№ 696
гр. Видин, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ НО, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мариела В. Йосифова
при участието на секретаря ТОНИКА С. БАТИНЯНОВА
като разгледа докладваното от Мариела В. Йосифова Гражданско дело №
20221320101798 по описа за 2022 година
Производството по настоящото дело е образувано по предявени от „Йеттел България”
ЕАД /с предходно наименование „Теленор България“ ЕАД/ ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, чрез адв.
Виолета Герова – САК, съдебен адрес: гр. София, бул. „България“ № 81, ет. 8, ап. 22, против
Ч. А. Ш. с ЕГН **********, с адрес: ***********, установителни искове по реда на чл. 422
от ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД,
във връзка с чл. 92 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че между ищцовото дружество и ответника Ч. А. Ш. са сключени
договори за предоставяне на мобилни услуги, изброени по-долу, по силата на които
ответницата е абонат на дружеството.
Сочи се, че по повод договор за мобилни услуги от дата 20.12.2019 г., ответницата Ч. А. Ш. е
абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер № ********* и
титуляр по предпочетения мобилен номер +359*********. Отношенията между страните са
подновени с подписването на Допълнително споразумение от дата 06.02.2020 г., като
абонатът избира ползването на абонаментна програма Тотал+ 33.99 лв., с промоционален
месечен абонамент в размер на 29.99 лв., с уговорен срок на действие 24 месеца до
06.02.2022 г.
Излага се, че като лоялен клиент на Оператора и при възползване от възможността да ползва
повече от една услуга, абонатът-ответник е сключил договорни абонаменти, както следва:
-Мобилен номер +359********* с избрана абонаментна програма Интернет 19.99 лв., с
уговорен срок на действие 24 месеца до 06.02.2022 г., съгласно Договор за мобилни услуги
1
от дата 06.02.2020 г. При сключване на договора за мобилен номер +359*********, на
абоната е предоставено устройство за ползване HUAWEI ВЗ11S-220 with Antenna- съгласно
т. 8 от договора от 06.12.2020 г., като съгласно изричната клауза уговорена в т. 12, б. „Б" при
невръщане на предоставеното за ползване устройство или ако то е повредено, респ. счупено,
се дължи фиксирана неустойка.
Поддържа се, че въз основа на посочените договори ответницата е ползвала предоставяните
от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер
на абоната № *********.
Твърди се, че ответникът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност
253.32 лв., фактурирани за два последователни отчетни месеца: за месец 02/2019 г., за месец
03/2019 г., и за месец 04/2019 г. Към всяка от фактурите има приложено извлечение-
детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
Посочва се, че с Кредитно известие № **********/25.05.2020 г. за извършена корекция по
дълга, като е сторнирана сумата в размер на -9.98 лв. /с ДДС/ за върнати на абоната
пропорционално начислени при сключване на абонамента такси, начислена и е отразен
незаплатения баланс в размер на 253.32 лв.. за предходните два отчетни периода, при което
задължението за плащане възлиза на сума в размер на 243.34 лв.
Излага се, че неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и
фактурирани услуги на стойност 243.34 лв. е ангажирало договорната отговорност на
абоната по т. 11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от
ОУ на мобилния оператор, Теленор е прекратил едностранно индивидуалните договори на
ответника Ч. А. Ш. за ползваните абонаменти.
Поддържа се, че след прекратяване на отношенията операторът издал Крайна фактура №
**********/25.06.2019 г., в която са начислени суми в размер, както следва:
- 144.56 лева - за дължима договорна неустойка за предсрочно прекратяване на
договорни абонаменти;
- 243.34 лева - за незаплатени далекосъобщителни услуги;
- 96.00 лева - за дължима договорна неустойка.
Общата сума по крайната фактура е в размер на 483.90 лв.
Твърди се, че датата на деактивация на процесния абонамент е 19.05.2020 г., като същата се
генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано
плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните
фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания
абонамент.
Сочи се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 2528/2021 г. по описа на Районен съд - Видин, и
по което е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от
ГПК.
2
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество следните суми:
243.34 лева - представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури № **********/25.02.2020
г., № **********/25.03.2020 г., № **********/25.04.2020 г., № **********/25.06.2020 г.
за периода от 25.01.2020 г. до 24.06.2020 г.
144.56 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от които:
94.58 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
06.02.2020 г. за мобилен номер +359*********, представляваща стойността на 3 месечни
абонаментни такси; и 49.98 лева за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от дата 06.02.2020 г. за мобилен номер +359*********, представляваща стойността
на 3 месечни абонаментни такси.
96.00 лева - представляваща неустойка за предоставено устройство HUAWEI B311S-220
with Antenna, по Договор за мобилни услуги от дата 06.02.2020 г. за мобилен номер
+359*********.
В условията на евентуалност е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 92 от
ЗЗД, като се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 96.00
лева, представляваща неустойка за предоставено устройство HUAWEI ВЗ11S-220 with
Antenna, no Договор за мобилни услуги от дата 06.02.2020 г. за мобилен номер
+359*********.
Претендират се направените разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му особен
представител, с който установителните искове се оспорват като неоснователни, а
евентуалния осъдителен иск като недопустим и неоснователен. Сочи се, че договорът за
мобилни услуги поставя ответника в неравностойно положение, тъй като ищецът има само
права, а ответника – само задължения. Твърди се, че ответникът не е получил поканата за
доброволно изпълнение, а дори и да е получил същата, тя не представлява уведомление за
предсрочно прекратяване на договора, съответно за предсрочна изискуемост на
претендираното вземане. Оспорва се предявения осъдителен иск за неустойка като
недопустим и неоснователен. Сочи се, че в заповедното производство е указано на ищеца да
предяви установителен иск за претенцията си, предявена в същото това заповедно
производство. Излага се, че неустойката представлява нов, различен иск и не е била предмет
на заявлението по ч.гр.д. № 2528/2021 г. Поддържа се, че в настоящото производство не
може да бъдат предявени нови напълно различни искове, какъвто е искът по чл. 92 от ЗЗД,
още повече при условията на евентуалност.
По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 2528/2021 г. по описа
на Районен съд – Видин. Назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.
С оглед данните по делото, съдът намира следното от фактическа страна:
Между ищцовото дружество и ответника са сключени следните договори за мобилни
3
услуги: Договор № **********/20.12.2019 г. за мобилен номер +359********* и
Допълнително споразумение от 06.02.2020 г., с което абонатът избира ползването на
абонаментна програма Тотал+ 33.99 лева с промоционален месечен абонамент в размер на
29.99 лева за срок от 24 месеца до 06.02.2022 г. На ответника е предоставено устройство за
ползване HUAWEI B311S-220 with Antenna съгласно т. 8 от договора от 06.02.2020 г., в
клауза, договорена в т. 12, б. – при невръщане на предоставеното устройство или ако то е
повредено, се дължи фиксирана неустойка.
За ползваните от ответника услуги за процесния период от 25.02.2020 г. до 25.06.2020 г.
ищецът е издал на ответника следните фактури:
Фактура № **********/25.02.2020 г. на стойност с ДДС в размер на 151.84 лева за период от
25.01.2020 г. до 24.02.2020 г., от които: за месечни такси, съобщения 68.86 лева, абонамент
доп. пакет – 57.57 лева и ДДС – 25.31 лева. Срок за заплащане на фактурата - 11.03.2020 г.,
към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Фактура № **********/25.03.2020 г. на стойност с ДДС в размер на 51.80 лева за период от
25.02.2020 г. - 24.03.2020 г., от които за месечни такси, съобщения 43.17 лева и ДДС – 8.63
лева. Срок за заплащане на фактурата - 09.04.2020 г., към фактурата е приложено извлечение
от потреблението на ползвания мобилен номер.
Фактура № **********/25.04.2020 г. на стойност с ДДС в размер на 50.03 лева за период от
25.03.2020 г. до 24.04.2020 г., от които: за месечни такси, съобщения 41.69 лева и ДДС –
8.34 лева. Срок за заплащане на фактурата - 10.05.2020 г., към фактурата е приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Фактура/ кредитно известие/ № **********/25.05.2020 г. на стойност с ДДС в размер на -
9.98 лева.
Общата стойност с ДДС на издадените фактури е 243.34 лева.
Издадена е и крайна фактура № **********/25.06.2020 г. на стойност с ДДС в размер на
483.90 лева за периода от 25.05.2020 г. до 24.06.2020 г. – начислена неустойка, предсрочно
прекратяване на договори за услуги в размер на 144.56 лева, неустойка за получено
устройство с ДДС – 96.00 лева.
Общо начислената неустойка в последната фактура е 240.56 лева. Към издадената фактура е
прибавена и незаплатената стойност от предходен период от 243.34 лева, като общото
задължение възлиза на 483.90 лева.
Вещото лице е посочило в заключението си, че по счетоводни данни на ищеца общият
размер на задължението на ответника е 483.90 лв., от които:
243.34 лв. – месечни абонаментни такси и услуги по издадени фактури за процесния период;
144.56 лв. – начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договор;
96.00 лв. – неустойка за предоставено устройство.
Вещото лице е посочило, че в счетоводната система на „Йеттел България“ ЕАД данните
4
влизат обобщено по сметки на датата на всеки билдинг цикъл на дати 01, 05, 10, 15, 18, 20 и
25-то число. Посочило е също в заключението, че ответникът е направи последно плащане
по издадени фактури от ищеца към 25.01.2020 г., която сума е отразена в счетоводните
регистри на ищеца. Остатъкът от направеното плащане до 01.02.2020 г. е 0.35 лева, като
няма отразени други плащания по процесните фактури.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено.
Същото кореспондира на останалите събрани по делото доказателства.
На 07.12.2021 г. ищецът е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК, образувано е ч.гр.д. №
2528/2021 г. по описа на Районен съд – Видин, по което е издадена заповед за изпълнение №
813 от 13.12.2021 г. за следните суми: 339.34 лева – дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, 144.56 лева – неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент, ведно със законната лихва върху общо
дължимата сума, считано от 07.12.2021 г. до окончателното изплащане, както и разноски в
размер на 25.00 лева за заплатена държавна такса и 180.00 лева – адвокатско
възнаграждение.
По делото не са ангажирани доказателства за заплащане на сумите по фактурите от
ответника.
След изтичане на определения за плащане срок по издадените фактури, сумите по тях стават
изискуеми.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Ищцовото дружество претендира плащане на дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги, по мобилни договори с абонатен номер №
*********, за които са издадени гореописаните фактури, ведно със законната лихва за
забава, претендира плащане на начислена неустойка поради предсрочно прекратяване на
договори и неустойка за предоставено устройство.
Между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, по силата на които
операторът е предоставил на абоната телефонен номер и устройство за ползване, при
съответни месечни такси и условия и срок на действие на договора, срещу задължението за
заплащане на уговорените цени на услугите - абонаментни такси и цени на услуги извън
включените в съответния тарифен план. В договорите се съдържа описание на тарифният
план, ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от
неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки.
В договора за мобилни услуги /стр. 2 и 3 от договора/ и допълнителното споразумение към
договора за мобилни услуги е уговорено, че в случай на прекратяване на договора преди
изтичане на срока, посочен в раздела на договора по вина или инициатива на потребителя
или при нарушение на задълженията му по договора или други документи, свързани с него,
в това число приложимите Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по
отношение на която е налице прекратяване: (а) неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като
5
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти. Месечния абонамент, приложим за нуждите на
начисляване на неустойка е най-високият според условията на плана. В допълнение на
неустойката по предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на част,
съответстваща на оставащия срок на договора, от разликата между най-ниския и най-
високия месечен абонамент според условията на плана, в случай, че са били налице
отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти; и (б) в случаите, в които
потребителят не върне WiFi рутера или рутерът е счупен или повреден, то потребителят
дължи неустойка в размер на 96.00 лева с ДДС. /лист 27 от ч.гр.д. № 2528/2021 г./
Договорът по своето съдържание и допълнителното споразумение отговарят на законовите
изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват необходимите
реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да
бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях. Те са приети с
положения подпис на абоната в самите договори, който не е оспорен и по този начин лицето
е декларирало, че е запознато с тях.
Едновременно с подписването на договорите за мобилни услуги ответникът е декларирал, че
е запознат и е съгласен с общите условия на Теленор за взаимоотношенията с потребитЕ.те
на мобилни услуги (Общите условия) като е подписал декларация-съгласие. В същата
изрично е посочено, че на лицето е предоставена информация по чл. 4, ал. 1 от Закона за
защита на потребитЕ.те.
Ответникът е имал качеството на абонат по описаните договори за мобилни услуги като
ищецът е предоставил същите при условията на тарифни планове, подробно описани в
документите. Няма спор, че с подписване на цитираните договори ищецът е предоставил и
съответната сим-карта, индивидуализирана по сериен номер и устройство HUAWEI B311S-
220 with Antenna, с което е изпълнил задължението си да осигури достъп на ответника до
своята мобилна мрежа и договорените далекосъобщителни услуги - чл. 23, буква “б ” от
Общите условия. Това обстоятелство се установява и от издадените месечни фактури, които
представляват извлечение от автоматизираната система на оператора за ползваните услуги.
Осигуряването на достъп до мобилната мрежа, респективно до уговорените мобилни услуги
от страна на мобилния оператор е породило задължение от страна на абоната да заплати
дължимите за това месечни такси и цената на допълнително използваните мобилни услуги,
ако има такива. Задължението за месечни такси не е в зависимост от обстоятелството дали
абонатът реално е ползвал мобилната услуга.
Съгласно разпоредбата на чл. 71 (част XIII) от Общите условия, потребителят по договор за
мобилни услуги е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за
плащане, посочени в чл. 27 на същите Общи условия.
Ответникът не е заплатил издадените фактури за услуги, които е ползвал в процесния
период за клиентските номера, които се асоциират с него. С оглед на обстоятелството, че се
касае за доказване на отрицателен факт - недължимост на претендираните суми и предвид
разпределената доказателствена тежест, ответникът е този, който следва да ангажира
6
доказателства за своите твърдения, което не бе сторено в настоящото производство.
Разпоредбата на чл. 75 от Общите условия предвижда, че при неспазване на което и да е
задължение по част XIII от условията, Теленор има право незабавно да прекрати
предоставянето на услугите или при условията на чл. 19б и 19в да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя.
С оглед на фактическите обстоятелства за прекратяване на договора, относимият текст на
Общите условия, представляващ нормативното основание за прекратяване е чл. 75 във
връзка чл. 196, буква в). Анализът на редакцията на чл. 19б, съотнесен към съдържанието на
чл. 19в безусловно сочи, че в първата хипотеза не се изисква едномесечно писмено
предизвестие, за разлика от посоченото във втория текст. Тоест, процесните договори за
мобилни услуги са прекратени на 19.05.2020 година /датата на деактивация/ поради
неплащане на задължения и в съответствие с действащите Общи условия.
След прекратяване на договора, ищецът е издал последна обобщаваща фактура, в която е
начислил дължимите суми с настъпил падеж и неустойките, съгласно индивидуалните
договори с ответника.
Ответникът не е възразил срещу тази фактура, съдържаща процесните неустойки.
Договорите за мобилни услуги, сключени между Теленор и ответника са прекратени
валидно и едностранно от ищеца в настоящото производство на основание чл.75 във връзка
чл. 196, буква в) от Общите условия. При прекратяването са спазени изискванията на
закона, тъй като не е необходимо отправяне на предизвестие или друга, специална форма за
настъпване на последиците от него. Договорът е прекратен по вина на ответника.
Всички договори за мобилни услуги и допълнителни споразумения към тях съдържат
изрично уговорени клаузи за заплащане на неустойка при прекратяване по вина на абоната.
Размерът и условията, при които се дължат процесиите неустойки са посочени в
съответните текстове на споразуменията и са известни на абоната, който ги е приел с
подписването на документите. Размерът и основанията за възникване на неустойка са
съобразени със Споразумение между Комисията за защита на потребитЕ.те и мобилния
оператор от 11.01.2018 година, поради което следва, че е извършен анализ за наличие на
неравноправни клаузи от органа, оправомощен по закон да следи за правата на потребитЕ.те.
С подписването на споразумението е гарантирано, че предвидените в индивидуалните
договори неустойки не нарушават права на потребитЕ.те и в този смисъл не представляват
неравноправни клаузи. За да е налице такава клауза е необходимо, същата да отговаря
едновременно на следните условия : да бъде уговорена във вреда на потребителя, да не
отговаря на изискванията за добросъвестност и да води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Посочените
предпоставки следва да са налице кумулативно, за да се приеме, че е клаузата е
неравноправна. В случая категорично липсва значителното неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя и това се установява със сключване на
споразумението между мобилния оператор и КЗП.
7
В допълнение, преценката за нищожност на клаузи дори по договори с потребитЕ., следва
да се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и
обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер
на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други,
различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и
очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по
т. д. № 818/2009 г„ II т. О./.
В допълнение, в практиката на Съда на Европейския съюз - Решение от 22.11.2018 година
по дело С-295/17 е прието, че предварително определената сума, получавана от
икономически оператор при предсрочно прекратяване по искане или по вина на негов
клиент на договор за предоставяне на услуги с минимално предвиден срок на обвързаност и
съответстваща на сумата, която операторът е щял да получи през останалата част на
посочения срок, ако договорът не беше прекратен (независимо дали в съответното
законодателство е квалифицирана като неустойка), следва да се приеме за възнаграждение за
извършена възмездна доставка на услуги, Тоест, прието е, че става въпрос за вид
възнаграждение по договора, уговорено между страните , което е свързано с предвидими
вреди. По тази причина, фактът, че е уговорено това възнаграждение да не надхвърля три
месечни вноски, обуславя извод за липса на прекомерност.
Всички договори за мобилни услуги съдържат клауза, която предвижда при прекратяване на
договора по вина на абоната, той да дължи неустойка в размер на всички месечни
абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният
размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти.
По-нататък в текста се уточнява, че месечният абонамент, приложим за нуждите на
начисляване на неустойката е най-високият съгласно условията на плана. При съобразяване
на изложеното и с оглед на уговореното относно месечния абонамент е видно, че
претендираните в исковата молба суми съответстват на трикратния размер на уговорените
максимални месечни абонаменти. В тази връзка, освен че претенциите се явяват
основателни, същите са и доказани по размер.
Претендираните неустойки, описани в предходния абзац са възникнали по всеки един
договор за мобилни услуги към съответната дата на прекратяване и са начислени във
финалната фактура.
Не е спорно, че ответникът е подписал договора за мобилни услуги и допълнителното
споразумение и е ползвал същите до момента на деактивирането им съгласно Общите
условия на доставчика. Не е въведено твърдение да е заплатил дължимите абонаменти,
такси за услуги, нито да е върнал предоставеното му устройство.
Ответникът е титуляр по сключените договори за мобилни услуги и по тази причина е
отговорен за изпълнението на задълженията по тях. Тези задължения включват заплащане
на месечен абонамент и стойността на потреблението за съответния отчетен период. За
дължимите суми се издава фактура на името на титуляра, която има срок за плащане в
8
съответствие с условията на сключения договор. С оглед разпоредбата на чл. 19 от Общите
условия в случай, че потребител е предоставил ползването на услугите по договора на трето
лице, той остава титуляр на правата и задълженията.
Текстът на чл. 19а от Общите условия предвижда едностранно право на потребителя да
прекрати договора за мобилни услуги с едномесечно писмено предизвестие при съществено
или системно нарушение на Общите условия и индивидуалния договор от страна на
Теленор. Съгласно чл. 12 от Общите условия ищецът осигурява услугите на потребитЕ.те
(описани в раздел II на условията) 24 часа в денонощие, 7 дни в седмицата.
С оглед на предходното се извежда безспорния извод, че ответникът е отговорен за
заплащане на задълженията, описани в съответните фактури. Обстоятелството, че
издадените фактури не са оспорени и/или не е отправено предизвестие за прекратяване на
договора поради неизпълнение от страна на ищцовото дружество сочи, че услугите са
предоставени и съответно потребени.
От издадената заповед за изпълнение № 813 от 13.12.2021 г. по ч.гр.д. № 2528/2021 г. по
описа на Районен съд – Видин е видно, че в същата не фигурира вземането на ищеца,
представляващо неустойка в размер на 96.00 лева, претендирано в настоящото
установително производство по чл. 422 ГПК. Съгласно т. 11б на ТР № 4/2014 г. по т.д. №
4/2013 г. на ОС ГТК на ВКС в производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ.
чл. 415, ал. 1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК –
за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което
произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увЕ.чение на размера
на иска. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това,
въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване
на осъдителен иск при условията на евентуалност. С оглед гореизложеното съдът счита
предявения иск по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 92 от ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 96.00 лева - представляваща
неустойка за предоставено устройство HUAWEI B311S-220 with Antenna, по Договор за
мобилни услуги от дата 06.02.2020 г. за мобилен номер +359********* за недопустим, което
води до наличие на основание за прекратяване на производството относно същия.
В хипотезата, когато се установи, че искът е недопустим, произнасянето на съда е с
определение, а когато недопустимостта е установено след даване ход по същество, съдът
следва с решението да постанови прекратяване на производството поради недопустимост,
като в тази част произнасянето има характер на определение и подлежи на обжалване с
частна жалба в едноседмичен срок.
Съдът намира възражението на особения представител на ответника за недопустимост на
евентуалния осъдителния иск по чл. 92 от ЗЗД за неоснователно. Предявеният осъдителен
иск в условията на евентуалност по чл. 92 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 96.00 лева - представляваща неустойка за предоставено устройство
HUAWEI B311S-220 with Antenna, по Договор за мобилни услуги от дата 06.02.2020 г. за
9
мобилен номер +359*********, съдът намира за допустим. Съгласно разясненията, дадени в
т. 11б от ТР № 4/2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОС ГТК на ВКС въвеждането на друго
основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена
заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при
условията на евентуалност. Както се посочи по-горе сумата от 96.00 лева – представляваща
неустойка за предоставено устройство не е претендирана в заповедното производство и
същата не фигурира в издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, т.е. ищецът е
въвел друго основание, от което произтича вземането му, което е различно от това, въз
основа на което е издадена заповедта за изпълнение, поради което предявения осъдителен
иск в условията на евентуалност се явява допустим. Обстоятелството, че процесното
устройство HUAWEI B311S-220 with Antenna е предадено и използвано от ответника се
установява чрез саморъчни подписи на ответника на съответните страници от
допълнителното споразумение. Тъй като прекратяването на договора е по вина на ответника
към датата на прекратяване на договора и деактивиране на услугите за ответника е
възникнало задължение да върне WiFi рутера, в противен случай дължи неустойка в размер
на 96.00 лева с ДДС. По делото не се представиха доказателства за връщане на WiFi рутера
от ответника, поради което претенцията се явява основателна и доказана по размер.
Съдът констатира, че в исковото производство е претендирана сумата от 243.34 лева,
представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги, а в заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 2528/2021 г. е присъдена сумата от 339.34
лева – представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги. С оглед гореизложеното в частта за горницата над сумата от 243.34 лева до сумата от
339.34 лева, издадената Заповед за изпълнение следва да бъде обезсилена, тъй като иск за
тази сума не е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
В случая основателна се явява и претенцията за присъждане на направените разноски.
Съобразявайки т. 12 на ТР № 4/2014 по т.д. № 4/2013 г. на ОС ГТК на ВКС и изхода на
делото ответникът следва да понесе отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство.
В тази връзка ответната страна следва да заплати на ищеца направените разноски по
настоящето производството, в общ размер от 755.00 лева /25.00 лева за внесена държавна
такса, 180.00 лева - адвокатско възнаграждение, 150.00 лева възнаграждение за вещо лице и
400.00 лева – възнаграждение за особен представител/. Ответникът следва да заплати
направените в заповедното производство редуцирани разноски съобразно уважената част от
исковете в общ размер на 164.33 лева /20.04 лева - за държавна такса и 144.29 лева -
адвокатско възнаграждение/.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК в решението следва да се посочи и банковата сметка,
по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин на плащане. В
случая, ищецът е посочил банкова сметка, както следва: IBAN: BG52CITI92501000104111.
Водим от горното, Съдът
10
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ч. А. Ш. с ЕГН **********, с адрес:
***********, че „Йеттел България” ЕАД /с предишно наименование „Теленор България“
ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“,
Бизнес парк София, сграда 6, чрез адв. Виолета Герова – САК, съдебен адрес: гр. София,
бул. „България“ № 81, ет. 8, ап. 22 има вземане спрямо Ч. А. Ш. с ЕГН **********, с адрес:
*********** за следните суми:
243.34 лева - представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури № **********/25.02.2020 г.,
№ **********/25.03.2020 г., № **********/25.04.2020 г., № **********/25.06.2020 г. за
периода от 25.01.2020 г. до 24.06.2020 г.
144.56 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от които:
94.58 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
06.02.2020 г. за мобилен номер +359*********, представляваща стойността на 3 месечни
абонаментни такси; и 49.98 лева за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от дата 06.02.2020 г. за мобилен номер +359*********, представляваща стойността
на 3 месечни абонаментни такси.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от „Йеттел България” ЕАД /с предишно
наименование „Теленор България“ ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, чрез адв. Виолета
Герова – САК, съдебен адрес: гр. София, бул. „България“ № 81, ет. 8, ап. 22, срещу Ч. А. Ш.
с ЕГН **********, с адрес: ***********, установителен иск, с правно основание чл. 422, ал.
1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 92 от ЗЗД, за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 96.00 лева - представляваща
неустойка за предоставено устройство HUAWEI B311S-220 with Antenna, по Договор за
мобилни услуги от дата 06.02.2020 г. за мобилен номер +359*********, като недопустим и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 813 от 13.12.2021 г., издадена по
ч.гр.д. № 2528/2021 г. по описа на Районен съд – Видин, в частта й за горницата над сумата
от 243.34 лева до сумата от 339.34 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги.
ОСЪЖДА Ч. А. Ш. с ЕГН **********, с адрес: *********** да заплати на „Йеттел
България” ЕАД /с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6,
чрез адв. Виолета Герова – САК, съдебен адрес: гр. София, бул. „България“ № 81, ет. 8, ап.
22 сумата от 96.00 лева - неустойка за предоставено устройство HUAWEI B311S-220 with
Antenna, по Договор за мобилни услуги от дата 06.02.2020 г. за мобилен номер
+359*********.
11
ОСЪЖДА Ч. А. Ш. с ЕГН **********, с адрес: *********** да заплати на „Йеттел
България” ЕАД /с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6,
чрез адв. Виолета Герова – САК, съдебен адрес: гр. София, бул. „България“ № 81, ет. 8, ап.
22, направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д № 2528/2021 г. по описа на
Районен съд – Видин, съразмерно с уважената част от исковете в общ размер на 164.33 лева
/20.04 лева - за държавна такса и 144.29 лева - адвокатско възнаграждение/.
ОСЪЖДА Ч. А. Ш. с ЕГН **********, с адрес: *********** да заплати на „Йеттел
България” ЕАД /с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6,
чрез адв. Виолета Герова – САК, съдебен адрес: гр. София, бул. „България“ № 81, ет. 8, ап.
22, сумата в общ размер от 755.00 лева /25.00 лева за внесена държавна такса, 180.00 лева -
адвокатско възнаграждение, 150.00 лева възнаграждение за вещо лице и 400.00 лева –
възнаграждение за особен представител/ - направени разноски в исковото производство.
Банковата сметка на ищеца, по която да се преведат присъдените суми е IBAN:
BG52CITI92501000104111.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок от
връчването му на страните, като след влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д. №
2528/2021 г. по описа на Районен съд - Видин.
В частта на прекратяването решението има характер на определение и подлежи на
обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Видин в едноседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
12