Р Е Ш Е Н И Е
№ 134
гр. Велико Търново, 05.05.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – Шести състав, в открито заседание на дванадесети април
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при
участието на секретаря С.М., като разгледа докладваното от председателя адм.
дело №800 по описа на Административния съд за 2020 година и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118, ал.1 от КСО.
Жалбоподателят Я.Н.А. ***, е оспорил като незаконосъобразно решение
№Ц1012-04-89#1 от 28.10.2020 година на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с
което са отхвърлени жалбите му срещу две разпореждания /№041-00-468-2/31.08.2020 г. и
№041-00-468-3/31.08.2020 г./ на оправомощено лице за ръководител на
осигуряването за безработица в ТП на НОИ
– Велико Търново като неоснователни. В жалбата се прави оплакване, че отмяната
на предходно разпореждане за отпускане на парично обезщетение и последващия
отказ за отпускането му са обосновани единствено с проверката на
осигурителя/работодателя на жалбоподателя. Поддържа се, че с осигурителя е
налице действително трудово правоотношение, за което е уведомена НАП според
изискването на чл.62, ал.3 от КТ. Освен това, за жалбоподателя са внесени от
осигурителя дължимите осигурителни вноски, каквото е изискването на закона.
Сочи се, че жалбоподателят е изпълнявал трудова дейност при осигурителя, като е
работил на пълно работно време от осем часа въз основа на действителен трудов
договор, като за това са приложени пред ответника и съответните доказателства.
Положеният от жалбоподателят труд е отразен з трудовата му книжка, като от
друга страна според жалбоподателят той няма вина за подадени грешни данни досежно
трудовото му възнаграждение, както и досежно сгрешената дата на началото на
осигуряването. Сочи се и, че всъщност право на обезщетение за безработица
жалбоподателя има с оглед внесените от предходния осигурител осигурителни
вноски и стажът, който е имал към момента на прекратяването на трудовото си
правоотношение с този предходен осигурител. В това отношение се поддържа, че
според чл.10, ал.1 от КСО осигуряването на лицето е възникнало от деня, в който
е започнала трудовата му дейност, като то е осигурено лице за периода, за който
са внесени осигурителните му вноски. Немотивирани са според него доводите на
ответника, че липсва трудова дейност за периода, през който е полагал труд за
работодателя/осигурителя „Пи Ем Студио“. В този контекст поддържа и, че са
налице предпоставките на чл.54а от КСО. В представената по делото писмена
защита на процесуалния представител на жалбоподателя тези оплаквания се
поддържат, като се изтъква и, че дадените на работодателя задължителни
предписания са незаконосъобразни, като те не могат до обусловят извод за загуба
от страна на жалбоподателя на качеството на осигурено лице. Изтъква се, че в
показанията на свидетелите потвърждават твърденията на жалбоподателя за
извършваната от него трудова дейност. Поддържа се, че за периода от 11.02.2016
година до 21.02.2016 година жалбоподателят е осигурено лице, като е достатъчно
наличието на трудово правоотношение с работодателя. Освен това се изтъква и, че
без полагания труд при последният работодател/осигурител, за жалбоподателя е възникнало
правото по чл.54а от КС, като правилно му е било изплатено обезщетението по
чл.54б, ал.4 от КСО, като размерът му е отговарял на законовите изисквания. С
тези и други допълнителни съображения моли за отмяната на процесното решение на
ответника.
Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – гр.Велико Търново, чрез
процесуалния си представител заема становище за неоснователност на жалбата. В
писмената защита на процесуалния представител на тази страна ie релевира, че събраните както в хода на проверката на разходите на ДДО на
осигурителя, така и в хода на административното производство по издаването на
процесното решение, не са събрани безспорни доказателства за това, че за
периода, през който жалбоподателят е бил в трудово правоотношение с „Пи Ем
Студио“, той е извършвал ефективна трудова дейност. Всъщност в резултат на
първото производство на осигурителя „Пи Ем Студио“ е предписано да заличи
данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО досежно правоотношението с „Пи Ем Студио“,
което е сторено. Поради това е издадено и първото разпореждане, потвърдено от
ответника, с което е отменено
разпореждането, с което е отпуснато обезщетение за безработица. Въз основа на
същите обстоятелства е констатирана и липсата на право оп чл.54а от КСО, като е
издадено второто разпореждане. Ответникът счита, че жалбоподателят не доказва
реализацията на трудови функции при дружеството – осигурител, като не се
установява трудова дейност като оператор, работещ с камера. В това отношение
ответникът изтъква противоречия в доказателствата, събрани в хода на посочените
по-горе две административни производства. Всъщност ответникът поддържа чрез
представителя тезата си, че не са налице изискванията на разпоредбата на §1,
ал.1, т.3 от ДР на КСО. Претендира юрисконсултско възнаграждение от 150 лв.
Оспорването е редовно и допустимо, като извършено в срок срещу подлежащ
на оспорване акт и от лице с правен интерес. От преписката, с която съдът
разполага се установява, че процесното решение на ответника е връчено на
настоящият жалбоподател на 10.12.2020 година /лист 129 от делото/, като от
щемпела, положен върху пощенския плик, с който жалбата е подадена до съда се
установява, че това е станало на 23.12.2020 година /лист 20 от делото/, т.е. в
14 дневния решителен и преклузивен срок.
Съдът, след като прецени приложените към административната преписка и
представените в съдебното заседание доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и становищата на страните, приема за установено следното:
С решението, чиято законосъобразност е предмет на делото, са отхвърлени
жалбите на Я.А. срещу две разпореждания, съответно №041-00-468-2/31.08.2020
година, с което е отменено предходно разпореждане №041-00-468-1/08.03.2016
година за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО, и
разпореждане № 041-00-468-3/31.08.2020 година, с което е отказано отпускане на
обезщетение по чл.54а от КСО на жалбоподателя.
Не е спорно по делото, че с разпореждане №041-00-468-1 от 8.03.2016
година на лицето, което е изпълнявало функцията за ръководител на осигуряването
при безработица е отпуснато парично обезщетение за безработица в минимален
размер от 7,20 лв. дневно според ЗБДОО за 2016 година за срок от 22.02.2016
година до 21.06.2016 година. Обезщетяването е във връзка с прекратяване на
осигуряването на настоящият жалбоподател на 22.02.2016 година, като от
заявлението му /лист 86 от делото/ се устанявава, че е преустановено трудовото
му правоотношение с „Пи Ем Студио“ ЕООД – Велико Търново от 22.06.2016 година,
като е декларирано, че има регистрация в Агенция по заетостта, има завършено
средно образование, не упражнява трудова дейност, за която да подлежи на
задължително осигуряване по КСО, не е придобил право на пенсия за ОСВ, не
получава пенсия за ОСВ или професионална пенсия, не получава обезщетения и прочие.
Със заповед №ЗР-5-04-00756197/19.05.2020 година на основание чл.107 от КСО ръководителя на ТП
на НОИ – Велико Търново е възложил извършването на проверка по разходите за ДОО
на дружеството „Пи Ем СТудио“ ЕООД – Велико Търново, в качеството му на
осигурител, като е определен и инспектора, който следва да извърши проверката.
В хода на проверката са събрани множество доказателства - трудови
договори, договори на дружеството – осигурител с негони контрагенти, писмени
обяснения, длъжностни характеристики, справки за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, заповеди за прекратяване на трудови
правоотношетния, Правилник за вътрешен трудов ред, Правилник за работната
заплата, РПВ за 02.2016 година, отчетни форми за явяването на работа, справки
за получени уведомления за жалбоподателя от регистъра на трудовите договори,
декларация и прочие. За резултатите от проверката е издаден констативен
протокол №КП-5-04-00788407/24.07.2020 година. От него се установява, че тя е
инициирана по повод на искане за отпускане на обезщетение от лицето Б.Й..
Констатирано е, че за периода 2012 - 2020 година има изплатени обезщетения за
безработица на седем лица, които са били в правоотношение с този осигурител.
Коментирани са събраните доказателства,
вкл. и тези, касаещи трудовото правоотношение с настоящият жалбоподател, като е
прието, че предходното му трудово правоотношение е с осигурителя „АТВ Рентал“ е
прекратено на основание чл.325, т.1 от КТ, което му дава право на минимален
размер на обезщетение. Посочено е, че независимо от това, че последната
осигурена заетост на лицето е прекратена на основание, даваща му право на
парично обезщетение, чиито размер да бъде определен според осигурителния му
стаж и доход, му е определено обезщетение в минимален размер при условията на
чл.54б, ал.4 от КСО. Направен е извода, че не е установено по безспорен начин
настоящият жалбоподател /както и още три лица/ да е полагал трудова дейност за
осигурителя „Пи Ем Студио“ ЕООД. Посочено е в това отношение, че според двата
представени договора самото дружество реализира трудова дейност, без да е ясно
кое лице участва в нея, като и трите лица са на длъжност „технически сътрудник“
и са освободени за несправяне с работата. Констатирано е, че за упражнената
дейност – заснемане с видеокамера, се изисква опит, като лицата са наети по
препоръка и скоро след това са освободени, без да им е дадена възможност да се
докажат. На служителите не е изплащано възнаграждение за стаж и професионален опит
за същата или сходна като параметри работа. Налице са уклончиви и неясни данни
относно протичането на работния ден и естеството на трудовите задължения на
наетите лица, сред които е и жалбоподателя. Направен е извода, че
осигурителното правоотношение е вторично и е обусловено от възникването, започването
и изпълнението на друго правоотношение, което е първично, като очевидно се има
предвид трудовото правоотношение. Обобщено е, че не са налице условията по
чл.10 и §1, ал.1, т.3 от ДП на КСО, като лицата не са осигтурени за съответния
осигурителен риск, като подадените данни по чл.5, ал.4, т-.1 от КСО следва да
бъдат заличени.
Въз основа на посоченият констативен протокол са издадени от старши
инспектора по осигуряването в ТП на НОИ задължителни предписания № ЗД
-1-04-*********/24.07.2020 година, в производството по които настоящият
жалбоподател не е участвал, и които предписват на осигурителя издаването на
заличаваща декларация и за Я.Н.А. за месец 02.2016 година за вид осигурен „01“,
подадена от дружеството. Предписанията са връчени на представителя на
осигурителя на 24.07.2020 година, като няма данни да са обжалвани и са влезли в
сила.
Видно от уведомително писмо № 1043-04-470#33 от
15.09.2020 година, тези предписания са изпълнени, въпреки, че в писмото е
отбелязано, че управителят на осигурителя не е съгласен с констатациите в
протокола. Всъщност, с оглед на писмото на директора на ТД на НАП – Велико
Търново следва да се приеме, че действително на 19.08.2020 година тези
предписания са изпълнени.
Съответно, издадени са двете разпореждания, вече отбелязани по-горе,
като жалбоподателят ги е обжалвал пред ответника по реда на чл.117, ал.1 от КСО, като в жалбата са изтъкнати идентични на изтъкнатите пред съда
съображения.
Не е спорно по делото, че жалбоподателят е бил страна по трудов договор
с работодателя „Пи Ем Студио“ ЕООД - Велико Търново,
който е сключен на основание чл.70, ал.1 от КТ. Според предмета му,
жалбоподателят е следвало да изпълнява трудовата функция „технически
сътрудник“, код по НКП /националната класификация на професии/ 41102005, като
договорът е за неопределено време, а работното време е пълно. Договорено е
основно трудово възнаграждение в размер от 610 лв.Посочено е, че работникът се
задължава да постъпи на работа на 11.02.2016 година. За договорът е подадено
уведомление по чл.62, ал.5 от КТ пред НАП. Според подписаната от лицето
длъжностна характеристика, трудовите функции за тази длъжност са дейност по
събиране и комплектоване на първична документация, осигуряване на приемане,
регистриране и насочване на информация, извършване на парични операции,
изпълняване на общи канцеларски дейности, извършване на
информационно-техническа работа с рутинен характер, водене на оперативна
отчетност и други. Не е спорно, а и според приложената раpчетно платежна ведомост /лист 104 от делото/ жалбоподателят е работил
седем присъствени дни, като за тях е получил трудово възнаграждение от 140 лв.,
от което чиста сума след удръжки - 109, 75 лв. Заплащането на тази сума се
установява и пред съда чрез представения РКО №37 от 21.03.2016 година.
Видно от приложената заповед №1/22.02.2017 година, на 22.02.2016 година
е прекратено трудовото правоотношение с жалбоподателя, като е посочено, че
основанието за това е преценката на работодателя. Заповедта е връчена на същия
ден. За тази промяна е издадено надлежно уведомление по чл.62, ал.5 от КТ.
В хода на съдебното дирене е представена заповед от 11.02.2016 година, с
която е възложено заснемането на видеоклипове на жалбоподателя.
От справката за осигуряването на лицето според осигурителите му,
представена пред съда се установява, че осигурителят „Пи Ем Студио“ не фигурира
като такъв, което очевидно е свързано с изпълнените от този осигурител
предписания.
В хода на съдебното дирене, с оглед на дадените от съда указания на
жалбоподателя, по негова инициатива бяха разпитани двама свидетели. Свидетелят В.,
който е и управител на осигурителя сочи, че в показанията си, че са му искани
доказателства чрез писма, без да е правена физическа проверка при него на
място. Съответно предоставил е исканите му доказателства. Затова и не са му
искани доказателства за заплащането на служителите, които са били назначени при
него в брой, за което се издават касови ордери, като е предоставил РПВ.
Познавал е Я. от много години, като е знаел къде е работил преди това. В
периода, през който е взел на работа Я. е бил предупреден, че ще напуска, като
дружеството е имало нужда от човек, който да работи с камера, а Я. работел
сходна дейност. Разбрали са се да работи с камерата, компютрите, да
видеомонтира репортажи, но В. не бил доволен от работата му. Свидетелят сочи,
че не е бил наясно какви последствия може да имат предписанията върху правната
сфера на бившите му служители. Не са били приети снимките и видеозаписите като доказателства, част от които са били
фиксирани на диск. Жалбоподателят не е
бил назначен на длъжност „оператор“, като в този период на тази длъжност не е
имало назначен човек. Свидетелят не може да каже какви репортажи е следвало да
заснема жалбоподателят, но той е бил в процес на проверка на техниката,
съответно дали заснетото удовлетворява свидетеля. Жалбоподателят е бил
осигуряван на длъжността „технически сътрудник“.
Според свидетеля Й.П. той познава Я. /жалбоподателя/. Свидетелят не е
проверяван по повод на посочените по-горе административни производства. Към
края на пребиваването му /очевидно при същия осигурител/ са довели Я., като са
казали, че ще започне работа, представили са го на каква длъжност ще работи. Не
е изпълнявал задачи с него, като самият той е писал текстове за репортажи. П. е
заснемал репортажите му. Виждал е Я. няколко дни във фирмата, няма спомен да го
е виждал с камера, не си спомня как се е справял, дружеството разполагало с две
камери. Свидетелят описва работния ден, като сочи, че се пътува със служебен
автомобил, разпределят се задачите, коментират се приоритети и прочие.
Доколкото има спомен, работел Я. е работел на компютър, работата е била на
приливи и отливи.
Какви са изводите на съда?
На първо място следва да се отбележи, че решението на ответника, чиято
законосъобразност с аргумент от разпоредбата на чл.118, ал.1 от КСО е предмет
на делото, е валиден административен акт, издаден от компетентен по материя,
степен и територия административен орган. Съгласно разпоредбата на чл.117, ал.1,
т.2, буква „б“ от КСО „Пред ръководителя на съответното териториално поделение
на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за
отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за
безработица. Съответно според разпоредбата на чл.117, ал.3 от КСО „Ръководителят
на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано
решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по
същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от
компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства,
отнасящи се до издаване на разпореждането.“. Видно от нормата е, че при
реализирането на административното обжалване на разпорежданията като процесните
/по чл.54а и по чл.54ж, ал.1 от КСО/ ответникът е именно съответният
ръководител на ТП на НОИ, като следва да се произнесе писмено с мотивирано
решение, в което да изложи доводите си по същество.
Видно от мотивите на оспореното решение на ответника, последният е
приел, че установените при проверката по разходите на ДОО на осигурителя факти
и обстоятелства са релевантни към правото на обезщетение за безработица,
признато междувременно на жалбоподателя с разпореждане. В това отношение е
посочено, че приложима е разпоредбата на чл.54л от КСО, отпращаща към
разпоредбата на чл.5, ал.4, т.1 от с.к. Аргументирано е, че в процесният случай
са налице нови обстоятелства, които обуславят прилагането на чл.54ж, ал.2, т.1
от КСО поради новото доказателство – констативен протокол, издаден в хода на друго
административно производство. На практика в мотивите на решението се поддържа,
че констативният протокол установява отрицателен факт - неупражняването на
трудова дейност от страна на жалбоподателя за сочения осигурител, като са
анализирани представените доказателства и достигнато до извода, че те не
установяват категорично факта на полагането на труд за процесния осигурител.
Извън това, в решението е посочено изрично, че жалбоподателят подава в ТП на
НОИ – Велико Търново заявление – декларация на 01.03.2016 година, декларирайки,
че правоотношението му с осигурителя е прекратено от 22.02.2016 година, като
това е и датата, спрямо която административният орган следва да извърши
преценка относно наличието на необходимите предпоставки за придобиване на право
на парично обезщетение. Развити са съображения, че е недопустимо произнасяне по
заявление, каквото не е отправяно от жалбоподателя.
Съдът намира, че решението, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на
жалбоподателя срещу разпореждане №041-00-468-2 от 31.08.2020 година на
ръководителя на осигуряването за безработица съответства на процесуалния и на
материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 54ж, ал.2, т.1 от КСО, на която разпоредба
се основава частично решението на ответника, „Влязлото в сила разпореждане по
ал. 1 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато са
представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне
правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица“.
Видно е от структурата на нормата, че в нея се съчетават процесуална и
материалноправна части. Процесуалната част очертава реда и органа, който може
да възобнови административното производство по влязло в сила разпореждане, с
което е отпуснато обезщетение за безработица, като материално-правната част на
нормата сочи предпоставките, които могат да обусловят отмяната на такова
разпореждане.
В процесният случай става въпрос за разпореждане, за което е безспорно,
че е влязло в сила и е стабилизирано – разпореждане №041-00-468-1/08.03.2016
година за отпускане на признато право на обезщетение за безработица на същото
лице.
Не е спорно и, че разпореждане №041-00-468-2 от 31.08.2020 година е
издадено от същия орган, издал и стабилното разпореждане.
На практика спорно е дали констативният протокол №КП – 5 – 04 - 00788407
от 24.07.2020 година представлява нов документ или доказателство по смисъла на
цитираната разпоредба, като освен това е спорно предвид претенцията в актовете
на ответника, дали този нов документ или доказателство съдържа обстоятелства,
които обуславят пораждането на правото на обезщетение за безработица.
В чисто теоретичен аспект следва да се посочи, че проведеното в нормата
на чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО делене между доказателства и документи е
изкуствено, тъй като от гледна точка на процесуалното право документите са
писмени доказателства. Философията на нормата предвижда представянето или
откриването или създаването на доказателства за нови, а не за нововъзникнали
обстоятелства. Т.е. нормата има предвид доказателства, които може да са
съществували към момента на признаването или отричането на съответното право,
но поради обективни причини не са могли да бъдат представени, както и
доказателства, които са създадени след този момент. И в двата случая обаче те
следва да бъдат за обстоятелства, които са само нови – такива, които са били
налични към момента на признаването или отричането на правото, но не са били
съобразени.
В този аспект констативният протокол има процесуалното качество на ново
доказателство за новоузнато обстоятелство. Действително, самото предписание,
отправено до осигурителя, е непротивопоставимо на настоящият жалбоподател, тъй
като в производството по проверката по разходите на ДОО той не е страна и не
може да участва, оборвайки например събраните от водещия производството
доказателства или представяйки други доказателства. Законът не предвижда
изрично, че издадения в това производство акт е противопоставим на трети лица,
нито предвижда, че мотивите му имат за такива лица задължителна сила. Въпреки
това, този протокол от процесуална гледна точка е официален удостоверителен
документ, който притежава доказателствена сила и стойност, като пред защитата
срещу констатациите в него жалбоподателят може да защити, като го оспори или в
производството по чл.117 от КСО или в производството пред съда.
Що се касае до претендираното в актовете на ответната администрация
досежно липсата на елемент от фактическият състав, който да води до пораждането
на правото на обезщетение за безработица, то следва да се констатира, че действително
наличието на трудова дейност при осигурителя е факт, който има значение за това
право.
Съгласно приложимата към момента на издаването на влязлото в сила
разпореждане №№041-00-468-1/08.03.20216 г. разпоредба на чл. 54а
от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата за които са
внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица"
най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването.
Както е посочено например в решение № 15969 от 25.11.2019 г. на ВАС,
шесто отделение, предназначението на отпусканите и изплащани обезщетения,
помощи и пенсии е да заместят доходите от трудова дейност. Съответно, задължението
за внасяне на осигурителни вноски и корелативното право на обезщетение
възникват само за категориите лица по чл. 4 от КСО, упражняващи трудова дейност на някое от регулираните основания. Лица,
които не упражняват трудова дейност и са извън кръга на задължително
осигурените по чл.
4 от КСО, но за тях са внесени осигурителни вноски без правно основание,
нямат право на осигурителни плащания по КСО. Наличието
на трудово правоотношение, възникнало на основание валиден трудов договор, не
води до възникване и пораждане на осигурително правоотношение и следващите се
от него осигурителни права, ако по този трудов договор не е реализирано
действително престиране на труд срещу следващото му се трудово възнаграждение,
т. е., ако не е предоставена реално работна сила, като възраженията на
жалбоподателя в тази насока са необосновани.
Посоченият извод се подкрепя и от тълкуването на допълнителната
разпоредба на §1, ал.1, т.3 от КСО. Според §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО в
релевантната към претендираният момент на пораждането на правото на обезщетение
редакция гласи следното: „Осигурено лице" е физическо лице, което извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл.
4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало
трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2,
т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4а, ал. 1 се смятат за
осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.“.
Самата дефинитивна норма отличава осигуреното лице от самоосигуряващото се
такова, тъй като за последните има презумпция, според която те са осигурени за
времето, през което са внесени осигурителни вноски. Обратно, осигурено е лицето
е само физическо лице /т.е. лице което може да престира работна сила, която е
характерна за физическите лица/, извършващо трудова дейност, за която подлежи
на задължително осигуряване /за съответния осигурителен риск/ и за което са или
дължими или внесени съответните осигурителни вноски.
Както съдът вече посочи, констативният протокол, обосновал отмяната на
стабилизираното разпореждане за отпуснато обезщетение за безработица, от
процесуална гледна точка представлява официален удостоверителен документ, като
от друга страна в него е установен отрицателното обстоятелство на неполагане на
труд при сочения в заявлението за отпускането на обезщетението осигурител.
При това положение, във всички случаи в тежест на жалбоподателя е да
установи с допустими доказателства положителните обстоятелства и факти, които
да водят до обоснован фактически извод, че за периода, през който е действал
трудовия му договор със сочения осигурител, той ефективно е полагал труд при
него, като съдът с разпореждането си от 6.1.2021 година изрично указа на
жалбоподателя, че е в негова тежест да установи както фактическият състав на §1,
ал.1, т.3 от ДР на КСО, така и неистинността на фактическите констатации,
отразени във въпросният констативен протокол.
Преценката на събраните и в хода на административното производство, а и в
хода на съдебното дирене доказателства не обуславя извод за опровергаване на констатацията
за липса на престиране на работна сила, респ. за налична трудова дейност на
жалбоподателя при осигурителя „Пи Ем Студио“, направен в цитирания протокол.
Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля Й.П. досежно изнесените в
показанията му факти, касаещи присъствието на жалбоподателя в предприятието на
осигурителя и изпълняваните функции при работа с компютър. В хода на съдебното
дирене от ответника са представени извадка от регистъра на трудовите договори
за сочения работодател/осигурител, както и справка от персоналния регистър на
НОИ за 2016 година за посочения свидетел, видно от които официални документи е,
че за месец февруари на 2016 година 9 дни лицето е било в отпуск по болест, два
дни е работило, без да е установено кои са тези два дни, като останалите 10
присъствени дни е било в неплатен отпуск, т.е.
няма как за този месец посоченият свидетел да установи престиране на
работна сила от жалбоподателя за периода, за който се претендира изпълнението
на трудовия договор на последния. Извън горното, самият свидетел не дава
показания, от съдържанието на които да се почерпи ясна и недвусмислена
информация за това какви именно трудови функции е изпълнявал жалбоподателя, с
каква честота и интензитет са осъществявани те и къде е ставало това.
Свидетелските показания на В., които съдът следва да цени с оглед
обстоятелството, че този свидетел е представител на осигурителя „Пи Ем Студио“
също не оборват констатираното в посочения констативен протокол. От една страна
този свидетел твърди, че е наел жалбоподателя да работи с камера, като от друга
страна предвид краткия период на продължителността на договора следва, че
лицето е наето без елементарна проверка на възможностите му да изпълнява такава
функция. Извън това, в хода на административното производство са представени
доказателства /длъжностна характеристика, която е подписана от жалбоподателя/
за наемането на жалбоподателя да изпълнява длъжността „технически сътрудник“,
за изпълнението на каквито функции липсват каквито и да са данни, като от
молбата на жалбоподателя до осигурителя /лист 7 от делото/ е видно, че е
поискано назначаването именно на такава длъжност. Твърденията на свидетеля В.,
дадени по време на проверката на управлявано от него дружество за това, че
именно жалбоподателят е изпълнявал някакви трудови функции по повод на
реализирането на двата договора, сключени с „Глобал Фрейм“ ООД и СА „Димитър
Ценов“ не са установени, тъй като са представени самите договори, без да са
налице конкретни данни, че при изпълнението им изпълнителят /дружеството –
осигурител/ е ангажирало жалбоподателя. Обратно, при разпита му пред съда се
установява, че свидетелят, който е изпълнявал и ролята на репортер /според
единият от представените договори с клиенти на дружеството/, не помни какви
именно репортажи е заснемал жалбоподателя. В подкрепа на горните изводи е и
обстоятелството, че въпреки договореното по трудовия договор заплащане от 610
лв. за функцията на технически сътрудник /или за твърдяната функция на оператор
на видеокамера/, начисленото за седемдневния период възнаграждение е върху
минималната работна заплата, като върху тази сума е изчислено според РПВ и
дължимите от осигурителя задължителни осигурителни вноски. Най – сетне, в
представената РПВ е посочено, че длъжността оператор се е изпълнявала от лицето
П.М.П., като предвид обема на работата, свързана с двата договора на
осигурителя с негови клиенти и липсата на доказателства за наличие на длъжности
на журналисти и репортери при последния, необосновано би било да се наема
повече от един оператор.
При това положение отрицателният факт на липса на престиране на труд за
осигурителя представлява релевантен факт, който е от значение за пораждането на
правото на паричното обезщетение за безработица
С оглед на това, съдът приема, че правилно ответникът е приел по
същество, че е налице хипотезата на чл.54ж
ал.2, т.1 от КСО и за ръководителя на осигуряването по безработица е възникнало
правомощието да отмени влязлото в сила свое разпореждане №041-00-468-1/08.03.2016
година.
Що се касае до наличието на правото на обезщетение за безработица, то
съдът вече изложи анализа си на релевантните разпоредби на чл.54а, ал.1 от КСО
и на §1, ал.1, т.3 от ДР на този кодекс, изискващи наличие на трудова дейност
като обстоятелство, пораждащо социалното право на парично обезщетение за
безработица. Няма смисъл да се повтарят изводите на съда досежно
неустановяването на такава трудова дейност от страна на жалбоподателя за
осигурителя „Пи Ем Студио“ за периода 11.02.2016 – 22.02.2016 година, които
вече бяха изложени. Липсата на посоченото обстоятелство правилно е преценено от
ръководителя на осигуряването за безработица като основание за отказа да бъде
отпуснато обезщетението по чл.54а от КСО.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че дори и да се игнорира
осигурителният му стаж при този осигурител, то той е отговарял на изискванията
на приложимата редакция на чл.54а, ал.1 от КСО във връзка с чл. 54б, ал.3,
респ. ал.4 от КСО. Съгласно чл.54а, ал.3 от КСО паричното обезщетение за
безработица отпуска не служебно, а въз основа на заявление до ТП на НОИ.
Безспорно е по делото, че в подаденото от лицето заявление за отпускане на
обезщетение за безработица /лист 86 от делото/, същото е посочило като последно
прекратено правоотношение това именно с работодателя /осигурител/ „Пи Ем
Студио“, считано от 22.02.2016 година. Подаването на заявление за признаване на
породено материално право до съответен административен орган представлява
упражняване на субективно потестативно процесуално правомощие. Реализирането му
задължава административният орган да
разгледа претендираните чрез това правомощие материалноправни последици,
при което този орган е обвързан от посочените от заявителя факти и
обстоятелства. Именно поради това административният орган не може с оглед
принципа на служебното начало да подменя съдържанието на заявеното в
заявлението за упражняване на правото по чл.54а от КСО.
Най – сетне
с оглед оплакванията в жалбата следва да бъде отбелязано, че по въпроса за
действителността или не на трудовия договор съдът не може да се произнася
инцидентно във връзка със спор около обезщетения, свързани с породеното от
наличието на такъв договор правоотношение. Този извод се налага при
внимателното тълкуване на разпоредбите на разпоредбите на чл.74, ал.3 – ал.5 от КТ. От съдържанието на определението за осигурено лице обаче следва, че едно от
условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е
да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4
от кодекса. Затова е неправилно и подържаното в жалбата, че може само при
наличието на валидно сключено и трудово правоотношение да възникне
осигурителното правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение.
Наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на
осигурително правоотношение, но не е достатъчно за целите на осигуряването. Както
се изложи, изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за
"осигурено лице" по смисъла на КСО е лицето да
упражнява трудова дейност, т. е. не е достатъчно лицето да има сключен
трудов договор (в случая) и валидно възникнало трудово правоотношение, а следва
да осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение.
Следва при
това положение жалбата да се отхвърли.
При този
изход на спора на ответника се следва юрисконсултско възнаграждение в целия му
претендиран размер от 150 лв.
Водим от горното, Великотърновският административен съд, шести състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я.Н.А. от
против решение № Ц1012-04-89#1 от 28.10.2020 година на директора на ТП на НОИ – Велико Търново.
ОСЪЖДА Я.Н.А. ***, ЕГН **********, да заплати на Националния
осигурителен институт разноски по делото от 150 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: