Решение по дело №5689/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1446
Дата: 29 юни 2023 г.
Съдия: Ивелина Ленкова Мавродиева
Дело: 20222120105689
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1446
гр. Бургас, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20222120105689 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Гаранционен фонд, адрес:
..............................., представлявано заедно от М. К. и С. Г. С. , против Т. М. В. с ЕГН
**********, адрес: ................................., уточнена с допълнителна молба от 15.12.2022
г., с която се претендира осъждането му за заплащане на сумата от общо 5 000 лв. –
главница, представляваща заплатено обезщетение за неимуществени вреди, вследствие
смъртта на С. П. П., починал като водач в т.а. ............. с рег. номер .................. при
ПТП, настъпило на 11.05.2016 г., по вина на ответника, съгласно влязла в сила присъда
по НОХД № 570/2018 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, заявена като частични
искове от общата дължима такава в размер на 247 500 лв. и по-конкретно 1 000 лв. по
щета № ................./05.11.2019 г. от общата сума в размер на 65 000 лв., изплатена на Д.
С. П. – съпруга и законен наследник на С. П. П.; 1 000 лв. по щета №
.............../05.11.2019 г. от общата сума в размер на 2 500 лв., изплатена на С. П. П. –
брат на С. П. П.; 1 000 лв. по щета № ................../05.11.2019 г. от общата сума в размер
на 55 000 лв., изплатена на Д. П. П. – майка на С. П. П.; 1 000 лв. по щета №
................../05.11.2019 г. от общата сума в размер на 55 000 лв., изплатена на П. П. П. –
баща на С. П. П.; и 1 000 лв. по щета № .................../05.11.2019 г. от общата сума в
размер на 70 000 лв., изплатена на С. П. П. – син на С. П. П. и негов законен
наследник; ведно със законната лихва за забава върху горните главници, считано от
1
датата на подаване на исковата молба – 02.09.2022 г., до окончателното изплащане.
Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.
Излага се, че към датата на настъпване на ПТП-то увреждащият автомобил е
без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което по
молби на горепосочените пострадали лица им били изплатени горните обезщетения на
21.11.2019 г., след отчетеното съпричиняване в размер на 50 %. След това ищецът
поканил ответника да ги възстанови, но такова възстановяване не последвало, поради
което и се предявяват настоящите искове.
Правното основание на предявените искове е чл. 558, ал. 7 във вр. с чл. 557,
ал. 1, т. 2, б „а” от Кодекса за застраховането /отм/ във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, като на
първо място се сочи за нередовности на исковата молба, които не се споделят от съда,
като е налице ясно изложение на фактите и обстоятелствата, на които се основават
претенциите. По същество исковете се оспорват изцяло, като се оспорва механизма на
ПТП-то и вината на ответника, както и наличието на пряка и непосредствена причинна
връзка на неимуществените вреди с ПТП. При условията на евентуалност се навеждат
доводи, че изплатеното обезщетение е в завишен размер, като се навеждат и доводи за
съпричиняване в размер на 90 %, което следва да бъде отчетено при определяне на
евентуалното дължимо обезщетение. Също търси присъждане на разноските по делото.
Третите лица – помагачи на страната на ищеца - Д. С. П., ЕГН **********, Д.
С. П., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Д. С. П.,
Д. П. П., ЕГН **********, тримата с адрес: .............................., както и П. П. П., ЕГН
********** и П. П. П., ЕГН **********, двамата с адрес: ..............................., чрез
пълномощника си адвокат М., изразяват становище за основателност на исковете.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея
факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея, събраните по делото
доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна, следното:
С доклада на делото е обявено на страните, че на основание чл. 300 от ГПК
влязла в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това извършено ли е
деянието, неговата противоправност и вината на дееца. В този смисъл не следва да се
доказва установеното с процесната присъда по НОХД № 570/2018 г. по описа на
Окръжен съд – Бургас деяние и по-конкретно, че ответникът на ................ г. в гр. Б., на
първокласен път ............ в посока ж.к. И. – кв. С., при управление на МПС – колесен
трактор – ....................., с рег. № ................, нарушил правилата за движение по
пътищата, като спрял трактора в дясната лента на платното за движение за
отстраняване на повреда, без да го сигнализира по изискуемия от закона начин, и по
2
непредпазливост причинил смъртта на С. П. П., като наказателният съд е взел предвид
и установено съпричиняване, изразяващо се в ненамаляване на скоростта на движение
и неследенето поС. но на пътя при налична видимост и възможност за това, като тези
въпроси не подлежат на преразглеждане.
Именно поради наличието на влязла в сила не следва да се обсъждат възражения
в писмения отговор досежно механизма на настъпване на ПТП-то, виновността на
ответника и т.н., като тези въпроси не подлежат на изследване и пререшаване от
гражданския съд.
Наред с това по делото не се спори, че към датата на настъпване на ПТП-то
процесният колесен трактор – ........................ е нямал сключена застраховка Гражданска
отговорност, което е видно и от представената по делото справка от базата данни на
Информационния център.
Видно от другите данни по уведомления на третите лица помагачи до ищеца са
им изплатени обезщетения в следните размери: 70 000 лв. на малолетния Д. С. П.,
действащ чрез своята майка и законен представител Д. С. П., който е син на С. П.;
65 000 лв. на Д. С. П. – негова съпруга; 2 500 лв. на П. П. П. – брат на С. П.; 55 000 лв.
на П. П. П. – баща на починалото лице; 55 000 лв. на Д. П. П. – негова майка.
Родствената връзка между починалото лице и гореизброените се установява от
представените удостоврения за наследници и за съпруга и родствени връзки. Лицата
изрично са уведомени, че това за окончателното определените размери на
обезщетенията за неимуществени вреди, тъй като ищецът е отчел съпричиняване от 50
%.
По делото като свидетел е разпитан П. П. – първи братовчед на бащата на С. П.,
който е категоричен, че отношенията в семейството на покойния С. , негова съпругата
и останалите му членове може да определи като повече от прекрасни. Загубата на С. се
отразила много трагично на Д., която дори в момента още била на антидепресанти и не
можела да превъзмогне загубата му. Фактите, че тя нито се е омъжила, нито имала нов
приятел, само потвърждавали това, че много са се обичали. Сега живеела при неговите
родители, като си помагали. Загубата на сина им на родителите му също се отразила
много тежко, да не каже пагубно, заявява свидетелят. Детето на С. тогава било на
четири години и си спомняло баща си, като след случилото се непрекъснато питало
кога ще се върне. Като обобщение свидетелят излага, че всички близки са страдали за
неговата загуба. Свидетелят бил първият, който се отзовал след инцидента, като след
това в болницата пристигнали и родителите на С. и неговия брат от С., но вече било
късно – той бил починал.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, като изхождащи от лице с преки
наблюдения над живота на семейството, като отчита и тяхната незаинтересованост от
изхода на спора.
3
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 558, ал. 7 от КЗ предвижда, че след изплащане на
обезщетението по чл. 557, ал. 1 и 2 Гаранционният фонд встъпва в правата на
увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за
определянето и изплащането му. Така и чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ гласи, че
Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт, или
телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на
Република България, на територията на друга държава членка или на територията на
трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по
Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се
намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Именно и въз основа на
така цитираните норми ищецът е изплатил на третите лица-помагачи обезщетения за
неимуществени вреди вследствие на смъртта на С. П. П., която е настъпила вследствие
на ПТП-то, настъпило по вина на ответника, установено чрез влязлата в сила
присъдата, за което е нямало сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
Наред с това се установява, че лицата, които са обезщетени, действително
търпят вреди от смъртта на техния съпруг, баща, син и брат. По принцип при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от
принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. В тази връзка следва
да се отбележи, че загиналият е млад мъж - на 40 години, чиято внезапна смърт се
отразила много тежко на неговите близки, които са претърпели и явно още търпят
силни душевни болки и страдания по внезапно починалия им близък човек - техен син,
баща, съпруг и брат. От показанията на свидетеля съдът приема за установено, че
между пострадалия и третите лица-помагачи са съществували отношения на обич,
разбирателство и близост, характерни за силната изключителна връзка родител – дете и
съпруг - съпруга, като очевидно емоционалната връзка между тях е била силна и
непрекъсната. Безспорно тези лица са изживели много тежко внезапната загубата на
техния родственик, който е бил човек в активна трудоспособна житейска възраст и е
полагал грижи за тях, в частност и за сина си, роден през 2012 г., който към деня на
настъпване на ПТП-то е бил едва на четири години и практически е следвало да
израсне без своя баща. Със смъртта му са детето, съпругата и родителите на
пострадалия са били лишени, както от морална, така и от материална подкрепа.
Внезапната му смърт е причинила огромна мъка, душевни болки и страдания, които
продължават, доколкото тази загуба е непрежалима за тях, което се потвърждава и от
4
ангажираните по делото гласни доказателства. При това съдът намира, че
справедливото обезщетение за всяко от пострадали лица изцяло се вмества в заявените
частични претенции от по 1 000 лв., за които е сезиран да се произнесе и то след
отчитане на вече отчетено и от ищеца съпричиняване, което съдът намира, че следва да
бъде определено в размер на 50 %, съобразно установеното на наказателния съд
такова, изразяващо се в ненамаляване на скоростта на движение и неследенето поС. но
на пътя при налична видимост и възможност за това. Още веднъж следва да бъде
отбелязано, че не могат да бъдат възприети доводи на ответника за изключване на
вината му, предвид наличието на влязла в сила присъда, както и евентуалните доводи
за съпричиняването в настъпването на вредоносния резултат в размер на 90 %.
С горните мотиви съдът намира, че исковете като основателни и доказани следва
да бъдат уважени, при което основателна се явява и акцесорната претенция за законна
лихва от датата на депозиране на исковата молба - 02.09.2022 г., до окончателното
изплащане.
При този изход на спора и с оглед претенциите на страните за присъждане на
направените по делото разноски следва да се осъди ответника да заплати на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 350 лв.,
включващи заплатената държавна такса от 250 лв. и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв., определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед на материалния интерес и
степента на фактическата и правната сложност по делото, за изготвянето на исковата
молба и уточнителната такава и завеждане на делото.
Съответно неоснователна е претенцията на ответника за присъждане на
разноски.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Осъжда Т. М. В. с ЕГН **********, адрес: ................................., да заплати на
Гаранционен фонд, адрес: ..............................., представлявано заедно от М. К. и С. Г. С.
, сумата от общо 5 000 лв. – главници, представляващи заплатени обезщетения за
неимуществени вреди, вследствие смъртта на С. П. П., починал като водач в т.а.
............. с рег. номер .................. при ПТП, настъпило на ................... г., по вина на В.,
съгласно влязла в сила присъда по НОХД № 570/2018 г. по описа на Окръжен съд –
Бургас, заявена като частични искове от общата дължима такава в размер на 247 500
лв. и по-конкретно 1 000 лв. по щета № ................./05.11.2019 г. от общата сума в
размер на 65 000 лв., изплатена на Д. С. П. – съпруга и законен наследник на С. П. П.; 1
000 лв. по щета № .............../05.11.2019 г. от общата сума в размер на 2 500 лв.,
5
изплатена на С. П. П. – брат на С. П. П.; 1 000 лв. по щета № ................../05.11.2019 г.
от общата сума в размер на 55 000 лв., изплатена на Д. П. П. – майка на С. П. П.; 1 000
лв. по щета № ................../05.11.2019 г. от общата сума в размер на 55 000 лв.,
изплатена на П. П. П. – баща на С. П. П.; и 1 000 лв. по щета № .................../05.11.2019
г. от общата сума в размер на 70 000 лв., изплатена на С. П. П. – син на С. П. П. и
негов законен наследник; ведно със законната лихва за забава върху горните
главници, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.09.2022 г., до
окончателното им изплащане, както и сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/ за
направените по делото разноски.
Решението е постановено при участието Д. С. П., ЕГН **********, Д. С. П., ЕГН
**********, действащ чрез своята майка и законен представител Д. С. П., Д. П. П.,
ЕГН **********, тримата с адрес: .............................., както и П. П. П., ЕГН **********
и П. П. П., ЕГН **********, двамата с адрес: ..............................., като трети лица -
помагачи на страната на Гаранционен фонд.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.


Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

6