Р Е Ш Е Н И Е
№ 652 18.06.2020
г. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд V-ти наказателен състав
на дванадесети юни през 2020 година
в публично съдебно заседание в състав:
Председател: МАЯ СТЕФАНОВА
Секретар: Райна Жекова
като разгледа докладваното от съдията Стефанова
НАХД № 381 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.189 ал.5 от ЗДвП и е образувано по жалба от К. З.Б. с ЕГН ********** с
адрес *** и съдебен адрес ***, партер, чрез адв.С.К. *** против електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с техническо средство или система серия К и № 3213072, издаден
от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП и на основание
чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 100
(сто) лева.
С
жалбата се иска отмяна на електронния фиш поради незаконосъобразност при неговото издаване. Сочат
се писмени доказателства.
В
съдебно заседание пред настоящия съд жалбоподателят не се явява редовно
призован. За нея се явява упълномощен адвокат. Поддържа жалбата. Моли съдът да
присъди направените от жалбоподателя разноски по адвокатско пълномощно.
Административнонаказващият
орган е надлежно призован, представител не се изпраща.
По
делото са налични писмени доказателства, че жалбата е подадена в срока по чл.189
ал.5 от ЗДвП (лист № 3 и лист № 7 от делото). Жалбата изхожда от легитимирано лице
посочено във фиша като нарушител и съдържа изискуемите от закона реквизити. Същата
е предявена пред материално и териториално компетентен съд, явява процесуално
допустима и производството пред БРС е редовно образувано.
Бургаският
районен съд като съобрази разпоредбите на закона и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На 04.10.2019г, в 20,56 часа, в
град Б., по бул.“Т. А.“, в посока ПВ „Ю.“ към кръстовище с ул.„С.“, до
бензиностанция на „Лукойл“ Ф563, при въведено ограничение на скоростта с пътен
знак В-26 за движение в населено място до 80 км/ч , като участъкът бил
сигнализиран с пътен знак Е-24 поставената мобилна камера заснела скоростта на
лек автомобил марка Опел модел Зафира с рег. № ..., който бил управляван със
скорост от 105 км/ч с 3% приспаднат толеранс.
Издирен бил водачът на лекия
автомобил (лист 9 от делото). Оказало се, че това е жалбоподателката. На
14.12.2019г й е бил връчен лично фишът. Жалбоподателката установила, че на
посочената във фиша дата не е управлявала лекия си автомобил, а е бил управляван
от друго лице – П. П. С. Затова на 30.12.2019 г. в 14-дневния срок по чл.189
ал.5 изречение второ от ЗДвП жалбоподателката се явила в КАТ и попълнила декларация
по чл.188 от ЗДвП (лист 7 от делото), като с нея предоставила и копие от СУМПС
на лицето Стоянов (лист 8 от делото). Вместо да бъде анулиран издадения срещу
нея фиш административнонаказващият орган
й отговорил с писмо (лист 9 от делото), в което вписал, че поради неспазване на 14-дневния срок по
чл.189 ал.5 от ЗДвП глобата във фиша
остава нейно задължение.
Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен
и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства.
При
така установените факти съдът намира жалбата за основателна по следните
съображения:
Електронният фиш бил връчен на жалбоподателката на 14.12.2019 г.
(събота). От неделя -15.12.2019г започнал да тече 14 дневния срок по чл.189
ал.5 изречение второ от ЗДвП. Същият изтекъл на 28.12.2019 г. (събота), но тъй
като бил неработен ден следвало срокът да
изтече в първия работен - 30.12.2019 г. Именно на 30.12.2019 г. жалбоподателката
се явила в КАТ и попълнила декларацията по чл.188 от ЗДвП. Като й е било отказано
да бъде анулиран фиша е настъпило нарушаване на императивната разпоредба на
чл.189 ал.5 от ЗДвП и електронният фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
Към момента е настъпила
законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94
от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл.
143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК,
регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако
съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, процесуалният
представител на жалбоподателя е поскал от съда да му бъдат присъдени
направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение от 300
(триста) лева по адвокатско пълномощно. Същите следва да бъдат платени от
административнонаказващия орган ОДМВР-Бургас.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.63 изречение първо предложение трето от ЗАНН
Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение , установено с техническо средство или система серия К и
№3213072 издаден от ОДМВР-Бургас, с който на К. З.Б. с ЕГН ********** с адрес ***
и съдебен адрес ***, партер, чрез адв.С.К. *** за нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП и на основание чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100
(сто) лева.
ОСЪЖДА
ОДМВР-Бургас да заплати на Кристиана З.Б. с ЕГН ********** с адрес ***
направените от нея разноски за адвокат в размер на 300 (триста) лева по
адвокатско пълномощно.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Административния съд- гр.Бургас в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала:
Р.
Ж.