РЕШЕНИЕ
№ 3601
гр. София, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20231110203449 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „********“ АД, ЕИК ****** срещу наказателно
постановление № НП - 4 от 31.01.2023 г., издадено от министър на културата, с което
за нарушение на чл.179, ал.2 от Закона за културното наследство (ЗКН), вр. чл.21, ал.2
от Наредба № Н-00-0005 от 08.06.2010 г. за условията и реда за възпроизвеждане на
културни ценности в копия, реплики и предмети с търговско предназначение, на
дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 25 000 лева на основание чл.226а от ЗКН.
В жалбата се твърди, че в хода на административнонаказателното производство
са били допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон,
поради което се иска отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател, редовно уведомено, не се
явява представител. Постъпила е молба от адв. Х. М., в която посочва, че поддържа
подадената жалба и уточнението, като иска отмяна на издаденото НП. Заявява, че не
било ясно описано извършеното нарушение и изпълнителното деяние, не били
индивидуализирани конкретните процесни артикули и не било доказано, че е
използвано изображението именно на цитираната движима културна ценност.
Претендират се разноски.
Представителят на АНО пледира атакуваното наказателно постановление да
1
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Заявява, че нарушението било
доказано по категоричен начин. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на поисканото възнаграждение от другата страна.
Представя писмени бележки.
Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок,
срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и
производството е редовно образувано пред РС-София, поради което съдът я намира за
процесуално допустима.
Софийският районен съд, след анализ на всички събрани по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 09.06.2022 г. служители на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на
културното наследство“ в Министерство на културата, сред които свидетелите Р. Р. и
П. Г., извършили проверка за нерегламентирано използване и разпространяване на
изображение на движима културна ценност - протоме на П. от село В., с търговска цел.
Проверката била извършена по документи и на място на адрес: ******* в търговски
обект на дружеството-жалбоподател „********“ АД.
При проверката било установено, че дружеството-жалбоподател „********“ АД
предлагало за продажба дрехи – ризи и тениски, с търговска цел, с изображения на
движима археологическа културна ценност, със статут „национално богатство“, а
именно протомето на П. от село В.. По този начин се осъществявала дейност по
разпространение и използване на изображение на културна ценност, за производство
на стоки и дизайнерски решения, с търговска цел. При огледа на място в магазина и от
проверката в интернет страницата на „********“ АД: ********* било установено, че
имало налични произведени продукти (дрехи) – ризи и тениски с изображение на
протомето на П. от село В., част от колекцията „******“.
Протомето на П. от село В. било движима културна ценност, публична държавна
собственост. Предметът бил със статут „национално богатство“. Той бил вписан във
фондовете на Регионален исторически музей - Р. Предметът бил с много висока
научна, художествена и финансова стойност, бил много емблематичен и дори бил част
от герба на Община Р., съответно бил лесно разпознаваем и известен в обществото.
От описанията на артикулите и от самото наименование на колекцията „*****“
ставало ясно, че представителите на дружеството били запознати, че са използвани
изображения на известни съкровища - движими културни ценности, произхождащи от
българските земи. В описанията на артикулите изрично се акцентирало на високата
стойност и емблематичното значение на изобразените културни ценности.
При извършена последваща проверка било установено, че между „********“ АД
2
и директора на Регионален исторически музей Р., където се съхранявало протомето на
П. от село В., нямало сключен договор за използване на изображения на протомето на
П. от село В., съгласно изискванията на чл.179, ал.2 от ЗКН и чл.21, ал.2 от Наредба №
Н-00-0005 от 08.06.2010 г. за условията и реда за възпроизвеждане на културни
ценности в копия, реплики и предмети с търговско предназначение.
Предвид на това проверяващите приели, че дружеството-жалбоподател
„********“ АД е създало, разпространявало и използвало изображения на протомето
на П. от село В., в рамките на предмета на осъществяваната от дружеството дейност, с
търговска цел, а именно за производство и предлагане на стоки (дрехи) и за
дизайнерски решения, без да спазва изискванията на чл.179, ал.2 от ЗКН и чл.21, ал.2
от Наредба № Н-00-0005 от 08.06.2010 г., като не е сключило договор с Регионален
исторически музей - Разград.
Срещу „********“ АД бил съставен АУАН № 23 от 09.08.2022 г. за
горепосоченото нарушение, което било квалифицирано по чл.179, ал.2 от ЗКН, вр.
чл.21, ал.2 от Наредба № Н-00-0005 от 08.06.2010 г. за условията и реда за
възпроизвеждане на културни ценности в копия, реплики и предмети с търговско
предназначение. Актът бил подписан от актосъставителя и двама свидетели, след което
препис от него бил връчен на представляващ дружеството-нарушител, който го
подписал без възражения.
АНО приел изложените в акта фактически констатации за категорично доказани
и въз основа на него издал обжалваното понастоящем наказателно постановление №
НП - 4 от 31.01.2023 г., с което за нарушение на чл.179, ал.2 от Закона за културното
наследство (ЗКН), вр. чл.21, ал.2 от Наредба № Н-00-0005 от 08.06.2010 г. за условията
и реда за възпроизвеждане на културни ценности в копия, реплики и предмети с
търговско предназначение, на дружеството-жалбоподател е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 25 000 лева на
основание чл.226а от ЗКН.
Така изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
показанията на свидетелите Р. Р. и П. Г., както и от приложените по делото писмени
доказателства. Показанията на свидетелите са логични, последователни,
непротиворечиви и изцяло съответстват на приложения по делото писмен
доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира напълно. Свидетелите
подробно разказват как на процесната дата са посетили магазина на дружеството в
*******, където установили, че се предлагали за продажба дрехи – ризи и тениски, с
търговска цел, с изображения на движима археологическа културна ценност, със
статут „национално богатство“, а именно протомето на П. от село В.. Това било
установено не само при проверката на място в търговския обект, но и при проверка в
интернет страницата на „********“ АД: *******, където също се предлагали за
3
продажба онлайн продукти (дрехи) – ризи и тениски с изображение на протомето на П.
от село В., част от колекцията „*******“. Показанията на двамата свидетели намират
пълна подкрепа в приложените по делото цветни изображения на дрехите от каталога
на „********“ АД и цветното изображение на протомето на П. от село В., като при
извършената от съда визуална съпоставка се констатира, че действително върху
дрехите, които са се предлагали за продажба, е изобразено протомето на П. от село В..
В случая, за установяване на обстоятелството, дали върху артикулите, предлагани от
дружеството-жалбоподател е била изобразена движима културна ценност, а именно П.
от село В., не са необходими някакви специални знания на вещо лице, а е достатъчно
единствено визуална съпоставка между изображенията на артикулите, които са
представени по делото и изображението на самия П., на който снимка също е
приложена по делото. Съдът трябва да извърши единствено визуална съпоставка,
която може да направи сам и без специфични знания и умения, т.е. не се касае за
изследване на някаква археологическа находка или реплика на оригинала, която да
бъде щателно проучвана и разглеждана обстойно от вещо лице със специфични знания
и умения. Не е необходимо вещо лице с такива специфични знания да прави визуална
съпоставка между две снимки или между снимка и конкретен артикул, за да се
отговори на въпроса, дали има съвпадения между двете, т.е. това може да се направи и
от самия съд, без да е необходимо лицето, извършващо тази съпоставка, да има
специални знания и умения в областта на археологията, изкуството и т.н. Логично е, че
ако се гледа детайлно под микроскоп оригиналът на протомето, то няма как да се
очаква на изображението върху дрехите да са възпроизведени всички минимални
детайли (драскотини, отчупвания и т.н.), тоест тук се касае за визуална съпоставка в
общ план, а не за някакво абсолютно детайлно изследване, тъй като категорично ясно
е, че няма как да се възпроизведе с щампа върху дреха изцяло детайлно движимата
културна ценност. Единствено е нужно визуално да бъдат съпоставени протомето и
артикулите, и съответно съдът да констатира, има ли визуално съвпадение между
двете. При посочената съпоставка съдът констатира наличие на такова съответствие,
което изцяло подкрепя думите на свидетелите очевидци – Р. и Г., които са
констатирали артикулите в търговския обект и в интернет страницата на търговеца.
Следователно показанията на свидетелите не само, че не се оборват, а напротив,
намират пълна подкрепа в останалия доказателствен материал.
Също така от разпита на свидетелите стана ясно, че между „********“ АД и
директора на Регионален исторически музей Р., където се съхранявало протомето на П.
от село В., нямало сключен договор за използване на изображения на протомето на П.
от село В., съгласно изискванията на чл.179, ал.2 от ЗКН и чл.21, ал.2 от Наредба № Н-
00-0005 от 08.06.2010 г. за условията и реда за възпроизвеждане на културни ценности
в копия, реплики и предмети с търговско предназначение. Това се потвърждава и от
писмените доказателства – писмо от директора на Регионален исторически музей
4
Разград, в което се посочва не само, че такъв договор липсва, но и се потвърждават
констатациите на свидетелите и съда, че върху продуктите от снимковия материал е
използвано изображение на протомето на П. от село В., което е движима културна
ценност и е част от основен фонд в отдел „Археология“ на Регионалния исторически
музей – Р., заведен в инвентарната книга под инвентарен номер 1409.
Предвид изложеното, съдът прие за категорично установена описаната по-горе
фактическа обстановка.
Съдът, с оглед възраженията и доводите на дружеството-жалбоподател,
както и като съобрази задължението си в качеството на въззивна инстанция да
проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от
основанията, посочени от страните, намира следното от правна страна:
АУАН е съставен от компетентен орган съгласно чл.229, ал.1 от ЗКН, а именно
от длъжностно лице – инспектор, каквото се явява свидетелят Р. Р.. Нарушението е
ясно, точно описано, като са посочени датата, мястото, начинът на извършването му и
нарушената законова разпоредба. Актът е подписан от двама свидетели и е бил връчен
на представляващ дружеството-жалбоподател. НП е издадено от компетентен за това
орган съгласно чл.229, ал.2 от ЗКН – министър на културата, като в съдържанието му
нарушението отново е описано подробно по дата, място и начин на извършване,
отразена е нарушената законова разпоредба, както и основанието, на което се налага
санкцията. В този смисъл съдът намира, че съдържа всички съществени реквизити за
редовност, посочени в чл.57 от ЗАНН и нарушителят е бил запознат с всички
фактически и правни основания на административнонаказателното обвинение. Спазени
са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Актът е съставен в тримесечен срок от откриване на
нарушителя и в едногодишен срок от извършване на нарушението, а наказателното
постановление е издадено в шестмесечен срок от съставянето на акта. При проверката
на АУАН и НП съдът достигна до извода, че в процедурата по издаването им не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна, че „********“ АД е осъществило състава на
административното нарушение по чл.179, ал.2 от ЗКН, вр. чл.21, ал.2 от Наредба № Н-
00-0005 от 08.06.2010 г. за условията и реда за възпроизвеждане на културни ценности
в копия, реплики и предмети с търговско предназначение. Съгласно разпоредбата на
чл.179, ал.2 от ЗКН: „Създаването, разпространението и използването на изображение
на културна ценност или на елементи от нея във фотографско, компютърно, видео- и
друго изображение с търговска цел, включително използването на изображението или
на части от него при производство на стоки, етикети и дизайнерски решения или за
реклама, се извършват при условия и по ред, определени с наредбата по чл.178 въз
5
основа на договор, сключен със собственика на културната ценност, а за музейните
културни ценности - с директора на съответния музей“. Посочената Наредба е Наредба
№ Н-00-0005 от 08.06.2010 г. за условията и реда за възпроизвеждане на културни
ценности в копия, реплики и предмети с търговско предназначение, като чл.21, ал.2 от
същата гласи, че: „За създаване, разпространяване и използване на изображението по
ал. 1 (фотографско, компютърно, видео- и друго изображение на културна ценност или
на елементи от нея) се сключва договор със собственика на културната ценност или с
директора на съответния музей, в чиито фондове е инвентирана културната ценност“.
По делото категорично се доказа, че дружеството-жалбоподател „********“ АД е
създало, разпространявало и използвало изображения на протомето на П. от село В., в
рамките на предмета на осъществяваната от него дейност, с търговска цел, а именно за
производство и предлагане на стоки (дрехи) и за дизайнерски решения, без да е
сключило договор с Регионален исторически музей – Р., поради което от обективна
страна е налице нарушение чл.179, ал.2 от ЗКН, вр. чл.21, ал.2 от Наредба № Н-00-0005
от 08.06.2010 г. за условията и реда за възпроизвеждане на културни ценности в копия,
реплики и предмети с търговско предназначение. Осъществени са и трите форми на
изпълнителното деяние, както е посочено от наказващия орган и в тази връзка са
неоснователни възраженията за неясно описание на нарушението, тъй като
дружеството първо е създало изображенията, след това ги е разпространявало и
използвало чрез продажбата на дрехите във физическия си магазин в град София и на
интернет страницата на дружеството.
Неоснователни са възраженията, че не били посочени конкретните артикули с
изображението на протомето, тъй като изрично в издаденото НП е описано, че става
въпрос за тениски и ризи, а точният им брой няма как да бъде посочен, понеже и по
данни на свидетелите, същите са били изгонени от магазина на дружеството след като
са се легитимирали и не им е била предоставена информация за общия брой
произведени артикули с това изображение. Видно е обаче, че освен във физическия
магазин, такива са се предлагали и в интернет сайта на търговеца. В тази връзка няма
как проверяващите да посочат точния брой произведени артикули, защото те нямат
информация за него, а вида им ясно е описан в издаденото НП – тениски и ризи.
Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради което не
е необходимо да се изследва субективната страна на нарушението, към която освен
наличието на вина, спадат причините и мотивите, довели до неговото извършване. В
тази връзка са без значение мотивите и причините, поради които не е бил сключен
договор с музея в Р. при използването на изображение на протомето, тоест без
значение е дали това е станало поради незнание на закона, което не е извинително или
се касае за незнание, че това протоме е движима археологическа културна ценност със
статут на национално богатство, което обаче се опровергава от самото заглавие на
колекцията дрехи и говори за знание, че се използват изображения на уникални за
6
България съкровища. Както беше отбелязано обаче, тези обстоятелства са ирелевантни,
тъй като е достатъчно, да е налице нарушение единствено от обективна страна, за да се
ангажира отговорността на дружеството.
Деянието е подробно и пълно описано, правилно квалифицирано и
законосъобразно съотнесено към санкционната разпоредба на чл.226а от ЗКН, гласяща,
че: „Който с търговска цел създава, използва и разпространява изображения на
културната ценност или на елементи от нея във фотографско, компютърно, видео- и
други изображения или използва изображението като търговска марка по смисъла на
чл.9, ал.1 от Закона за марките и географските означения при производство на стоки,
етикети и дизайнерски решения или за реклама без сключен договор със собственика
на културната ценност или на директора на съответния музей, се наказва с глоба от
5000 до 15 000 лева, а на едноличен търговец или на юридическо лице се налага
имуществена санкция в размер от 20 000 до 50 000 лева. При определяне размера на
наказанието обаче, административнонаказващият орган не е съобразил в пълнота
критериите за индивидуализация на санкцията, предвидени в чл.27 от ЗАНН. Съдът
приема, че се касае за първо по ред административно нарушение от този вид, поради
липсата на твърдения и доказателства за противното. Независимо, че при проверката са
били установени още две еднотипни нарушения, касаещи нерегламентирано
използване на изображения на съдове от Панагюрското съкровище и елементи от
съдове от Рогозенското съкровище, то те не следва да бъдат приемани като отегчаващи
обстоятелства, понеже за тях все още няма влезли в сила наказателни постановления, а
презумпцията е за невиновност и че всеки е невинен до доказване на противното с
влязъл в сила правораздавателен акт. От друга страна в административнонаказателното
производство не е приложим институтът на продължаваното престъпление по смисъла
на чл.26, ал.1 от НК, поради което дружеството следва да понесе отделно наказание за
всяко едно установено нарушение. Обществената опасност на конкретното нарушение
не се отличава от обичайната такава за нарушения от този вид, самото деяние е
формално и не се твърди настъпването на допълнителни неблагоприятни последици.
При тези факти съдът намира, че дружеството е следвало да бъде санкционирано с
имуществена санкция в минималния установен в закона размер, а именно 20 000 лева,
който най-пълно съответства на характера и интензитета на нарушението, и съдържа
потенциал да въздейства предупредително и превъзпитателно по отношение на
субекта-нарушител, съобразно предвиденото в чл.12 от ЗАНН. Като е наложил
наказание в размер на 25 000 лева, наказващият орган е допуснал прекомерност и
необоснованост на административната санкция, която следва да бъде намалена до
минималния размер от 20 000 лева с аргументите, изложени по-горе.
Нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по
смисъла на чл.28, ал.1 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други деяния от същия вид, тоест то се явява
7
типично, обичайно. Целта на закона е да се защитят от нерегламентирано използване
изображения на културни ценности, като не се изисква да са настъпили някакви вредни
последици. Следователно се касае за формално нарушение и липсата на вредоносен
резултат не може да води сама по себе си до маловажност на деянието. От друга
страна, използването на изображението на протомето на П. без да е сключен договор с
директора на музея в Р. е довело до пропуснати ползи за музея, тъй като
изображението на техния експонат се използва свободно от търговеца без никакво
уредено заплащане за това от негова страна. Трябва да се отчете и това, че
изображението на протомето не е било поставено само върху един или няколко
артикула, а се касае за множество произведени тениски и ризи с това изображение в
колекцията на търговеца.
Въз основа на изложеното, наказателното постановление следва да бъде
изменено, като размерът на имуществената санкция бъде намален от 25 000 лева на 20
000 лева.
При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира същото за основателно. Съгласно чл.63д, ал.4 от ЗАНН, в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. На основание чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150
лева, поради което съдът намира, че следва да се присъди такова в размер на 100 лева,
тъй като бяха проведени две открити съдебни заседания, бяха разпитани двама
свидетели и събирани писмени доказателства, като юрисконсултът се яви във всяко
едно от съдебните заседания, тоест юрисконсултското възнаграждение не следва да е в
минимален размер.
Въпреки изменението на обжалваното НП и намаляването размера на
имуществената санкция, то няма как да бъде уважено искането на адв. М., направено с
уточнението към жалбата, за присъждане на разноски в полза на дружеството-
жалбоподател, тъй като на първо място не са представени никакви доказателства
такива разноски реално да са били сторени и в какъв размер. По делото е налице само
пълномощно. Освен това, съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс,
тоест ЗАНН препраща към АПК по въпроса за определянето на разноските. Според
8
чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа
да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал
такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая
съдът не намира, че е налице някаква непълнота, която да налага субсидиарното
прилагане на ГПК по смисъла на чл.144 от АПК. Законодателят е бил пределно ясен, че
разноски в полза на жалбоподателя се дължат само при отмяна на обжалвания акт.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.2 от ЗАНН, районният съд се произнася с решение,
с което може да потвърди, да измени или отмени акта по чл.58д. Това са трите
възможности за районния съд и когато обжалваното НП се потвърждава или изменя, то
разноските са в полза на наказващия орган, тъй като се приема, че законосъобразно е
ангажирана отговорността на нарушителя. Само когато НП се отменя, единствено в
този случай разноските са за жалбоподателя, понеже е бил наказан незаконосъобразно.
От друга страна производството пред районния съд се развива по реда на НПК, а
чл.189, ал.3 от НПК гласи, че когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го
осъжда да заплати разноските по делото, без значение дали впоследствие наложеното
му наказание е било изменено (намалено, увеличено и т.н.), релевантно е единствено
дали е признат за виновен да е извършил инкриминираното деяние. В тази връзка, дори
горната инстанция да измени присъдата и да намали наказанието, то размерът на
разноските не се променя, тъй като той не е обвързан с размера на санкцията. По тези
дела става въпрос за извършени административни нарушения, които с оглед по-ниската
степен на обществена опасност се наказват по административен ред, а не са
престъпления по смисъла на НК, тоест касае се за вид наказателна отговорност, а не
гражданска такава и тези производства се доближават повече до наказателните
производства по реда на НПК, отколкото до гражданските такива по реда на ГПК.
Предвид на това, частичното уважаване на гражданския иск и отхвърлянето за
останалата част не може да се приравнява на намаляването на наказанието в
административнонаказателните и наказателните производства, тъй като в единия
случай се касае за гражданска претенция за определени суми, а в другия за наказание за
извършено нарушение или престъпление, което се налага по справедливост от съда.
Отново трябва да се подчертае, че в случая не е налице празнота в АПК, която да
налага приложение на ГПК, тъй като ясно и изрично е посочено, че само при отмяна на
обжалвания акт се присъждат разноски в полза на жалбоподателя, а по настоящото
дело атакуваното НП не се отменя. В този смисъл е и практиката на касационната
инстанция, а именно Определение № 2369 от 01.04.2021 г., постановено по дело №
2503/2021 г. по описа на АССГ, XV касационен състав.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.4, вр. ал.7, т.4 и чл.63д,
ал.4 от ЗАНН, Софийският районен съд
9
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № НП - 4 от 31.01.2023 г., издадено от
министър на културата, с което за нарушение на чл.179, ал.2 от Закона за културното
наследство (ЗКН), вр. чл.21, ал.2 от Наредба № Н-00-0005 от 08.06.2010 г. за условията
и реда за възпроизвеждане на културни ценности в копия, реплики и предмети с
търговско предназначение, на „********“ АД, ЕИК ****** е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 25 000 /двадесет и пет
хиляди/ лева на основание чл.226а от ЗКН, като НАМАЛЯВА размера на наложената
имуществена санкция от 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева на 20 000 /двадесет
хиляди/ лева.
ОСЪЖДА дружеството-жалбоподател „********“ АД, ЕИК ****** да заплати
на Министерство на културата сумата от 100 /сто/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10