МОТИВИ по НОХД № 30 241/10 г. по
описа на РС – МОНТАНА
Подсъдимият
Д.М.Ц. е обвинен в това, че за времето от началото на месец април 2010 г. до 05.04.2010
г. в гр. Монтана при условията на опасен рецидив, чрез повреждане на преграда, здраво
направена за защита на имот /взломяваис заключващото устройство на мазе/ отнел
от владението на Й. И.Д. xxx движима вещ - 1 брой велосипед марка, Крос", модел"Агресор"
на стойност 140 лева, собствеиост на Р.И.Д. xxx. без негово съгласие, с
намерение противозаконно да я присвои - престьпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр.
с чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. "б"
от НК.
Прокурорът поддържа обвинението, пледирайки
конкретно по вид и размер наказание.
Подсъдимият Д.М.Ц. се признава за
виновен, давайки съгласие при условията на чл. 371, т. 1 от НПК да не се
разпитват свидетелите и вещото лице. При условията на чл. 371, т. 2 НПК подс. Ц.
призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
даде съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Защитника на подс. Ц., назначен
при условията на чл. 372, ал. 2 НПК, изрази съгласие по смисъла на чл. 372, т. 1 НПК. Пледира за приложение на чл. 55 НК при определяне на наказанието при
предвидения минимум.
Производството се разви при
условията и реда на Глава 27 НПК – по чл. 370, ал. 1 и сл. НПК и по – точно съгласно
чл. 371, т. 2 от НПК– проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано от
предварително изслушване на страните, инициирано от съда.
Доказателствата по делото са
писмени и гласни. На основание чл. 373, ал. 1 вр. с чл. 283 НПК съдът ги прие, прочете
и огласи, без да извършва разпит на подсъдимия, свидетелите и вещото лице.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и
становищата на страните, приема за установено следното:
Подс. Ц. е
осъждан към момента на процесното деяние както следва: по НОХД № 477/04 г. на
МРС е осъден за деяние по чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 63 НК на обществено
порицание извършено на 27.08.2004 г., а
присъдата е влязла в сила на 01.03.2005
г. ; по НОХД №296/06 г. на МРС е осъден за деяние по чл. 195, ал. 1 вр. с
чл. 63 НК на пробация чрез пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК за срок от 2 години, като деянието е извършено на 02/03.04.2006 г., а присъдата е влязла в сила на 12.12.2006 г. / тази присъда е изтърпяна на
13.08.2007 г. видно от писмо на РП Монтана/; по НОХД № 464/08 г. на МРС е
осъден за деяние по чл. 197, т. 3 вр. с чл. 195, ал. 1 НК на пробация чрез
пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 4 за срок от 8 месеца, деянието
е извършено за времето от 22.07 – 30.07.2006
г., а присъдата е влязла в сила на 06.01.2009
г. ; по НОХД № 484/08 г. на МРС е осъден на пробация чрез пробационните
мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 4 НК за срок от 8 месеца за деяние по
чл. 194, ал. 3 НК, извършено на 24.08.2008
г., а присъдата е влязла в сила на 11.02.2009
г. ; по НОХД №461/2008 год. на Районен съд гр. Монтана за престъпление по
чл. 195 НК е осъден на три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение било
отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК – деянието е извършено на 09/10.07.2008 г., а присъдата е влязла
в сила на 24.02.2009 г. ; по НОХД
№30 112/2009 год. по описа на Районен съд гр. Монтана за престъпление по чл. 354а,
ал. 3, т. 1 НК е бил осъден на шест месеца лишаване от свобода, чието
изтърпяване било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК – деянието е
извършено на 18.09.2008 г., а
присъдата е влязла в сила на 04.04.2009
г. ; по НОХД № 30 129/2009 год. по описа на Районен съд гр. Монтана за
престъпления по чл. 346, ал. 2, т. 1 НК и по чл. 343б, ал. 1 от НК е осъден при
условията на чл. 23, ал. 1 от НК на осем месеца лишаване от свобода, чието
изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК – деянията са извършени
на 23.11.2008 г., а присъдата е
влязла в сила на 05.06.2009 г. ; по
НОХД №30 193/2009 год. по описа на Районен съд гр. Монтана за престъпление по
чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК е осъден на девет месеца лишаване от свобода, чието
изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК – деянието е извършено
на 07.10.2008 г., а присъдата е
влязла в сила на 17.06.2009 г. ;По
НОХД №30 247/09 г. на МРС за престъпление по чл. 195 НК извършено на 20/21.03.2009 г., присъдата е влязла в
сила на 18.07.2009 год. подс. Ц. е
осъден на осем месеца лишаване от свобода, което наказание не е отложено на
основание чл. 66, ал. 1 от НК, поради което настоящето деяние е извършено при
условията на „опасен рецидив" при хипотезата на чл. 29, ал. 1, б. "б"
от НК. С тази присъда при условията на чл. 68, ал. 1 НК е била приведена в
изпълнение присъдата по НОХД №461/08 г. на МРС, а видно от писмо на Затвора
Враца от 26.01.2010 г. присъдата е изтърпяна на 22.01.2010 г. ; По НОХД
№30 277/09 г. на МРС е осъден за престъпление по чл. 195 НК на осем месеца
лишаване от свобода – условно с три години изпитателен срок – деянието е
извършено на 03.01.2009 г., а
присъдата е влязла в сила на 02.10.2009
г. ; По НОХД №30 279/09 г. на МРС за престъпление по чл. 194, ал. 3 НК
е осъден на глоба в размер на 300 лева – деянието е извършено на 26.06.2008 г., а присъдата е влязла в
сила на 09.10.2009 г. ; По НОХД
№30 268/09 г. на МРС за престъпление по чл. 195 НК е осъден на шест месеца
лишаване от свобода – условно с три години изпитателен срок – деянието е
извършено на 22.02.2009 г., а
присъдата е влязла в сила на 14.10.2009
г. ; Подсъдимия е осъждан с влезли в сила присъди и по НОХД №№
30 391/09 г. и 30 018/10 г. и двете на МРС, постановяващи наказания
глоби – по първата 200 лева, а по втората 100 лева, деянието по първата е
извършено на 11.03.2009 г., а
присъдата е влязла в сила на 11.11.2009
г., деянието по втората е извършено
на 13 – 15.02.2009 г., а присъдата е
влязла в сила на 31.05.2010 г..По
НОХД №30 219/10 г. на МРС Ц. е осъден на една година лишаване от свобода
при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип,
деянието по чл. 196, ал. 1, т. 2 НК е извършено за времето от 26.03. – 06.04.2010 г., а присъдата е
влязла в сила на 30.09.2010 г..
Осъждания на подс. Ц. визирани по
горе квалифицират процесното деяние извършено при условията на опасен рецидив
по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. ”б” от НК, без срока по чл. 30, ал. 1 от НК да
е изтекъл.
Св. Р. xxx притежавал
велосипед марка “Крос”, модел “Агресор”. В началото ма месец април 2010 г. св. Д.
предоставил за ползване велосипеда си на брат си – св. Й. Д.. Последния
съхранявал велосипеда в мазето си, заключено с катинар. На неустановена с
точност дата в началото на месец април 2010 г. подс. Ц. взломил заключващото
устройство / катинар/ на мазето на св. Й. Д. и откраднал съхраняващия се там
велосипед собственост на св. Р.Д.. Подс. Ц. отишъл с отнетия велосипед в с. Д.,
област Монтана, където срещнал св. М. Б., живущ в селото. Подс. Ц. обяснил на
св. Б., че желае да продаде велосипеда, уверявайки св. Б., че велосипеда е
негова собственост. Св. Б. се съгласил да закупи велосинеда, като заплатил на
подс. Ц. сумата от 30 лева.
На 05.04.2010 г. (Великден) около 11.30 часа св. Й. Д. установил, че вратата
на мазето му е взломсна. след което уведомил органите на РУ “Полиция” -Монтана.
След разкриване извършителя на деянието велосипдът марка “Крос” бил върнат на
собственика му св. Р.Д. срещу разписка.
Видно от заключението на извършената съдебно - оценителна експертиза
стойността на движимата вещ предмет на противозаконно отнемане -велосипед марка
„Крос", модед"Агресор" възлиза на сумата от 140 лева.
При условията на чл. 373,
ал. 3 НПК съдът приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния
акт, като се позовава на направените самопризнания от подсъдимия и
доказателствата от досъдебното производство, които ги подкрепят.
Налице са условията на чл. 303, ал.
2 НПК и съдът намира, че обвинението е доказано по несъмнен начин. Подс. Ц. е
извършил деянието при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 196, ал. 1,
т. 2 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1,
б. ”б”от НК. Поради това, че с точност не е установена датата на отнемане в
началото на м. 04.2010 г., като на 05.04.2010 г. е установена липсата на
велосипеда, обвинението правилно е посочило за период на извършване на деянието
– началото на м. 04. – 05.04.2010 г. макар и да не са налице условия за
приложение на чл. 26, ал. 1 от НК.
Имайки предвид гореизложената
фактическа обстановка и при това тълкуване на закона, съдът намери, че:
Подс. Д.М.Ц. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2 вр. с чл. 194,
ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. ”б” от НК:
- за времето от началото на месец април 2010 г. до 05.04.2010
г. в гр. Монтана при условията на опасен рецидив, чрез повреждане на преграда, здраво
направена за защита на имот / взломяване заключващото устройство на мазе -
катинар/ отнел от владението на Й. И.Д. xxx чужда движима вещ - 1 брой
велосипед марка “Крос”, модел "Агресор" на стойност 140 лева, собственост
на Р.И.Д. xxx, без съгласието на собственика с намерение противозаконно да го
присвои.
От субективна страна е налице
пряк умисъл – подс. Ц. е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал
е настъпването на обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване.
Причините за извършване на деянието
са неправилното отношение към чуждата собственост и желание да престъпно
облагодетелстване от страна на подсъдимия.
За извършеното от подс. Ц. престъпление визирано по - горе съдът го призна
за ВИНОВЕН и му определи съответно наказание – ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание
следва да се изтърпи ефективно при първоначален
строг режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип на основание чл. 60, ал. 1 вр. с чл. 61, т.
2 от ЗИНЗС.
При определяне вида и размера на
наказанието съдът счита, че е съобразил всички обстоятелства с правно значение
за неговата индивидуализация, като го определи при условията на чл. 58а / в редакция преди изм. с ДВ, бр. 26/2010 г. в сила
от 10.04.2010 г. / вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 2, ал. 2 от НК
съобразявайки задължително нормата на чл. 373, ал. 2 НПК, в частта й относно
задължението на съда да определи наказанието при условията на чл. 58а, респ. чл.
55 НК и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства / в редакция на чл. 58а НК преди изм. с ДВ бр. 26/2010 г. /, който
е по – благоприятния закон по смисъла на чл. 2, ал. 2 от НК. Размера на
наложеното наказание е съобразен с нарасналата във времето обществена опасност
и тази на извършеното от подс. Ц. деяние и последиците от него. Съдът не
приложи чл. 58а НК в редакцията действаща след изм. с ДВ, бр. 26/2010 г. в сила
от 10.04.2010 г. защото спази изискването на чл. 2, ал. 2 от НК – при тази
редакция на чл. 58а НК наказанието следваше да се определи при условията на чл.
54 НК спрямо подсъдимия, което във всички случаи щеше като размер да е по –
голямо дори разделено на една трета, в сравнение с определяне на наказанието
при условията на чл. 55 НК под минимално предвидения размер. В тази насока
съдът не споделя становището на защитата.
При определяне вида и размера на
наложеното наказание, съдът намира, че са съобразени целите по чл. 36 НК при
отчитане разбира се изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК, респ. степента
обществена опасност на конкретното деяние и степента обществена опасност на
подс. Ц.. Съдът намира наложеното наказание и за съответно по смисъла на чл. 35,
ал. 3 от НК.
Съдът извърши групиране при
условията на чл. 301, ал. 1, т. 3 от НПК имайки предвид всички осъждания с
влезли в сила присъди на Ц. до настоящия момент. Разбирането на настоящия съд е,
че не може да не извърши групиране, каквото е предложението на защитата, защото
процесното деяние е извършено в изпитателните срокове определени по шест на
брой влезли в сила условни присъди, което предполага обсъждане за приложение на
чл. 68 НК, предхождащо от спазване на принципа за най – блогоприятното
съчетание на групиране съгласно чл. 25 вр. с чл. 23 от НК. Имайки предвид
горното съдът е длъжен да извърши групиране спрямо подсъдимия и с настоящата
присъда, независимо, че служебно му е известно, че спрямо Ц. има и още други не
влезли в сила присъди, в т. ч. и висящи ДП и съдебни такива.
Първият вариант на
групиране е следния: могат да се групират присъди
по НОХД № № 461/08 г., 30 112/09 г.,
30 129/09 г., 30 193/09 г., 30 277/09 г. и 30 268/09 г. всички
на РС Монтана с най – тежко условно наказание
– ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Така
определено на основание чл. 68, ал. 1
от НК съдът следва да се приведе в
изпълнение общото най – тежко условно наказание по посочените по горе условни
присъди в размер на ДЕВЕТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се изтърпи ефективно от подсъдимия на основание чл. 60, ал. 1 вр. с чл. 61, т.
2 от ЗИНЗС при първоначален строг режим
в затвор или затворническо общежитие от закрит тип / процесното деяние е
извършено в изпитателния срок по всичките посочени условни присъди/. Преди да
се приложи чл. 68, ал. 1 от НК спрямо визираните условни присъди са налице
условията на чл. 25 НК имайки предвид това, че деянията по всичките са
извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. При това групиране присъдата по НОХД №
30 247/09 г. на МРС следва да се изтърпява отделно / тя е изтърпяна вече
на 22.01.2010 г. / защото е в рецидив спрямо присъдата по НОХД №461/08 г. на
МРС, макар и да може да се групира с всички останали условни присъди
посочени по – горе. При това групиране подсъдимия следва да търпи общо
наказание пробация по НОХД №№ 464/08 г. и 484/08 г. чрез пробационните мерки по
чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 4 от НК за срок от 8 месеца, отделно при
условията на чл. 68 НК да търпи общо най – тежко наказание от 9 месеца по
присъди по НОХД № № 461/08 г., 30 112/09 г., 30 129/09 г., 30 193/09
г., 30 277/09 г. и 30 268/09 г., отделно да изтърпи наказанието от 9
месеца по НОХД № 30 247/09 г. на МРС и отделно да търпи общо най – тежко
наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода по
настоящето дело / НОХД №30 241/10 г. / на МРС и присъдата по НОХД
№30 219/10 г. на МРС. При този вариант на групиране може да се приспадне
изтърпяното наказание от 3 месеца по НОХД №461/08 г. на МРС от общото наказание
9 месеца. Наказанието по настоящето дело може да се групира с това по НОХД №30 219/10
г. на МРС защото деянията и по двете присъди са извършени преди да е имало
влязла в сила присъда и по двете дела и след влизане в сила на всички посочени
по – горе, респ. намират се в рецидив спрямо тях.
Вторият
вариант на групиране е следният: На основание чл. 25, ал. 4 вр. с чл. 23, ал. 1
от НК могат да се групират присъди по
НОХД № № 464/08 г., 484/08 г. и
461/08 г. и трите по описа на РС Монтана с общо най – тежко наказание в
размер на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
ефективно при първоначален строг режим в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип, което видно от писмо на
Затвора Враца от 26.01.2010 г. е
изтърпяно от подсъдимия на 22.01.2010 г..Спрямо присъдата по НОХД №
461/08 г. са налице условията на чл. 68, ал. 1 НК и затова съдът при условията
на чл. 25, ал. 4 НК постановява ефективно изтърпяване на това общо наказание
без да отлага изпълнението му при условията на чл. 66 НК. Така групирани
присъдите по НОХД №№ 464/08 г. и 484/08 г. постановяващи наказание пробация не
следва да се изтърпяват отделно от подсъдимия защото са групирани с присъдата
по НОХД №461/08 г. на МРС постановяваща 3 месеца лишаване от свобода. При този
вариант следващото възможно групиране съгласно чл. 25, ал. 4 вр. с ал. 1 вр. с
чл. 23, ал. 1 от НК е по присъди по НОХД № № 30 112/09 г., 30 129/09 г., 30 193/09 г., 30 247/09
г., 30 277/09 г., 30 279/09 г., 30 268/09 г., 30 391/09 г. и
30 018/10 г. всички на РС Монтана с общо най – тежко наказание в
размер на ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА ефективно при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като видно от писмо на Затвора Враца
от 26.01.2010 г. наказанието от 8
месеца по НОХД №30 247/09 г. е изтърпяно от подсъдимия на 22.01.2010
г.. Спрямо присъди по НОХД № № 30 112/09 г., 30 129/09 г., 30 193/09
г., 30 277/09 г. и 30 268/09 г. всички на РС Монтана в размер на ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА са
налице условията на чл. 68, ал. 1 НК и затова съдът при условията на чл. 25, ал.
4 НК постановява общото наказание от девет месеца да се изтърпи ефективно от подсъдимия на основание чл.
60, ал. 1 вр. с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, без
да прилага чл. 66 НК. На основание чл. 23, ал. 3 от НК при този вариант на
групиране може да се присъедини
наказанието глоба от 300 / триста / лева, представляваща размера на най –
тежкото наказание глоба наложено с присъда по НОХД №30 279/09 г. на МРС. При
този вариант на групиране подсъдимия следва да търпи общо наказание от 3 месеца
по присъди по НОХД №№ 464/08 г., 484/08 г. и 461/08 г. – това наказание вече е изтърпяно на 22.01.2010 г. видно от писмо на
Затвора Враца от 26.01.2010 г. и се приспада при условията на чл. 25, ал. 2 НК,
отделно да търпи общо наказание в размер на 9 месеца по присъди по НОХД №№ 30
112/09 г., 30 129/09 г., 30 193/09 г., 30 247/09 г., 30 277/09
г., 30 279/09 г., 30 268/09 г., 30 391/09 г. и 30 018/10 г.
всички на РС Монтана – от това наказание
са изтърпени 8 месеца и общо най – тежко наказание от 1 година и 6 месеца
образувано при групиране на настоящата присъда и НОХД №30 241/10 г. на МРС
и присъда по НОХД №30 219/10 г. на МРС. И при това групиране присъдите по
настоящето НОХД №30 241/10 г. и тази по НОХД №30 219/10 г. на МРС при
условията на чл. 25 НК могат да се групират като общото наказание е една година
и шест месеца лишаване от свобода, което следва да се изтърпи отделно при
първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Имайки
предвид двата варианта и най – вече принципа за най – блогоприятното съчетание
при групиране, очевидно е, че по – благоприятния вариант за подсъдимия е втория и затова съдът извърши
групирането в тази насока съобразявайки всички осъждания до настоящия момент. Съдът
подробно мотивира нуждата от приложение на чл. 68 НК в случая спрямо конкретно
визирани присъди, без обаче да го посочва с изричен диспозитив в присъдата
защото едновременно с това спрямо условните присъди за които е налице
хипотезата на чл. 68 НК е приложим и чл. 25, ал. 4 НК, а освен това ще се
получи и дублиране на размера общи наказания, което следва да изтърпява
подсъдимия. На основание чл. 25, ал. 2 от НК съдът приспада изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по
групираните по горе присъди и дела. Присъдите по НОХД № 477/04 г. и 296/06 г. на
МРС не могат да се групират помежду си защото не са налице условията на чл. 25 НК, не могат да се групират на същото основание и с останалите такива, респ. същите
подлежат на отделно изтърпяване, а видно от данните по справката за съдимост на
Ц. това вече е станало – тези две присъди са изтърпени понастоящем.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК,
съдът:
ОСЪЖДА подсъдимия Д.М.Ц.
да заплати по сметка на ВСС сумите - 40 / четиридесет / лева деловодни
разноски – изплатено възнаграждение на вещо лице и 5 / пет / лева държавна
такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Съдът не присъди разноски в
тежест на подсъдимия за адвокатско възнаграждение на служебно назначения
защитник. Впоследствие след уведомяване от НБПП гр. София за размера на
изплатеното адвокатско възнаграждение на служебен защитник, съдът ще се
произнесе с Определение по смисъла на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК.
Предвид горните мотиви съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: