№ 437
гр. Горна Оряховица, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Пламен М. Дойков
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело №
20244120100706 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството по делото образувано по исковата молба на В. Е. Р.,
ЕГН: **********, с адрес: с. Д..., общ. Лясковец, ул. ****** чрез адв. И. Б.,
АК Велико Търново, със съдебен адрес: гр. Велико Търново, ул. ****** срещу
Община Лясковец, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. Лясковец, пл.
„Възраждане“ № 1, представлявана от В.Д.Х. – кмет.
В исковата си молба ищцата сочи, че оспорва законността на
прекратеното й трудово правоотношение с ответната страна със Заповед №
257/ 31.01.2024г. Р. твърди, че на 04.11.2016г. е сключила Трудов договор №
2018/ 04.11.2016г. с Община Лясковец, по силата на който е заела длъжността
старши специалист „местни приходи“ в общинската администрация на
ответника. Впоследствие са били сключени няколко допълнителни
споразумения, най – вече свързани с промяна размера на трудовото й
възнаграждение. Последното такова било Допълнително споразумение №
1853/ 19.09.2023г., като била договорена работна заплата в размер на
1208.00лева. Р. сочи, че на 23.01.2024г. й е било връчено писмо от Кмета на
Община Лясковец, с което се изисквало от нея до края на работния
25.01.2024г. да посочи ползва ли се със закрилата на чл. 333, ал. 1 от КТ. Това
било свързано с утвърденото със Заповед № 152/ 22.01.2024г. щатно
разписание. Указано й било, че ако попада в кръга на защитените от чл. 333,
ал. 1 от КТ лица, то следвало да представи писмени доказателства за това.
Ищцата твърди , че на 25.01.2024г. е представила на работодателя си отговор
и е приложила съответно два документа – епикриза от 25.01.2024г., издадена
от д- р П.А. от „ДКЦ I – Велико Търново“ ЕООД, от която било видно, че Р.
страда от исхемична болест на сърцето, стенокардия (ИБС) , както и
амбулаторен лист от 12.02.2019г., от който било видно, че заболяването й –
хипертонично сърце (застойна) сърдечна недостатъчност датирала от повече
1
от три години, вследствие на артериална хипертония.
На 31.01.2024г. В. Райков била извикана от служители на общинската
администрация, които поискали да й връчат Предизвестие № 247/ 30.01.2024г.
и Заповед № 257/ 31.01.2024г. на Кмета на Община Лясковец. Р. отказала да
подпише документите. В заповедта се сочело, че трудовото й
правоотношение се прекратява поради съкращение на щата, считано от
01.02.2024г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, въз основа на утвърденото
щатно разписания на общината със Заповед № 152/ 22.01.2024г. на Кмета на
Община Лясковец. В заповедта било посочено на Р. да се изплатят
обезщетенията по чл. 220, ал. 1 от КТ и чл. 224 от КТ. Р. била поискала да й
бъдат предоставени посочената заповед на Кмета на общината и протокола за
извършения подбор, посочен в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение, но до датата на депозиране на иска тези документи не й
били дадени.
Ищцата, чрез процесуалния си представител, оспорва Заповед № 257/
31.01.2024г. на Кмета на Община Лясковец за прекратяване на трудовото й
правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, като счита същата за
незаконна, поради това, че към тази дата не било налице основанието,
посочено в заповедта, не била спазена процедурата на подбор, съгласно чл.
329 от КТ, при уволнението била осъществена дискриминация въз основа на
признака „лично и обществено положение“ и не била преодоляна
относителната забрана за уволнението й по чл. 333 от КТ.
Ищцата излага съображения свързани с разпоредбата на чл. 344, ал. 1, т.
1 от КТ и уволнението свързано със съкращаване на щата. Излагат се правни
и фактически съображения свързани с реда за прекратяване на трудовото
правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, характеристиката на длъжността
старши специалист „Местни приходи“ в общинската администрация и за
задълженията, които се включват при изпълнение на възложената работа.
Ищцата заключва, че не е възможно, с оглед възложените задължения и
дейността на Отдел „Местни приходи“ законосъобразно да бъде съкратен
щата , поради това, че не било възможно да е налице фактическо премахване
на работата, която е извършвала ищцата и длъжността, която е заемала, без
това да се отрази на законосъобразността и целесъобразността на дейността
на отдел „Местни приходи“. Заповедта не била мотивирана – в нея
единствено се сочело като основание „съкращаване на щата“, но не било
посочено кой конкретно щат е съкратен. Това също правело заповедта
незаконна. Алтернативно се взема становище, че дори да се докаже, че
длъжността заемана от Р. в Община Лясковец е премахната от щатното
разписание , то това е фиктивно действие, доколкото не била премахната
упражняваната от нея трудова функция. Ищцата твърди, че трудовата й
функция като съвкупност от функции, задачи и задължения, се изпълнявали
от другите служители на отдела или друга структура на общинската
администрация.
Ищцата твърди, че работодателят не е извършил и задължителния
подбор по реда на чл. 329 от КТ, който бил посочен изрично в оспорената
заповед. Р. твърди, че дори премахната от щатното разписание, трудовата й
функция била поета от други служители, поради невъзможността самата
дейност да бъде премахната от дейността на общинската администрация. В
този случай работодателят също бил длъжен да извърши подбор, защото
същата или сходна трудова функция (еднакви по съществени признаци) се
2
изпълнявала от други служители, като при направеното твърдение за
незаконност на подбора, съдът следвало да прецени законосъобразността му.
Подборът по чл. 329 от КТ имал обективни признаци и тяхното спазване бил
начина за упражняване правото на подбор. Съдът следвало да следи дали те са
спазени, вкл. и дали работодателя е установил, че обективно проявените
професионални качества на работника или служителя съответстват на
дадената оценка на съответните показатели. В случая на Р., дори да е бил
извършен подбор, то той бил формален и в нарушение на законовите
изисквания на чл. 329 от КТ. Твърди се и че уволнението на Р. е станало и в
нарушение на чл. 8, ал. 2 от КТ – при недобросъвестно упражняване от страна
на работодателя на потестативното право да прекрати трудовото
правоотношение. Твърди се, че уволнението на Р. било извършено само с цел
прекратяване на трудовото правоотношение с Р. , а не с цел оптимизиране и
подобряване работата на администрацията по събиране на приходите в
местния бюджет. Аргумент за това Р. намира в прекратяването на трудовото
правоотношение на съпруга й, който също бил служител на Община
Лясковец.
Ищцата твърди и че е налице дискриминация при уволнението й.
Аргументи за нарушаването на чл. 4 от ЗЗДискриминация били близките й
отношения с предишния кмет на Община Лясковец и членството й в
политическа партия.
Ищцата твърди, че се ползва и със закрилата на чл. 333 от КТ , като в
нейния случай се изисквало предварително разрешение на Инспекция по
труда. От представените с исковата молба амбулаторен лист и епикриза, било
видно , че Р. от години страдала от сърдено – съдови заболявания. Наличието
на посочените било предвидено като основание за предварителна закрила при
някои случаи на уволнение, при които работодателят разполагал със
субективно право на прекратяване на трудовото правоотношение. Ищцата
твърди, че на 25.01.2024г. е уведомила работодателя за тези обстоятелства и
заболяването й налагало получаване на предварително разрешение от
Инспекция по труда , което се предшествало от мнение на ЛКК( по арг. от чл.
333, ал. 2 от КТ). В случая тази процедура не била проведена и
представлявало нарушение на работодателя.
Ищцата твърди, че уволнението й на 31.01.2024г. не съвпадало с датата
на влизане на промяната в щата – 01.02.2024г., като прекратяването на
трудовото й правоотношение било преждевременно и несъвпадащо с датата
на тази промяна. Сочи се, че правнорелевантният момент за преценка
законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение в
хипотезата на връчено предизвестие е датата на връчване на предизвестието –
в случая 31.01.2024г., когато Р. е отказала да получи документа, а към този
момент утвърденото щатно разписание не е било в сила – това било станало
на 01.02.2024г. Издадената Заповед № 257/ 31.01.2024г. се явявала
преждевременно, а извършено на това основание уволнение незаконно. Сочи
се, че съгласно чл. 335, ал. 2, т. 2 от КТ при неспазване срока на
предизвестието, трудовото правоотношение се прекратява с изтичане на
съответната част от срока на предизвестието, но в случая предизвестието от
31.01.2024г. изобщо не било започнало да тече , като трудовото
правоотношение е прекратено на 31.01.2024г., като това бил и последния
работен ден на ищцата, поради това, че на 01.02.2024г., когато е влязло в сила
новото щатно разписание на общинската администрация, нейното трудово
правоотношение вече не е съществувало.
3
Иска се постановяване на решение , с което на основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 и т. 2 от КТ да се признае уволнението на В. Е. Р. , извършено със Заповед
№ 257/ 31.01.2024г. на Кмета на Община Лясковец за незаконно и да бъде
отменено, както и да бъде възстановена ищцата на заеманата от нея преди
уволнението длъжност „старши специалист „местни приходи“ в общинска
администрация на Община Лясковец. Представени са писмени доказателства.
Правят се доказателствени искания.
Ответникът Община Лясковец, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр.
Лясковец, пл. „Възраждане“ № 1 , представлявана от В.Д.Х. – кмет, депозира
писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез адв. Д. Ц., АК Велико
Търново, със съдебен адрес: гр. Горна Оряховица, ул. „Климент Охридски“ №
8, ет. 2. Ответната страна намира предявения иск за процесуално допустим,
но неоснователен. Процесуалният представител на ответната страна намира,
че при прекратяване на трудовото правоотношение са спазени изискванията
на Кодекса на труда. Иска се отхвърляне на главния иск , както и на иска за
възстановяване на работа. Страната не спори относно основанието за
възникване на трудовото правоотношение между ищцата и Община Лясковец,
както и за заеманата от Р. длъжност. Не се спори, че считано от 01.02.2024г. е
било прекратено трудовото правоотношение на осн. чл. 328, ал.1, т. 2 от КТ –
поради съкращаване на щата. Оспорват се всички твърдения на ищцата,
мотивиращи незаконосъобразност на уволнението. Ответната страна счита, че
уволнението е законосъобразно и е осъществен фактическия състав на чл.
328, ал. 1, т. 2 от КТ – съкращаване на щата. Съгласно длъжностните щатни
разписания за 2023г. ( два броя – за длъжности финансирани от държавния
бюджет и за тези финансирани от местните приходи), в Отдел „Местни
приходи“ длъжността заемана от Р. – старши специалист „местни приходи“ са
финансирала от местните приходи.
Сочи се, че съгласно т.10.3 от Решение № 35 от Протокол № 7/
17.01.2024г. на Общински съвет гр. Лясковец бройките в Отдел „Местни
приходи“ ставали 4 , в това число началник отдел, т.е. щатните бройки
намалявали от 5 на четири.
Кметът на общината бил утвърдил щатното разписание, в сила от
01.02.2024г., в което била премахната единствената щатна бройка старши
специалист „местни приходи“ в Община Лясковец, която била заемана от
ищцата.
Ответната страна твърди, че когато се премахва единствената щатна
бройка за съответната длъжност, работодателят няма задължение да прави
подбор и такъв не бил правен.
Относно мотивите в заповедта, процесуалният представител на
ответника заявява, че в заповедта е записано, че трудовото правоотношение
са прекратява поради „съкращаване на щата“ като била посочена длъжността
на ищцата и други мотиви не следвало да се излагат.
Не било налице и твърдяното фиктивно съкращаване на щата, защото в
отдела имало длъжности, които обезпечавали функционирането му, а как това
щяло да се осъществява било въпрос на целесъобразност и решение
единствено на работодателя.
Целта на съкращаването на длъжността било намаляване на разходите
за заплати на администрацията, като длъжността, която ищцата била заемала
се финансирала изцяло от местните приходи. Не била налице злоупотреба от
4
работодателя с правото му на уволнение.
Ответната страна твърди, че не е налице дискриминация по отношение
на В. Р. – не му било известно каква е партийната й принадлежност и не
проявявал интерес към този факт.
Ищцата не била представила документи за твърдяната в исковата молба
болест – исхемична болест на сърцето, която да е била налице към момента
на уволнението. Представените няколко дни преди уволнението медицински
документи отразявали друго заболявания, но не и посоченото. В нейна тежест
било да докаже, че страда от посоченото заболяване. Липсата на документ,
който да доказва наличие на исхемична болест на сърцето на Р. към датата на
уволнението била пречка тя да се ползва от закрилата на чл. 333, ал. 1, б. „в“
от КТ.
Трудовото правоотношение било прекратено от дата 01.02.2024г., като
ответната страна взема становище, че връчването на предизвестие не е
императивна предпоставка за законосъобразността действията на
работодателя, а се дължи обезщетение за неспазването му.
Ответната страна намира предявените искове за неоснователни и
недоказани и иска постановяване на решение, с което да се отхвърлят.
Ответникът представя писмени доказателства и прави искане за
присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с адв. И. Б.. Исковата
молба се поддържа изцяло. Иска се постановяване на съдебно решение, с
което да се уважат изцяло предявените искове. Претендират се разноски.
Ответната страна се представлява от адв. Д. Ц.. Исковата молба се
оспорва, поддържа се представения писмен отговор. Представят се писмени
доказателства. Работодателят иска постановяване на решение, с което
исковете да се отхвърлят изцяло и да му бъдат присъдени разноските по
делото.
Предявената искова молба е процесуално допустима. Предявени са
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
От събраните доказателства се установи следното.
По делото се установи, а и не се спори от страните, че между ищцата и
ответника е било налице трудово правоотношение. В. Е. Р. е заемала
длъжността старши специалист „местни приходи“ при Община Лясковец,
като трудовото правоотношение е възникнало от Трудов договор №
2018/04.11.2016г. Представена е и длъжностната характеристика. С
допълнително споразумение № 1853/ 19.09.2023г. към трудов договор №
2018/ 04.11.2016г., е посочено, че индивидуалната месечна заплата на
служителя се определя в размер на 1208.00лева. Ищецът представя и писмо
на Кмета на Община Лясковец изх. № ОА-03-352/ 23.01.2024г., в което се
сочи, че във връзка със Заповед № З- 152/22.01.2024г., в която е утвърдено
длъжностното щатно разписание от 01.02.2024г., се изисква от Р. до
17:00часа на 25.01.2024г. писмено да уведоми дали попада в някоя от
категориите на защитените лица по чл. 333 от Кодекса на труда. Изискани са
и документи, с които да се удостоверят тези обстоятелства. В указания й срок
Р. е представила на работодателя си отговор с приложени медицински
документи. С писмо рег. № ОА-03-352#1/ 25.01.2024г. ( в указания й
тридневен срок) Р. е представила на работодателя епикриза издадена на
5
25.01.2024г. от ДКЦ I – Велико Търново ЕООД , в която е посочено, че
ищцата е с водеща диагноза I20.8 Други видове стенокардия, придружаващи
заболявания – I11.9 хипертонично сърце, без (застойна ) сърдечна дейност;
Е66.9 затлъстяване, неуточнено. В епикризата е поставено заключение: ИБС.
Стенокардия II ФК.ХСБ гр III Обезитас. До ищцата е било отправено
предизвестие № 247/ 30.01.2024г. , с което на В. Р. е даден 30 – дневен срок за
прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 326, ал. 2, предл.
първо от КТ във вр. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. В предизвестието в вписано, че
след изтичане на срока трудовото правоотношение ще бъде прекратено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ от КТ – поради съкращаване на
щата. Ищцата е отказала да подпише връченото й предизвестие. На
следващия ден е била издадена Заповед № 257/ 31.01.2024г., с която е
прекратено трудовото правоотношение между Община Лясковец и В. Е. Р.,
считано от 01.02.2024г.
Настоящият състав намира предявените искови претенции за
основателни по следното съображение.
Съгласно разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, в случаите по чл.
328, ал. 1, точки 2,3,5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ работодателят може да
уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки
отделен случай, работник или служител, боледуващ от болест, определена в
наредба на министъра на здравеопазването. Посочената разпоредба препраща
към Наредба № 5/ 20.02.1987г. за болестите, при които работниците,
боледуващи от тях , имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ. В чл.
1, т. 1 от Наредба № 5/ 20.02.1987г. е посочено, че едно от тези заболявания е
исхемичната болест на сърцето. С Решение № 191 от 25.04.2012г., ВКС, IV г.
о., е възприето, че предварителната закрила при уволнение по чл. 333 от КТ
има обективен характер и цели да запази работника или служителя от
неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни
критерии. В хипотезата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ тази закрила се прилага
поначало във всички случаи, когато към момента на връчването на заповедта
(или друг писмен акт на работодателя) за уволнението (чл. 333, ал. 7, във вр.
с 335, ал. 1 от КТ) работникът или служителят страда от някое от
заболяванията, посочени в чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5/ 20.02.1987г. При тази
хипотеза работодателят може да уволни работника или служителя само с
предварително (дадено преди връчването на писмения акт за уволнението)
разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай, като следва
(също преди връчването на писмения акт за уволнението) да е взето и мнение
на ТЕЛК (чл. 333, ал. 2 от КТ). С чл. 1, ал. 2 от Наредба № 5/ 20.02.1987г. е
вменено изрично задължение в тежест на работодателя да събере
предварителна информация от работниците, които са определени за
уволнение, страдат ли от болестите, посочени в ал. 1. Предвид обективния
характер на закрилата при уволнение, нито разпоредбата на чл. 333, ал. 1 от
КТ, нито тази на чл. 1 от Наредба № 5/ 20.02.1987г. не вменява на работника
или служителя задължение да уведомява работодателя си предварително дали
страда от болестите по посочената разпоредба, нито да представя медицински
документи, удостоверяващи наличието на някое от визираните заболявания.
Съгласно чл. 2 от наредбата, такова задължение за работника или служителя
възниква, само когато работодателят направи изрично искане за това – с
оглед изпълнение на своето задължение по чл. 1, ал. 1. По настоящото дело се
установи, че ответникът е поискал от Р. и тя му е предоставила информация,
като в епикризата представена от ищцата ясно е отразена, че тя страда от
6
заболяване, което е включено в обхвата на чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ и чл. 1, ал.
1, т. 1 от Наредба № 5/ 20.02.1987г. - ИБС. Стенокардия II ФК.ХСБ гр III
Обезитас. Следва да се отбележи, че в Приложение № 1 към чл. 1, ал. 1 на
Наредба № 42 / 08.12.2004г. за въвеждане на Международната статистическа
класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето – десета
ревизия ( част II), издадено от Министъра на здравеопазването ( обн. ДВ бр.
111/ 21.12.2004г., посл. изм. и доп. бр. 33/ 29.04.2022г.) е посочено, че
водещата диагноза I20.8 други видове стенокардия, е част от подраздела
Исхемична болест на сърцето ( I20- I25). Независимо от това работодателят е
връчил на Р. предизвестие, а след това е прекратил трудовия й договор без да
предприеме указаните от КТ действия. Ответната Община Лясковец не е
поискала мнение на трудово- експертна лекарска комисия, както и
последващото разрешение от съответната инспекция по труда за прекратяване
на трудовото правоотношение. Безспорно ответникът не следва да изпълнява
функциите на медицинско лице и да установява медицински диагнози, като за
това законът му е указал да се допита до ЛКК и след това да предприеме
действия да поиска и разрешение от инспекция по труда. При представени в
срок медицински документи, работодателят е следвало дори при съмнение
или неяснота в същите, които биха довели до извод за наличие на заболяване,
което е посочено в Наредба № 5/ 20.02.1987г., да изиска мнение на ЛКК и
евентуално след това разрешение на инспекция по труда. В този смисъл са и
други решение на ВКС – Решение № 60092/07.06.2021г. на ВКС по гр.д. №
2605/ 2020г., IV г.о.; Решение № 364/ 04.04.2014г. на ВКС по гр.д. № 1514/
2013г., IV г.о., ГК; Решение № 177/ 19.07.2017г. на ВКС по гр.д. №
3777/2016г. IV г.о. По всички тези съображения настоящият състав намира
исковите претенции за основателни само по това съображение, без да е нужно
по същество да обсъжда останалите доводи свързани със съществото на спора
между страните ( чл. 344, ал. 3 от КТ).
При този изход на делото следва да се признае за незаконно и
уволнението на В. Е. Р. от длъжността й старши специалист «местни
приходи» при Община Лясковец по Заповед № 257/31.01.2024г. на В.Х. –
Кмет на Община Лясковец. При този изход на делото Михайлова следва да
бъде възстановена на заеманата от нея длъжност старши специалист «местни
приходи» при Община Лясковец.
Съдът счита, че при този изход на делото ответната страна Община
Лясковец следва на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на ищцата
сторените разноски за водене на делото, съответно в размер на 1500.00лева
(хиляда и петстотин лева) за адвокатски хонорар. Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцата, съдът намира за
неоснователно. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, при процесуално
представителство по дела с предявени искове за отмяна на уволнение и
възстановяване на работа, адвокатското възнаграждение е не по – малко от
размера на минималната месечна заплата за страната към момента на
сключване на договора. Договорът между ищцата и защитника й е сключен на
20.03.2024г., като към тази дата е известно, че МРЗ за страната е в размер на
933.00лева. Безспорно в практиката на ВКС е указано, че по обективно
съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ се дължи общо една
минимална работна заплата ( в този смисъла Определение № 171/ 26.04.2021г.
на ВКС по ч.гр.д. № 916/ 2020г., III г.о. и цитираните в него определение на
ВКС). Въпреки това няма забрана да се уговори по – голямо възнаграждение
7
за предоставяната адвокатска защита, като в случая е заплатена сума която
надвишава този минимум с 567лева, която сума не може да се приеме за
прекомерна. Делото не може да се определи като такова с ниска правна и
фактическа сложност. От страна на процесуалния представител на ищцата са
изложени множество съображения за нарушения на материалния закон,
водещи до извод основателност на предявените искове. Направени са и
искания за представяне на писмени доказателства, като е направен и подробен
анализ на същите.
Следва, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът да заплати и
дължимите държавни такси върху уважените неоценими искове – два такива
предявени, като определя обща държавна такса в размер на по 50.00лева за
всеки или общо 100.00лева, както и сумата от 5.00лева за издаване на
изпълнителен лист за събиране на посочените суми в полза на бюджета на
съда.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, за
НЕЗАКОННО уволнението на В. Е. Р., ЕГН: **********, с адрес: с. Д..., общ.
Лясковец, ул. ****** от длъжността „Старши специалист «Местни приходи»
в общинска администрация на Община Лясковец, извършено със Заповед №
257/31.01.2024г. на В.Х. – Кмет на Община Лясковец и ОТМЕНЯ Заповед №
257/31.01.2024г. на В.Х. – Кмет на Община Лясковец, като неправилна и
незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда,
В. Е. Р., ЕГН: **********, с адрес: с. Д..., общ. Лясковец, ул. ****** на
заеманата преди уволнението длъжност „Старши специалист «Местни
приходи» в общинска администрация на Община Лясковец, БУЛСТАТ:
*********, с адрес: гр. Лясковец, пл. „Възраждане“ № 1, представлявана от
В.Д.Х. – кмет.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Община Лясковец,
БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. Лясковец, пл. „Възраждане“ № 1,
представлявана от В.Д.Х. – кмет да заплати на В. Е. Р., ЕГН: **********, с
адрес: с. Д..., общ. Лясковец, ул. ****** сумата от 1500.00лева (хиляда и
петстотин лева) представляваща разноски за водене на производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, Община Лясковец,
БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. Лясковец, пл. „Възраждане“ № 1,
представлявана от В.Д.Х. – кмет да заплати на Районен съд гр. Горна
Оряховица сумата от 100.00лева (сто лева) представляваща държавна такса
върху уважените искове, както и сумата от 5.00лева (пет лева) в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Велико
Търново, в двуседмичен срок от датата на обявяването му - 14.06.2024г.,
съобразно чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
8