О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № ...
Врачанският
окръжен съд, Гражданско отделение, в
закрито заседание на осми март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове: ПЕНКА Т. ПЕТРОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия Младенова в.гр.
дело № 46 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
С
Решение № 260066/20.11.2020 г., постановено по гр. дело № 690/2019 г. по описа
на Районен съд – Козлодуй, частично са уважени предявените от М.М.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, в качеството на баща и
законен представител на малолетния С. М. Б., ЕГН: **********, против С.Ц.Б.,
ЕГН: **********, и М.Д.К., ЕГН: **********,***, в качеството на родители на
непълнолетния К. С. Б., ЕГН: **********, пасивно субективно и обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 48, ал. 1 ЗЗД, за сумата от
144,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от причинено на
22.06.2020 г. в гр. Козлодуй от непълнолетното дете на ответниците
на малолетното дете на ищеца телесно увреждане – счупване на лявата ръка, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 19.08.2020 г. до
окончателното изплащане, като искът е отхвърлен до пълния му претендиран размер от 719,92 лв., и за сумата от 2 000,00
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от причинено на
22.06.2020 г. в гр. Козлодуй от непълнолетното дете на ответниците
на малолетното дете на ищеца телесно увреждане – счупване на лявата ръка, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 19.08.2020 г. до
окончателното изплащане, като искът е отхвърлен до пълния му претендиран размер от 10 000,00 лв.
Срещу така постановеното първоинстанционно
решение в срок е подадена въззивна жалба с вх. №
261497/08.12.2020 г. от ищеца М.М.Б., в качеството на
баща и законен представител на малолетния С. М. Б., чрез адв.
С.Л.-П., в която е посочено общо, че се обжалва решението на първостепенния
съд. Поддържа се, че решението в частта, в която районният съд е приел, че са
налице условията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а именно съпричиняване
на вредоносния резултат, свързано с противоправното
поведение на бащата на С. Б., поради неизпълнение на задълженията му за надзор
по чл. 8, ал. 8 ЗЗакрД и поради неположени достатъчно
усилия за възпитанието на малолетното дете, е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Твърди се, че в атакуваното решение не са изложени мотиви, в
които да са посочени исканията и възраженията на страните, не са преценени
правилно събраните доказателства и не са направени обосновани фактически
констатации, в резултат на което съдът е достигнал до неправилни правни изводи
относно приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Изтъква се, че е допуснато нарушение
на процесуалния закон – чл. 146, ал. 1,
т. 4 ГПК, като първоинстанционният съд при изготвяне
на доклада по делото не е констатирал, че е налице надлежно релевиране
на възражение за съпричиняване от пострадалия, както
и не е дал указания на страните как се разпределя доказателствената
тежест при направено такова възражение и по-конкретно следва ли М.Б. да
доказва, че вредоносният резултат не е свързан с негово противоправно
поведение в качеството му на баща и законен представител на малолетния С. Б..
На следващо място се излагат съображения, че
първостепенният съд е постановил решението си при незаконосъобразен анализ на
събраните доказателства, като част от тях са напълно игнорирани и неправилно интерпретирани,
а на друга е приписано съдържание, каквото те нямат. Посочва се, че районният
съд не е допуснал М.Б. да даде обяснения за обстоятелствата по делото, което
можело да доведе до достигането до други правни изводи. Изтъква се, че съдът не
е отчел, че мястото на инцидента е в непосредствена близост до дома на
пострадалото дете, където се е намирал баща му и че това е било известно на
малолетния му син; че малолетното дете е карало велосипеда си в близост до дома
си под прякото наблюдение на баща си, а не се е намирало на място, където се е
поставило в опасност по вина на родителя си; че единствената обидна дума,
отправена към К. Б. от пострадалото дете според самия него е „буболечка”, като
показанията на непълнолетните свидетели Б. Б. и Л. Т. не е следвало да бъдат
кредитирани относно отправянето и на други обидни думи като противоречащи на
останалите събрани по делото доказателства; че настъпилият вредоносен резултат
не е в причинна връзка с мястото, на което се е намирало пострадалото малолетно
дете съгласно изготвената по делото СМЕ; че по делото се съдържат доказателства
за извършено и друго противоправно деяние от
непълнолетния син на ответниците през 2018 г., за
което му е наложена възпитателна мярка, като това е основание да се приеме, че
не поведението на пострадалия е отключило проявената агресия, т.е. липсва причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат; че пострадалото лице и неговите
родители не са имали съзнанието, че К. Б. е дете с особени потребности, поради
което е неправилен изводът на съда, че С. Б. е проявил агресия, а не толерантност
към него, дължаща се на занижено родителско възпитание, което е довело до съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Поддържа се, че по делото няма доказателства
малолетното дете С. Б. да е било оставено без надзор от родителите си, както и
че от тях не е упражнен достатъчен надзор, което поведение да е в причинна
връзка с настъпилото увреждане. Твърди се, че не е доказано, че те са нарушили
разпоредбата на чл. 8, ал. 8 ЗЗакрД, като
действително по време на инцидента детето се е намирало навън, непридружено от
тях или от друг близък, но липсват данни по отношение на него да е съществувала
опасност, която да им е била известна и въпреки която те да са го оставили без
надзор.
Изтъква се и че обезщетението за вреди от непозволено
увреждане може да се намали, ако самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване, като без значение е поведението на други /трети/ лица, каквито са
родителите.
Иска се от въззивния съд да
постанови решение, с което да приеме, че не са налице основания за приложение
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и да измени обжалваното решение, като постанови ответниците, в качеството на родители на непълнолетния К. Б.,
на основание чл. 48, ал. 1 ЗЗД, да заплатят солидарно на М.Б., в качеството му
на баща и законен представител на малолетния С. Б., обезщетения за непозволено
увреждане за причинено на 22.06.2020 г. от непълнолетното дете на ответниците на малолетното дете на ищеца телесно увреждане
– счупване на лявата ръка, за имуществени вреди в размер на 432,00 лв. и за
неимуществени вреди в размер на 6 000,00 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба на 19.08.2020 г. до окончателното
изплащане. В останалата част до претендираното
обезщетение за имуществени вреди от 719,72 лв. и за претендираното
обезщетение за неимуществени вреди от 10 000,00 лв. се иска от съда да
потвърди атакуваното решение, като редуцира присъдените в полза на ищеца и ответниците разноски съобразно уважената част от иска.
Претендират се и разноски за въззивната инстанция.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
жалбата от С.Ц.Б. и М.Д.К., в качеството им на родители на непълнолетния К. С. Б.,
чрез адв. И.Л., в който на първо място се навеждат
доводи за нередовност на така подадената въззивна
жалба, като се изтъква, че направеното искане към съда е неправилно и
недопустимо, тъй като на практика се обжалва решението както в осъдителната,
така и в отхвърлителната му част. Посочва се, че
искането към съда е да измени първоинстанционното
решение като осъди ответниците да заплатят сумата от
432,00 лв. имуществени и 6 000,00 лв. неимуществени вреди, при положение, че с първоинстанционното решение те вече са осъдени да заплатят
144,00 лв. имуществени и 2 000,00 лв. неимуществени вреди. Иска се от въззивния съд да задължи въззивника
да уточни кои части на решението обжалва, включително и относно разноските.
На следващо място се излагат съображения за
неоснователност на подадената въззивна жалба. Посочва
се, че възражението за допуснато от първоинстанционния
съд процесуално нарушение във връзка с изготвения доклад, е неоснователно, тъй
като в съдебно заседание на 05.10.2020 г. и двете страни по делото са заявили,
че нямат възражения по доклада. Поддържа се, че съдът пълно и обективно е
мотивирал изводите си относно наличието на съпричиняване
и приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Твърди се, че изводите на
първостепенния съд относно разпределението на отговорността са обосновани и
законосъобразни.
Иска се от въззивния съд да
остави без уважение подадената въззивна жалба и да
потвърди първоинстанционното решение. Претендират се
и разноски.
С
Определение № 260097/08.02.2021 г. въззивният съд е
оставил без движение производството по в.гр.д. № 46/2021 г. по описа на Окръжен
съд – Враца, мотивите за което са били следните: Във въззивната жалба не е
конкретизирано в коя негова част се обжалва първоинстанционното
решение, а при изложението на искането към въззивната инстанция е посочено, че
същото е да се постанови решение, с което да се приеме, че не са налице
основания за приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и да се измени обжалваното
решение, като се постанови ответниците да заплатят
солидарно на жалбоподателя обезщетение за имуществени вреди в размер на 432,00
лв. и такова за немуществени вреди в размер на 6
000,00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
на 19.08.2020 г. до окончателното изплащане. Отразено е, че се иска в
останалата част до претендираното обезщетение за
имуществени вреди от 719,72 лв. и до претендираното
обезщетение за неимуществени вреди от 10 000,00 лв. да бъде потвърдено
атакуваното решение. Настоящият състав е намерил така формулираното искане за
неясно, а въззивната жалба – за неотговаряща на изискването на чл. 260, т. 4 ГПК. Отбелязал е, че правомощията на въззивния съд са
посочени в разпоредбите на чл. 270 и 271 ГПК, като не съществува възможност за въззивния съд да "измени" първоинстанционното
решение. Освен това следва да се добави и че от така формулираното искане към
съда не става ясно дали въззивникът претендира
осъждане на въззиваемата страна допълнително за обезщетение
за имуществени вреди в размер на 432,00 лв. към вече присъдсените
от първоинстанционния съд 144,00 лв. и такова за немуществени вреди в размер на 6 000,00 лв. към вече
присъдените от първоинстанционния съд 2 000,00 лв.
или това е общата сума, която се претендира да бъде присъдена с решението на въззивния съд, която включва и присъдените от първоинстанционния суми.
Настоящият
състав е дал конкретни указания на жалбоподателя М.М.Б.,
представляван от адв.
С.Л.-П., в едноседмичен срок от уведомяването му чрез връчване на препис от съдебния
акт, да конкретизира в коя негова част обжалва първоинстанционното
решение, както и да формулира ясно и в съответствие с правомощията на въззивната
инстанция искането си към въззивния съд. На
жалбоподателя са указани и последиците от неизпълнение на указанията, а именно,
че на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК въззивната жалба ще бъде върната при
неотстраняване в срок на допуснатите нередовности.
Процесуалният представител на жалбоподателя е получил съобщението
за постановеното определение, заедно с препис от него, на 15.02.2021, но нито в
дадения от съда едноседмичен срок, нито до настоящия момент е изпълнил дадените
му указания да отстрани нередовностите на въззивната жалба,
поради което същата следва да бъде върната съобразно разпоредбата на чл. 262,
ал. 2, т. 2 ГПК, а производството по делото пред въззивната
инстанция следва да бъде прекратено.
Предвид прекратяването на производството по делото пред въззивната инстанция и в съответствие с
направеното искане от въззиваемата страна за
присъждане на разноски и доказателства за извършването им, въззивникът М.М.Б., в качеството на
баща и законен представител на малолетния С. М. Б. следва да бъде осъден да
заплати на С.Ц.Б. и М.Д.К. сумата от 300,00
лв. – разноски по делото за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция на основание чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 4 ГПК.
Предвид гореизложеното, на основание чл. 262, ал. 2,
т. 2 ГПК, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА въззивна
жалба с вх. № 261497/08.12.2020 г., подадена от М.М.Б.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, в качеството на баща и законен представител на
малолетния С. М. Б., ЕГН: *********, чрез адв. С.Л.-П.,
против Решение № 260066/20.11.2020 г., постановено по гр. дело № 690/2019 г. по
описа на Районен съд – Козлодуй, поради неотстраняване в срок на допуснатите нередовности на жалбата.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 46/2021 г. по описа на
Окръжен съд – Враца.
ОСЪЖДА на основание чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 4 ГПК М.М.Б., ЕГН: **********, с
адрес: ***, в качеството на баща и законен представител на малолетния С. М. Б.,
ЕГН: **********, да заплати на С.Ц.Б., ЕГН: **********, и М.Д.К., ЕГН: **********,***,
сумата от 300,00 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение пред въззивната
инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Апелативен
съд – София, в 1-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.