№ 1
гр. Габрово, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на трети декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диян Д. Атанасов
при участието на секретаря Елисавета Б. Илиева
като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Гражданско дело №
20214210100254 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
“ТЕЛЕНОР” ЕАД гр. София, чрез пълномощник адвокат З.Ц., против Г. АНГ. СТ. от
гр. Габрово.
Предявените искове са по чл. 422 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че между ответника Г.С. и „Теленор България" ЕАД
(с предишно наименование „Космо България Мобайл" ЕАД) са сключени следните
договори за предоставяне на услуги:
1. Договор за мобилни услуги № ********* от 30.05.2018 г. Съгласно Договора на
потребителя е предоставен мобилен номер ********** с уговорена стандартна месечна
абонаментна такса 10,99 лв. с вкл. ДДС.
2. Договор зa мобилни услуги № ********* от 10.09.2018 г. и Договор за лизинг
от 10.09.2018 г. Съгласно Договора за мобилни услуги на потребителя е предоставен
мобилен номер ********** с уговорена стандартна месечна абонаментна такса 10.99
лв. с вкл. ДДС, а на потребителя е предоставено мобилно устройство Nokia 2.1 Dual
Grey Silver. Предоставянето на устройството е уредено от страните в отделен Договор
за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 229.77 лв. с вкл. ДДС. За
ползването й ответникът-лизингополучател се задължава да заплати двадесет и три
месечни лизингови вноски в размер на 9.99 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те
да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди
мобилни услуги чрез номера.
1
Ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 4 бр.
фактури, издадени в периода м. ноември 2018 г. - м. февруари 2019 г., във: фактура №
**********/05.11.2018 г„ фактура № **********/05.12.2018 г., фактура №
**********/05.01.2019 г. и фактура № **********/05.02.2019 г. Във всяка от фактурите
са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от договорите, сключени
между него и ответника.
След предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключени
между "Теленор България" ЕАД и ответника, при условията на които е ползван
процесния номер ********** и **********, по вина на потребителя - поради
изпадането му в забава, операторът е издал фактура № **********/05.02.2019 г.,
включваща задължение за заплащане на неустойки за предсрочното им прекратяване в
общ размер на 111,95 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски
мобилно устройство Nokia 2.1 Dual Grey Silver в общ размер на 199.80 лв. с вкл. ДДС.
Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на потребителя са
уредени от страните в идентични клаузи на горепосочените договори за мобилни
услуги. Съгласно чл. 11 от тези договори, в случай на предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя, последният
дължи неустойка в размер на сумата от всички стандартни за абонаментния план
месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения
срок на действието му, като така определената неустойка не може да надвишава
сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. В
допълнение абонатът дължи и: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от
месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора (в
случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от стойността на
отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия
срок до края на договора за мобилни услуги (в случай че такива устройства са били
предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).
В съответствие с описания начин на формиране на задълженията за неустойки,
размерът на неустойката по договора за предоставяне на услуги чрез номер **********
е 27,48 лв. Сумата представлява сбор от: три стандартни месечни абонаментни такси за
номера без вкл. ДДС (по 9,16 лв. всяка), а именно 27,48 лв.
В съответствие с описания начин на формиране на задълженията за неустойки,
размерът на неустойката по договора за предоставяне на услуги чрез номер **********
е 84.47 лв. Сумата представлява сбор от: три стандартни месечни абонаментни такси за
номера без вкл. ДДС (по 9,16 лв. всяка), а именно 27,48 лв., с добавена разликата в
размер на 56,99 лв. между стандартната цена на Nokia 2.1 Dual Grey Silver без
отстъпка, съгласно последно актуалната ценова листа към 10.09.2018 г. и дължимата
2
обща преференциална цена по Договор за лизинг от 10.09.2018 г., съответстваща на
оставащия срок от договора за мобилни услуги.
Обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е
уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като
предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението на паричните
задължения на лизингополучателя. в т.ч. но свързаните договори за мобилни услуги. За
мобилно устройство Nokia 2.1 Dual Grey Silver, чието ползване е предоставено с
Договор за лизинг от 10.09.2018 г., предсрочно изискуемият остатък от лизингови
вноски е в общ размер 199.80 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на двадесет неначислени
лизингови вноски.
Претендираната сума по фактурата е в общ размер на 311.75 лв.
Предвид това, общата стойност на неизплатените парични задължения на Г. АНГ.
СТ. спрямо „Теленор България" ЕАД по издадените Фактури към сключените между
тях Договори, описани по-горе, е в размер на 382.57 лв. Изискуемостта на вземанията
на „Теленор България" ЕАД по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след
издаването й. В периода след издаване на първата от гореизброените фактури
длъжникът не е извършвал плащания, като и към настоящия момент задълженията не
са погасени.
Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните
му задължения, от страна на ищеца е депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до
Районен съд - Габрово, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 1212/2020 г. и
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение за заявените суми.
Предвид акта на съда по заповедното производство, с който ищецът е уведомен,
че издадената Заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47,
ал. 5 ГПК, той моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът му дължи следните суми:
сумата 47,91 лв., на основание Договор за мобилни услуги № ********* от
30.05.2018 г., от които: 20,43 лв. с вкл. ДДС за потребени услуги (месечни
абонаментни такси и други услуги) за периода 05.10.2018г. - 04.01.2019г., както и 27,48
лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги.
сумата 104,89 лв., на основание Договор за мобилни услуги № ********* от
30.05.2018 г., от които: 20,42 лв. с вкл. ДДС за потребени услуги (месечни
абонаментни такси и други услуги) за периода 05.10.2018г. - 04.01.2019г., както и 84,47
лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги.
сумата 229,77 лв., на основание Договор за лизинг от 10.09.2018г. за мобилно
устройство Nokia 2.1 Dual Grey Silver, от които: 29,97 лв. - три падежирали лизингови
вноски за периода 05.10.2018г. - 04.01.2019 г., както и 199,80 лв. - двадесет предсрочно
изискуеми лизингови вноски за периода 05.01.2019г. - 10.08.2020г.
3
Претендират се и законната лихва върху вземанията, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
вземането, както и направените в исковото и заповедното производство разноски.
В с.з. не се явява представител на ищеца. Пълномощникът му е представил
писмено становище, в което излага съображения за уважаване на предявените искове.
Ответникът се представлява от назначения му от съда особен представител
адвокат Н.Д.. В представения от него отговор се изразява следното становище:
Счита иска за допустим, но неоснователен, поради което моли да бъде отхвърлен
частично или изцяло.
Въпреки че се ограничава до трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти, неустоечната клауза по чл. 11 от процесните 2 бр. договори за мобилни
услуги е нищожна поради неравноправност на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал.
2, т. 5 от ЗЗП. Въпросната клауза е съобразена със Съдебна спогодба по гр. д. №
15539/2014 г. на СГС по гр. д. № 16476/2014 г., съгласно която ищцовото дружество и
КЗП се споразумяват, че за съществуващи клиенти - физически лица, максималният
размер на дължимата неустойка за предсрочно прекратяване на договора за ползвания
абонаментен пакет не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти. Дори и така, обвързването на неустойката с размера на стандартния
месечен абонаментен план (без промоционалните и пакетни отстъпки), а не с размера
на действителната месечна абонаментна такса, води до нейната неравноправност.
Тази неравноправност се онагледява ясно от обстоятелството, че във връзка с
прекратяването на Договор за мобилни услуги № *********/10.09.2018 г. ищцовото
дружество претендира неустойка в размер на 84,47 лв. При положение, че договорът
предвижда месечен абонамент в размер на 9,16 лв., максималната неустойка по чл. 11
от същия би следвало да е 27,48 лв. (колкото е и неустойката, претендирана от ищеца
за предходния Договор за мобилни услуги № *********/30.05.2018 г.) Размер на
неустойката от 84,47 лв. предполага стандартен месечен абонамент в размер на 28,16
лв. без ДДС - над 3 пъти повече от договорения месечен абонамент. В полето
"Стандартен месечен абонамент" от договора е посочена сумата 10,99 лв. (9,16 лв. без
ДДС), т.е. неустойката в размер на 84,47 лв., освен нищожна поради неравноправност,
е и неправилно изчислена.
Предвид гореизложеното, претенцията на ищеца в размер на 111,95 лв. във връзка
с неустойки поради предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги следва да
бъде отхвърлена изцяло поради нищожност на посоченото от ищеца основание.
Неравноправният характер на неустоечните клаузи в двата договора се онагледява и
чрез актуалната съдебна практика, която се цитира и съгласно която предвидимите
вреди за доставчика са несравнимо по-малки от уговорения размер на неустойката,
която ги компенсира. Още повече, че същата е уговорена в размер равен на
4
абонаментни вноски по стандартните планове без промоционалните и пакетните
отстъпки. На потребителя е възложен необосновано завишен размер на неустойка
спрямо предвидимите при сключване на договора вреди, което е типична хипотеза на
нарушение на потребителската защита (чл. 143 т. 5 от ЗЗП). Дори и на потребителя да е
било разяснено каква тежест ще понесе при прекратяване на договора, то той не е
могъл да я съпостави с действително предвидимите за кредитора вреди, за да може да
прецени, че размер равен на абонаментни вноски и то по стандартните планове без
промоционалните и пакетните отстъпки, е несравнимо по-висок от обичайните загуби
на доставчика. Размерът на неустойката не би следвало да се формира на база
стандартния месечен абонамент, без промоционалните и пакетните отстъпки.
Прави се искане съдът да проведе предвидената в чл. 7, ал. 3 ГПК служебна
проверка за наличие в процесните договори на неравноправни клаузи по смисъла на
чл. 143 ЗЗП, на които клаузи се основават претенциите на ищцовото дружество, като се
посочват конкретни клаузи, по отношение на които следва да се извърши тази
проверка.
Извън гореизброените клаузи в договора за лизинг липсват падежни дати за
вноските по договорения между страните погасителен план.
Към исковата молба не са приложени ОУ към двата договора за мобилни услуги, а
единствено към процесния Договор за лизинг от 10.09.2018 г. Липсва доказателство, че
ответникът е приел изменените ОУ и във вида, в който са представени по заповедното
производство.Това обстоятелство има значение за делото, доколкото не става ясно при
какви условия и на какво основание ищцовото дружество прекратява предсрочно
договорите със своите потребители в хипотезата на неплащане на задължения по
издадени фактури. Във връзка с тази неяснота например не би могло да се направи
заключение относно дължимостта на неустойка от страна на потребителя.
Що се отнася до ОУ, представени по заповедното производство, в тях не се
откриват уговорки относно правото на ищцовото дружество да прекрати договора
предсрочно (правата на дружеството са изброени в чл. 49 - чл. 55 от ОУ). Уговорки
относно отговорността при неплащане в срок се откриват в чл. 27 от ОУ, но и този
текст не съдържа възможност за ищцовото дружество едностранно да прекратява
договора по вина на потребителя, респективно да му налага неустойката по чл. 11 от
договора. Отново следва да се отчете, че въпросните ОУ не са онези, с които
потребителят се е съгласил при сключването на договорите.
При липса по делото на гореспоменатите уговорки, ищцовото дружество е
следвало преди всичко да отправи към ответника надлежна покана за плащане на
дължимите суми и да извести ответника за възможните последици от неплащането на
задълженията му, включително за едностранно предсрочно прекратяване. По делото
отсъстват доказателства подобни предизвестия да са отправяни до ответника, още по-
5
малко да са получавани от него.
По делото не доказано съгласието на ответника с ОУ към двата договора за
мобилни услуги по смисъла на чл. 147а, ал. 2 ЗЗП. Към момента по делото отсъства
екземпляр на ОУ, надлежно заверен от ответника. Дори и договорите да съдържат
клауза или декларация за съгласие с ОУ, същата не доказва действителното съгласие
на потребителя с ОУ предвид разпоредбата на чл. 147 ал. 5 ЗЗП. Съгласно чл. 147а, ал.
4 ЗЗП тежестта на доказване на изразеното от потребителя съгласие с общите условия
и получаването им при подписване на договора се носи от търговеца.
Ищецът е представил на съда документи, които приема за договори за мобилни
услуги и договор за лизинг с конкретно посочени номера и дати. Въпреки това, видно
от посочването горе вдясно и на трите документа, същите всъщност представляват
заявки. Именно към наименованието "Заявка" се отнася съответният номер на всеки
един от трите документа, т.е. касае се по-скоро за заявка за сключване на договор,
което предполага форма на предцоговорно отношение. От друга страна, в договорите и
в наличните по делото ОУ не се посочва как въпросните заявки се преобразуват от
преддоговорно в договорно правоотношение между страните.
Обръща се внимание на размера на шрифта на договора за лизинг, който най-
вероятно е по-малък от минималния размер по чл. 10 ал. 1 от ЗПК. В случай, че съдът
констатира предпоставки към договора за лизинг да се приложат разпоредбите на ЗПК,
се прави възражение относно недействителността на договора, на основание чл. 22 вр.
чл. 10 ал. 1 ЗПК.
Съгласно ИМ, по първата от процесните фактури (от 05.11.2018 г.) е начислена
сума в размер на 33,77 лв. Доколкото сумата по фактура е общо 76,44 лв. с ДДС,
цитираната от ищеца сума вероятно касае първото перо по фактурата (23,78 лв.) +
вноската за лизинг (9,99 лв.), а намаляването на претендираната сума е поради
надвнесено плащане, отразено във втората фактура от 05.12.2018 г. Цитираната в ИМ
"такса спиране на номер 0,75 лв." не е отразена в справката на гърба и на двете
горепосочени фактури, въпреки че е таксувана на ответника и се претендира от ищеца
ведно с останалите суми по иска.
В с.з. адвокат Д. поддържа представения писмен отговор и излага допълнителни
съображения за отхвърляне на исковете.
Като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №3993 от
21.08.2020 г. по приложеното ч.гр.д.№ 1212/2020 г. на РС Габрово е разпоредено
ответникът-длъжник да заплати на ищеца-кредитор сумата 382,57 лв., представляваща
задължения по процесните договори и фактури, ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на заявлението – 18.08.2020 г. до окончателното
6
изплащане на задължението, както и направените разноски по делото - 25 лв. заплатена
държавна такса и 360 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което
съдията-докладчик е указал на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви иск
за установяване на вземането, като довнесе и дължимата държавна такса. В указания от
съда срок ищецът-заявител е депозирал исковата молба в РС Габрово. С оглед на
изложеното предявените искове са допустими – предявени са от дружеството -
заявител в производството по чл. 410 ГПК, като е спазен едномесечния срок по чл. 415
ал. 1 ГПК. Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква ищецът по
тези искове да докаже възникването на спорните права, а ответникът да докаже
фактите, които изключват, унищожават или погасяват същите.
Ищецът е представил и съдът е приел като писмени доказателства по делото
договорите, сключени между него и ответника, на които се основават процесните
претенции и които не са оспорени от ответната страна.
Представен е договор за мобилни услуги № ********* от 30.05.2018 г., по силата
на който „Теленор България" ЕАД се задължава да предоставя на ответника мобилни
услуги под номер **********, срещу задължение на абоната да заплаща месечна такса
по избрана абонаментна програма "Тотал" в размер на 10,99 лв. с вкл. ДДС (9,16 лв.
без ДДС). Срокът на действие на договора е 12 месеца, до 30.05.2019 г.
Договорът съдържа следната неустоечна клауза: В случай на прекратяване на
договора преди изтичане на срока по вина или инициатива на потребителя или при
нарушаване на задълженията му по него или други документи, свързани с него, в т.ч.
приложимите ОУ, последният дължи за всяка СИМ карта неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения
срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти. Потребителят дължи и възстановяване на
част от ползваната стойност на абонаментните планове, съответстваща на оставащия
срок на договора. В случаите, в които е предоставено устройство за ползване на
услуги, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството /в брой, без абонамент/, съгласно ценова листа, действаща в момента на
сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му /в брой или
съответно лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия
срок на договора.
Представен е и сключен между страните договор зa мобилни услуги № *********
от 10.09.2018 г., съгласно който ищецът се задължава да предоставя на ответника
услуги за мобилен номер **********, по избрана абонаментна програма „Тотал“ с
уговорена стандартна месечна абонаментна такса 10.99 лв. с вкл. ДДС (9.16 лв. без
ДДС).
7
В договора е посочено, че на ответника се предоставя на лизинг мобилно
устройство Nokia 2.1 Dual Grey Silver, със стандартна цена на устройството /в брой, без
абонамент/ в размер на 319,90 лв. и с обща лизингова цена с абонаментния план –
239,76 лв., т.е. о За отдаването на лизинг на устройството страните са сключили
отделен договор за лизинг от 10.09.2018 г., съгласно който общата цена на лизинговата
вещ е 229.77 лв. с вкл. ДДС. На основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг,
лизингополучателят се задължава да заплати двадесет и три месечни лизингови вноски
в размер на 9.99 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с
месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
Съгласно чл. 1 ал. 2 от договора, лизингополучателят има право да придобие
собствеността върху устройството, след като заплати допълнителна сума в размер на
8,99 лв.
Договорът за мобилни услуги от 10.09.2018 г. съдържа идентична с тази в първия
горепосочен договор неустоечна клауза, а именно: В случай на прекратяване на
договора преди изтичане на срока по вина или инициатива на потребителя или при
нарушаване на задълженията му по него или други документи, свързани с него, в т.ч.
приложимите ОУ, последният дължи за всяка СИМ карта неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения
срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти. Потребителят дължи и възстановяване на
част от ползваната стойност на абонаментните планове, съответстваща на оставащия
срок на договора. В случаите, в които е предоставено устройство за ползване на
услуги, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството /в брой, без абонамент/, съгласно ценова листа, действаща в момента на
сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му /в брой или
съответно лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия
срок на договора.
По ч.гр.д.№ 1212/2020 г. на РС Габрово са приложени Общи условия на „Теленор
България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни
услуги, в които е отбелязано, че са с последна редакция 20.09.2018 г.
По делото са представени и следните издадени от ищеца фактури:
1. Фактура №**********/05.11.2018 г., издадена за отчетен период 05/10/2018г. -
04/11/2018г., в която са начислени следните задължения на ответника за посочения
период: за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса в размер на 9.16 лв.
без вкл. ДДС; за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 9.16 лв. без
вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство Nokia 2.1 Dual Grey Silver - 9,99 лв.
Общата сума, начислена във фактурата, е 33.77 лв. с ДДС, от които се приспада
надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен период в размер на 0.33 лв. и
8
така се получава задължение в размер на 33.44 лв. Падежът за плащане на
фактурираните суми е 20.11.2018 г.
2. Фактура № **********/05.12.2018 г., издадена за отчетен период 05/11/2018 г. -
04/12/2018 г., в която са начислени следните задължения на абоната за посочения
период: за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 9.16 лв. без ДДС; за
мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 9.16 лв. без ДДС; лизингова
вноска за мобилно устройство Nokia 2.1 Dual Grey Silver - 9,99 лв. c вкл. ДДС. Общата
сума, начислена по фактурата, е 33.77 лв. с ДДС. Падежът за плащане на
фактурираните суми е 20.12.2018 г.
3. Фактура № **********/05.01.2019 г., издадена за отчетен период 05/12/2018г. -
04/01/2019г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за
мобилен номер 08962 77045 - месечна абонаментна такса (-2.66) лв. без вкл. ДДС; за
мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса (-2.66) лв. без вкл. ДДС;
лизингова вноска за мобилно устройство Nokia 2.1 Dual Grey Silver - 9,99 лв. c вкл.
ДДС. Отрицателната стойност на месечната абонаментна такса във фактурата се е
формирала в резултат на приспадане между таксата за посочения отчетен период,
съобразно броя дни, през които клиентът е ползван услугите на оператора и таксата за
предварително начислен пълен брой дни с достъп до услугите на оператора за отчетния
период. Общата сума, начислена и претендирана по фактурата, е 3,61 лв. Падежът за
плащането й е 20.01.2019 г.
Представена е покана от ищеца до ответника, от 07.01.2019 г., с която последният
е уведомен, че има неплатено задължение в размер на 70,82 лв. и е приканен да го
заплати в 10-дневен срок, като е уведомен, че при неизпълнение договорът се
прекратява и ищецът ще начисли уговорените неустойки.
Представено е и удостоверение от „Тип - Топ Куриер“ АД гр. София, съгласно
което предупредителното писмо е доставено на ответника на 15.01.2019 г.
Представена е и издадена от "Теленор България" ЕАД фактура №
**********/05.02.2019 г., в която са начислени задължение за заплащане на неустойки
за предсрочното прекратяване на процесните договори за услуги в общ размер на
111.95 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за
предоставеното мобилно устройство в общ размер на 199.80 лв. с вкл. ДДС. Отразен е
и дължимия баланс за плащане от предходен период в размер на 70,82 лв. с ДДС.
Падежът за плащане на фактурираните суми е 20.02.2019 г.
При така установените факти, съдът счита, че от представените договори за
мобилни услуги се установява наличието на възникнали договорни правоотношения
между страните по делото, по силата на които „Теленор България” ЕАД е поело
задължение да предоставя на ответника мобилни услуги срещу поетото от него
задължение да заплаща ежемесечни такси в определените с договора размери, както и
9
дължимата цена на всички използвани от клиента услуги. Периодът на отчитане е на
ежемесечна база и след изтичането на отчетния период, на всяко пето число от месеца
дружеството-оператор издава ежемесечни фактури за ползваните услуги.
От представения договор за лизинг по безспорен начин се установява и наличието
на възникнало договорно правоотношение между страните по повод предоставеното от
ищеца на ответника устройства Nokia 2.1 Dual Grey Silver.
Съдът възприема доводите на особения представител, съгласно които ответникът
е потребител по смисъла на параграф 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което при преценка
на основателността на ищцовите претенции следва да намерят приложение нормите от
публично правен ред, касаещи неравноправни клаузи в потребителските договори.
Съдът приема за основателен и довода, че приложените Общи условия на „Теленор
България" ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни
услуги, (ОУ), не обвързват ответника, на основание чл. 147а ЗЗП, тъй като липсват
доказателства същите да са му били предоставени и той да се е съгласил с тях.
Клаузата за съгласие с общите условия на договора и деклариране на получаването им
от потребителя, включена в индивидуалните договори, не е доказателство за приемане
на ОУ и за получаване на екземпляр от потребителя. Липсват доказателства, че ОУ са
предадени на ответника и на представения екземпляр от тях липсва негов подпис.
Затова съдът счита, че ищецът не доказа изразено от ответника-потребител съгласие с
представените ОУ, каквото задължение му вменява чл. 147а ал. 4 от ЗЗП.
Горните съображения не се отнасят за приложените Общи условия към
договорите за лизинг, тъй като те са подписани от всяка от страните. Към тези ОУ не
намират приложение изискванията на ЗПК относно формат, шрифт, размер на текста и
разположение, каквито се изтъкват в отговора на особения представител. Не се оспорва
и обстоятелството, че ответникът реално е получил предоставеното му на лизинг
устройство, което обстоятелство тя е удостоверила с подписа си в договорите.
Съдът не споделя становището на особения представител, че трите представени
договора представляват т.нар. „заявки“, тъй като от наименованието и съдържанието
им ясно се установява волята на страните за пораждане облигационни отношения с
описаното съдържание.
Съдът намира, че наведените в отговора на исковата молба възражения за
нищожност на отделни договорни клаузи не са релевантни към предмета на спора, тъй
като ищецът не основава претенциите си на тях. По-конкретно това са клаузите в двата
договора за мобилни услуги, съгласно които след изтичане на първоначалния срок на
договора същият се превръща в безсрочен при стандартните условия на избрания
абонаментен план и може да се прекрати от потребителя с едномесечно предизвестие;
клаузите за индексиране на месечния абонамент веднъж годишно от мобилния
оператор; клаузата по чл. 1, ал. 3 от договора за лизинг, задължаваща
10
лизингополучателя да върне устройството на лизингодателя, придружено с
оригиналната фактура.
Съдът намира, че не противоречи на императивни норми от ЗЗП клаузата по чл.
1, ал. 2 от договора за лизинг лизингополучателят да заплати допълнителна сума, за да
придобие собствеността върху предоставеното за ползване устройство. Неоснователно
е и възражението за обвързване на ответника със "стандартна цена" на предмета на
лизинга (чл. 11 от договорите за мобилни услуги), която е едностранно определена от
ищцовото дружество и е значително по-висока (около 33%) от лизинговата стойност
(319,90 лв. спрямо 239,76 лв.). Липсва нарочна уредба за лизингодателя относно това
по какъв начин да формира преференциалната цена на предоставената на лизинг вещ,
като в случая е приложим общия принцип за свобода на договаряне.
Не може да бъде споделено и възражението относно липсата на падежни дати
относно вноските по договора за лизинг, тъй като в същия е посочено, че заплащането
им се дължи ежемесечно, след издаване на фактура, която е обща за дължимите
месечни такси за мобилни услуги и вноската за лизинг. Падежът за плащане на
задължението е посочен във всяка фактура.
Съдът взема предвид, че начислените с представените фактури задължения са
единствено за дължими месечни такси и лизингови вноски, задълженията за заплащане
на които за възникнали за ответника по силата на сключените с ищеца договори.
Същите са достатъчно индивидуализирани в договорите за мобилни услуги, а
предоставянето на тези услуги от ищеца не се оспорва от ответната страна. Поради
това непредставянето на доказателства за приемането на общите условия на ищеца не
може да повлияе на крайния извод на съда относно безспорното установяване на
ликвидността и изискуемостта на вземанията по фактури №**********/05.11.2018 г. за
отчетен период 05/10/2018г. - 04/11/2018г., № **********/05.12.2018 г. за отчетен
период 05/11/2018 г. - 04/12/2018 г. и № **********/05.01.2019 г. за отчетен период
05/12/2018г. - 04/01/2019 г., всичко в общ размер на 70,82 лв.
Ответникът не представи доказателства за заплащане на задълженията по
представените фактури в посочените в тях срокове, поради което следва да се приеме
за установено наличието на негово виновно поведение, имащо значение за
едностранно прекратяване на договорите от ищеца. Неизпълнението на ответника е
обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на
абоната, като в тази връзка се установява, че ищецът е изпълнил процедурата по
прекратяване на договорните правоотношения съгласно чл. 87 от ЗЗД, чрез
изпратената покана от 07.01.2019 г. След изтичането на посочения в същата 10-дневен
срок и съгласно изричните клаузи, съдържащи се индивидуалните договори за мобилни
услуги, "Теленор България" ЕАД е начислил в крайната издадена фактура фактура №
**********/05.02.2019 г. неустойки за предсрочно прекратяване на сключените
11
абонаменти, както следва:
По Договор за мобилни услуги № ********* от 30.05.2018 г., за номер **********
е начислена неустойка в размер на 27,48 лв., представляваща от сбор три стандартни
месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС.
Договор за мобилни услуги № ********* от 30.05.2018 г., за номер ********** е
начислена неустойка в размер на 84.47 лв., представляваща сбор от три стандартни
месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС, както и разликата в размер на
56,99 лв. между стандартната цена на Nokia 2.1 Dual Grey Silver без отстъпка и
дължимата обща преференциална цена по Договор за лизинг от 10.09.2018 г.,
съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги.
Неустойките са съобразени с присъщата на подобни клаузи санкционна и
обезщетителна функция, насочена към компенсиране на претърпените от ищеца вреди
под формата на пропуснати ползи от неосъщественото му правно и финансово
очакване на получаване на определени месечни плащания от неизправния абонат на
стойност, която е предварително определяема. Същите не са прекомерни и не
нарушават добрите нрави.
В издадената крайна фактура е начислена и сумата 199,80 лв., представляваща
равностойността на двадесет предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода
05.01.2019г. - 10.08.2020г., дължими на основание чл. 12 от Общите условия на ищеца
за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право е
неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя. Съдът отчита и
обстоятелството, че към момента на приключване на съдебните прения е изтекъл 23-
месечния срок на договора за лизинг, поради което всички вноски са дължими и на
това основание, като не се твърди ответникът да е върнал предоставеното му
устройство.
Въз основа на изложеното съдът приема, че ищецът доказа по основание и размер
исковете си. От ответника не са представени доказателства за погасяване на
претендираните задължения, поради което исковете ще бъдат уважени в пълен размер
от съда.
Съгласно разпоредбата на чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, върху сумите се дължи и законната
лихва за забава, начиная от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда
– 18.08.2020 г., до окончателното изплащане на задължението,
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, основателна е
ищцовата претенция за присъждане на направените разноски уважените искове, като
съгласно задължителните указания в ТР № 4/2014г. по ТД № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство. В исковото производство ищецът е направил разноски в
размер на 125 лв. - заплатена д.т., 360,00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение и
12
450 лв. - внесен депозит за възнаграждение на особения представител - общо 935,00 лв.
В заповедното производство разноските на ищеца са в размер на 25 лв. - заплатена д.т.
и 360 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение - общо 385 лв. Така общият размер
на разноските за исковото и заповедното производство, които ответникът ще бъде
осъден да заплати на ищеца, възлиза на 1320,00 лева.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че Г. АНГ. СТ., ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово,
ул. "***********" №34,вх.В, ет.1, ап. 2, дължи на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4”,
Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек
Слачик, с пълномощник адв. З.Ц., сумата 47,91 лв. /четиридесет и седем лева и
деветдесет и една стотинки/, на основание Договор за мобилни услуги № *********
от 30.05.2018 г., от които 20,43 лв. с вкл. ДДС за потребени услуги за периода
05.10.2018г. - 04.01.2019г. и 27,48 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на
договора, ведно със законната лихва от 18.08.2020 г. до окончателното погасяване на
задължението, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК №3993 от 21.08.2020 г. по ч.гр.д.№ 1212/2020 г. на Районен съд Габрово,
на осн. чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. с 79, ал. 1 от
ЗЗД, чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
ПРИЗНАВА за установено, че Г. АНГ. СТ., ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово,
ул. "***********" №34,вх.В, ет.1, ап. 2, дължи на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4”,
Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек
Слачик, с пълномощник адв. З.Ц., сумата 104,89 лв. /сто и четири лева и осемдесет и
девет стотинки/, на основание Договор за мобилни услуги № ********* от 30.05.2018
г., от които: 20,42 лв. с вкл. ДДС за потребени услуги (месечни абонаментни такси и
други услуги) за периода 05.10.2018г. - 04.01.2019г., както и 84,47 лв. за неустойка за
предсрочно прекратяване на договора, ведно със законната лихва от 18.08.2020 г. до
окончателното погасяване на задължението, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК №3993 от 21.08.2020 г. по ч.гр.д.№ 1212/2020 г.
на Районен съд Габрово, на осн. чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1
от ГПК във вр. с 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
ПРИЗНАВА за установено, че Г. АНГ. СТ., ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово,
ул. "***********" №34,вх.В, ет.1, ап. 2, дължи на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4”,
Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек
13
Слачик, с пълномощник адв. З.Ц., сумата 229,77 лв. /двеста двадесет и девет лева и
седемдесет и седем стотинки/, на основание Договор за лизинг от 10.09.2018г. за
мобилно устройство Nokia 2.1 Dual Grey Silver, ведно със законната лихва от
18.08.2020 г. до окончателното погасяване на задължението, за която е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №3993 от 21.08.2020 г.
по ч.гр.д.№ 1212/2020 г. на Районен съд Габрово, на осн. чл. 422 във вр. с чл. 415 във
вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. с 79, ал. 1 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Г. АНГ. СТ., ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово, ул. "***********"
№34,вх.В, ет.1, ап. 2, да заплати на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София,
сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, с пълномощник
адв. З.Ц., сумата 1 320,00 лв. /хиляда триста и двадесет лева/, представляваща общия
размер на направените разноски в исковото производство и в производството по ч.гр.д.
№ 1212/2020 г. на Районен съд Габрово, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК .
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
14