Решение по дело №2582/2019 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 260181
Дата: 17 март 2021 г.
Съдия: Чавдар Андреев Тодоров
Дело: 20191520102582
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№..............от 17.03.2021г., гр.Кюстендил

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Кюстендилският районен съд                                 гражданска колегия,

На петнадесети февруари                                        две хиляди двадесет и първа                                                                         година,

В публично заседание                                                        в следния състав:

 

 

Председател:Чавдар Тодоров

 

 

Секретар:Зоя Равенска

като разгледа докладваното от съдия Тодоров гр.д.№2582 по описа на съда за 2019г., и за да се произнесе взе предвид следното:

„ФОКС ЛАЗЕР“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София и съдебен адрес *** е предявил против Ю.Т.А., с ЕГН **********, с адрес *** иск с правно основание чл.206, ал.2 КТ за сума в размер на 5816.14 лв.представляваща стойността на причинена от ответника вреда по време на изпълнение на трудовите му задължения.

Твърди се исковата молба, че на 05.10.2015г. между страните е сключен трудов договор, по силата на който ответникът е бил назначен на длъжност „Бояджия промишлени изделия“На 30.06.2016г. бил преназначен на длъжност „Началник цех“.

При изпълнение на поръчка №016476 в началото на 2018г., при извършване на качествен контрол, било установено, че поръчката е неправилно изпълнена, за което пряка отговорност носел началника на цех „Прахово боядисване“.Съставен бил протокол за несъответствие №118/01.02.2018г., поискани били и обяснения от страна на ответника.В дадените обяснения ответникът поел отговорност за неправилната поръчка, като в последствие променил позицията си и подал молба за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие.Молбата не била приета и същата е приета за предизвестие за напускане в размер на 90 дни.

Със заповед №61/02.05.2018г. на ответника била наложена ограничена имуществена отговоност в размер на 3 работни заплати, като със заповед №62/02.05.2019г. било прекратено трудовото правоотношение.Претендира се осъждане на ответника за сумата от 5 816.14 лв., представляваща размера на пълната му имуществена отговорност при изработването на поръчката.

Посочено е, че размера на причинената вреда е установен с доклад за несъответствие с приложена калкулация за стойността на повторно извършване на некачествената работа, като размера на брутното трудово възнаграждение на ответника било 1600 лв.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от назначен от съда по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител, в който изцяло е оспорен предявения иск.

От представените по делото доказателства-копие от трудов договор, допълнителни споразумения и длъжностни характеристики, доклад за несъответствия, молба от Ю.А., оферта за повторно боядисване, заповед №61 и №62 от 02.05.2018г., фиш за заплата за м.април 2018г.,, се установи следната фактическа обстановка:

Между страните е било налице трудово правоотношение, по което ответникът е полагал труд при ищеца на длъжност „бояджия, промишлени изделия“ и договорено трудово възнаграждение в размер на 1920 лв.С допълнително споразумение от 30.06.2016г. е назначен на длъжност „Началник цех“.С доклад за несъответствие от 01.02.2018г. е констатирано, че поръчка №16476 не отговаря на клиентското задание.В резултат следва да се пуснат за боядисване нови 118 бр. кутии, като стойността на това е в размер на 4846.78 лв.

На 01.02.2018г. ответникът е дал писмени обяснения, в които е поел отговорност за тази поръчка, готовност за финансова санкция и е подал молба за напускане, считано от 02.05.2018г.Изготвена е оферта, видно от която стойността на поръчката е в размер на 4 846.78 лв. без ДДС и 5 816.14 лв. с ДДС.

На 28.02.2018г. е сключено допълнително споразумение между страните, по което ищецът е назначен на длъжност „Бояджия, промишлени изделия“ с месечно възнаграждение в размер на 1600 лв.

На 02.05.2018г. е издадена от работодателя заповед №61, с която е определен размера на ограничената имуществена отговорност на ответника по чл.206, ал.2 КТ в размер на 4 800 лв.В заповедта е посочено, че сумата следва да бъде удържана  от дължимото месечно трудово възнаграждение.На същата дата е издадена и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, в която е посочено, че на основание заповед №61 служителят следва да възстанови на ищеца сумата от 4 800 лв., която ще бъде приспадната от дължимото трудово възнаграждение в размер на 3 месеца, считано от 02.03.2018г.Двете заповеди са връчени на ответника при отказ да ги подпише.

При гореописаната фактическа обстанвока, съдът намира, че предявения иск е неоснователен, като съображенията в тази насока са следните:

На първо място следва да се посочи, че от описаната в исковата молба фактическа обстановка, независимо от заявеното в петитума, че се претендира „пълната имуществена отговорност, съдът е квалифицирал претенцията по чл.206, ал.2 КТ.Посочено е, че ответникът е изпълнявал ръководна длъжност-„началник цех“ и описаната поръчка е „неправилно и некачествено изпълнена“.Липсват твърдения, че длъжността на ответника има отчетнически характер, нито за липси, нито че вредата е причинена умишлено или в резултат на престъпление.В този смисъл съдът е квалифицирал предявения иск по чл.206, ал.2 КТ-за реализиране на ограничена имуществена отговорност на ръководител при изпълнение на трудовите му задължения.

При така дадената от съда правна квалификация на претенцията, следва да се посочи, че вредата е открита на 01.02.2018г., видно от приложения доклад за несъответствие, както и обясненията на ответника.Заповедта за налагане на ограничена имуществена отговорност е с дата 02.05.2018г.Съгласно чл.210, ал.2 КТ тази заповед следва да се издаде в срок от 3 месеца от откриването й и не по-късно от 5 години от причиняването.По правната си природа тези срокове са преклузивни, тяхното спазване обуславя действителност на заповедта за удръжки.За спазването им съдът следи служебно, което произтича от преклузивната им същност и императивния характер на разпоредбите, с които са установени / в. т.см. „Коментар на Кодекса на труда“, Мръчков, Средкова, Василев/.При това ищецът не може да черпи права от посочената заповед.

На следващо място, следва да се посочи, че в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено, че сумата от 4 800 лв. ще бъде приспадната от дължимото трудово възнаграждение, считано от 02.03.2018г.

Работникът и служителят отговарят имуществено пред работодателя за вредите, причинени по непредпазливост при и по повод изпълнение на трудовите задължения. Размерът на отговорността е уреден в чл. 206, ал. 1 и ал. 2 КТ - тя е ограничена до размера на месечното трудово възнаграждение, а по отношение на ръководителите - до трикратния размер на месечното трудово възнаграждение. По-строга е отговорността на отчетниците - те отговарят ограничено до размера на три месечни трудови възнаграждения /чл. 207, ал. 1, т. 1 КТ/, а при липси - в пълен размер /чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ/. Ограничената имуществена отговорност се осъществява по правилата на  чл. 210 КТ, а пълната имуществена отговорност се осъществява само по съдебен ред - чл. 211 КТ. При липса отговорността е винаги в пълен размер на причинената вреда. В този случай е неприложим ограниченият размер на имуществената отговорност на работника или служителя, съответно тя не може да бъде реализирана по правилата на ограничената имуществена отговорност.Като при прекратено трудово правоотношение, съгласно правилото на чл.210, ал.5 ГПК е налице възможност за работодателя да реализира правата си по съдебен ред/което обуславя извод за допустимост на предявения иск./

В конкретния случай, съобразно съдържанието на описаната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, очевидно работодателят е провел производството по чл.210 ГПК преди заповедта за ограничена имуществена отговорност, а както се посочи, същата е и недействителна.Независимо от това, по това вземане на работодателя са събирани суми, индиция за което се съдържат и в представения фиш за заплати за м.април 2018г. на ответника.В този смисъл и при проведеното производство по чл.210 ГПК, съдът намира, че предявения иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

Отхвърля предявения от „ФОКС ЛАЗЕР“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София и съдебен адрес *** Ю.Т.А., с ЕГН **********, с адрес *** иск с правно основание чл.206, ал.2 КТ за сума в размер на 5816.14 лв., представляваща стойността на причинена от ответника вреда по време на изпълнение на трудовите му задължения.

Решението подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд гр.Кюстендил.

 

 

 

                                                                                     Районен съдия: