РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ 834
гр. Пловдив, 22.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ,
петнадесети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети март,
две хиляди и деветнадесета година в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любомира Несторова
като
разгледа ч. адм. дело № 217 по описа за 2019 г. на Административен съд –
Пловдив, намира за установено следното :
Производството
е по реда на чл. чл. 88, ал. 3 АПК,
във вр. с пар. 2 ДР ДОПК.
Образувано
е по жалба на „АГРОДРИП“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, ***, база „Агродрип“, представлявано от управителя Л.Д.,
против Решение № 580 от 28.12.2018г, издадено от М.П.-С., действаща „За
Директор на ТД на НАП гр.Пловдив”, упълномощена със Заповед № ЗЦУ-ОПР-13 от
02.03.2018г. на Изпълнителния директор на НАП, с което решение е оставена без
разглеждане жалба с вх. № 70-00133449/19.11.2018г. по регистъра на ТД на
НАП-Пловдив, подадена от „АГРОДРИП“ ООД, с ЕИК *********, с адрес: ***, продължение -1-ви километър, база
„Агродрип“, представлявано от управителя Л.Д., поради липса на интерес от
обжалване.
В
жалбата се твърди, че оспореното Решение № 580 от 28.12.2018г, издадено от М.П.-С.,
действаща „За Директор на ТД на НАП гр.Пловдив”, е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения, предвидени в ЗДДС и
ДОПК.
Претендира се отмяната на оспореното решение, респективно прогласяването
му за нищожно.
Процесуалният представител на жалбоподателя представя подробни писмени
бележки. Претендират се разноските по делото.
Ответникът-Директорът на ТД на НАП-Пловдив,
чрез процесуалния си представител-юрисконсулт Е., намира жалбата за
неоснователна.
Претендира отхвърляне на жалбата и
юрисконсултско възнаграждение. Възразява относно прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от процесуалния представител на жалбоподателя.
След като се запозна със становищата на
страните и с приетите по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна
в законоустановения срок и от лице притежаващо правен интерес от оспорване,
поради което се явява допустима.
Съдът
установи следната фактическа обстановка:
С оспореното решение М.П.-С.,
действаща „За Директор на ТД на НАП гр.Пловдив”, упълномощена със Заповед №
ЗЦУ-ОПР-13 от 02.03.2018г. на Изпълнителния директор на НАП, оставя без
разглеждане жалба с вх. № 70-00133449/19.11.2018г. по регистъра на ТД на
НАП-Пловдив, подадена от „АГРОДРИП“ ООД, с ЕИК *********, с адрес: ***,
продължение -1-ви километър, база „Агродрип“, представлявано от управителя Л.Д.,
поради липса на интерес от обжалване и на основание чл. 88, ал.1, т.3 от АПК
във вр. с §2 от ДР на ДОПК.
С жалба с вх. № 70-00133449 от 19.11.2018г, подадена от „АГРОДРИП“ ООД,
представлявано от Л.Д., е оспорен мълчалив отказ на Директора на ТД на
НАП-Пловдив по заявление с вх. № № 70-00-12658/05.11.2018г.
Съдът установи, че със заявление вх. № 70-00-12658/05.11.2018г. за
извършване на корекция, на основание чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, подадено от
„Агродрип”, е поискано извършването на корекция
в подадена справка декларация по ЗДДС за м. 11. 2016 г.
Установи се, че през данъчен период м. 07.2016 г. „Агродрип" ООД е
ползвало данъчен кредит по фактура № 1/22.07.2016 г., издадена от доставчика
„Венитранс 14“ ЕООД, с предмет - авансово плащане по договор от 01.07.2016 г.,
с данъчна основа -450 000.00 лв. и начислен от доставчика ДДС в размер - 90
000.00 лв.
Във връзка с извършвана проверка на „Агродрип” ООД от приходните органи, по реда на чл. 103 от ДОПК, е връчена покана
№ П-1600161705127-177-001/24.08.2017 г., с която дружеството е поканено да
коригира размера на ползвания данъчен кредит в данъчен период - м.11.2016 г., в
който период договорът от 01.07.2016 г. , в случая доставката по фактура № 1/22.07.2016
г. е развалена.
Установи се, че с Решение № 1 от 15.11.2016 г. постановено по арб.д. № 2
АD НОС от 2016 г. по описа на арбитър-Г.Н.Г. /л.48 и сл. по делото/ съдът е
приел че договорът от 01.07.2016 г. е развален - с предявяване на искова молба,
предмет на този спор и е осъдил „Венитранс 14" ЕООД да заплати 450 000
лв., ведно със законната лихва, считано от 19.10.2016 г. За сумата - 90 000.00
лв., представляваща начислен и платен ДДС по фактура № 001 от 22.07.2016 г.,
исковата молба е отхвърлена поради липса на данъчен документ, по смисъла на чл.
112 от ЗДДС - кредитно известие, като в арбитражното решение са изложени
подробни мотиви за това.
Приходният орган е приел, че независимо от
факта, че за начисления от доставчика ДДС исковата претенция е отхвърлена /като
недоказана/, то след развалянето на договора, платеното ДДС се явява начислено
без основание и възникват предпоставките за извършване на корекция на ползвания
данъчен кредит в данъчния период, през който са настъпили съответните
обстоятелства.
Ето защо е изпратена покана №
П-1600161705127-177-001/24.08.2017 г./л. 78 по делото/, в която е посочено, че
на основание чл. 103 ал.1 от ДОПК, в 14-дневен срок от получаване на поканата,
следва да се отстранят несъответствията, като се подаде коригираща декларация и
се внесат дължимите задължения.
„Агродрип" ООД е подало коригираща СД по
ЗДДС за м. 11.2016 г., вх. № 163421702561850 от 07.09.2017 г., с която е
коригиран ползваният данъчен кредит, по коментираната фактура, отразена със
знак минус в дневника за покупки –ДП/.
Приходният
орган е приел, че в резултат на това действие, е възникнало задължение за
дружеството по ЗДДС-за внасяне на ДДС в размер на 90 000 лв. и съответна лихва
за забава за м. 11.2016г.
„Агродрип" ООД подава заявление вх. № 70-00-12658/05.11.2018г. за
извършване на корекция, на основание чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, с което се
иска фактура № 1/22.07.2016 г., отново да бъде включена в периода, през който е
коригирана въз основана връчената покана.
За
да постанови оспореното решение, приходният орган е приел, че в случая не е
налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 92, ал.2 от ДОПК, тъй като не е
възникнало задължение за издаване на документ и съответно срок за произнасяне.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
След
като жалбоподателят „Агродрип" ООД
подава заявление вх. № 70-00-12658/05.11.2018г. за извършване на корекция, на
основание чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, с което се иска фактура № 1/22.07.2016
г., отново да бъде включена в периода, през който е коригирана въз основа на
връчената покана, то в случая не може да се приеме, че са изпълнени условията
на сочената норма.
Съгласно чл. 126 ал.3 от ЗДДС извън случаите по ал. 2 грешките се
поправят, като: 1. лицето извърши необходимите корекции в данъчния период, през
който грешката е установена, и включи неотразения документ в съответния отчетен
регистър за същия данъчен период - при неотразени в отчетните регистри по чл.
124 документи; 2. лицето писмено уведоми компетентния орган по приходите, който
предприема действия за промяна на задължението на лицето за съответния данъчен
период - при неправилно отразени в отчетните регистри документи.
В конкретния случай, с оглед
проследената по-горе фактическа обстановка, включването на фактура № 1 от 22.07.2016г. в
Дневника за покупките и СД за м.11.2016г със знак минус не може да се приеме за
допусната техническа грешка, поради
което не може да се приложи и редът по чл. 103 от ДОПК. Съгласно ал.1 от
цитираната норма при установяване на несъответствия между съдържанието на
подадената декларация и изискванията за попълването й или несъответствия между
данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети
лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното
законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл.
101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4, подателят се поканва да отстрани несъответствията
в 14-дневен срок от получаването на съобщението.
Съгласно ал.2 отстраняването на несъответствията се извършва с подаване
на нова декларация. Подаването на новата декларация, извършено в срока по ал.
1, ползва подателя, независимо от чл. 104, ал. 3.
При
това положение приходният орган не е задължен да издаде документ /респективно
да се произнесе/, тъй като няма такова задължение, защото не е изправен пред
хипотезата на чл. 126, ал.3 от ЗДДС. Следователно не е налице мълчалив отказ.
Правилно приходният орган е посочил в оспорения акт, че процесуалният способ
за изменение на задължението за м.11.2016г е възлагане на ревизионно
производство, съгласно разпоредбата на чл.
112 ал.2 от ДОПК, съгласно която ревизията може да се възлага от: 1. органа по
приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална
дирекция;2. изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или
определен от него заместник изпълнителен директор - за всяко лице и за всички
видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски.
Предвид гореизложеното Съдът намира, че оспореният
акт е правилен и законосъобразен, постановен от компетентен приходен орган,
съгласно приетата по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-13 от 02.03.2018г. на
Изпълнителния директор на НАП.
Жалбата е недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.
Своевременно е претендирано юрисконсултско възнаграждение от
процесуалния представител на ответника, което се установи в размер от 500лв./петстотин
лева/, съгласно чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения и която сума се дължи от жалбоподателя в полза
на ответника.
Воден от горното и на основание чл. 88, ал.3 от АПК, във вр. с
пар. 2 ДР ДОПК. Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „АГРОДРИП“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, ***, база „Агродрип“, представлявано от управителя Л.Д.,
против Решение № 580 от 28.12.2018г, издадено от М.П.-С., действаща „За
Директор на ТД на НАП гр.Пловдив”
ОСЪЖДА „АГРОДРИП“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, ***, база „Агродрип“, представлявано от управителя Л.Д.,да
заплати в полза на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите
–Пловдив сумата в размер на 500лв./петстотин лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/