за председател на РПК, със
средства на кооперацията закупил от БТК на лизинг м.HUAWEI P9LI с №
***, а на 25.01.2019 г.- и мобилен апатрат МОTOROLA ONE №*** със
средства на кооперацията. Стойността на първия телефон е 105 лева, а на
втория- 364 лева, видно от заключението на СЧЕ на в.л.р.Х.а.
На 30.01.2018 г. РПК закупила т. а. м. „Пежо“ м. „Партнер“ с № ***
който бил ползван за нуждите на кооперацията, респ. с него се извършвало
снабдяване на нейни обекти в различни села.
Кооперацията разполагала със служебен автомобил „Пежо партнер“ с
ДК№ Кн ***, който бил управляван от подс. А. след встъпването му в
длъжност. За нарушения на ЗДП, извършени с този автомобил били издадени
две НП- №209 от 15.03.2018 г. и № 4072 от 07.11.2018 г. С тях била
ангажирана административнонаказателната отговорност на подс. А., като
същият бил санкциониран с глоби в размер на 200 лева и 30 лева. НП били
получени от него на 25.03.2019 г. Отделно от това същият бил санкциониран
за нарушения по ЗДП с два фиша съответно за 100 и 50 лева- срвн. л.94 и л.95
от делото.
На 26.03.2019 г. с лична банкова карта подс.А. заплатил цялата сума на
POS- устройство №СПП Благоевград, за което бил издаден фискален бон по
сметка на ОД на МВР Благоевград- срвн.л.180-182 от ДП. Сумата е
осчетоводена, като платена от кооперацията, като е издаден РКО №
381/02.04.2019 г., отразен в касовата книга на РПК от 01.04.19 г. като платена
сума на ОД на МВР Благоевград. От СЧЕ на в.л. В., приета от ДнРС като
компетентна, обективна и неоспорена от страните, се установява, че в
2
посочения РКО № 381 липсва като задължителен раквизит подпис и данни на
лицето, получило сумата, а само подписи на лицето, броило сумата- св. К. и
на лицето- ръководител- подс. А..
На датата 01.04.2019 г. подс. А. е имал издадена командировъчна
заповед с №17 от 01.04.19 г. до гр. Кюстендил със служебен превоз. Сумата е
изплатена с РКО № 366/01.04.2019 г., а плащането е отразено в касовата книга
с дата 02.04.19 г. с РКО №279/02.04.19 г. В хронологичната ведомост на
Счетоводната фирма, обслужваща РПК Рила с дата 02.04.2019 г. с документ
тип РКО № 282 е осчетоводено правилно и надлежно плащането на сумата
380 лева по основния документ РКО № 381/02.04.19 г., като е дебатирана
сметка 607- и кредитирана сметка 501 (каса). Заключението на вещото лице е,
че РКО № 381/02.04.2019 г. за сумата от 380 лева с приложените към него
документи- командировъчна заповед №17/01.04.19 г. до гр. Кюстендил,
фискален бон от системата за безкасова плащане Борика и квитанция за
извършено плащане на РОS устройство № СПП в гр. Благоевград на дата
26.03.2019 г. са заведени като платени от кооперацията и плащането е
осчетоводено, което е видно от хронологичната ведомост на Счетоводна
фирма „Констант М“ ЕООД, обслужваща кооперацията.
Посоченият РКО № 381/02.04.19 г. е съставен от св. К.- касиер на РПК,
която сочи, че не може да обясни липсата на подпис върху него на мястото на
лицето „получил“ сумата от 380 лева, но сочи, че тя е предадена на подс. А..
На 05.04.2019 г. подс. А. бил освободен от длъжност с решение на ОС
на РПК. Като нов председател на РПК е избран св. Й.В.. Същият бил вписан в
ТР на 25.05.2019 г.
На 11.04.2019 г., след избирането му, се извършило приемане и
предаване на документи между св. В. и подс. А.- срвн. копие от приемо-
предавателен протокол на л.116 от делото. В този протокол в т.6 са описани:
„печат; 3 бр. мобилни телефони“ (пред органите на ДП е представено друго
копие на този протокол, в който липсва отбелязване „мобилни телефони- 3
бр.) ДнРС е извършил констатация в с.з. между копието и оригинала на
протокола и е установил съвпадение на същия като съдържание, като
същевременно на представеното пред ДП копие липсва името на св. Ст.З., без
неин подпис. В приложеното по делото- л.116 копие фигурират в оригинал
подписите на св. Ц., Т., Х., М., К. и Б.. Там не фигурира името на св. З. (срвн.
назначената и приета по делото СГЕ, изпълнена от в.л. Р.Ч.).
От разпитаните от ДнРС посочени свидетели се установява, че на
датата 11.04.2019г. тези лица, заедно с подс. А. и св.В., на посочената дата се
събрали в офиса на РПК с цел да извършат предаване и приемане на
документацията. Подс.А. предал ключа на св. В.. (това обстоятелство се
потвърждава от самия св. В.). Поради възникнал спор, подс. А. напуснал и не
се извършило предаване. На следващия ден- 12.04.2019 г. посочените лица се
събрали отново, без подс. А., касата вече отворена и откритите там
документи- описани. Никой от свидетелите не помни дали са намерени
телефони- както в касата, така и в офиса. Посочените свидетели не помнят по
какъв начин са попаднали техните оригинални подписи върху протокола от
11.04.2019 г.; сочат че на 12.04.2011 г. лично не са присъствали на отварянето
на касата, а само са се подписали върху протокол (какъвто за 12.04.2019 г.
не е приложен по делото, а има един от този период- 11.04.2019 г.). Св.К. е
3
потвърдила пред ДнРС, че ключ за касата е имал първо А., а впоследствие- св.
В..
Посочената фактическа обстановка е идентична на възприетата от
ДнРС, който е провел подробен разпит на св. М., Б., К. и В., посочени от
прокуратурата; същевременно е проявил активност за изясняване на казуса,
като е разпитал свидетелите Ц., Т., Х., М., К., Б., З.; допуснал е преразпита на
св. К. и В.; провел е очна ставка между св.Ц., Т., Х., М., К., Б., З. и
подсъдимия А., предоставил е възможност на последния да даде обяснения,
допуснал е назначавене на допълнителна СЧЕ на в.л. В. и СГЕ на в.л. Р.Ч.,
потвърждаваща оригинала на подписа върху представения в с.з. протокол на
св. Б. и липсата на такъв на св. З..
Същевременно съдът констатира, че ДнРС не е направил анализ на
противоречията в доказателствената съвкупност, а единствено е изложил в
сбит вид възприятията на всеки един свидете в противоречие с изискванията
на чл.305, ал.3, изр.2 от НПК. Това нарушение при анализиране на
доказателствената съвкупност не рефлектира върху правилността на крайния
извод за невиновността на подсъдимия на първостепенния съд. Като
инстанция по същество, въззивния съд разполага с възможността да отстрани
допуснатите от контролирания съд процесуални нарушения, поради което не
се налага отмяна на атакуваната присъда и връщане делото за ново
разглеждане от първата инстанция.
В този аспект настоящата инстанция прави допълнителен анализ на
показанията на гласния доказателствен материал: За разлика от ДнРС,
настоящата инстанция кредитира показанията на св. К. относно факта, че
същата е предала сумата от 380 лева на подс. А., свидетелство за което е
издадения РКО, подписан на мястото като ръкожводител" от подс. А.. Този
РКО е съставен няколко дни по- късно с цел финансова отчетност.
Показанията на св. Ц., Т., Х., М., К., Б. са напълно идентични по отношение
на факта, че на 11.04.2019 г. не е съставен протокол в присъствие на подс. А.;
че бил съставен такъв на следващия ден в негово отсъствие, както и че не са
видели предаване на ключове от подс. А. на св. В. на 11.04.2019 г. Тези
свидетели са напълно последователни в показанията си, че на 11.04.2019 г.
предаване не се е извършило, а на 12.04.2019 г. подс. А. не е присъствал при
отварянето на касата, както и че не са видяли кой и кога я отворил; както и че
нямат спомен относно наличието на телефони. Тази тяхна последователност и
взаимна подкрепа е основание на КнОС да им даде вяра в тези им части като
логични и идентични. Отхвърлят се показанията им в частта, в която сочат, че
такива не са предавани, доколкото те се опровергават от техните подписи
върху протокола от 11.04.2019 г. Показанията на св. В. за съставен протокол
от 12.04.2019 г., който той лично бил предал на ДП, се отхвърлят, тъй като
такъв протокол с такава дата по делото не е представен- нито в оригинал,
нито като копие, поради което съдът, в светлината на показанията на
гореописаните свидетели, счита, че за тези два дни е бил съставен само един
протокол.
Към доказателствения материал следва да се включат и обясненията
на подсъдимия, като настоящата инстанция се съобразява с двоякия им
характер- на годно доказателствено средство по см. на чл.115 от НПК от една
страна, и от друга- като израз на защитната му позиция. При съпоставката им
4
с останалите писмени и гласни доказателствени средства, КнОС ги кредитира
в частта относно следните обстоятелства- че подс. А. с лични средства на
26.03.2019 г. е заплатил сумата от 380 лева- глоби към КАТ, които са
осчетоводени от св. К. със средства на РПК и впоследствие тази сума му е
предадена (подкрепени от пок. на св. К. и писмените доказателства за
заплащане на глобите); че на датата 11.04.2019 г. е предал ключовете от
касата на св. В. (потвърдено от св. В.); че на тази дата предаване на
документацията не е извършено; че такова фактически е извършено на
12.04.2019 г. в негово отсъствие и телефоните са предадени, но впоследствие
съшият е подписал протокола, свидетелство за което е неговия подпис там. В
тези им части те се потвърждават от показанията на св. Ц., Т., Б., М.. Те се
приемат като израз на защитна позиция в частта, в която подс.А. сочи, че не е
приел от св. К. сумата от 380 лева, тъй като са изолирани в тези им части и се
подкрепят и от писмените доказателства- касов бон, записването на
посочената сума в касовата книга като задължение на кооперацията към ОД
на МВР Благоевград и последващото й осчетоводяване.
В заключение и във връзка със спорните обстоятелства по делото
КнОС приема за установено, че сумата от 380 лева е получена от подс. А. и че
процесните телефони са върнати (последното се установява от неговите
обяснения, потвърдени от описанието на телефоните в протокола от
11.04.2019 г. и подписите върху него, положени от свидетелите Ц., Т., Б., М.,
Х.).
При така установеното от фактическа страна и въпреки частичното
несъгласие на въззивния съд с изложения от контролираната инстанция
доказателствен анализ, ДнРС е достигнал до правилни правни изводи относно
недоказаност по повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение за извършено
престъпление по чл. 201, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Въззивният съд напълно се солидаризира с изводите на ДнРС, че в
конкретния случай подс. А. има качеството "длъжностно лице" по смисъла на
чл. 93, т. 1, б. "б" НК. Същият е годен субект на престъплението „длъжностно
присвояване“ по чл. 201, ал. 1 от НК, доколкото е налице функционална
връзка между това качество, възложената работа по пазене и управление на
чуждото имущество в структурата на съответния правен субект, в случая
съответното РПК „Рила“, собственик на имуществото, и фактическата власт
върху чуждото имущество. Изтъкнатите доводи в тази насока от страна на
ДнРС са правно издържани и изцяло се подкрепят от настоящата инстанция.
Въззивният съд не споделя доводите на ДнРС по обвинението за едно
от деянието, включени в твърдяното продължавано престъпление за сумата от
380 лева на датата 02.04.2019 г., но споделя крайния извод за недоказаност на
присвоителната дейност. (ДнРС е приел, че не е установено, че подс. А. е
получил посочената сума; за получаването на същата са изтъкнати
съображения от окръжния съд по- горе при анализа на доказателствения
материал). В процесния случай се установява, че същият със собствени
средства на 26.01.2019 г. е заплатил сумата от 380 лева- глоби за управление
на служебния товарен автомобил „Рено партнер“. По делото е установено, че
същият е използван за служебни цели- за снабдяване на обекти на
кооперацията в селищата на района на нейната дейност. Същевременно не е
установено дали именно подс. А. е управлявал автомобила по време на
5
извършване на нарушението; но доколкото същият е представител на РПК, то
глобите са наложени на негово име.
В този аспект, чрез осчетоводяване на сумата от 380 лева, за която са
налице безспорни доказателства, че е заплатена с лични средства като разход
на кооперацията, не е допуснато присвояване на чужди средства, тъй като
подс. А. не се е облагодетелствал с тях, а е заплатил разходи за служебния
автомобил. Израз на това е факта, че при осчетоводяването е дебитирана
сметка 607 -разходи за провизии (начислени провизии за потенциални
задължения) и е кредитирана сметка 501 (каса). За липсата на
облагодетелстване свидетелства и отразяването на РКО в касовата книга на
кооперацията на 01.04.2019 г. като платен на ОД на МВР Благоевград. В този
аспект очетоводяването на тази сума на следващия ден- 02.04.2019 т. е
отразено и в хронологичната ведомост на счетоводната фирма, обслужваща
РПК по основния документ РКО №381 (срвн. заключението на в.л. В.).
Отделен е въпроса, че по делото няма никави доказателства на коя
дата точно е заплатена тази сума на подс. А.- на 01.04.2019 г. (когато РКО
същият е отразен в касата на дружеството) или на 02.04.2019 г. (когато е
осчетоводен от счетоводната фирма). В този аспект е налице и недоказаност
на датата на извършване на твърдяното деяние, което е допълнителен
аргумент към изводите на ДнРС за липса на престъпно деяние.
Въззивният съд споделя доводите на ДнРС по отношение на
обвинението за присвояване на 2 броя мобилни телефони, доколкото се прие
за установено, че подс. А. е предал същите на датата 11.04.2019 г.
Свидетелство за това е отразяването в протокола от 11.04.2019 г. на тяхното
предаване на св. В.; наличието на подпис на подс. А.; на установеното, че
предаването на документацията не е извършено на посочената в протокола
дата; че то е станало в отсъствие на подс. А. и при наличие на вече отворена
каса от страна на св. В.. Към този довод следва да се добави и недоказаността
на обвинението, че твърдяното присвояване е извършено на посочената в
обвинителния акт дата- 05.04.2019 г. Всички разпитани членове на УС на
РПК „Рила“ са категорични, че на 05.04.2019 г. единствено е бил избран нов
Управителен съвет на кооперацията; не са налице никакви доказателства-
нито гласни, нито писмени, че евентуалните противозаконни действия на
подс. А. са извършени именно на тази дата.
Действително, ключовете на касата и на офиса на РПК са били в
негово владение между 05.04.2019 г. и 11.04.2019 г., но освен че липсата на
телефоните не е категорично установена, не са налице както преки, така и
косвени доказателства, че присвоителните действия са извършени именно на
твърдяната дата - 05.04.2019 г. Дори да се приеме, че инкриминираните
телефони не са върнати, следва да се отбележи, че съдебната практика е
константна, че неотчитане на чуждо имущество може да бъде само и
единствено косвено доказателство за присвояване на определени вещи, но
само по себе си не е доказателство за причинена щета. Това е така, тъй като
неотчитане на повереното имущество не води до единствен възможен извод,
че деецът се е разпоредил със същото като със свое, поради което в подобен
случай евентуалната щета би останала с неизвестен произход (в този смисъл
Р- 854-06- I НО на ВКС).
Затова, за да се докаже присвояването като изпълнително деяние
6
при длъжностното присвояване, наред с неотчитане на конкретно имущество,
следва да се установи конкретна липса, предхождана от конкретни
противозаконни разпоредителни действия на дееца спрямо повереното му
имущество, чрез които той да е показал променено отношение към чуждата
вещ, сочещо на своенето, т. е. владението като собствена. В тази връзка не се
доказва по един категоричен начин дали за РПК „Рила“ е настъпила щета в
размер, равняващ се на стойността на двата телефона, доколкото не е
установена категорично тяхната липса, което пък не доказва по категоричен
начин присвоителна дейност.
В тази връзка държавното обвинение не е ангажирало каквито и да е
било доказателства относно конкретните разпоредителни действия на подс.
А., сочещи на променено отношение спрямо чуждото имущество. По делото
не се събраха доказателства, които да установяват вината му извън всякакво
съмнение, а съгласно императивните изисквания на процесуалния закон
осъдителна присъда не може да почива на предположения. Поради това ДнРС
е достигнал до единствения законосъобразен извод за недоказаност на
повдигнатото спрямо подс. А. обвинение, в резултат на което
законосъобразно го е оправдал.
Същевременно настоящият съдебен състав констатира служебно, че
ДнРС е допуснал техническа грешка в името на подс. А., като е посочил, че
трите му имена са В. А. Д. (разменил е презимето и фамилията). От
изисканата от КнОС служебна справка от НБД „Н“, се установява, че
коректното му име е В. Д. А.. Посоченото не се отразява върnу правилността
на присъдата, но се отбелязва от настоящата инстанция с оглед нуждата от
прецизност.
По тези съображения и на осн. чл. 314 НПК, вр. чл.334, т.6 НПК вр.
чл.338 НПК, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №260016 от 11.10.2022 г., постановена
от Дупнишкия районен съд по НОХД № 268/2021 г. по описа на същия съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7