№ 1350
гр. София, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20211000502188 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 263315 от 21.05.2021г., постановено по гр.дело № 7255/2019г.
на Софийския градски съд, I ГО, 6 състав, ЗД „Бул Инс” АД е осъдено, на
основание чл. 432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, да плати на Р. Ю.
Д. сумата 20 000 лева, като застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди-болки и страдания от причинени на ищцата увреждания, които са в
причинно следствена връзка с ПТП от 14.04.2018г., настъпило в гр. София,
виновно причинено от водача на л.а. „Хонда Сивик“ с рег. № РВ 4533 ТА,
застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ с полица № BG/02/117002226313, валидна от 11.08.2017г. до
10.08.2018г., прекратена на 25.05.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 12.04.2019г. до окончателното плащане и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК да плати сумата 1 300 лева разноски по делото, като искът е
отхвърлен за разликата над сумата от 20 000 лева до пълния претендиран размер
40 000 лева; на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв, ЗД „Бул Инс” АД е осъдено да плати
на адв. В.О. адвокатско възнаграждение в размер 1038 лева с начислен ДДС, а на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, Р. Ю. Д. е осъдена да плати на ЗД „Бул Инс” АД
сумата 1 238 лева разноски в първоинстанционното производство.
Въззивна жалба е подадена от ЗД „Бул Инс”АД, чрез пълномощника адв. А.
И., срещу решението на СГС, в частта, с която дружеството е осъдено, на
основание чл. 432, ал.1 КЗ да плати на ищцата сума над 300 лева до присъдените
20 000 лева. Жалбоподателят смята, че съдът е нарушил правилото на 52 ЗЗД, като
е присъдил силно завишено по размер обезщетение, без да съобрази в пълна
1
степен вида и характера на причинените при ПТП от 14.04.2018г. телесни
увреждания – ищцата е получила само повърхностна рана на главата, без
неврологична симптоматика и без наличие на травматични изменения, която
травма, според заключението на вещото лице-офталмолог не е довела до
проблеми със зрението или до изместване на имплантираните лещи. Смята, че по
делото не е установена и твърдяната от ищцата травма на бъбреците, доколкото от
заключението на вещото лице д-р П. не се установява такава да е причинена при
ПТП. Предвид изложеното жалбоподателят иска да бъде отменено решението в
обжалваната част и вместо това да бъде постановено ново решение, с което искът
да бъде отхвърлен за сума над 300 лева. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от въззиваемата ищца Р. Ю. Д., чрез
пълномощника адв. В.О., е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата
се оспорва като неоснователна. Изложени са подробни съображения за
правилност и обоснованост на решението в обжалваната част.
Решението на СГС в частта, с която ЗД „Бул Инс” АД е осъдено, на
основание чл. 432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, да плати на Р. Ю.
Д. сумата 300 лева-обезщетение за неимуществени вреди причинени при ПТП на
14.04.2018г., настъпило в гр. София, виновно причинено от водача на л.а. „Хонда
Сивик“ с рег. № РВ 4533 ТА, застрахован при ответника по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 12.04.2019г. до окончателното плащане, като необжалвано
от страните е влязло в сила.
Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния
закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо
съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да
бъде разгледани по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Р. Ю. Д., с която
против ЗД „Бул Инс” АД са предявени искове по чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за
осъждане на ответника да плати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди
в размер 40 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 12.04.2019г. до
окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 14.04.2018г. в гр.София, около 10,50 часа
на кръстовището между бул. „Драган Цанков“ и ул. „Добри Войников” е
настъпило ПТП с участието на л.а. „Хонда Сивик“, управляван от А. С. Н. и л.а.
„Опел Зафира”, управляван от ищцата, вследствие на което на последната са
причинени телесни увреди. Сочи се, че вина за настъпването на ПТП има водачът
на л.а. Хонда Сивик, който нарушил правилата на ЗДвП и поради движение с
несъобразена скорост, реализирал удар в намиращия се пред него л.а. „Опел
Зафира“.
Ищцата твърди, че вследствие на инцидента са й причинени телесни увреди-
оток в лява парието-темпорална област, три прекъсвания на паренхима на бъбрека
с налични белези, лъжливо виждане на дясното око, травматична манулопатия на
двете очи, намалено зрение. Сочи, че спешна помощ й била оказана в ИСУЛ,
където след извършване на прегледи и консултации била насочена за наблюдение
2
при личния лекар. Поддържа, че поради продължаващото главоболие и влошено
зрение, на 21.05.2018г. била прегледана от офталмолог, където й поставили
диагноза: травматична манулопатия на двете очи, а поради наличие на кръв в
урината, на 04.06.2018г. била прегледана и от нефролог, който й поставил
диагноза: травма на бъбрек. Твърди, че състоянието й е свързано със силни болки
и страдания - продължително време изпитва главоболие, зрението й е намалено и
всичко това налага приемане на силни болкоуспокояващи медикаменти, което от
своя страна й причинява бърза уморяемост и непълноценност. Сочи, че
претърпените болки и страдания по време на ПТП, ежедневните затруднения в
бита, които след инцидента понася, негативното му отражение върху живота й и
продължителния процес на оздравяване са довели до срив на самочувствието й и
до тежък психически шок.
В исковата молба се твърди, че към 14.04.2018г. за л.а. „Хонда Сивик“ с рег.
№ РВ 4533 ТА е имало валидно сключена задължителна застраховка ГО с
ответното застрахователно дружество, поради което с молба вх.№ ОК-
24776/11.01.2019г. ищцата сезирала ответника с искане да й бъде платено
обезщетение за причинените й неимуществени вреди, но до момента такова не е
изплатено.
Предвид всичко изложено, ищцата иска да бъде осъден ответникът да й
плати претендираната сума 40 000 лева, като застрахователно обезщетение за
причинените й при ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 12.04.2019г. до окончателното плащане.
В срока за отговор на исковата молба ответникът ЗД „Бул Инс” АД оспорва
иска по основание и размер. Оспорва твърденията на ищцата, че е пострадала при
ПТП. Смята, че с оглед данните от представената към ИМ медицинска
документация претендираният размер на обезщетението е силно и необосновано
завишен. Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата, като твърди, че тя е пътувала без поставен
предпазен колан.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, че на 14.04.2018г. в гр. София, около 10,15 часа на
кръстовището на бул. Драган Цанков с ул. Добри Войников е настъпило ПТП
между л.а. Хонда Сивик с рег. № РВ 4533 ТА, управляван от А. С. Н. и л.а. Опел
Зефира с рег. № С 4698 ХМ, управляван от Р. Ю. Д., вследствие на което на
последната са причинени телесни увреждания.
Обстоятелствата, при които е настъпил пътния инцидент също не са спорни
между страните. Представени и приети в първоинстанционното производство са:
протокол за ПТП № 1699311 от 14.04.2018г.; АУАН № 568697/14.04.2018г. и НП
№ 18-4332-008203/17.05.2018г., както и заключение на САТЕ, изготвено от
вещото лице инж. С. Д., от които САС приема за установен следния механизъм на
ПТП: на 14.04.2018 г. около 10,50 часа в гр. София, л.а. Опел Зефира, управляван
от ищцата се движи по бул. „Драган Цанков“ в посока от ул. „Митрополит Кирил
Видински“ към бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“. Водачът Д. предприема завой
на ляво за навлизане в платното за движение на ул. „Добри Войников“,
3
навлизайки в първата спрямо посоката на автомобила лента за движение,
предназначена за движение на ППС в обратна посока. В даден момент водачът Д.,
най-вероятно е спряла за да пропусне движещите се в обратна посока автомобили
и в същия този момент водачът на л.а. „Хонда Сивик“, поради движение с
несъобразена с пътната обстановка скорост е осъществил удар с предната си част
в задната лява част на л.а.„Опел Зафира“, от който удар автомобилът е започнал да
ротира около масовия си център в посока обратна на часовниковата стрелка.
Според вещото лице инж. Д. причината за настъпване на ПТП са
субективните действия/бездействия на водача на л.а. „Хонда Сивик“, който не се е
съобразил с посоката на движение и маневрите извършвани от водача на л.а.„Опел
Зафира“.
Пред въззивния съд страните не спорят, че по време на инцидента ищцата е
пътувала с поставен предпазен колан, като това обстоятелство се установява и от
приетата в първоинстанционното производство КСМАТЕ, изготвена от вещите
лица д-р А. М. и инж. С. Д..
По делото е представена многобройна медицинска документация, въз основа
на която в първоинстанционното производство са изготвени и приети няколко
СМЕ.
Според заключението на СМЕ, изготвена от вещото лице д-р И. М. -
офталмолог, се установява, че от детските си години ищцата е с висока степен на
късогледство и астигматизъм, като е използвала контактни лещи (-13 д.сф.).
Установено е, че преди инцидента-през м.август 2013г. поради промени в
структурата на ретиненната периферия ищцата се е подложила на лазерно
лечение, като са оперирани катарактите и на двете очи и са имплантирани
вътреочни лещи. От медицинската документация вещото лице е установило, че в
следствие на ПТП ищцата е получила подкожен хематом в дясно парието
темпорално, като в прегледа непосредствено след ПТП не е отбелязана очна
травма, няма данни за провеждана офталмологична консултация, липсват
рентгенови данни за счупване на черепни кости. След извършения на 08.01.2021г.
личен преглед на пострадалата, д-р М. е установила, че зрението на двете очи с
изкуствени вътреочни лещи и корекционни очила е със стойностите както преди
травмата; вътреочното налягане е нормално; имплантираните лещи лежат добре,
на място; зрителните нерви са бледи, с миопични промени, макулите са без
рефлекс, без травматични видими увреждания.
В откритото съдебно заседание пред СГС д-р М. е обяснила, че травматичен
оток се получава често при травма в орбитите на двете очи и се проявява веднага.
Сочи, че от медицинската документация по делото такъв оток не е констатиран и
не е описан никъде. Смята, че ако е имало подобен оток, на втория ден след
травмата д-р К., извършил преглед на 16.04.2018г., е щял да го установи.
Според заключението на приетата в първоинстанционното производство
СМЕ, изготвена от вещото лице проф. д-р П. П.-уролог, се установява, че след
инцидента ищцата е била прегледана в УМБАЛ „Царица Йоана” (ИСУЛ), където
са проведени изследвания и консултации по очни болести, с хирург и с
неврохирург; от лабораторните изследвания не се установява отклонения в
кръвната картина, а от ехографската диагностика се установява, че двата бъбрека
са с нормални размери, форма и паренхимна зона, като е установен конкремент в
ляв бъбрек. Вещото лице е посочило, че на 04.06.2018г. – два месеца след ПТП
4
при преглед на ищцата са установени в десния бъбрек три прекъсвания на
паренхима с остатъчни цикатрикси, а на левия бъбрек – леко задебелен паренхим.
Д-р П. е обяснил, че хематурията (червени кръвни телца в урината) се дължи на
наличните в левия бъбрек на ищцата конкременти. Посочил е, че от сътресението
при инцидента, най-вероятно конкрементите са се раздвижили и са предизвикали
кървене и най-вероятно са изхвърлени, затова при второто изследване не са
визуализирани. Според проф. П. цикатрикси в паренхима е почти невъзможно да
се образуват, защото увредите би трябвало да са по-дълбоки, а това би довело до
обилно ретроперитонеално кървене и следователно до оперативно лечение.
Уточнил е, че цикатриксите остават постоянно, а при при прегледа на ищцата,
извършен от него, не е установил такива. Посочил е, че я е помолил да си направи
компютърна аксиална томография, защото при това изследване най-добре ще се
видят, ако има такива, но такова изследване ищцата не си е направила.
В откритото съдебно заседание пред СГС д-р П. е обяснил, че няма такава
травма, която да увреди паренхима на бъбрека, а травмата от ПТП е хематурията-
от ПТП камъка се е задвижил в бъбрека и е причинил хематурията.
В първоинстанционното производство е допусната и приета СППЕ,
изготвена от д-р М. К. - психиатър и В. В.-клиничен психолог. След като са
направили психологично изследване на 05.08.2020г. експертите са установили, че
в резултат на ПТП ищцата е претърпяла психотравма, довела до разстройство в
адаптацията. Посочили са, че вследствие на стресогенното събитие при ищцата е
възникнала невротична симптоматика, която е нарушила обичайното й психично и
социално функциониране за известен период, като описаната симптоматика
покрива параметрите на диагнозата адаптационна депресивна реакция в границите
на адаптационно разстройство. Уточнили са, че адаптационното разстройство е
заболяване, което възниква в периода на адаптация към значими жизнени
събития, житейски кризи и стресогенни преживявания, че има функционален
характер и различна продължителност, но завършва предимно с оздравяване.
Обяснили са, че внезапно възникналото стресогенно събитие, е довело при
ищцата Д. до негативни емоции на гняв и вина; до ограничаване на кръга от
интереси; на моменти - до усещане за безразличие, песимизъм, мрачност,
уединение, изолираност, вследствие желание да избегне разочарование и
адаптивни затруднения в междуличностови контакти на фона на хиподепресивна
предиспозиция у сензативна личност. Според експертите, невротичната
симптоматика при ищцата е компенсирана, но се установяват анамнезни данни за
страхови преживявания в определени ситуации и известна личностова промяна с
адаптивни затруднения в междуличностовите контакти.
За установяване на търпените от ищцата болки и страдания, както и техния
интензитет в първоинстанционното производство са събрани и гласни
доказателства.
Свидетелят Б. Й. К.-син на пострадалата, твърди, че знае за ПТП от април
2018г. в което майка му участвала. Спомня си, че я видял вечерта след ПТП,
когато се прибрала вкъщи и му разказала. Сочи, че имала болки в главата,
споменала, че й се гади, че има кръв в урината, както и че има проблем със
зрението - не вижда и зрението й е отслабено. Свидетелят твърди, че майка му
била много обезпокоена от случилото се и не искала да излиза, не ходела и на
работа, като най-вече се оплаквала, че не може да прочете някои работи и викала
сина си-той да ги чете. Твърди че преди ПТП майка му имала проблеми със
5
зрението и била оперирана, но била добре, а след инцидента се оплакала, че не
вижда добре. Свидетелят твърди, че след ПТП майка му се променила-отдалечила
се от приятели, не искала да ходи на работа, а и до момента има проблеми с
карането на колата-опитва се да кара, но не е уверена в себе си, получава стрес по
време шофиране, а преди ПТП карала доста по-уверено. Сочи, че се затворила в
себе си, започнала да има търкания с колегите си и с приятели, и въобще никъде
не искала да излиза.
Не се спори по делото, че към 14.04.2018г. за л.а. „Хонда Сивик“ с рег. № РВ
4533 ТА е имало валидно сключена застраховка ГО с ответното застрахователно
дружество-застрахователна поллица № BG/02/117002226313, със сскрок на
действие от 11.08.2017г. до 10.08.2018г., прекратена на 25.05.2018 г. Не се спори
и, че на 11.11.2019г. ищцата е отправила до ЗД „Бул Инс” АД писмена претенция
за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените при ПТП от
14.04.2018г. вреди.
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав прави
следните изводи:
Със сила на пресъдено нещо е решен спорът между страните за наличието на
предпоставките на чл. 432 КЗ за ангажиране отговорността на ответника ЗД „Бул
Инс” АД- застраховател на деликвента А. С. Н.-водач на л.а. „Хонда Сивик”,
спрямо увредената ищца, а именно: наличието на действителен застрахователен
договор, с който застрахователят се е задължил да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди;
наличието на предпоставките на чл.45 ЗЗД, пораждащи отговорността на
застрахования причинител спрямо увредената ищца - извършване на
противоправно деяние от страна на прекия причинител на вредите-управление на
МПС в нарушение правилата на ЗДвП; причиняване на ПТП и увреждания на
ищцата; вредоносен резултат-причиняване на неимуществени вреди на
пострадалата-болки и страдания от настъпилите увреждания; причинна връзка
между противоправното деяние и вредоносния резултат; виновност на дееца;
надлежно сезиране на застрахователя с искане за изплащане на обезщетение за
вреди, причинени от ПТП.
Спорът пред тази съдебна инстанция, с оглед оплакванията във въззивната
жалба на ответното застрахователно дружество, е за справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди, което се дължи на пострадалата.
За да определи справедливия размер на обезщетението за неимуществени
вреди този състав на САС съобрази следните обстоятелства: брой, вид и тежест на
причинените на ищцата телесни увреждания и техния медикобиологичен
характер: подкожен хематом в слепоочно теменната на главата в дясно и
хематурия; вида и продължителността на проведеното лечение-не е проведено
болнично лечение, нито са предприемани оперативни интервенции, а единствено-
домашно-амбулаторно, медикаментозно; продължителността на лечебния и
възстановителен период. САС съобрази и, че липсват данни ищцата да е била
затруднена в елементарното си битово обслужване. При определяне размера на
обезщетението въззивният съд отчете установените от гласните доказателства
интензитет на търпените болки и страдания и най-вече съобрази изводите,
направени в заключението на СППЕ, според които в резултат на ПТП от
14.04.2018г. ищцата е претърпяла психотравма, довела до разстройство в
6
адаптацията, като това е нарушило обичайното й психично и социално
функциониране за известен период, че ПТП е довело до негативни емоции на гняв
и вина; до ограничаване на кръга от интереси; до усещане за безразличие,
песимизъм, мрачност, уединение, изолираност. Въззивният съд отчете и мнението
на психолога и психиатъра, че невротичната симптоматика при ищцата е
компенсирана, но се установяват анамнезни данни за страхови преживявания в
определени ситуации и известна личностова промяна с адаптивни затруднения в
междуличностовите контакти.
Съдът взе предвид възрастта на пострадалата към датата на ПТП-57 -
годишна, обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът, социално-
икономическите условия в страната към 14.04.2018г. и лимита на
застрахователните покрития към същата дата. Отчитайки всички тези фактори
съставът на САС намира, че сумата 20 000 лева би обезщетила справедливо
ищцата за претърпените и доказани в процеса неимуществени вреди.Искането на
жалбоподателя - ответник за присъждане на обезщетение в по-нисък размер е в
противоречие с изискването за определяне на обезщетение по справедливост и не
е съобразено с установените в настоящия случай конкретни обстоятелства, имащи
отношение към преценката за размера на дължимото обезщетение.
Изводите на въззивната инстанция съвпадат с изводите на
първоинстанционния съд, поради което решението на СГС в обжалваната част
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора ЗД „Бул Инс“ АД следва да бъде осъдено да плати
на основание чл.38 от ЗАдв адвокатско възнаграждение в размер 1345,20 лева с
начислен ДДС.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 263315 от 21.05.2021г., постановено по гр.дело №
7255/2019г. на Софийския градски съд, I ГО, 6 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД да плати, на основание чл.38 от ЗАдв,
адвокатско възнаграждение в размер 1345,20 лева с начислен ДДС.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок
от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7